Какво следва от посещението на Каракачанов в САЩ
Подписаната 10-годишна пътна карта за отбраната полага основите за увеличаване на американското военно присъствие в България
Българският военен министър Красимир Каракачанов, който е на официално посещение във Вашингтон, подписа днес с американски си колега Марк Еспър 10-годишна "Пътна карта за сътрудничество между Република България и САЩ в областта на отбраната". Зад това мъгляво наименование се крие следващата еволюционна стъпка в развитието на отбранителното споразумение между двете държави от 2006 г., по силата на което у нас бяха изградени три съвместни военни бази.
Целта на пътната карта е да конкретизира договореностите, постигнати на принципно ниво между премиера Бойко Борисов и щатския президент Доналд Тръмп по време на официалната им среща в края на 2019 г. Посещението на Каракачанов в САЩ е планирано от месеци и няма пряка връзка с изненадващата визита на висши представители на американската военна корпорация Lockheed Martin у нас преди седмица и последвалите изявления от страна на Борисов, че тече кореспонденция за евентуална бъдеща поръчка на още 8 изтребителя F-16 Block 70. Интересен детайл е обаче, че по време на посещението си във Вашингтон българският военен министър е занесъл лично писмо от нашия премиер до Доналд Тръмп, за чието съдържание не беше казано абсолютно нищо повече.
(Черно)морски шах
Иначе публичната част от текста на подписаната пътна карта дава най-обща представа какви ще бъдат акцентите в отбранителното сътрудничество със САЩ в близко бъдеще. В документа се говори например за "задълбочаване на сътрудничеството в Черноморския регион с цел ефективно възпиране и противодействие на външни заплахи и предизвикателства в морския и въздушния домейн". Зад това се крие намерението на София и Вашингтон да развиват черноморския координационен център във Варна, който ще следи движението на бойни кораби в региона, както и по-честото провеждане на съвместен ер полисинг с участието на американски бойни самолети. В момента шест американски изтребителя F-16 охраняват българското въздушно пространство (Air Policing) съвместно със своите български колеги. Щатските самолети останаха у нас след края на учението "Тракийска пепелянка" и ще патрулират в небето ни до края на октомври. Амбицията на България и САЩ очевидно е това да започне да се случва много по-често, ако не и на перманентен ротационен принцип, както е в съседна Румъния, където в момента съвместно бойно дежурство дават канадски изтребители.
В пътната карта се говори също така за "привеждане в съответствие на сътрудничеството със САЩ в областта на сигурността с целите за способности на НАТО и националните приоритети, с акцент върху модернизацията, готовността и мобилността в съответствие с договореностите на НАТО". За това изречение най-вероятно се крие не само амбицията на САЩ да участва в превъоръжаването на българската армия, но и желанието на българската страна да разположи по-голям американски контингент в съвместната база "Ново село". За това говори преди време и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който придружава Каракачанов по време на американската му визита. Желанието е у нас на ротационен принцип да присъства поне един американски механизиран батальон, който да може да тренира не само на територията на съвместните съоръжения, но и на останалите полигони на българската армия.
"Виртуална" отбрана
Също така Каракачанов е договорил в САЩ "коопериране в областта на киберсигурността за подобряване на мерките за отбрана, с цел предотвратяване на злонамерени кибернетични прониквания и атаки срещу отбранителни системи, разкриване и неутрализиране на такива действия и атаки, и ефективно противодействие срещу противниците". Според дипломатически източници, с които "Капитал" разговаря, става дума за конкретна инициатива в рамките на програмата за Чуждестранно военно финансиране (Foreign Military Financing, FMF) на Държавния департамент. За настоящата финансова година са отпуснати 15.4 млн. долара за изграждането на критични способности на българските въоръжени сили, като 8 млн. от тях ще бъдат използвани за създаването на Център за киберзащита в България. В допълнение към това САЩ ще командирова у нас специален съветник по киберзащита, който ще подпомага българското министерство на отбраната с прокарването на институционални реформи, необходими за ефективно неутрализиране на онлайн-заплахите за България.
Също така по линия на FMF ще дойдат 810 хил. долара, които са заделени за обучението и оборудването на български вертолетни екипажи за подпомагане на антитерористични и други операции. За други видове обучения са отпусанти 1.7 мнл. долара. Освен това министерството на отбраната на САЩ дава и над 11 млн. долара за дейности, свързани с подпомагането на сигурността в Черно море.
...и още превъоръжаване
Разбира се, темата за участието на щатските отбранителни компании в модернизацията на армията ни също е имала централна роля по време на визитата на Каракачанов. Една от първите срещи на военният министър е била с представители на Lockheed Martin, които са го уверили, че работата по поръчаните от България осем самолета F-16 Block 70 върви по план и, че са готови да продължат стратегическото сътрудничество. Неслучайно по време на разговорите в Пентагона също така американския военен министър Марк Еспър е отбеляза, че натовската амбиция за достигане на 2% от БВП за отбрана са минимумът, а не тавана за инвестициите в отбрана.
Българският военен министър от своя стана е обявил, че подписаната пътна карта ще подпомогне развитието на българските въоръжени сили, включително и за постигането на целите на способности на силите на НАТО. Зад словосъчетанието "цели за способности" всъщност се крият формированията на армията ни, които трябва да станат съвместими с НАТО по линия на програмите за модернизация и превъоръжаване. В момента страната ни трябва да поддържа в бойна готовност за коалиционни операции поне една фрегата и една механизирана бригада, които да могат да се включат в натовските Сили за отговор (NRF) в рамките на 30 дни дни от възникване на криза.
Каракачанов също така е отбелязал, че България вече попада в списъка на държавите, които могат да плащат на вноски при бъдещи военни проекти. Което отново повдига въпроса дали закупуването на втората партида от осем щатски изтребителя действително ще се случи след доставката на първата или ще бъде форсирано от управляващите в София в рамките на оставащия им около половин година мандат. И дали отговорът на този въпрос не се крие в мистериозното писмо на Борисов до Тръмп...
