Прокуратурата: Най-скъпото наследство от соца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
30 години прокуратура, 30 години безконтролна власт

Прокуратурата: Най-скъпото наследство от соца

Прокуратурата: Най-скъпото наследство от соца

Преди 30 години беше създаден моделът на държавно обвинение, който днес хипертрофира до мощен политически и икономически играч и изкара хората на улицата

10802 прочитания

Преди 30 години беше създаден моделът на държавно обвинение, който днес хипертрофира до мощен политически и икономически играч и изкара хората на улицата.

Ако има държавна институция, която през последните 30 години успя да се спаси от всякаква реформа, това е българската прокуратура.

Днес нейният модел създава все по-големи и все по-видими проблеми - от близо два месеца хората са на улицата с искане за оставка не само на управляващите (гарантирали избора на Иван Гешев), но и на самия главен прокурор. Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на Европа все по-категорично поставят въпроса за нуждата от реформа на прокурорската институция.

От самото начало на протестите те формулираха искане за оставката на главния прокурор Иван Гешев, заедно с тази на правителството. Тук - активисти на "Да, България" по време на прокурорската конференция в Бояна.
Фотограф: Юлия Лазарова

С доброволното или принудително съдействие на поколения политици в момента прокуратурата е единствената българска институция, която е организирана по начина, необходим за силовите структури на тоталитарните държави. В основата ѝ седи не идеята да се гарантират свободата и правата на хората, а точно обратното - те да бъдат ограничени, за да се осигури безнаказаност за управляващите.

Действащият модел на държавното обвинение е близък до наложения след 9 септември, когато е заличено разделението на властите. Веднага след 1989 г. при изработването на новата конституция е направен опит това да се промени. Депутатите от Великото народно събрание тогава предлагат да няма главен прокурор, а вместо това да има отделни прокуратури към различните съдилища. Това е моделът от Търновската конституция и той дори е бил приет отново на първо четене. Йерархичната структура и всемогъщието на главния прокурор обаче в крайна сметка са запазени с конспиративни поправки - коментира юриста Петър Обретенов, депутат от Седмото Велико народно събрание (прочетете цялото интервю с него, в което той разказва как беше замислен модела на прокуратурата и как всъщност беше реализиран).

През следващите десетилетия на демократичен преход привнесеният от комунизма модел не само е запазен, но и надграден. Прокуратурата става образ и подобие на този, който я ръководи (прочетете текста за главните прокурори на прехода).

През последните осем години институцията се превърна в играч на политическия терен и фактор в икономиката, способен да участва в преразпределението на бизнеси. Показаха го скандалът "Костинброд" и разследването на прокуратурата за КТБ - параван за вторичното ограбване на банката и прикриване на политическите ѝ покровители. Историята с "Осемте джуджета", кръстена на името на ресторанта, в който според разказа на бизнесмен бивш високопоставен следовател е уреждал поръчки в Специализираната прокуратура срещу заплащане, постави въпроса къде точно е границата между държавата и мафията.

И ако представянето на беззаконието около палата на Доган в Росенец показа нагледно как действа щитът на прокуратура, мечът беше демонстриран с акцията на маскираните и тежко въоръжени служители на звеното за защита на главния прокурор в президентството в началото на юли, която взриви обществото.

Акцията на прокуратурата в президенството
Фотограф: Юлия Лазарова

Изграденият модел на прокуратурата ѝ дава пълен монопол, без какъвто и да било съдебен контрол върху това срещу кого, кога, какво и дали въобще да повдигне обвинение.

Главният прокурор е едновременно и премиер, и магистрат, и законодател, без обаче да подлежи на каквато и да било отчетност и контрол за действията си - той не се избира на избори и на практика не може да бъде свален от поста по време на седемгодишния му мандат.

"Обществото се увери, че България се превръща в "прокурорска република", която е щит за едни и меч за други, дава указания на Щаба за борба с коронавируса и на министрите - да си вършат работата, определя пазарните цени на яйцата и на акциите на борсата, но не и на студения резерв и на акциите на Първа инвестиционна банка. Не очаквайте обаче тази прокуратура да се саморазпусне заедно с Народното събрание или да се закрие с оставката на Министерския съвет", коментира адвокатът правозащитник и съдия в Европейския съд по правата на човека (2008-2015 г.) Здравка Калайджиева.

Икономистът и депутат от Седмото Велико народно събрание Красен Станчев (прочетете цялото интервю с него) не е съгласен със сравнението, че прокуратурата в България е по съветския модел: "Защото в съветския модел и постсъветския модел (Беларус, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и Русия) винаги има един Сталин над главния прокурор. В Русия това е Путин. В България не е така. Над главния прокурор няма никой."

Политическата и медийната защита, които прокуратурата винаги е получавала, играят ролята на параван и с години проблемът остана неразпознаваем както за международните наблюдатели, така и за обществото.

Исторически най-съществените "реформи" в държавното обвинение стават след външен натиск. Практиката на Европейския съд по правата на човека е причината да се отнеме правомощието на прокурора да задържа за постоянно под стража в края на 90-те, когато е въведен съдебният контрол. В началото на века, отново след външен натиск, е отнето правомощието на държавното обвинение да се намесва в търговски сделки.

Въпреки обществения и международен натиск пакетираният като рестарт на системата проект за нова конституция, предложен от управляващите, е поредната инициатива на политическата класа, която цели запазване на прокурорския модел. На практика излиза, че в България е по-лесно да смениш формата на държавно управление, отколкото да реформираш прокуратурата.

И ако през последните години подобни ходове (имитация на реформа) гарантираха спокойствие и на политическия елит, и на прокуратурата, то днес натискът за промяна прафи реформата да изглежда непреодолима.

Генезисът

Сегашният модел на държавното обвинение е заложен още с приемането на действащата конституция от Седмото велико народно събрание през 1991 г. С лобиране и конспиративно там са оставени вратички, които позволяват едновластието на главния прокурор.

Замисленият модел на прокуратурата и реализираният от Великото народно събрание са различни
Фотограф: Иван Григоров

"Важно да се знае, че Великото народно събрание имаше една основна цел - да възстанови разделението на властите. Проблем на правораздаването и то не толкова на съда, колкото на прокуратурата, беше съветският ѝ модел. Между другото въведен от Димитров и Коларов след 1946 г., а от тогавашните прогонени депутати имаше народни представители в нашата група, на СДС", коментира пред "Капитал" икономистът Красен Станчев.

Ерата "Филчев" показва нагледно проблемите, но след назначаването на дипломатичния и миролюбив Борис Велчев през 2005 г. обликът на институцията придобива по-европейски вид, което е и причината ЕК да си затвори очите за "прокурорския проблем" при присъединяването на България в ЕС през 2007 г.

През следващите десетилетия със законодателни промени и през практиката на Конституционния съд този модел е засилен.

"Първите идеи на Цацаров за участие на прокуратурата в преразпределението на бизнес дойдоха през февруари 2013 г., когато тя започна да се бори с т.нар. монопол на ЕРП-тата. Влизането на момчетата с качулките в ЕРП-та остана незабелязано за обществото. Оттогава този модел на държавно спонсориран рекет се усъвършенства. След тази акция дойде Костинброд, когато прокуратурата влезе в политическия процес, а после дойде КТБ", коментира пред "Капитал" икономистът Красен Станчев.

Според него през последните десет години правото е останало на заден план в работата на прокуратурата и е било заместено от публичното говорене: "Процесът на доказване на дадено деяние отнема време. Ако в началото на процеса прокуратурата започва да говори, това е гаранция, че този, за когото се говори, губи. От обществен обвинител главният прокурор се превърна по необходимост в обществен доносител. Това поведение има две задачи - да те унищожи и да повлияе на съда."

През 2012 година с помощта на управляващите и ДПС прокуратурата си конструира и свой съд - Специализирания, който през следващите осем години, чрез влиянието във ВСС, успя да попълни с лоялни към държавното обвинение магистрати.

Увеличаването на натиска

И ако през 2007 г. Европейската комисия направи грешката да не види проблема с главния прокурор, то днес той става все по-видим.

Национално съвещание на прокурорите. Иван Гешев показва плашещо единомислие с Никола Филчев
Фотограф: Цветелина Белутова

Миналата седмица Комитетът на министрите към Съвета на Европа - организацията, която следи за изпълнението на решенията на Европейския съд за правата на човека, прие поредното решение, с което констатира, че България не прави нищо, за да изпълни препоръките на съда по делата "С.З. срещу България" и "Колеви срещу България". Става дума за законодателни мерки, които трябва да позволят на пострадалите от престъпления да намерят защита срещу бездействието на прокуратурата (делото "С.З. срещу България") и да въведат механизъм за независимо разследване срещу главния прокурор или неговите заместници, в случай че има данни те да са извършили престъпление (делото "Колеви срещу България").

Източници на "Капитал" във Висшия съдебен съвет (ВСС) коментираха, че въпросът за отчетността на главния прокурор, процедурата за неговото разследване и влиянието му във ВСС заемат централно място в бъдещия доклад на Европейската комисия, който ще оценява върховенството на закона във всички държави в съюза.

Темата е била централна и на проведената през миналата седмица среща от Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към Европейския парламент (DRFMG) с представители на българските власти и неправителствения сектор.

След срещата от пресцентъра на прокуратурата пуснаха съобщение, че тя е била организирана по инициатива на Иван Гешев, а близкият до него евродепутат от ГЕРБ Емил Радев заяви, че по време на изслушването колегите му са били възмутени от "използването на бесилки, ковчези и чували за трупове от протестите в България".

Това стана причина от Европейския парламент безпрецедентно да пуснат опровержение, в което отбелязаха "изявлението на българската прокуратура и на други участници", които "съдържат твърдения, които не се споделят от DRFMG". Зам.-председателят на Европейския парламент Катарина Барли определи изказванията като "фалшива новина".

Строяване на редиците

В този контекст в края на август главният прокурор свика в правителствената резиденция "Бояна" национална конференция на прокурорите.

Срещата беше организирана под наслов "отстояването на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл. 7 от Договора за Европейския съюз", като формалният повод беше декларация на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която видя опит за намеса в независимостта на държавното обвинение в изказване на опозиционния лидер Христо Иванов (съпредседател на "Демократична България") и в публикации в българската секция на "Свободна Европа".

Резиденция Бояна, 2020 година. Прокурори гласуват в подкрепа на своя началник Иван Гешев
Фотограф: Цветелина Белутова

Идеята на мероприятието очевидно беше да представи българската прокуратура като жертва на политически натиск, какъвто се наблюдава със съдиите в Полша и Унгария.

Въпреки че бяха поканени посланиците на всички държави от ЕС и САЩ, дойдоха само двама, а сред присъстващите можеха да се видят бившият главен прокурор Никола Филчев, представители на управляващата коалиция и, разбира се, ДПС.

"Излезе, че прокуратурата в лицето на ръководството и неголяма част от редовия състав брани независимостта на съдебната власт от някакъв политически враг, но пък е заедно на тази мисия с почти цялото политическо статукво и всички управляващи без изключение", коментира бившият прокурор Андрей Янкулов (прочетете цялото интервю с него, в което той разказва еволюцията на прокуратурата през последните години).

Единствената парламентарно представена политическа сила, която не посети мероприятието, беше БСП, които са и единствените в Народното събрание, поискали оставката на Иван Гешев.

"По принцип е нормално политици и магистрати заедно да посещават и да участват в едни или други дискусии по проблемите на съдебната система и органите на съдебната власт. Не можем да игнорираме специфичния контекст, в който се намираме обаче. Главният прокурор бе свикал митинг в своя подкрепа и политическите сили, които присъстваха там, еднозначно му я засвидетелстваха", коментира депутатът от БСП Крум Зарков, който е сред малцината депутати в действащия парламент, говорещи за проблема с прокуратурата.

По време на събитието в Бояна главният прокурор Иван Гешев повтори отново тезата си, че прокуратурaта била атакувана, защото започнала да работи. "Мафия сме, защото внесохме светлина в мрака, не на думи, а с дела така, както ни е завещал Апостола на българската свобода Васил Левски. Защото показахме, че няма да допуснем двойни стандарти, едни за хората с милиарди и политическо и медийно влияние и други за останалите българи. Така, както беше десетилетия", откри събитието главният прокурор Иван Гешев.

"Главният прокурор предложи на прокурорите своята версия за успехите на институцията, ограничаващи се само в неговия кратък мандат досега. Излезе, че според него самия десетилетия наред прокуратурата не е работила нищо - недосегаемите с години "олигарси" едва сега станали обвиняеми, битовата престъпност едва сега намаляла и прочие", коментира Андрей Янкулов.

"Твърде символично е, че вместо максимата Justitia fundamentum regnorum логото на Асоциацията на прокурорите е лъв (символ на държавата), който държи в едната си ръка меч, за да посече "лошите", а в другата - щит, с който да защити "добрите". Днес мечът на прокуратурата заплашва и медии, и адвокати, и съдии, и... държавния глава" коментира адвокат Здравка Калайджиева.

Какво да се прави

Адвокат Здравка Калайджиева - съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008-2015 г.), посочва, че необходимите промени, които да доведат до отчетност на прокуратурата, са напълно възможни и без свикване на Велико народно събрание (вижте карето). Основният момент от тях е въвеждането на съдебен контрол над прокурорските актове.

"На много хора това звучи дребнаво, но всъщност става дума за революционна промяна, която ще наруши тоталния суверенитет на прокуратурата по въпроса дали да започне или не дадено производство. Така, ако някой подаде сигнал срещу когото и да било, включително срещу главния прокурор, и счита, че прокуратурата не си е свършила работата, ще може да се обърне към съда", коментира Крум Зарков от БСП, който миналата година беше сред вносителите на идеята за въвеждане на съдебен контрол над прокурорските актове - реформа, за която Съветът на Европа и Европейската комисията говорят от години.

"Очевидно твърде дълго време различни състави на Народното събрание не могат да намерят отговор на въпросите, поставяни от международните институции по отношение на фигурата на главния прокурор у нас, и по-точно по неговата фактическа недосегаемост", коментира още той.

Възможните стъпки

- Поставянето на прокуратурата под обществен, а не политически контрол - чрез промени в състава и структурата на ВСС, за да не могат прокурорите да си избират главен прокурор без одобрение на обществото.

- Създаването на отделна, независима от ВСС и главния прокурор специална прокуратура, подчинена на президента - за наказателно преследване на онези, които взимат подкупите, а не само на тези, които им ги дават, включително представителите на съдебната власт и прокуратурата.

- Изолирането на влиянието на прокуратурата върху съда и ясно разграничаване на функциите им, за да се осигури достъп до съд и справедлив съдебен процес.

- Обжалваемост пред съд на всички действия и бездействия на прокуратурата, които засягат основните права на засегнатите лица, за да не ни разказват по телевизията кой е престъпник и кой не.

- Въвеждането на ефективен независим механизъм за отстраняването и отговорността на главния прокурор, когато нарушава закона пред очите ни;

възможност за пострадалите от престъпления да сезират съда, ако прокуратурата не иска да си причинява тяхното преследване.

- Пряка имуществена отговорност за нарушения на права, допуснати от представители на изпълнителната власт и прокурорите - за да не плащаме от джоба си за посегателствата върху конституционните ни права на разумен срок на производството, на защита и презумпция за невинност до произнасянето на съд.

Забраненият дебат

Парадоксалното е, че в проекта на ГЕРБ за нова конституция беше предвидено прокуратурата, която всички ни казват да реформираме, да получи законодателна инициатива (чрез прокурорската колегия), т.е. сама да си пише законите.

Същинските въпроси за отчетността на главния прокурор бяха подменени с дебат за Велико народно събрание, как да изглежда гербът и дали казармата да стане отново задължителна.

