Европа сменя тона към Борисов

България се открои като проблемна в ЕС, а Брюксел най-накрая разобличи лостовете на превзетата държава

Съдебната власт е зависима, парламентът променя законите на тъмно, а правителството е превзело медиите. Така изглежда България, след като Европейската комисия (ЕК) обяви в сряда първия анализ, обхващащ всички държави членки, за върховенството на закона.

Новината в него е, че за пръв път най-сериозните проблеми в България се казват директно. Това е много сериозна промяна в тона на Брюксел, който досега предпочиташе в най-добрия случай да намеква за недостатъци, а в замяна получаваше безпрекословно послушание от българското правителство. Очите на ЕС се затваряха и от това, че ГЕРБ е и част от най-влиятелната партия там - ЕНП. Сега обаче, изглежда, тези защити вече не могат да спестят казването на истината.

"Когато върховенството на закона отсъства или е в риск, това засяга живота на всеки един от нас. Знам това от първа ръка, защото аз самата съм израснала в авторитарен режим, където нямаше върховенство на закона. Беше илюзия, че всички са равни пред закона. Имаше хора, които бяха по-равни от други. Съдиите бяха политически назначени и не носеха правосъдие. Медиите разпространяваха пропаганда в услуга на управляващата партия и трябваше да слушаме "Свободна Европа", за да намерим друга перспектива", коментира вицепрезидентът на ЕК Вера Йоурова при представянето на докладите.

Одитът обхваща четири области за всички страни - съдебна система, борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм и други гаранции за демокрацията.

Въпреки че хоризонталният анализ отчита проблеми във всички държави членки, анализ на съдържанието на докладите, направен от Politico, показва, че България е в групата oт четири държави членки, за които в контекста на върховенство на закона се говори за "сериозни притеснения". Там са още Полша и Унгария (за които ЕК откри процедура за нарушение на върховенството на закона), както и Словакия.

Големият проблем на управляващите (както за по-лесно можем да наречем коалицията ГЕРБ - Обединени патриоти - ДПС, главният прокурор и ядрото командващо Висшия съдебен съвет) не идва нито от тона на доклада, нито от бройката на негативните констатации, нито дори от хипотетичните последици за страната, а от това, че за първи път Брюксел насочи прожектора към наистина съществените проблеми в страната. Ако до този момент те бяха замитани под килима, то занапред ще става все по-трудно. От българските власти ще се очакват конкретни действия, а всяка една стъпка за решаване на слабостите ще създава проблеми, защото ще разклаща основните стълбове, върху които е стъпила коалицията Борисов - Пеевски.

Пример за това е настояването на ЕС да се направи механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Неговата недосегаемост в момента го превръща в една от най-силните фигури в държавата, която гарантира безнаказана корупция и дава инструмент за контрол върху цялата администрация. В сряда от най-голямата магистратска организация в страната - Съюза на съдиите в България, внесоха искане до Висшия съдебен съвет, в което посочи седем конкретни основания за това той да бъде отстранен. Ако препоръките на ЕС бъдат спазени, една от носещите колони на сегашната власт ще бъде премахната.

Или пък друг проблем - медийният комфорт, с който се ползват управляващите, ги прави до голяма степен безотчетни пред обществото. И още - непрозрачният законодателен процес е снижил парламента до юридически отдел на икономически и властови лобита.

Я, има слон в стаята

Тонът на ЕК винаги е позволявал свободно интерпретиране на докладите, но сега темите, които се повдигат в последния, няма как да бъдат заобиколени. Какво видя Европейската комисия в България:

  • Главният прокурор е недосегаем, а властта не прави нищо, за да реши този проблем.
  • Повечето медии са политически зависими и лоялни към правителството, а тези, които не са, биват мачкани.
  • Висшият съдебен съвет не гарантира независимостта на съда.
  • Няма резултати в борбата с корупцията, а Антикорупционната комисия тепърва ще трябва да доказва своята независимост и безпристрастност, или иначе казано - в момента не е независима и безпристрастна.
  • Законодателният процес е хаотичен, сериозни промени в законите се правят без обществено обсъждане и оценка.

