Конституция не се пише с оглед на конюнктурни интереси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Основният закон на ГЕРБ

Конституция не се пише с оглед на конюнктурни интереси

Конституция не се пише с оглед на конюнктурни интереси

Буди недоумение връщането на текст от т.нар. живковска конституция, непригоден в условия на демокрация и плурализъм

7592 прочитания

© Капитал


Симона Велева е доктор по конституционно право от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподава в Американския университет в Благоевград.

Конституцията е здравият фундамент, който предопределя демократичния и правов облик на една страна. Изменянето, дори на една нейна дума, може да доведе до сериозни последици в редица сфери на обществения живот. Ето защо всяко предложение за нейното изменение трябва да бъде най-напред прецизно обсъдено и да бъдат анализирани последиците от неговото прилагане, а едва след това да се търси най-щадящият механизъм за постигане на желаните цели.

От тази изходна точка следва да бъде разгледан и предложеният от парламентарната група на ГЕРБ проект, който те обявиха публично чрез покана за дебат към останалите парламентарно представени партии. Тук е важно да се направи уточнението, че този текст не е внесен в Народното събрание по реда на Конституцията като проект, който да стартира процедурата за свикване на Велико народно събрание, а единствено е подложен на дебат. Дали ще събере нужните 120 гласа, за да се даде тласък на обсъждането предстои да разберем, но най-напред следва да се разгледат направените предложения по същество.

Механично разместване на членове и глави

На първо място, от 172-та текста на предложения проект близо 155 са идентични или леко коригирани спрямо сега действащата Конституция. Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4 от действащата ни Конституция, отива в чл. 10. Основните права и задължения на гражданите, които във всяка демократична Конституция са в началото на конституционния текст, в проекта механично са пренесени накрая. Подобен подход не следва конституционната традиция.

По правило конституциите уреждат най-общо два въпроса - гарантирането на основните права и взаимоотношението на висшите държавни органи. В исторически план хартите за правата предшестват първите Конституции. Такъв е примерът с Декларацията за правата на човека и гражданина, приета след Френската революция през 1789 г., която след това бива последвана от считаната за първата европейска Конституция - френската от 1791 г. Поради това проектът необосновано и в разрез с установените традиции измества главата с основните права накрая.

Намаляване броя на народните представители от 240 на 120 депутати

При намаляване на броя на народните представители, ще се намали и политическото представителство, тоест един депутат вече ще представлява средно не по 30 000 души както досега, а по 60 000. Това само по себе си не е най-големият проблем. По-скоро е спорно доколко Народното събрание ще може практически да функционира ефективно в условия на 120 народни представители. Доколкото повече от положенията в глава "Народно събрание", която в проекта е втора по ред, са запазени, намаляването на броя означава, че за кворум ще са необходими 61 гласа, а за приемане на закон - 31. От своя страна се поставя въпросът за участието в комисиите на Народното събрание, които вършат важна част от същинската дейност на парламента. В момента изискването е една парламентарна комисия да не може да се състои от по-малко от 10 народни представители. Ако това правило се запази, народните представители ще трябва да са в множество комисии постоянно, а ако се измени пропорционално, в някои случаи ще е възможно да има комисия по пет представителя, която с мнозинство от трима да одобрява проекта по същество и да го предлага на Народното събрание. В същото време, голяма част от народните представители често са ангажирани с участие в различни международни форуми - групи за приятелство и др., поради което пътуват и присъствието им в Народното събрание не винаги е гарантирано.

Право на законодателна инициатива на Съдийски съвет на прокурорите и на Съдийски съвет на съдиите

Безспорно едно от най-опасните предложения е свързано с даване на законодателна инициатива на двата органа, обединени досега във Висш съдебен съвет. Това е така, защото по правило субектите, които имат право на законодателна инициатива са част от политическия процес и определят политиката на страната. Изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет, която на централно ниво чрез своите министри в отделните сфери на обществен живот, а на местно ниво чрез кметовете и общинските съветници, респективно - областните управители, най-ясно и точно може да види нуждите от прилагането на избраните политики и да ги заложи чрез законопроекти, е най-честият вносител. Същевременно отделните депутати, в рамките на своя мандат, за който са получили доверието на избиратели, желаят да прокарат промени, които считат за полезни, също е съвсем естествено да предлага закони. Тази логика не важи при съдиите и прокурорите, които по правило са извън политиката и сферата им на дейност не е свързана с прокарване на определена политическа линия. По време на т.нар. Живкова конституция от 1971 г. е дадено право на законодателна инициатива на Върховния съд и на главния прокурор. Предложението този модел да се върне, прилаган във време, в което не е действал принципът на политическия плурализъм, освен показващ връщане на полъх на една отминала епоха, в сегашната демократична форма на управление е и много опасен.

Разделяне на Висшия съдебен съвет на съвети на съдии и прокурори, намаляване на мандата от 7 на 5 години и изслушване на всеки 6 месеца на главния прокурор от парламента

Сочена за една от най-големите промени в предложението е разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни Съвета. От години съдии апелират за повече самостоятелност при решаване на кадровите въпроси, свързани със съдии - от съдии, избрани от средите на съдии. С направения проект, съветите се разделят механично като обаче пряко избрани от съдиите съдии продължават да са малцинство. Това е така, защото новият Съдебен съвет на съдиите ще се състои от 15 души, като 7 от тях ще са избрани пряко от съдиите, но останалите 8 - ще са избрани опосредено - 2-та големи - председателите на ВКС и ВАС няма да са избрани пряко от мнозинството съдии, макар и парламентът да избира оставащите 6.

По отношение на Прокурорската колегия положението по правило не следва да бъде идентично, защото председателите на ВКС и ВАС са единствено административни ръководители. Те не осъществяват надзор за законност и методическо ръководство върху дейността над останалите съдии, така както е при главния прокурор спрямо останалите прокурори. Ето защо, този недостатък, сочен от редица критици на сегашната уредба на ВСС, не е преодолян от проекта.

Същевременно обаче, соченият като по-висок контрол към главния прокурор за механизъм за изслушване и приемане на доклади на главния прокурор за прилагането на закона, за дейността на прокуратурата и разследващите органи, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, е важно също да бъде разгледано. И в момента Народното събрание изслушва и приема доклад на Висшия съдебен съвет, като тази година на 1 юли изслуша представляващият ВСС, председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор и главния съдебен инспектор. Тоест механизъм за изслушване и доклад съществува и в момента. Въпросът, който се поставя и на който внесеният проект не дава отговор, е дали неприемането на доклада води автоматично до оставка и отговорът следва да бъде отрицателен, защото при положение, че не е разписана нарочна процедура, такава оставка трудно би могла да се иска.

Премахване на Велико народно събрание и възможност в някои случаи с 80 гласа да се правят промени в Конституцията, а с 90 - да се променя формата на държавно управление и държавно устройство

Следва да се отбележи, че в сравнителен план малко държави имат Велико народно събрание, но това не означава, че е възможна лесна и бърза процедура за измяна в Конституцията, така както е заложено в предлагания проект. В повечето държави е предвидена сложна и дълга процедура по принцип, а когато става дума за промяна на фундаментални положения, засягащи ядрото на Конституцията, така както са въпросите, свързани с отделяне на територия, формата на държавно управление или формата на държавно устройство, а също и отмяна на най-фундаменталните права, то тогава конституциите залагат допълнителни механизми за защита от прибързани и ненавременни решения. Член 79, ал. 3 от основния закон на Германия например, въвежда т.нар. "вечна клауза", която не допуска изменение на основния закон, което да засяга разделението на федерацията на провинции, принципите на участие на провинциите в законодателството или уредените в чл. 1 (човешкото достойнство) и чл. 20 (демократичния характер и основните положения) на основния закон. Тоест най-важните положения, за промяната на които в момента в България е предвидено Велико народно събрание.

"По-европейски" облик на проекта

В проекта е направен опит да бъдат вмъкнати 2-3 разпоредби, които да му придадат "по-европейски" облик. На първо място това е нова алинея, внесена след избирателното право, според която "изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон." Мястото на тази разпоредба е спорно обаче, тъй като редът за тяхното провеждане няма как да бъде уреден по друг начин освен в закон. Несполучливо в основните начала е добавено и следното: "Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените". Този текст е заимстван изцяло от чл. 3, ал. 2 от основния закон на Германия. Първото изречение е част от първата редакция на Основния закон, така както е приет на 23 май 1949 г., а второто изречение е прието с изменение от 27 октомври 1994 г. - тогава са направени множество промени, следващи обединението на Източна и Западна Германия, като дори тогава немците не са помислили да приемат изцяло нов Основен закон. И двете изречения имат своите специфични за времето си цели, както и смели и силни жени, които са се борили за двата текста и са стоели зад тях. Следва да се има предвид, че в Германия, донякъде въз основа и на тази разпоредба, има отделно Министерство на семейството, възрастните хора, жените и младежите. Интересно е, дали проектът цели в България да се създаде цяло ново министерство, което да насърчава жените спрямо мъжете.

Има още 1-2 текста, които са променени частично, но с това се изчерпват различните положения в направения проект. Именно защото е само проект и не е внесен, е важно да се дадат разяснения по него, за да има яснота до какви последици биха довели посочените промени и какъв ефект могат да имат. В дебата се ражда истината и спрямо желаните резултати, можем да търсим възможните формулировки. Важно е обаче, търсейки ги, да си дадем ясна сметка, че една Конституция не се пише с оглед на личности, конюнктура, отделни интереси или конкретна обстановка, а претворява разумът, който да зададе рамките на живота на нацията и нейните бъдещи поколения. Действащата Конституция от 1991 г. задава именно такива рамки - на България, като демократична, социална и правова държава, която отстоява правата на личността, има европейско бъдеще, основано на свободна стопанска инициатива, разделение на властите и баланс между тях.

Симона Велева е доктор по конституционно право от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподава в Американския университет в Благоевград.

Конституцията е здравият фундамент, който предопределя демократичния и правов облик на една страна. Изменянето, дори на една нейна дума, може да доведе до сериозни последици в редица сфери на обществения живот. Ето защо всяко предложение за нейното изменение трябва да бъде най-напред прецизно обсъдено и да бъдат анализирани последиците от неговото прилагане, а едва след това да се търси най-щадящият механизъм за постигане на желаните цели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • scuby

    Продължавате да манипулирате полезните идиоти. Конституцията се пише и гласува от ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, коете се избира от народа. Нали това бяха уж призивите на тези млади и "умни" хора - промяна на Конституцията. Друг е въпросът дали сега е момента!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK