Съветът на Европа: България не прави нищо за отчетността на прокуратурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съветът на Европа: България не прави нищо за отчетността на прокуратурата

Национално съвещание на прокурорите, прокурори, Иван Гешев

Съветът на Европа: България не прави нищо за отчетността на прокуратурата

Нито проектът за нова конституция, нито промените "Кирилов" предлагат механизъм за разследване на главния прокурор

7117 прочитания

Национално съвещание на прокурорите, прокурори, Иван Гешев

© Цветелина Белутова


България продължава да не предлага реални мерки, свързани с въвеждането на гаранции за отчетност на прокуратурата, провеждането на ефективни разследвания и въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, неговите заместници или приближени до тях.

Това е основното заключение от приетото в четвъртък решение на Комитета на министрите към Съвета на Европа за изпълнението решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата "С.З. срещу България" и "Колеви срещу България".

Вече близо 10 години от българската държава се очаква да предприеме мерки, които да позволят на пострадалите от престъпления да намерят защита срещу бездействието на прокуратурата (делото "С.З срещу България") и да въведат механизъм, който да позволява провеждането на независимо разследване срещу главния прокурор или неговите заместници, в случай че има данни, че те са извършили престъпление (делото "Колеви срещу България").

Тактиката на българските власти до този момент включваше откровено бездействие, имитация на реформа и дори откровена атака срещу съдиите от Европейския съд по правата на човека.

Делата

Делото "Колеви срещу България" е заведено от прокурора Николай Колев заради режисираните разследвания срещу него, започнали, след като той става опозиция на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Делото е продължено от наследниците му, след като Колев е застрелян през 2002 г. С решението си ЕСПЧ казва, че структурата на прокуратурата в България не позволява да бъде проведено обективно и независимо разследване дори и при съмнение, че главният прокурор може да е съпричастен към убийство.

Делото "С.З. срещу България" в е по жалба на млада жена, отвлечена, бита и изнасилвана, за да бъде принудена да проституира. Въпреки че насилниците са известни, включително и двама полицаи, с които те са били в комбина като организирана престъпна група, делото в Благоевград на четири пъти е прекратявано и тръгва наново заради процесуални нарушения и целият процес, продължил 14 години, се превръща във фарс. Решението по делото "С.З. срещу България" констатира системен проблем с неефективното разследване у нас, което води до практическа безнаказаност и подкопава върховенството на правото.

Опитите на българските власти

Решение на Комитета на министрите към Съвета на Европа от четвъртък повтаря всички предходни констатации за неефективността на предприетите от българските власти действия по изпълнение на решенията.

До началото на миналата година властта не предприемаше нищо по т.нар. общи мерки по двете дела, които предвиждат да бъдат направени конкретни законодателни промени.

След като международният натиск се увеличи, третият кабинет на Борисов предприе първи опит да отговори на препоръките през юни 2019 г., когато беше представен проект, който предвиждаше процедура за "независимо" разследване не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предложението беше въпросното разследване да остане изцяло под контрола на държавното обвинение и да се провежда от прокурори и следователи, които са де факто и де юре подчинени на разследвания от тях главен прокурор. Освен това се въвеждаше процедура за отстраняването на "тримата големи" от длъжност, която се инициира най-малко от трима членове от съответната колегия на ВСС, а за да се стигне до отстраняване, трябваше да гласуват 17 от членовете на съвета.

Проектът беше изпратен за съгласуване от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианската комисия) през декември 2019 година, която отправи редица критики.

Тогава премиерът Бойко Борисов обяви, че е готов нов проект, който отговаря на становището на Венецианската комисия. Предложението на властите беше главният прокурор да бъде разследван от началника на отдел "Инспекторат" във Върховна касационна прокуратура (ВКП), който да се назначава от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мнозинство от 2/3, която се доминира изцяло от... главния прокурор.

Още при обявяването на проекта представители на Венецианската комисия бяха скептични към идеите на управляващите. В крайна сметка в края на миналата година вероятно, за да спечели време, Министерският съвет сезира Конституционния съд (КС) с искане за тълкуване на разпоредбата, която казва, че главният прокурор осъществява "надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори" и дали тя се отнася към случаите, когато прокурор извършва проверки и разследвания по сигнали срещу самия главен прокурор.

Обяснението на правителството беше, че ще изчака КС да се произнесе, преди да придвижи проекта си. В края на юли КС излезе с тълкуване, в което прие очевидно, че няма законова пречка всеки прокурор да разследва главния прокурор, но без да коментира по никакъв начин йерархичните зависимости в държавното обвинение и неформалната власт на главния прокурор в кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на прокурорите.

В средата на август Борисов представи проект на "нова" конституция, която предвиждаше главният прокурор да бъде изслушван на всеки шест месеца от Народното събрание по общи въпроси, а по конкретни дела - само с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Препоръките

В приетото от Комитета на министрите в четвъртък решение за пореден път се обръща внимание на властите, че трябва да въведат възможност за съдебно обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Въвеждането на такъв механизъм трябва да предвиди мерки срещу претоварването на съдилищата и да въведе условия, при които подобен съдебен контрол ще се осъществява, за да може да се предостави на жертвите от престъпления защита от беззаконие и да гарантира върховенството на закона.

Комитетът настоява също така и да бъде въведен механизъм за съдебен контрол над постановленията за привличане като обвиняем, както и да бъдат разписани детайлни правила за възобновяването на разследвания от главния прокурор, ограничаване на практиката за връщане на дела заради процесуални нарушения, промени в правилата за дела срещу множество обвиняеми, както и изискванията за съдържанието на обвинителния акт.

Друга препоръка на Комитета на министрите е да бъде въведен механизъм за ускорено обезщетение на жертвите от престъпление, дори и преди да се е стигнало до повдигане на обвинения.

Комитетът отбелязва с притеснение, че предложенията на правителството относно механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници не гарантират реална независимост заради кариерната зависимост на прокурорите, които се предлага да го осъществяват.

Според Комитета на министрите както решението на КС от юли 2020 г., така и проектът за нова конституция по никакъв начин не променят това заключение.

За пореден път е напомнено на българските власти, че магистратът, който ще провежда разследване срещу главния прокурор, неговите заместници, други високопоставени магистрати или техните близки, не трябва да бъде кариерно и дисциплинарно зависим от прокурорската колегия (или друга структура, в която главният прокурор има подобно влияние).

България продължава да не предлага реални мерки, свързани с въвеждането на гаранции за отчетност на прокуратурата, провеждането на ефективни разследвания и въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, неговите заместници или приближени до тях.

Това е основното заключение от приетото в четвъртък решение на Комитета на министрите към Съвета на Европа за изпълнението решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата "С.З. срещу България" и "Колеви срещу България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK