МВР не може да каже колко полицаи са използвали сила на протеста на 2 септември
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВР не може да каже колко полицаи са използвали сила на протеста на 2 септември

МВР не може да каже колко полицаи са използвали сила на протеста на 2 септември

Според СДВР информацията за арестите и използването на сила "не е свързана с обществения живот на Република България"

5448 прочитания

© Георги Кожухаров


Столичната дирекция за вътрешните работи (СДВР) няма информация за това какво е правното основание за арестите по време на антиправителствените протести на 2 срещу 3 септември пред сградата на бившия Партиен дом. От институцията не знаят и колко полицаи са използвали сила и помощни средства (белезници, палки, сълзотворен газ и т.н.).

Това става ясно от отговор на директора на столичната полиция Георги Хаджиев на заявление по Закона за достъп до обществена информация, подадено от "Капитал".

От СДВР приемат, че търсената от "Капитал" информация "не е свързана с обществения живот на Република България и че "същата не се търси за съставяне на собствено мнение" относно работата на МВР.

"Абсурдно е да се твърди, че информация, която се отнася за засягане основни права на гражданите като свободата на придвижване, правото да не бъдеш незаконно задържан и да не бъдеш подлаган на нечовешко третиране от страна на най-силната и репресивна сила на държавата и как и дали тези действия са били документирани, не е обществена информация. Какво тогава е обществена информация", коментира ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов, който консултира "Капитал" по казуса.

Една перфектна операция

Събирането пред сградата на бившия Партиен дом на 2 срещу 3 септември е най-масовото от началото на протестите с искане на оставките на правителството и главния прокурор Иван Гешев. За охраната беше ангажиран сериозен ресурс на МВР от цялата страна (по информация на "Капитал" командированите полицаи са били над 2000). Още през деня полицията започна да използва сълзотворен газ, като с него бяха обгазени и протестиращи, които не участваха в сблъсъците с полицията, включително и журналисти.

Напрежението ескалира късно вечерта, когато (по думите на самите полицаи) провокатори са започнали да хвърлят бомбички, предмети и камъни по кордона от полицаи, разположен пред централния вход на Партийния дом. В продължение на близо час полицията стои неподвижна и чак след това започна прочистване на площада между БНБ, Партийния дом и президентството. Стотици полицаи, някои от които маскирани, използваха палките срещу бягащите протестиращи. Фотографът от агенция "Франс прес" Николай Дойчинов е ударен от един от тях, а апаратът му е счупен. Журналистът на свободна практика Димитър Кенаров е арестуван и бит, а фотоапаратът му изчезва. Насилието над представителите на медиите беше осъдено от редица международни организации, сред които "Репортери без граници", Комитетът за защита на журналистите, комисарят по човешки права към Съвета на Европа, Съветът на Европа и депутати от Европейския парламент. Единственият коментар на вътрешното министерство по случая е от главния секретар на МВР Ивайло Иванов, който на среща при президента Румен Радев определи операцията като перфектна, а после каза: "Нито един журналист не съм видял да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. Ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами, да, ще бъде задържан."

При операцията на 2 срещу 3 септември бяха ранени 80 служители на МВР.

В деня след събитията прокуратурата съобщи, че е повдигнала обвинение на 34 души, а на 24 от тях поиска постоянен арест. Съдът не уважи нито едно от тези искания и дори отхвърли показанията на цивилен полицай, който твърди, че е видял ceдeм граждани по едно и също време да безчинстват на различни места из града.

Това на практика означава, че МВР не е успяла да установи нито един от виновните за пострадалите полицаи.

Все пак 126

Тъй като прокуратурата и МВР се разминаха за броя на задържаните протестиращи (от държавното обвинение казаха, че са 40, а преди това от МВР бяха съобщили за 126), "Капитал" потърси информация от СДВР колко заповеди за задържане са били издадени срещу участници в протеста на 2 срещу 3 септември. На този въпрос Георги Хаджиев отговаря: "Видно от прессъобщение на страницата на МВР от 3.09.2020 г., е посочен броят на задържаните лица по време на протестите." Във въпросното съобщение се говори за 126 задържани.

Адвокати на задържани коментираха пред "Капитал", че в много голяма част от случаите те са били освобождавани, без да им бъде предоставена заповед за задържане по МВР и прилежащите към нея документация (за адвокатска защита, лекарска помощ, връзка с близък). За част от тези случаи има заведени дела срещу т.нар. фактическо задържане.

Без(отчетност)

В закона за МВР има седем основания за задържане - "данни, че е извършило престъпление", възпрепятстване на "полицейски орган да изпълни задължението си по служба", "показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност", "при невъзможност да се установи самоличността му".

Ако МВР е задържало 126 души с основание, че има данни, че са извършили престъпление (по информация на "Капитал" именно така са били мотивирани повечето от заповедите), идва въпросът защо прокуратурата е повдигнала обвинения на 1/4 от тях. Това е причината и "Капитал" да потърси и данни за основанията за задържане. Освен че в СДВР смятат, че подобна информация не е обществена, те приемат и че "търсената информация не се съхранява и не е налична в информационните масиви на СДВР и следва да бъде адаптирана", "липсва единен регистър на изготвените заповеди за задържане, който да предоставя възможност и за разбивка на посоченото в тях правно основание за постановеното полицейско задържане", "предвид обема на задържанията на територията на столицата и наличието на девет районни управления към СДВР, ръчното преброяване е необосновано и би имало отношение към точността и достоверността на така предоставената обществена информация".

Без(помощни) средства

Друг противоречив момент в действията на част от полицаите по време на протестите на 2 срещу 3 септември беше използването на сила и сълзотворен газ. Според Закона за МВР използването на сила и помощни средства е допустимо само когато това е абсолютно необходимо - при "противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане", "задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган". "конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица", "нападения срещу граждани и полицейски органи", "освобождаване на заложници", "групови нарушения на обществения ред", "нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства", "вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност".

Според Наредбата за реда за употреба на физическа сила и помощни средства химическите вещества "са предназначени за намаляване способността за съпротива на правонарушители чрез дразнещо въздействие върху очите, кожата и горните дихателни пътища", а при използването им обгазеният район "се отцепва незабавно до края на поразяващото действие на химическите вещества и се предприемат мерки за извеждане и оказване помощ на пострадалите лица". По време на протестите не се видяха действия на полицията по отцепване на обгазените райони, а пострадалите сами си оказваха помощ.

В същата наредба е записано, че когато се използва физическа сила и помощни средства, полицаят трябва да изготви доклад до ръководителя, който е разпоредил използването им. Въпросният доклад трябва да съдържа освен данните на служителя и "място, дата и час на използване", "основание и обстоятелства за използването им", "интензивност на физическата сила, вид и количество на използваните помощни средства, "по възможност данни, идентифициращи лицето/лицата, спрямо които са използвани физическата сила и помощните средства", взетите срещу тях мерки, както и видимите последствия от използването на физическата сила и помощните средства.

"Капитал" потърси информация за броя на докладите за използвана сила и помощни средства по време на протестите на 2 срещу 3 септември, но от СДВР отказаха - първо с мотив, че информацията не е обществена, но освен това "липсва единен регистър или друга справочна възможност за отброяване на изготвените доклади".

"Признанието, че такава информация не се обобщава, е шокиращо. Собственият отговор на МВР създава впечатлението, че полицията е разпасана команда. Налице е липса на елементарен интерес от страна на ръководството министерството за това как се осъществява репресивната власт. Подобна информация е важна не само защото някой може да се оплаче пред съда, но най-малкото заради упражняването на някакъв вътрешноведомствен контрол. Ако такъв контрол не се осъществява, то е налице нарушение от страна на държавата, тъй като тя не предоставя ефективни средства за защита. Другата възможност, за която не искам и да си помислям, но понеже няма трета, е, че някой твърди неистини в официален документ", коментира адвокат Кашъмов.

Столичната дирекция за вътрешните работи (СДВР) няма информация за това какво е правното основание за арестите по време на антиправителствените протести на 2 срещу 3 септември пред сградата на бившия Партиен дом. От институцията не знаят и колко полицаи са използвали сила и помощни средства (белезници, палки, сълзотворен газ и т.н.).

Това става ясно от отговор на директора на столичната полиция Георги Хаджиев на заявление по Закона за достъп до обществена информация, подадено от "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lob18635382 avatar :-|
    Гражданин

    Т.е. според г-н Георги Хаджиев полицаите реално имат правото да извърпват безнаказано престъпления? НЕ! След като г-н Георги Хаджиев не може да намери виновните, трябва той, като техен началник и отговорен за тях, да поеме цялата вина. Трябва да бъде даден на съд и да понесе наказателна отговорност. Но тъй като в България няма правосъдие, това няма да се случи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK