Премиерът тества нагласите за купуване на още F-16
Борисов изненадващо пришпори втория етап от модернизацията на ВВС с американски изтребители
Форсираното преоборудване на военно-въздушните ни сили с американски изтребители очевидно се превръща в още по-важен приоритет за управляващата коалиция и лично за министър-председателя Бойко Борисов. Днес изненадващо стана ясно, че военното министерство е изпратило писма-заявки до САЩ, с които проучва възможностите за придобиване на още осем бойни самолета F-16 Block 70, което по принцип до момента беше мъгляв приоритет с минимум 5-годишен времеви хоризонт. Миналата година страната ни сключи междудържавно споразумение със САЩ и закупи осем броя от последния модел на въпросните щатски изтребители, като плати за това близо 2.2 млрд. лв. авансово. Производството на машините се случва в момента и те трябва да бъдат доставени и да започнат да дават бойни дежурства до края на 2024 г.
Това се случва ден преди посещението на Франсис Фенън, помощник-държавен секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ. Основната тема на разговорите вероятно ще бъде газовата връзка с Гърция, както и строежът на продължението на Турски поток в България - проект, на който САЩ категорично се противопоставят.
Ускоряването на работата по втория етап от модернизацията на бойната ни авиация пък бе анонсирано днес след среща между премиера Борисов, посланика на САЩ у нас Херо Мустафа и представители на американския оръжеен гигант Lockheed Martin, който произвежда изтребителите. "Придобиването на самолетите F-16 Block 70 не е само покупка, а израз на желанието на България за необратима модернизация на въоръжените ѝ сили с цел постигане на реална оперативна съвместимост с останалите държави членки на НАТО", е обявил по време на разговорите министър-председателят.
По принцип за закупуването на още осем натовски изтребителя се говори още в одобрения от парламента проект за инвестиционен разход от 2018 г., с който бяха отпуснати средствата за първата партида бойни самолети. Евентуалната реализация на втората фаза обаче трябваше да стане чак след завършването на първата част от проекта т.е. най-рано след 2024 г., като средства за това до момента не са одобрявани до момента от депутатите. От министерството на отбраната твърдят, че по време на втория етап цените на американските изтребители би трябвало да бъдат редуцирани, а плащанията по проекта вече да се извършват на вноски, а не еднократно авансово.
Не е ясно обаче как настоящото приоритизиране на покупката на още F-16 ще се отрази на останалите проекти за модернизацията на армията, особено в контекста провокираната от коронавируса икономическа криза. В момента министерство на отбраната е във финалния етап от преговорите за строеж на два модулни патрулни кораба за бойния флот с германската фирма "Люрсен", като стойността на програмата е близо 1 млрд. лв. Също така военното ведомство преговаря с два консорциума за доставка на 150 бронирани бойни машини за Сухопътни войски в проект на стойност почти 1.5 млрд. лв. Ако обаче икономическата ситуация в страната и съответно бюджетните постъпления се влошат, не е ясно как отбранителното министерство ще може да обслужва паралелно плащания по толкова много модернизационни мегапроекти.
Отделно от това дори първият етап от придобиването на изтребителите F-16 върви ръка за ръка с немалко скрити разходи - например бойните машини идват в комплект с изключително оскъдно въоръжение, особено що се отнася до мисиите "въздух-повърхност". Също така правителството бе принудено да отпусне още 300 млн. лв. за модернизация на инфраструктурата на авиобаза "Граф Игнатиево", които ще бъдат дадени в рамките на три години. На последващ етап нещо подобно ще трябва да се случи и с авиобазата за предно разполагане "Безмер", която освен всичко друго е и част от българо-американските съвместни съоръжения и съответно е логично да може да приема, обслужва и презарежда щатските изтребители.
Днес стана ясно също така, че освен за още F-16, правителството ще преговаря с Lockheed Martin за евентуалното закупуване на нови трикоординатни радари, за поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет и за придобиване на "друго високотехнолоично оборудване". Споменаването на радарите е важно, тъй като най-вероятно това ще е следващият модернизационен проект за армията, който ще получи приоритетно финансиране от правителството. Подмяната на локационното оборудване на въоръжените сили върви ръка за ръка и е най-важна логична надстройка на проекта за преминаване към натовски изтребители. Особено с оглед на българските амбиции да извършваме ер полисинга над съседна Македония - район, където в момента страната ни няма радарно покритие (както и над Югозападна България според неофициалните твърдения на източници от военното ведомство).
По странно стечение на обстоятелствата своя оферта за нови радари представи точно днес и израелската оръжейна компания ELTA Systems, която е част от държавния авиационен конгломерат Israel Aerospace Industries (IAI). Фирмата е получила искане за информация по темата от българското военно министерство в началото на тази година и очаква търгът да стартира в периода ноември 2020 - февруари 2021. Става дума за придобиване на 7 радара (5 с далечен обсег и 2 - със среден) като ориентировъчния бюджет за целта е около 150-200 млн. евро. Интеграция на системата трябва да стане в рамките на 2 години, които според представителите на ELTA е "доста кратък срок, но може да го направим".
Големият въпрос в случая е дали днешният анонс на премиера Борисов до голяма степен не предрешава изхода и от тази надпревара. По принцип IAI беше един от потенциалните продавачи на F-16 за нуждите на българската армия, като офертата беше за модернизирани изтребители до стандарта Barak 2020. След включването на Lockheed Martin в наддаването обаче израелската фирма реши да се изтегли и въобще не внесе свое предложение. По време на аналогичен търг в Хърватска пък IAI бяха буквално извадени от играта с удар под пояса, след като САЩ им постави условие, че не могат да продават своите F-16 на страната, преди да демонтират всички свои подобрения по машините.
