Три важни ефекта от протеста

Прекъсна политическото безвремие, обезсили пропагандната машина, обърна погледа на ЕС

Последните два месеца объркаха сметките на политическото статукво.
Последните два месеца объркаха сметките на политическото статукво.    ©  Георги Кожухаров
Последните два месеца объркаха сметките на политическото статукво.
Последните два месеца объркаха сметките на политическото статукво.    ©  Георги Кожухаров

В края на третия мандат на Бойко Борисов, тъкмо когато изглеждаше, че олигархичният модел в управлението на страната е безусловно установен - с подчинени на частни интереси институции и изградена пропагандна машина, политическото време внезапно се ускори, и то в друга посока.

Спонтанно избухналият протест през юли след излъчената на живо сцена, в която гардове от НСО изблъскваха съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов при опита му да стигне до плажа край летния сарай на Ахмед Доган в Росенец, и последвалото прокурорско нахлуване в президентството изненада всички. Поддържана вече близо 60 дни, макар и с различна сила, протестната енергия вече постигна три големи ефекта.

Първо, беше сложен край на политическото безвремие, в което изглеждаше, че Борисов ще управлява завинаги и както му хрумне. За по-малко от два месеца образът на безгрижно разпореждащия се с държавата премиер се стопи. А политическото бъдеще на ГЕРБ стана заложник на изхода от възникналата политическа криза.

Вторият голям ефект от протестите е, че счупиха розовия медиен похлупак, който властта се опита да наложи върху реалните процеси в страната. Проектът с медийното управление на Борисов и медийното правосъдие на Гешев е напът да се провали. Самият протест се превърна в обществена медия, разобличаваща корупцията и превзетата от олигархични интереси държава. И гневът му отекна не само в България. Плакати с въпроса към ЕС и в частност към канцлера Меркел защо си затварят очите за състоянието на демокрацията в България бяха публикувани в пресата и показани в новинарските емисии на телевизиите в много европейски страни. Всички големи чужди медии и информационни агенции разказаха какво се случва в България и защо.

Избухналото недоволство показа отново, че властта разполага с парите на хората, но не и с волята им.

Така беше постигнат и третият ключов ефект - европейските институции и държавите с най-голямо влияние в тях бяха принудени да обърнат поглед към дълго пренебрегваната ситуация в най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС.

"Корупционната криза в България започва да предизвиква безпокойство в Берлин и Брюксел", написа в обширна публикация от сряда влиятелното в Брюксел европейско издание на Politico. Тя описва многостранния проблем с върховенството на правото в страната, откроявайки използването на съдебната система за олигархични войни и изнудване на бизнесмени. Посочва се също, че за разлика от Полша и Унгария провалите на правовата държава в България не предизвикват реакции на ЕС - "заради парадираната от премиера Борисов лоялност към Меркел и Европейската народна партия". "Способността на Борисов да избягва външната критика обаче се изчерпва, а кризата в Бългвария дори започва да бие тревожни камбани в редиците на християндемократите на Меркел, смятани за опора на ГЕРБ на Борисов", пишат авторите.

Пред Politico Гюнтер Крихбаум, председател на комисията по европейските въпроси в Бундестага от партията на Меркел е заявил: "За мен е ясно, че трябва да разговаряме сериозно с правителството на Бойко Борисов, без никакви "ако" и "обаче". Тези неща са неприемливи. Присъединяването на България към ЕС е свързано с ясни ангажименти и очаквания, а българските граждани сега се чувстват измамени от резултата от членството в ЕС".

Накратко, последните два месеца объркаха сметките на политическо статукво в България. И напомниха, че управлението разполага с парите на хората, но не и с волята им. Тя решава в каква държава ще живеят.