Революционното предложение е съвсем логично - винаги, когато е ставало дума за реформа на държавното обвинение, това е провокирало мощен отпор - както от управляващите, така и от поддържащите ги медии, а дори и от самата прокуратура.

Този отпор се крепи на страх. Същият страх, който преди 30 години е в основата на запазване на живковския модел на прокуратурата. "Поради страх от изхода от следващите избори никой от присъстващите членове на различните групи не иска главният прокурор да бъде част от изпълнителната власт. И СДС, и БСП, и всички останали", спомня си Красен Станчев за 1990 г. А за днес той казва: "Упоритостта на управляващите да не подадат оставка идва от това, че те знаят, че този Франкенщайн може да се обърне срещу тях. Видяхме го с Филчев, видяхме го с Цацаров."

"Властта не си позволява да заложи система за независимо разследване на лицето, което разполага с най-широките възможни правомощия и не подлежи на никакъв контрол, защото за съжаление прокуратурата може да бъде обърната с една команда срещу всеки опитал се да потърси отговорност на главния прокурор", коментира адвокат София Разбойникова от Български адвокати за правата на човека. Като пряк свидетел на законодателната плахост Крум Зарков разказва: "В този парламент, а явно и в предишните, няма мнозинство, което реално да иска да реши този проблем. Дали защото не го смятат за важен или защото не искат главният прокурор да им се разсърди? Помоему по-скоро е второто."

"Прокуратурата е една тоталитарна институция, чието ръководство я възприема като "властова база", като политически фактор, който внушава страх и може да отказва всякакво влияние. Естествено е при това положение всяка идея за реформа на прокуратурата да се разглежда като посегателство срещу мафиотски клан, а не като част от нормалния демократичен дебат", коментира Христо Иванов пред "Капитал". Според него както Цацаров, така и ВСС и Гешев сега винаги са се опитвали "да задушат в зачатък самото обсъждане на темата за реформа на прокуратурата с плашене, зъбене и тропане по масата". Опозиционният лидер обаче е убеден, че ако е имало години, в които "тези теми буквално бяха табуирани в обществения живот", то "разрушаването на тази стена от страх и лепкаво мълчание е огромно постижение".

По всичко личи, че в опит да донавият пружината на машината за всяване на страх пазителите ѝ са я пренатегнали. Именно поради тази причина хората са на улицата и искат промяна. Промяна на прокуратурата, която през тези 30 години се оказа, че е по-устойчива и от Велико народно събрание.

Преди 30 години беше създаден моделът на държавно обвинение, който днес хипертрофира до мощен политически и икономически играч и изкара хората на улицата.

Ако има държавна институция, която през последните 30 години успя да се спаси от всякаква реформа, това е българската прокуратура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Пак соц-а ви е виновен. На калпавия космонавт - космоса му пречи.

    СДС подмени всичко в съдебната система преди двайсет и няколко години.

    Сложиха свои калпави хора.. и не само там. Навсякъде глупостта, лакомията и кражбите в тая демокрация се множи с огромни темпове.

    Просто според мен така си работи демокрацията - не падат ли отнякъде лесни пари в огромни количества, които да запушват дупката в бюджета на демократичната страна.

    А и вижте колко хубаво е било преди 1945та в държавата - съдебната система и прокуратурата.. върнахме се в онова време - с Бай Ганьо дето прави избори, дето е политик, прокурор, съдия. Келепир, келепир и това е.

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "mickmick":

    Соцът е виновен за много повече от това. И докато родителите ни разказват колко било хубаво, щото цените били ниски, все отнякъде се прокрадва грозната истина за репресивният апарат, унищожил гражданското общество.

    Крехката държавност на третата българска независима държава, просъществувала по-малко от век, рязко се променя с идването на съветското владичество. Гражданското общество е ликвидирано, а поговорката "склонена главица ятаган не я сече" добива нов смисъл.

    Неспособността на народа ни да си избира управници е пряко свързан със соца. С усещането, че някой трябва да ти каже какво да правиш. И това може да го изкорени само времето...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK