Новият надзорник на парите за наука, иновации и дигитално управление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият надзорник на парите за наука, иновации и дигитално управление

Екипът на Томислав Дончев стои зад създаването на новата Агенция по иновации, която ще отнеме половината от парите и функциите на МОН във финансирането на наука

Новият надзорник на парите за наука, иновации и дигитално управление

Агенцията за иновации ще контролира 860 млн. евро, които взима от "Конкурентоспособност" и Министерство на образованието

Огнян Георгиев
5904 прочитания

Екипът на Томислав Дончев стои зад създаването на новата Агенция по иновации, която ще отнеме половината от парите и функциите на МОН във финансирането на наука

© Юлия Лазарова


Темата накратко
  • Новосъздадената Агенция за иновации поема финансирането на съвместни проекти на наука и бизнес.
  • Тя ще управлява европрограма на стойност над 860 млн. евро.
  • Хора и пари за нея ще бъдат взети от МОН и министерството на икономиката.

НИИДИТ. Това име носи новата европейска програма, която ще бъде управлявана от новосъздадената Агенция за иновации. Трудно можеше да бъде избрано по-подходящо заглавие за програма, чиято основна цел ще бъде да накара бизнеса и науката да работят заедно и да мотивира трансфера на технологии. Официално, името идва от "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Но всеки с дори базови познания по английски ще разпознае съчетанието need it (има нужда). А нужди има повече от достатъчно.

Новата агенция

Двете неща - агенцията и програмата, която ще управлява, се създават едновременно. Миналата седмица Министерският съвет реши да учреди новия второстепенен бюджетен разпоредител, който ще е на директно подчинение на правителството. Агенцията по иновации трябва да започне работа до два месеца, когато ще бъде приет и правилникът ѝ. Идеята е взета от швейцарската Innosuisse и британската Innovate UK: държавна структура, която да обединява надзора и работата по връзката между пазара и науката, както и да улеснява първо технологичния трансфер от университетите към компаниите и после - пазарната реализация на дадени идеи.

Досега тези задачи бяха разпръснати предимно в две места - министерството на образованието и министерството на икономиката. Нито едно от тях обаче не може да се похвали с особен успех. Тринайсет години след влизането си в ЕС България остава на дъното в европейската карта на иноваторите, като двете заедно с Румъния са в последната група на "скромните иноватори". Програма "Конкурентоспособност" финансира от години иновации в предприятия, но повечето от тях са такива само на хартия - основната цел на тези пари досега беше да позволят на компаниите да си купят по-модерна техника, да запълнят недостиг на пари в някоя област или най-много да въведат някаква нова технология. На пръсти се броят компаниите, които имат наистина иновативен продукт, както и онези, които са го създали или развили с помощта на български учени, университети или лаборатории.

Програмата на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж" пък единодушно е приета ако не за провал, то поне за силно неуспешна. Покрай множество скандали, откровени конфликти на интереси и съмнителни процедури основната идея на програмата - да финансира по-добра наука, потъна.

Сега новата агенция трябва да поеме от икономическата програма парите за иновации за бизнеса, а от образователната - за наука, и да ги обедини. Другото, което вероятно ще надзирава, ще са фонд "Научни изследвания" и Иновационният фонд, които досега бяха към двете министерства.

Новата програма

НИИДИТ няма да е никак малка - прогнозният ѝ бюджет е над 860 млн. евро, става ясно от докладната на Министерския съвет от 15 юли. Тя ще вземе малко над 300 млн. евро от "Конкурентоспособност" и цялата част за електронно управление от "Добро управление", която е около 120 млн. евро. Това значи, че над 400 млн. евро ще дойдат от новата програма за образование и наука. Де факто в МОН ще останат само парите, които се дават директно за училища и университети. Това беше напълно очаквано предвид случилото се с настоящата програма в образователното министерство. Тя преживя няколко спрени процедури и дори едно замразяване на парите от Брюксел. Фактът, че МОН все пак ще остане управляващ орган и ще има собствена програма в следващия период, е изненадващ сам по себе си.

Интересното е, че освен пари новата агенция ще вземе от двете министерства и хора, потвърди за "Капитал" източник от МС, запознат с преструктурирането. Поне част от хората, които сега са в двете европейски програми, ще бъдат преместени в новата агенция, но тя ще наеме и хора от пазара. Именно разговорите между министерствата за хора и пари са най-бавната част от създаването на новата агенция, за която се говори от миналата година.

Очевидно част от работата на Агенцията по иновации ще бъде да дава пари за електронизацията на управлението - процес, който премина през няколко програми и продължава да се точи във времето и в бюджетите.

Но основната част от парите ще бъдат насочени към проекти, в които участват бизнес и наука. Така тези, за които новата структура ще бъде най-важна, ще са 4-те центъра за върхови постижения и 9-те центъра за компетентност, изградени с парите от досегашната научна програма. Всяко следващо финансиране за тях ще минава през агенцията, като логиката се променя напълно: вече във всяко кандидатстване трябва да бъде включен и частен играч.

Защо

Създаването на нова държавна структура, която да управлява европейски пари сега, докато правителството се клати и изглежда на ръба да падне, изглежда малко като фабрика на 9 септември. Не се очаква тя да получи одобрение преди второто тримесечие на следващата година, което значи че в най-добрия вариант първите схеми ще могат да бъдат пуснати в края на 2021. Но веднъж създадена, окомплектована и преминала нотификационния процес с Брюксел за управляващо звено, агенцията вероятно ще бъде доста по-дългосрочен играч от сегашното правителство.

"Чрез тази агенция целим да подпомогнем процес, който наричаме интелигентна трансформация - с други думи, еволюцията на българската икономика към такава с по-висока добавена стойност. Такъв ангажимент правителството пое още в първата половина на 2019 г., а конкретно в посока изграждането на специализиран орган за развиване на научните изследвания и иновациите - през ноември 2019 г.", обявиха официално от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. Източникът от Министерския съвет обясни за "Капитал", че силен подтик е дала Европейската комисия през март тази година, когато е върнала коментари по новите програми, в които е поискала повече фокус върху целта за "Интелигентна Европа".

Двама от учените, които би трябвало да работят с новата агенция, казаха пред "Капитал", че намират за нужно такова звено. "Много ресурс натрупахме с тези центрове и не е оправдано да не го използваме. Но сега можем да имаме само до 20% търговска дейност, а 80% трябва да е насочена към публичния сектор", казва проф. д-р Илия Илиев от Пловдивския университет, който заедно с Медицинския изграждат Център по компетентност за иновативна медицина и здравни технологии. Според него новата агенция ще реши проблема какво ще стане с тези структури след 2023 г., когато ще свърши срокът на старата програма. "Включването на бизнеса с дял в проектите ще помогне за мотивацията им, защото сега те не могат да ползват пари от програмите." Доц. Георги Ангелов, който ръководи лаборатория към Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии на ТУ - София, също мисли, че е оправдано създаването на специално звено, което да засили координацията. За него най-важното е наличието на конкретни проекти, по които да си сътрудничат бизнес и наука, което ще доведе до промяна.

Д-р инж. Христомир Йорданов от ТУ - София, не е съгласен. "За мен държавната политика трябва да се съсредоточи в научната част, защото тя се прави с обществено финансиране, докато ЕС много държи да се намеси във втората част - пазарната реализация. Причината за това са резултатите на Седмата рамкова програма, които показват, че повечето патенти, създадени с европейски финансиране, се реализират като продукти в Китай и в САЩ."

Има обаче доста ясна причина конкретно в България фокусирането само върху наука да не работи. Ако се съди по досегашните опити за стартиране на такова взаимодействие, нито науката, нито бизнесът тук имат достатъчно свободни средства, за да инвестират в проучвания и трансфер на технологии. Така европейските програми са на практика единственият начин, по който може да се случи изобщо някакъв трансфер на технологии, докато екосистемата тук не порасне достатъчно, че да разполага с необходимия капитал.

Но под въпрос е доколко декларираните цели въобще ще се превърнат в реалност. Най-малкото новата програма ще разчита на експерти от две други програми, които не се славят с много позитивен имидж, в една политическа среда, в която всяка по-голяма обществена поръчка зависи от договорки, а не от качества. Тези по-съществени нужди надали ще се решат с нова агенция.

Темата накратко
  • Новосъздадената Агенция за иновации поема финансирането на съвместни проекти на наука и бизнес.
  • Тя ще управлява европрограма на стойност над 860 млн. евро.
  • Хора и пари за нея ще бъдат взети от МОН и министерството на икономиката.

НИИДИТ. Това име носи новата европейска програма, която ще бъде управлявана от новосъздадената Агенция за иновации. Трудно можеше да бъде избрано по-подходящо заглавие за програма, чиято основна цел ще бъде да накара бизнеса и науката да работят заедно и да мотивира трансфера на технологии. Официално, името идва от "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Но всеки с дори базови познания по английски ще разпознае съчетанието need it (има нужда). А нужди има повече от достатъчно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    gegei avatar :-(
    gegei

    ЕС поискала повече акцент върху "интелигентността", а ние сме им предложили нов "интелигентен" холдинг от типа на АПИ и Фонд Земеделие.

    И понеже знаем върховите постижения на споменатите държавни холдинги, очаква ни само да почакаме малко преди да произведем новата Силициева долина. До газов хъб Балкан.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK