Механично разместване на членове и глави

На първо място, от 172-та текста на предложения проект близо 155 са идентични или леко коригирани спрямо сега действащата Конституция. Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4 от действащата ни Конституция, отива в чл. 10. Основните права и задължения на гражданите, които във всяка демократична Конституция са в началото на конституционния текст, в проекта механично са пренесени накрая. Подобен подход не следва конституционната традиция.

По правило конституциите уреждат най-общо два въпроса - гарантирането на основните права и взаимоотношението на висшите държавни органи. В исторически план хартите за правата предшестват първите Конституции. Такъв е примерът с Декларацията за правата на човека и гражданина, приета след Френската революция през 1789 г., която след това бива последвана от считаната за първата европейска Конституция - френската от 1791 г. Поради това проектът необосновано и в разрез с установените традиции измества главата с основните права накрая.

Намаляване броя на народните представители от 240 на 120 депутати

При намаляване на броя на народните представители, ще се намали и политическото представителство, тоест един депутат вече ще представлява средно не по 30 000 души както досега, а по 60 000. Това само по себе си не е най-големият проблем. По-скоро е спорно доколко Народното събрание ще може практически да функционира ефективно в условия на 120 народни представители. Доколкото повече от положенията в глава "Народно събрание", която в проекта е втора по ред, са запазени, намаляването на броя означава, че за кворум ще са необходими 61 гласа, а за приемане на закон - 31. От своя страна се поставя въпросът за участието в комисиите на Народното събрание, които вършат важна част от същинската дейност на парламента. В момента изискването е една парламентарна комисия да не може да се състои от по-малко от 10 народни представители. Ако това правило се запази, народните представители ще трябва да са в множество комисии постоянно, а ако се измени пропорционално, в някои случаи ще е възможно да има комисия по пет представителя, която с мнозинство от трима да одобрява проекта по същество и да го предлага на Народното събрание. В същото време, голяма част от народните представители често са ангажирани с участие в различни международни форуми - групи за приятелство и др., поради което пътуват и присъствието им в Народното събрание не винаги е гарантирано.

Право на законодателна инициатива на Съдийски съвет на прокурорите и на Съдийски съвет на съдиите

Безспорно едно от най-опасните предложения е свързано с даване на законодателна инициатива на двата органа, обединени досега във Висш съдебен съвет. Това е така, защото по правило субектите, които имат право на законодателна инициатива са част от политическия процес и определят политиката на страната. Изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет, която на централно ниво чрез своите министри в отделните сфери на обществен живот, а на местно ниво чрез кметовете и общинските съветници, респективно - областните управители, най-ясно и точно може да види нуждите от прилагането на избраните политики и да ги заложи чрез законопроекти, е най-честият вносител. Същевременно отделните депутати, в рамките на своя мандат, за който са получили доверието на избиратели, желаят да прокарат промени, които считат за полезни, също е съвсем естествено да предлага закони. Тази логика не важи при съдиите и прокурорите, които по правило са извън политиката и сферата им на дейност не е свързана с прокарване на определена политическа линия. По време на т.нар. Живкова конституция от 1971 г. е дадено право на законодателна инициатива на Върховния съд и на главния прокурор. Предложението този модел да се върне, прилаган във време, в което не е действал принципът на политическия плурализъм, освен показващ връщане на полъх на една отминала епоха, в сегашната демократична форма на управление е и много опасен.

Разделяне на Висшия съдебен съвет на съвети на съдии и прокурори, намаляване на мандата от 7 на 5 години и изслушване на всеки 6 месеца на главния прокурор от парламента

Сочена за една от най-големите промени в предложението е разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни Съвета. От години съдии апелират за повече самостоятелност при решаване на кадровите въпроси, свързани със съдии - от съдии, избрани от средите на съдии. С направения проект, съветите се разделят механично като обаче пряко избрани от съдиите съдии продължават да са малцинство. Това е така, защото новият Съдебен съвет на съдиите ще се състои от 15 души, като 7 от тях ще са избрани пряко от съдиите, но останалите 8 - ще са избрани опосредено - 2-та големи - председателите на ВКС и ВАС няма да са избрани пряко от мнозинството съдии, макар и парламентът да избира оставащите 6.

По отношение на Прокурорската колегия положението по правило не следва да бъде идентично, защото председателите на ВКС и ВАС са единствено административни ръководители. Те не осъществяват надзор за законност и методическо ръководство върху дейността над останалите съдии, така както е при главния прокурор спрямо останалите прокурори. Ето защо, този недостатък, сочен от редица критици на сегашната уредба на ВСС, не е преодолян от проекта.

Същевременно обаче, соченият като по-висок контрол към главния прокурор за механизъм за изслушване и приемане на доклади на главния прокурор за прилагането на закона, за дейността на прокуратурата и разследващите органи, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, е важно също да бъде разгледано. И в момента Народното събрание изслушва и приема доклад на Висшия съдебен съвет, като тази година на 1 юли изслуша представляващият ВСС, председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор и главния съдебен инспектор. Тоест механизъм за изслушване и доклад съществува и в момента. Въпросът, който се поставя и на който внесеният проект не дава отговор, е дали неприемането на доклада води автоматично до оставка и отговорът следва да бъде отрицателен, защото при положение, че не е разписана нарочна процедура, такава оставка трудно би могла да се иска.

Премахване на Велико народно събрание и възможност в някои случаи с 80 гласа да се правят промени в Конституцията, а с 90 - да се променя формата на държавно управление и държавно устройство

Следва да се отбележи, че в сравнителен план малко държави имат Велико народно събрание, но това не означава, че е възможна лесна и бърза процедура за измяна в Конституцията, така както е заложено в предлагания проект. В повечето държави е предвидена сложна и дълга процедура по принцип, а когато става дума за промяна на фундаментални положения, засягащи ядрото на Конституцията, така както са въпросите, свързани с отделяне на територия, формата на държавно управление или формата на държавно устройство, а също и отмяна на най-фундаменталните права, то тогава конституциите залагат допълнителни механизми за защита от прибързани и ненавременни решения. Член 79, ал. 3 от основния закон на Германия например, въвежда т.нар. "вечна клауза", която не допуска изменение на основния закон, което да засяга разделението на федерацията на провинции, принципите на участие на провинциите в законодателството или уредените в чл. 1 (човешкото достойнство) и чл. 20 (демократичния характер и основните положения) на основния закон. Тоест най-важните положения, за промяната на които в момента в България е предвидено Велико народно събрание.

"По-европейски" облик на проекта

В проекта е направен опит да бъдат вмъкнати 2-3 разпоредби, които да му придадат "по-европейски" облик. На първо място това е нова алинея, внесена след избирателното право, според която "изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон." Мястото на тази разпоредба е спорно обаче, тъй като редът за тяхното провеждане няма как да бъде уреден по друг начин освен в закон. Несполучливо в основните начала е добавено и следното: "Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените". Този текст е заимстван изцяло от чл. 3, ал. 2 от основния закон на Германия. Първото изречение е част от първата редакция на Основния закон, така както е приет на 23 май 1949 г., а второто изречение е прието с изменение от 27 октомври 1994 г. - тогава са направени множество промени, следващи обединението на Източна и Западна Германия, като дори тогава немците не са помислили да приемат изцяло нов Основен закон. И двете изречения имат своите специфични за времето си цели, както и смели и силни жени, които са се борили за двата текста и са стоели зад тях. Следва да се има предвид, че в Германия, донякъде въз основа и на тази разпоредба, има отделно Министерство на семейството, възрастните хора, жените и младежите. Интересно е, дали проектът цели в България да се създаде цяло ново министерство, което да насърчава жените спрямо мъжете.

Има още 1-2 текста, които са променени частично, но с това се изчерпват различните положения в направения проект. Именно защото е само проект и не е внесен, е важно да се дадат разяснения по него, за да има яснота до какви последици биха довели посочените промени и какъв ефект могат да имат. В дебата се ражда истината и спрямо желаните резултати, можем да търсим възможните формулировки. Важно е обаче, търсейки ги, да си дадем ясна сметка, че една Конституция не се пише с оглед на личности, конюнктура, отделни интереси или конкретна обстановка, а претворява разумът, който да зададе рамките на живота на нацията и нейните бъдещи поколения. Действащата Конституция от 1991 г. задава именно такива рамки - на България, като демократична, социална и правова държава, която отстоява правата на личността, има европейско бъдеще, основано на свободна стопанска инициатива, разделение на властите и баланс между тях.