Петър Обретенов: Когато приемахме конституцията, искахме да няма главен прокурор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър Обретенов: Когато приемахме конституцията, искахме да няма главен прокурор

Петър Обретенов като член на ЦИК

Петър Обретенов: Когато приемахме конституцията, искахме да няма главен прокурор

Депутатът от Великото народно събрание, съдия, прокурор и адвокат пред "Капитал"

7309 прочитания

Петър Обретенов като член на ЦИК

© Асен Тонев


Визитка

Петър Обретенов е роден през 1935 г. в Шумен. Завършва право в Софийския университет. Бил e cъдия и нapoдeн пpeдcтaвитeл във Великото нapoднo cъбpaниe, секретар нa Cъвeтa пo законодателство към Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, зaм.-пpeдceдaтeл нa Цeнтpaлнaтa избиpaтeлнa комисия. B мoмeнтa e адвокат.

Каква беше концепцията за мястото и структурата на прокуратурата в проекта за нова конституция през 1991 г.?

Концепцията за мястото и ролята на прокуратурата се вписваше напълно в концепцията за устройството на съдебната власт, която беше безспорна за юристите от ВНС и водещите експерти: възстановяване на съдебната власт във вида, който тя е имала при действието на Търновската конституция и Закона за устройството на съдилищата, действали до 1947 г. Това устройство до голяма степен е било реципирано от европейските конституционни примери, било е напълно съвместимо с тях и не е по-различно от сега действащите правни системи в старите западни демокрации.

За реализация на тази концепция в новата конституция се предвидиха отново зачеркнатите от димитровската и Живкова конституция Върховен касационен съд, Върховен административен съд (ВАС), който трябваше да играе ролята на малък конституционен съд, който контролира органите на изпълнителната власт, апелативно производство и апелативни съдилища, триинстанционно производство и касационна инстанция. Устройството на съдилищата, прокуратурата и следствените органи също беше уредено съобразно връщането към тяхното традиционно устройство преди тоталитарното управление. Съдът е бил стожерът, около който се гради съдебната система: съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, казва чл. 13 от Търновската конституция. Прокурорите са били към съответните съдилища, а също и следователите чрез института на съдиите следователи. Прокурорите са били със статут на съдии и кариерното им развитие задължително е преминавало през кариерата на съдия. Заместник околийският прокурор е можел да бъде повишен и назначен за зам. околийски съдия, след това за околийски прокурор, след това за околийски съдия и така нататък в тази възходяща спирала. Можем да си представим какъв манталитет са имали тези прокурори, който няма нищо общо с единодушието, да не кажа по-силна дума, което ни се демонстрира днес, много напомнящо декларациите в подкрепа на Партията и правителството на трудещите се колективи по времето на Живков. Те са били напълно независими от всякакъв йерархичен контрол в своите прокурорски актове - актове, които са могли да бъдат контролирани само от съда.

Защо в крайна сметка беше възприето запазване на съществуващия модел, който вие определяте като близък до този на Вишински?

Въпросът е неправилно зададен. Великото народно събрание прие модел за прокуратурата, различен от действащия. Напротив, с първата алинея на чл.126, ал.1 КРБ беше отречен този модел и възпроизведен моделът, сочен от Търновската конституция. Това ясно е изразено в доклада на комисията за изработване на проект за конституция. За прокуратурата е посочено, че има две тенденции: за запазване на съществуващата йерархично изградена организационна и функционална структура и друга - "за независимост на прокурора, еднотипна с тази на съдията, несъвместима с изграждането на строго йерархични връзки". Този втори модел е възприет и предложен от комисията: прокурори, аташирани към съдилищата, главни прокурори към ВКС и ВАС, но не и главен прокурор и Главна прокуратура.Това беше отразено в чл.126, ал.1: структурата на прокуратурата е в съответствие на тази на съдилищата. Именно затова глава шеста беше наречена "Съдебна власт", а не " Съд и прокуратура", както е в конституцията от 1971 г., която впрочем за пръв път въведе термина "прокуратура".

Умишлено ли беше запазен този модел? Кой се пребори за редакциите между първо и второ четене?

Днешното устройство на прокуратурата, което няма нищо общо със замисленото и отразено в първата алинея на чл.126, е резултат от злоупотреба и превратно тълкуване на втората алинея на чл.126: главният прокурор упражнява контрол за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Тази алинея беше вмъкната почти конспиративно след приетия на първо четене текст, който гласеше: " Към всички общи съдилища има прокурори, а към съдилищата, които разглеждат наказателни дела като първа инстанция - и съдия-следователи."

Към тази ясна норма, която възпроизвеждаше приетото от комисията по изработване на конституцията разрешение, "компромисно", под натиск на тогавашния главен прокурор Спас Мулетаров, депутатката от БСП Соня Младенова и други, а най-вероятно с посредничеството на Гиньо Ганев се прибави втора алинея: "Към ВКС е главният прокурор, който осъществява контрол за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори." Това обаче още не означаваше запазване на йерархичната изградена организационно и функционално структура на действащата дотогава прокуратура. Главният прокурор беше предвиден да е към съда - ВКС, а контролът за законност и методическото ръководство винаги са се упражнявали от него и при действието на стария Закон за устройство на съдилищата, но не и по начина и с правомощията на сегашния главен прокурор, за който в окончателната редакция беше изпуснато, че е към ВКС. Тези малки и на пръв поглед невинни допълнения и различия във формулирането доведоха до извращаване на волята на конституционния законодател да възстанови съдебната власт в този модел, който е бил успешен и напълно съвместим с тогавашните и сегашните европейски образци.

Петър Обретенов през 2003 година по дело на Централната избирателна комисия за местни избори пред Върховния административен съд
Фотограф: Асен Тонев

През годините властта на главния прокурор е била засилвана чрез промени в Закона за съдебната власт и други закони. Какво е вашето обяснение за тази тенденция?

Засилването на значението и правомощията на главния прокурор чрез промени в ЗСВ и други закони е ясно изразена тенденция за тоталитарни рецидиви в правосъзнанието на управляващи и законодатели.

След промените в КРБ от декември 2015 г. ВСС беше разделен на две колегии. Днес почти без изключение решенията в прокурорската колегия следват изцяло волята на главния прокурор, чиято кандидатура пък беше единодушно издигната от нея. Симптом на какво е тази реалност?

Разделянето на ВСС на две колегии само засили тенденцията за всевластие на главния прокурор и самочувствието му, че над него е само Бог. Отделна тема е, но ВСС трябва коренно да се реформира, защото и по този въпрос беше злоупотребено с волята на конституционния законодател: да бъде кадрови орган на съдебната власт, а не правителство или минипарламент, които, вместо да осигурят независимостта на съдебната власт, стават проводници на политическо влияние.

Как според вас може да се подобри отчетността на прокуратурата и главния прокурор? Как може да се изпълни решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България"?

Отчетността на прокуратурата и отговорността на главния прокурор, за която сме длъжници съгласно решението на Европейския съд по правата на човека по казуса "Колеви", не могат да бъдат постигнати при сегашната нормативна и фактическа действителност. В това отношение решението на КС с нищо не допринесе за разрешаване на тези проблеми. Напразни са очакванията, че ще се намери прокурор, който да повдигне обвинение срещу главния прокурор, за скандални и общоизвестни действия на този прокурор, осъществяващи според много юристи състави на престъпления по Наказателния кодекс.

Какво мислите за идеята за приемане на нова конституция и свикване на Велико народно събрание?

Идеята за нова конституция и свикване на ВНС е контрапродуктивна за възможностите за разрешаване на проблемите в съдебната власт и на желанието на обществото за смяна на системата. Тя означава отлагането им за неопределено време и загуба на набраната обществена енергия и решимост. По този въпрос имам нарочна публикация - "Панацея ли е Велико народно събрание".

Интервюто взе Росен Босев

Визитка

Петър Обретенов е роден през 1935 г. в Шумен. Завършва право в Софийския университет. Бил e cъдия и нapoдeн пpeдcтaвитeл във Великото нapoднo cъбpaниe, секретар нa Cъвeтa пo законодателство към Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, зaм.-пpeдceдaтeл нa Цeнтpaлнaтa избиpaтeлнa комисия. B мoмeнтa e адвокат.

Каква беше концепцията за мястото и структурата на прокуратурата в проекта за нова конституция през 1991 г.?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    selofia avatar :-(
    Селофия

    Абе искали те, ,,, ама си мълчали, щот не ги засягало като адвокати...
    Защо да не вземете мнение от Доковска, Лулчева... сума ти офшорни движения.. Ко стана с Гроздан Караджов, отмъкнал 5М според Теленор...
    Прокуратурата наша е по дизайн на нейните ДС покровители - и е основана така, че да не се преследват корумпетата, а всички останали да могат да ядат кютека...
    Никой не е без грях..

  • 4
    xyl1462697396496341 avatar :-|
    Lubomir Gavrilov

    много интересни факти се изнасят тук. Крушката си имала опашка. Състава на Великото народно събрание беше : мнозинство от доносници на ДС, подставени лица и членове на БКП. Имахме западни експерти, които да внимават накъде отива работата, ама явно не са догледали до края. А на края ставали най-интересните неща : между първо и второ четене в коридорите.

  • 6
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Браво на Росен Босев за това интервю! Сега става ясно от къде идва тъмната страна в прокуратурата - комунистите всячески са пречели и саботирали истинската демократизация на българските институции след 1989 г. За това и сега не повдигат въпроса за оставката на Гешев и гешефтаризацията на прокуратурата. За това протестите имат да извървят много важен път - да не допуснат на власт БСП и овластената с нейната идеология президентска институция. И в същото време да се премахне от властта порочното управление на ГЕРБ-ДПС. Сложна задача. За това и протестите ще бъдат многолики, но те са много необходими. Те са легитимацията на демокрацията у нас пред Европа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK