Неофициално обаче от движението твърдят, че представители на ДПС най-вероятно ще отидат на разговорите с ГЕРБ, но движението няма да подкрепи проекта за нова конституция. Твърде вероятно е от "Воля" също да откликнат на поканата, но позицията на формацията по темата засега остава неясна, главно заради противоречащите си изявления на Веселин Марешки. Той първо категорично се обяви против свикване на ВНС, след това го подкрепи, а накрая заяви, че депутатите от партията му няма да подпишат проекта за конституцията, но ще подкрепят свикването на ВНС, ако процедурата бъде задействана.

Патриотите поотделно на разговорите

Засега единствените, които не са се изказали срещу идеите на ГЕРБ за нов основен закон и свикване на ВНС, са коалиционните партньори на Борисов - "Обединените патриоти". ВМРО и НФСБ обаче излязоха със свои предложения за промени в конституцията. От формацията на Красимир Каракачанов обявиха, че ще настояват за шест промени, част от които са, меко казано, спорни като изискването за образователен ценз за гласуване на избори и връщането на наборната военна служба. "Свикване на ВНС за намаляване броя на депутатите и ограничаване правомощията на правосъдния министър е безсмислено", каза Каракачанов.

Интересен момент е, че сред предложенията на ВМРО е и това за увеличаване на правомощията на президента, който да има право на законодателна инициатива, както и да иска вот на недоверие на правителството. То влиза в пряк сблъсък с предложените от ГЕРБ промени в обратната посока - да се намалят правомощията на президента, на главния прокурор да се увеличат, включително със законодателна инициатива.

От ВМРО обясниха, че това е старо тяхно предложение, но вероятните причини за включването му са или опит за търгуване с ГЕРБ срещу приемането на останалите спорни предложения, или сметка на ВМРО да не си затваря вратата за евентуално партньорство с БСП в следващия парламент, ако формацията влезе в него.

Такива са и част от предложенията на НФСБ. Техните предложения са девет и част от тях са минималната пенсия да бъде не по-малка от 70% от минималната работна заплата, гарантирано здравеопазване без доплащане на медицинските услуги, както и социално подпомагане само срещу полагане на обществено полезен труд. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов каза пред "Капитал", че от по-малката коалиция ще отидат на срещата във вторник, но неофициално от партията му уточниха, че двете формации ще се срещнат поотделно с ГЕРБ заради различните си предложения за промени в конституцията.

Патова ситуация

Така ГЕРБ се оказва в патова ситуация. За да внесе в парламента проекта си на нова конституцията, на формацията на Борисов са необходими най-малко 120 подписа. Теоретично това е възможно, ако той бъде подкрепен от всички депутати от мнозинството, чийто общ брой е 116, и независимите народни представители от "Атака", които са шестима. Обикновено заедно с ГЕРБ гласуват и още двама от нечленуващите в парламентарна група депутати. Това обаче минава през съгласието или несъгласието на ГЕРБ да вкара в проекта и предложенията на коалиционните си партньори. Пред "Капитал" Красимир Каракачанов каза, че ВМРО ще настояват техните предложения да влязат, което означава, че ГЕРБ ще трябва да направят компромис със спорните им идеи.

Но дори и управляващите все пак да успеят да съберат необходимите подписи за внасянето на проекта, втората стъпка - гласуването му в пленарната зала, може да се окаже далеч по-сложно, защото за одобрението му ще са необходими 160 гласа. А това няма как да стане без гласовете на БСП, които категорично отказват да участват в това, или на ДПС, които засега неофициално казват, че няма да подкрепят проекта за нов основен закон.

ГЕРБ се опитва да печели време

По тези причини все по-вероятна изглежда тезата, че целта на упражнението "нова конституция и свикване на ВНС" е опит от страна на ГЕРБ за печелене на време до редовните парламентарни избори, които трябва да са в края на март следващата година. Ако управляващите успеят да внесат проекта си, той трябва да бъде гласуван в срок от два до пет месеца след депозирането му в парламента и управляващите могат да лавират с този срок.

Ако проектът все пак бъде внесен в началото на септември, ще бъде разгледан в пленарната зала най-рано през ноември, както обявиха от ГЕРБ. Това време съвпада с важната процедура по обсъждането и приемането на държавния бюджет за следващата година, което обикновено става в началото на декември.

Редовните парламентарни избори са в края на март, но според Изборния кодекс президентът трябва да ги насрочи най-малко 60 дни преди датата на вота. А това означава в края на януари. След издаването на указа на президента на практика не може да има служебен кабинет, защото според конституцията такъв кабинет се назначава след подадена оставка от действащото правителство и след като са изчерпани всички възможности за сформиране на кабинет в рамките на този парламент. Тогава според процедурата президентът разпуска Народното събрание и в един ден насрочва парламентарни избори и назначава служебен кабинет, както направиха Плевнелиев и Радев при предишните два мандата на ГЕРБ, които Борисов прекрати предсрочно.

Президентът може да забави насрочването на вота с до два месеца от датата на провеждането им преди четири години (26 март), но ще трябва да се мотивира защо увеличава с два месеца управлението на ГЕРБ.

Най-вероятно целта на ГЕРБ с гръмката заявка за нова конституция и ВНС е да печели време до края на януари и да действа в зависимост от това дали протестите с искането за оставка на премиера и главния прокурор ще се засилят, или ще отслабнат. Ако продължат, пред ГЕРБ има и още един вариант - дори ако правителството подаде оставка, да приемат мандата за нов кабинет, който президентът е длъжен да предложи първо на тях при т.нар. парламентарна въртележка. И този кабинет да бъде гласуван от сегашното мнозинство. Според депутати целта е да не се допусне служебно правителство на президента Радев. Освен ГЕРБ и "Обединените патриоти" интерес от служебен кабинет засега нямат и от ДПС.