Досега тези ключови теми се губеха в комуникацията между Брюксел и София. Правителството беше превърнало институционалните и процедурните реформи в perpetuum mobile. Създаваха се нови и нови институции (Инспекторатът към ВСС - 2007 г., Комисията за конфликт на интереси - 2008 г., Конфискацията на имущество без присъда - 2012 г., Специализираните съдилища - 2013 г. Комисията за противодействие на корупцията - 2017 г.), а това беше отчитано като проява на политическа воля. Когато тези институции не произвеждаха обещаните резултати, обяснението беше, че е необходимо време - и така до следващата реформа, когато пак беше отчетена политическа воля, и т.н.

В публикувания през седмицата доклад в частта за съдебна система първо място заема констатацията от нуждата за въвеждане на механизъм за отчетност, контрол и независимо разследване на главния прокурор. Тема, която е посочена като проблем от Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека още преди 10 години и чието решение България шиканираше по всякакъв начин.

През последните година и половина правителството на два пъти представи различни варианти за въвеждането на механизъм за разследването на главния прокурор, за който изначало беше ясно, че не отговаря на Съвета на Европа и Венецианската комисия. От първите коментари по одита за върховенството на закона, направени от новия правосъден министър Десислава Ахладова, стана ясно, че управляващите ще продължат да се снишават по въпроса с главния прокурор и няма да предложат реално разрешение на проблема. От изказването ѝ в сряда се разбра, че управляващите този път се опитват да отбият номера, като са изпратили т.нар. проект за нова конституция на ГЕРБ за становище до Венецианската комисия. Този ход е обречен на неуспех и очевидно цели спечелване на време, тъй като още преди месец Съветът на Европа (към който ЕК реферира в доклада си, посочвайки проблема с недосегаемостта на главния прокурор) коментира, че предложеният проект за нова конституция не решава проблемите.

Загубени в превода

В коментарите си по доклада от ГЕРБ предпочетоха да стигнат до констатацията на ЕК, че през първата година са започнали серия от разследвания срещу високопоставени държавни служители (вероятно разследванията срещу Нено Димов, Васил Божков и братята Пламен и Атанас Бобокови).

"За пръв път след 30 години демокрация са наложени мерки за неотклонение на политици, министри и зам.-министри", коментира депутатката Десислава Атанасова от ГЕРБ, пропускайки уточнението в доклада, че се очакват окончателни присъди. Тя определи работата на Антикорупционната комисия като "добра", без обаче да отчете, че ЕК поставя под съмнение нейните независимост, безпристрастност и обективност.

Управляващите оставиха без коментар констатациите за проблеми в медийната среда, законодателния процес и независимостта на съда.

"ГЕРБ е единствената партия, която няма своя медия за разлика от други партии", коментира председателката на парламентарната група Даниела Дариткова очевидно за да отговори на констатацията, че политици индиректно контролират национални и регионални медии в страната.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов изрази мнение, че "докладът диагностицира определени институционални и нормативни проблеми, но не забелязва как тези проблеми се превръщат в чудовищна злоупотреба с власт и чудовищна заплаха за върховенството на правото и демокрацията в България". Според него "онова, което изкара българските граждани на улицата, онова, което ги държи на улицата с такава решителност - злоупотребата с безотчетността и свръховластяването на главния прокурор, е констатирано като структурен проблем, но го няма като анализ на конкретните злоупотреби. Можем да кажем, че Европейската комисия вижда дърветата, но не вижда гората", коментира той.

Евродепутатката от БСП Елена Йончева изрази сходно становище: "В този доклад трябва да има конкретни препоръки за България. За съжаление такива няма. Европейската комисия е избрала един традиционен за нея доста дипломатичен тон, което не бива да ни изненадва. Посочват се всички проблеми в България - липсата на разделение на властите и липса на свобода на медиите и липсата на реални резултати в борбата с корупцията."

Елена Йончева заедно с Радан Кънев от "Демократична България" стоят зад инициативата Европейският парламент да излезе с резолюция за състоянието в България, което вероятно ще стане в началото на октомври. "Като продължение на това, което излезе днес, в началото на октомври ще има дискусия в ЕП за България и в момента по идея на моя екип работим за обща резолюция. Това е резолюция на LIBE, на която съм пълноправен член. Тази резолюция вече няма да съдържа толкова дипломатични констатации, а конкретни факти за състоянието на върховенството на закона в България и за състоянието на медийната среда. Тя ще бъде ясно послание от Европейския парламент, че това, което прави Борисов, е извеждането на България от европейските стандарти. Той води страната извън ЕС. Това не е резолюция за конкретен случай или казус, а резолюция за върховенството на закона и свободата на медиите - основите на ЕС - в България."

Какво следва

Публикуването на първите хоризонтални анализи за състоянието на върховенството на закона заварва ЕС в деликатен момент - държавите търсят консенсус, тъй като преговарят за следващата бюджетна рамка.

През седмицата в търсенето на компромис за това как ще се харчат парите на съюза през следващите седем години Германия сякаш отстъпи от идеята неспазването на върховенството на правото да бъде обвързано с бюджета и да води до спиране на европейските фондове. Предложеното "обратно квалифицирано мнозинство" беше заменено с изискване за единодушие, което на практика няма как да бъде постигнато.

Друго предложение е за стесняване на критериите за нарушение, като такова може да бъде само конкретно събитие - например за измами с еврофондове. Това обаче изисква от държавите членки да се саморазследват.

Досегашният опит с противодействието на измамите с европейски фондове показа, че това очакване е по-скоро наивно. Дори базираната в Брюксел ОЛАФ се оказа безсилна да изпълни подобна задача.

Евродепутатът Радан Кънев коментира във фейсбук, че ЕП е твърд по този въпрос и преговорите ще продължат.

При представянето на докладите вицепрезидентът Йоурова коментира, че се полагат максимални усилия обвързването с бюджета да се запази, а конкретно в отговор на въпрос за България тя посочи, че т.нар. мониторинг - механизмът за сътрудничество и проверка, не е отпаднал и комисията трябва да упражнява натиск за реформа през него.

Това послание беше директно насочено срещу българското правителство, което положи огромни усилия той да бъде прекратен. Механизмът беше започнат веднага след приемането на България в ЕС, като идеята му беше да има стимул обещаните реформи в правосъдието и борбата с корупцията да не спират. Както е печално известно, мониторингът се провали, а в края на мандата на предишната Европейска комисия борбата за премахването му беше превърната почти в основен приоритет на България в ЕС. За момент изглеждаше, че ГЕРБ (и ДПС) са постигнали успех - официално има решение за неговото отпадане (от комисията на Юнкер), но в същото време няма решение на Съвета за това.

В ЕК обаче никой на практика никой не работи по изготвянето на доклад за България, но изказването на Йоурова сега, че мониторингът няма да бъде спрян, е сериозно поражение за Борисов и признание, че Брюксел вижда добре какви са проблемите тук.

Един от най-важните изводи от доклада на ЕК е, че политическият театър в София, изглежда, вече е неубедителен и за Брюксел. Коалицията между ГЕРБ, ДПС, Пеевски, главния прокурор и отровената медийна среда действаше ефективно при състава на предходната комисия. Тогава не само ЕНП бяха в по-силна позиция, но и Борисов беше запазил все още своята тефлонова защита. Сега нищо от старите модели не работи толкова добре. Лъжите звучат все по-неубедително.

От началото на протестите срещу правителството редица влиятелни западни медии отразиха случващото се в България и скандалите около премиера Борисов. Събуждането на Европейския парламент по темата за върховенството на закона и медийната свобода също вкара правителството и главния прокурор в обяснителен режим. След близо три месеца протести прогресивната част от българското общество, изглежда, вече не е толкова сама в искането си имитацията на държава да бъде заменена от реална политика в интерес на хората. Тази седмица Брюксел показа, че разбира проблемите. Остава да видим дали ще продължи и по-нататък, като започне да оказва натиск за решаването им.