Един от отговорите се съдържа в точка 14 от устава на ОЛАФ за това как се провеждат разследвания. "Националните власти ще бъдат уведомявани предварително за предстоящи проверки на място, като им се дава основание и причина. Където е нужно, икономическият оператор също ще бъде уведомяван предварително", казва точката. Въпреки че изглежда като паневропейски следователски отдел, който има уникален мандат да разследва всичко - от европейски институции, през национални служби до местни фирми - ОЛАФ всъщност зависи силно от местните власти. Ръцете на службата са силно вързани, що се отнася до най-важната част от всяко разследване - това на място, с разпити на свидетели, събиране на доказателства и прочее.

Интересен пример в тази посока е случилото се през 2018 г. разследване на свързани икономически оператори, които са се опитали да излъжат земеделската програма, като са разделили фирмите си така, че да паднат под допустимия праг на субсидиране. С две думи, ЕС въведе праг на финансиране на стопанства до 300 хил. евро годишно, за да избегне създаването на огромни концерни, които притежават много земя и богатеят от еврофондове. За да минат под него, редица земеделци в България разделиха компаниите си на привидно несвързани дружества. В доклада си ОЛАФ отбелязва именно това, като посочва, че често тези дружества имат еднакъв адрес, кредитор, собственик на земята или еднакви търговски партньори. Като успех е посочено разбиването на схема за 10 млн. евро. Непредубеденият читател на доклада ще реши, че става дума за значим пробив. Интересният детайл е, че разкритата схема е с мишена основателя на "Винпром Карнобат" Миньо Стайков и свързани с него лица. Тук има два ключови момента: първо, Стайков вече беше в ареста по друго обвинение и това явно е било добър начин за натрупване на още такива и второ, по същото време избухна скандалът във фонд "Земеделие" с къщи за гости, по който и досега няма никакви резултати, така че акцията послужи за добро отвличане на вниманието. С други думи, това, което от Брюксел изглежда като успех, от София изглежда като замитане на следите.

Другата причина ОЛАФ да не е особено ефективен срещу корупцията в България е начинът, по който тя е структурирана. Една поръчка минава през няколко ръце: първо е институцията, която я дава, второ е комисията, която решава, и на трето място е компанията, която я получава. Често и трите инстанции участват в схемата, но за да се установи това, се иска пълен одит и проверка. В България има две институции, които трябва да играят тази роля. Първата е прокуратурата - тя е свързана чрез специално звено с ОЛАФ, както и се подпомага от специалното звено в МВР, наречено АФКОС. Второто се нарича ОСЕС - Одит на средствата от ЕС, и е към Министерството на финансите. Това е специалното звено, създадено преди години от правителството, с цел да се откриват предварително нередности в раздаването на европейските средства и така парите да се запазват в българския бюджет, за да се раздават отново. При обема на раздавани пари всяка година не е чудно, че ОСЕС често улавя нередности в поръчки, които санкционира - с между 5% и 25%. Интересното е, че в изключително редки случаи ОСЕС стига до извода, че става дума за опит за измама, а прокуратурата почти не ползва докладите на звеното, за да започне разследване.

Това позволява на България да остава под европейския радар. Например в последния доклад на ОЛАФ - за 2019 г., класацията за държави с най-много нередности в европейските средства се води убедително от Унгария, ако се вземе предвид паричният им ефект - почти 4% от плащанията в Унгария са засегнати. Но ако се вгледаме по-сериозно в цифрите, тези за България повдигат въпроси. ОЛАФ следи две области - еврофондовете и нередностите при вноса на стоки и акцизите и митата. При последното, за периода 2015-2019 г., българските власти са декларирали едва 8 разследвани случая, с пренебрежим паричен ефект (напук на любимата хвалба на Бойко Борисов за спирането на контрабандата). При еврофондовете страната има над 1100 случая, предимно заради ОСЕС, с доста по-сериозен финансов ефект. Разследванията на ОЛАФ, завършили с препоръки в тази област, са 10% от всички за целия ЕС. Така излиза, че българските власти са 130 пъти по-ефективни при проверки, които предотвратяват евентуална загуба на фондове за самите тях, отколкото при проверки за интересите на съюза. Никоя друга държава в съюза няма такава разлика в ефективността - следващите ни Словакия, Румъния и Португалия са далеч назад, а трендът при северните държави и такива като Германия и Холандия е изцяло обратен.