Главните прокурори на демокрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Главните прокурори на демокрацията

Главните прокурори на демокрацията

От Иван Татарчев до Иван Гешев: как изглеждаше прокуратурата през последните 30 години

Йово Николов, Момчил Милев, Росен Босев
7624 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Форматът на прокуратурата - единна и централизирана структура, в която всички прокурори са подчинени на главния, до голяма степен означава, че институцията ще е първообраз на своя началник. При Татарчев прокурорите гуляеха на една маса с мутрите, при Филчев имаха мустаци, при Велчев - тридневна брада, и т.н. Как изглеждаше в действителност прокуратурата през последните 30 години?

Иван Татарчев
Фотограф: Капитал

Първият главен прокурор

в демократична България е Иван Татарчев. Назначен е на 19 февруари 1992 г. За избирането му са лобирали тогавашният министър-председател Филип Димитров, министърът на вътрешните работи Йордан Соколов и правосъдният министър Светослав Лучников. И тримата са от правителството на Съюза на демократичните сили. Идеята е СДС да овладее съдебната система, която към онзи момент е доминирана от комунисти.

Татарчев е деец на ВМРО, бивш адвокат, репресиран от комунистическата власт. Той заменя на поста Мартин Гунев. Татарчев започва чистка в прокуратурата - по комунистически. Уволнени са повече от 1000 прокурори. "Тогава това се наричаше декомунизация", спомня си лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, бившата депутатка от БСП, преди години пред "Капитал". Според нея в София и окръжните градове координационните съвети на СДС решават кои прокурори да бъдат уволнени по параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби на конституцията.

"Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества." Дончева е една от уволнените по този параграф, без да е членувала в БКП. Една от задачите на Татарчев е да започне (или завърши) процеси срещу членове на Политбюро на БКП. Нито един не завършва с осъдителна присъда.

Междувременно започва тоталната мутризация в държавата. Роят се силови банди на бивши борци, престъпността скача неколкократно, рекетът, кражбите на автомобили и изнудването се превръщат в сериозен проблем. През 1994 г. в София става гангстерска война между силови групировки с няколко убити, един от босовете тогава - Иво Карамански, е задържан за въоръжен грабеж, а Младен Михалев-Маджо е прострелян пред казино "Севастопол" в отговор на отправена от него стрелба във входа на заведението, има двама убити от бригада на пазарджишките борци, Големия Маргин - Красимир Маринов, и Дмитрий Минев-Руснака, създатели впоследствие на застрахователното дружество СИК са обявени за издирване заради грабежа в спортен център "Д'ескрим"... Нито един човек от тези групировки не е осъден. Нарущаването на югоембаргото се превръща в национален спорт, но и там няма нито един осъден за контрабанда на гориво. Татарчев се среща във Виена с избягалия от България бивш член на ЦК на БКП Огнян Дойнов, подсъдим по дела, свързани с комунистическия режим, с посредничеството на Никола Дамянов - приятел на Татарчев и на Дойнов. Дамянов е консултант на ТИМ, който помага на варненската групировка да се превърне в икономическия конгломерат "Химимпорт".

На срещата Татарчев e придружен от Иван Петров, прокурор от Благоевград, след това апелативен прокурор на София. Петров беше уличен, че е бил в контакти със застреляния в Амстердам контрабандист Константин Димитров-Самоковеца, чието дело за грабеж не беше обжалвал в качеството си на апелативен прокурор.

През 1996 г., на Ивановден, на една маса Татарчев е засечен в заведение със сочения за кръстник на българската мафия Иво Карамански в квартал Панчарево.

Макар и рядко да е подозиран в уговорки, заслони и корупция, за разлика от неговото обкръжение, управлението му остава емблематично за разрастването на организираната престъпност. По негово време изгря звездата на Николай Колев, който стана и.д. главен прокурор на Прокуратурата на въоръжените сили (закрита преди години), по-късно застрелян. По това време Колев е близък и с Алексей Петров.

Ирония на съдбата е, че именно Иван Татарчев формулира най-големия проблем на тази институция: "Над мен е само Господ!"

Филчев - синият Франкенщайн

Никола Филчев
Фотограф: Капитал

Назначаването на Никола Филчев за главен прокурор през далечната 1999 г. от страна на СДС е най-големият, макар и по-скоро неволен, кадрови грях на синята партия в цялата й история и лично на тогавашния й лидер Иван Костов. По време на 7-годишния му мандат държавното обвинение за първи път показа в пълна степен какво е да си "единна и централизирана" структура и безконтролна институционална бухалка, попаднала в ръцете на един-единствен човек. Де факто именно Филчев положи основите на целия инструментариум от тактики и стратегии, които в момента се използват от Иван Гешев за дискредитиране, тормоз и директна атака на неговите идеологически опоненти. Еманципирането на тогавашния главен прокурор от неговите партийни кукловоди също така за първи път онагледи всички структурни пороци в конституцията и законите, които реално го превръщат във фигурата с най-голяма власт в държавата.

Изборът на Филчев се случи в момент, когато СДС беше на гребена на политическата вълна - разполагаше с пълно мнозинство в парламента, поне 11 души в 25-членния Висш съдебен съвет, широка обществена подкрепа и мандат за радикални реформи в съдебната власт. По това време в синята партия поне формално доминираше разбирането, че централизираният сталинистки модел на българската прокуратура трябва да бъде разбит и заменен с модерен състезателен съдебен процес, където държавното обвинение и защитата на подсъдимия са равнопоставени страни пред независим магистрат. Паралелно с това обаче в СДС се страхуваха да не повторят грешката с назначаването на своенравния и бързо еманципирал се Иван Татарчев, затова търсеха за поста сговорчив и лоялен човек, какъвто се надяваха Филчев да е.

След като бе избран за главен прокурор обаче, той бързо загърби идеите за модерно правораздаване. Първото нещо, което направи, е да се обгради с лоялни хора - за изненада на СДС най-вече магистрати, идващи от военното обвинение. С тяхна помощ той започна да оказва институционален тормоз на всички прокурори, дръзнали да изразят собствено мнение или да му противоречат. Първи се оказаха онези, които поне формално му бяха конкуренти в битката за поста на обвинител номер едно, като например варненския апелативен прокурор Васил Миков.

След това Филчев доста успешно започна да се бори за реставрация на правомощията на прокуратурата, частично ограничени при реформирането на наказателния процес в началото на управлението на Костов. По това време той дори успя да си създаде своя малка парламентарна група в сините редици, която лансираше желаните от него законови промени. Накрая тогавашният главен прокурор се обяви срещу проведеното от синьото управление раздържавяване, апелирайки за "съдебна деприватизация" под надзора на единната и централизирана прокуратура. И за да покаже, че действа от позицията на силата, бързо инициира разследвания срещу няколко сини министри, а накрая - срещу премиерската съпруга Елена Костова заради фондация "Бъдеще за България" и срещу самия министър-председател по "брадата" афера "Сапио" от зората на прехода. Всички тези производства не доведоха до осъдителни присъди, но дълги години служеха като инструмент за извиване на ръцете и тормоз.

Далеч преди да се роди Бюрото за защита на свидетелите, Филчев също така беше първият главен прокурор, който се опита да се обзаведе със свои силови структури. Това стана чрез сближаването с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев (впоследствие уволнен по подозрение в контакти с руския олигарх Майкъл Чорни) и най-вече с командира на "баретите" полк. Филко Славов, който бе привлечен като началник на новосформирания отдел по сигурността към държавното обвинение. Така бивши и дори действащи командоси на антитерористичното звено постепенно започнаха да стават част от антуража на главния прокурор.

Мандатът на Филчев беше белязан и от няколко смразяващи кръвта смъртни случая. На първо място, това беше самоубийството на подложения на систематичен тормоз прокурор Николай Джамбов, който в предсмъртното си писмо призова обвинител номер едно да си подаде оставката. Противоречивият бивш и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев беше застрелян пред дома си, след като за няколко месеца извървя път от фаворит и дясна ръка на Филчев до негов основен критик. При мистериозни обстоятелства, достойни за мафиотски или хорър филм, беше убита и ямболската адвокатка Надежда Георгиева, за която се твърди, че е била близка с обвинител номер едно и че е правила тайни записи на свои разговори с висши магистрати.

Това, което обединява всички тези случаи, е, че и до момента не са станали обект на независимо и детайлно разследване. Защото онези, които трябва да работят по тях, по един или друг начин са йерархично зависими от главния прокурор.

Борис Велчев: за пред чужденците

Борис Велчев
Фотограф: Капитал

По ирония на съдбата в последната година от мракобесния мандат на Никола Филчев в Люксембург е подписан договора за присъединяване на България в Европейския съюз. Това става под условие - двете държави поемат ангажименти за ускорена съдебна реформа и реални резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

След ерата "Филчев" трябва коренна смяна на профила на главния прокурор. Именно от средите на управляващата тогава БСП е издигната кандидатурата на Борис Велчев - съветник на президента Първанов и уважаван преподавател по наказателно право в Софийския университет. Той е единствен кандидат за поста и избран с пълно мнозинство.

Велчев впечатлява прокурорите с ударната проверка на епохата на Филчев, след която от прокуратурата са принудени да си тръгнат най-верните му. Той толерира професионалната свобода на редовите прокурори. Прокурори определят като стратегически ход решението му да избере за свои заместници представителите на две отделни лобита - Камен Ситнилски и Валери Първанов, чието постоянно противопоставяне му позволява по-добър контрол над цялата система.

Дипломатичният стил и перфектният му английски правят добро впечатление навън. Скоро обаче става ясно, че зад това добро впечатление липсват резултати. Встрани от делата срещу организираната престъпност, които изваждат макар и за кратко от строя герои като Маргините, братя Галеви и Таки, както и разследванията срещу групата за отвличане "Наглите" и за поръчкови убийства "Килърите", прокуратурата при Велчев не може да се похвали с разследвания за корупцията по високите етажи на властта. Обяснението за това най-вероятно се казва Николай Кокинов и Роман Василев - двамата прокурори, на които беше поверена ключовата тогава Софийска градска прокуратура, която трябваше да работи по тези дела. Впоследствие стана ясно, че Кокинов ходи на крака при премиера Борисов, а Роман Василев беше еднакво верен и на Цветан Василев, и на Делян Пеевски, които тогава бяха все още партньори.

С идването на власт на ГЕРБ Велчев постави държавното обвинение в услуга на хиперактивността на ранния Цветанов, който през деня обявяваше акция след акция. Когато тези дела катастрофираха в съда, ГЕРБ стигна до идеята за създаването на специализираните съдилища и прокуратури, които да бъдат попълнени с послушни съдии и прокурори, които да обслужват интересите на властта. Един от най-яростните защитници на специализираното правосъдие беше пловдивският съдия Сотир Цацаров, който и Борисов, и Цветан Цветанов бяха припознали като свой модел за правораздаване.

Сотир Цацаров: прокурорът, който искаше да бъде политик

Сотир Цацаров
Фотограф: Капитал

През 2012 г. ГЕРБ (с правно острие тогава Искра Фидосова) и ДПС избират нов състав на Висшия съдебен съвет, чиято основна цел беше да назначи Сотир Цацаров за главен прокурор. И двамата обаче не подозираха, че съвсем скоро техният фаворит ще им забие нож в гърба. Сотир Цацаров удари рамо на антиправителствените протести срещу цените на тока от февруари 2013 г., като вкара прокуратурата в електроразпределителните дружества. После предостави прокуратурата на БСП и дясната ръка на Цветан Василев към онзи момент Николай Бареков, за да могат да развият сценария с печатницата за бюлетини в Костинброд. Последваха серията от дела срещу Цветанов. Назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС през юни същата година отприщи вълна от протести и скоро стана ясно, че опитът на Цацаров да скъса връзката с ГЕРБ няма да успее. Стратегически прокуратурата на Цацаров започна да приключва с отворените разследвания около Борисов, за да се постави изцяло в негова услуга след втория му кабинет. Така единственият "враг" на бившия пловдивски съдия останаха критиците му, към които той насочи цялата мощ на прокуратурата. След оставката на втория кабинет на Борисов "цацаратурата" повдигна серия от обвинения срещу министри от "Реформаторския блок" - единствената политическа сила, повдигнала въпроса за реформа на прокуратурата.

Мандатът на Сотир Цацаров е белязан от серията от назначения на прокурори, близки до ДПС, както и прикриването на серия корупционни скандали - от "двете каки" (разговорите между съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева), през "ЦУМгейт" до разследването за КТБ, което се превърна в най-голямото преразпределение на ресурс, което прокуратурата директно е управлявала. Именно делото КТБ, в което наблюдаващият прокурор Иван Гешев не само не видя Делян Пеевски, но и успя да замете следите към политическия елит, се оказа изпитът му за следващ главен прокурор, който той издържа с отличие.

Форматът на прокуратурата - единна и централизирана структура, в която всички прокурори са подчинени на главния, до голяма степен означава, че институцията ще е първообраз на своя началник. При Татарчев прокурорите гуляеха на една маса с мутрите, при Филчев имаха мустаци, при Велчев - тридневна брада, и т.н. Как изглеждаше в действителност прокуратурата през последните 30 години?

Иван Татарчев
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    Някой от нас, които следят внимателно процесите в държавата, много добре знаят всички Главни прокурори от прехода какво правеха и какво не правеха. И с ръка на сърцето мога да кажа, че Гешев от всичките е най-добрият и действен главен прокурор до сега. А да, ама той свързан с Пеевски? Що? Щото видите ли Пеевски липсвал в делото КТБ. За какво друго? Ами няма друго!

  • 2
    selofia avatar :-?
    Селофия

    ...Гешев от всичките е най-добрият и действен главен прокурор...
    Никола Гешев или Каскет Гешев... не ви се разбира...
    До коментар [#1] от "scuby":
    За вас.. заченатите анално,, Големи успехи са сегашния плужек да се изявява като селски пазвантин...и си затваря широко свинските уши за всичко важно и значително...., за което знаем защо и как е назначен.

    Вместо вие - в прокуратурата- да се занимавате да изцицате дъмбелите на знаково корумпираните - с какво се занимавате - коментарно творчество... и ви се плаща от бюджета..

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Зловеща статия! Дали политиците си дават сметка, че който копае гроб другиму, сам пада в него? Дали Бойко Борисов си представя какво ще направи с него Каскета, след като падне от власт? И вместо да се запъват като магаре на мост и да измислят някакви пародии на конституция, политиците да се осъзнаят и да поправят грешките с прокуратурата, защото и те могат да станат нейни клиенти.

  • 4
    zry33525823 avatar :-|
    zry33525823

    Развитието (упадъка) на тази институция от Татарчев насам е подробно описано в книгата на А. Заркова "Главните прокурори. От Татарчев до Гешев". Тъжно е, че чак сега се сещаме...

  • 5
    seniorbb avatar :-(
    джендър NATO generals

    Жалка работа! Нулевите резултати в миналото вещаят същото за в бъдеще!

  • 6
    srx1422179444388858 avatar :-|
    Димитър Димитров

    И все пак разказът за прокурорите не отговаря на един въпрос ,защо не случихме на прокурор?
    Според мен единственият шанс е бил пропуснат от ОДС и Иван Костов. Но като виждам сегашното СДС присламчило се към мутрата донякъде си обяснявам катастрофата. Управлението на ОДС и Иван Костов бе катастрофа откъм реформи и държавно строителство. Не бяха потърсени начини в икономиката да не влизат мръсните пари на мафията.. не беше потърсен дори произхода на парите участващи в приватизацията. След седем години грабеж и фалит на държавата, никаква отговорност. Случайност?!!! Не изобщо не е случайно че прокуратурата на практика обслужи и обслужва интересите на мафията. Не случихме на прокурор защото така е било предвидено още с конституцията!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK