Дългата война срещу Съюза на съдиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългата война срещу Съюза на съдиите

Съдебна палата, сграда

Дългата война срещу Съюза на съдиите

Продължителната кампания на всички власти срещу ССБ се превърна в модел, по който сега са атакувани и други организации

4729 прочитания

Съдебна палата, сграда

© Цветелина Белутова


"Последните изменения на Закона за съдебната власт са още един аргумент да се мотивирам, че фигурирането ми като член на Съюза на съдиите в България (ССБ) в публично достъпни списъци не е в мой интерес, предвид негативната политика която се води срещу ССБ. Моля да приемете, че членствените ми права са прекратени: по право, по мое желание - едностранно и поради конюнктурни обстоятелства, за които нито ССБ, нито аз, имаме принос. С уважение и извинения..."

Това е едно от заявленията на съдии за отказ от членство в ССБ непосредствено след като през 2017 г. в Закона за съдебната власт (ЗСВ) бе въведено задължение за магистратите да декларират в коя професионална организация членуват.

Друг съдия пише към молбата си отписване: "За в бъдеще в случай, че бъде разрешен спорът с влезлите в сила промени в ЗСВ чрез евентуалното им атакуване пред Конституционния съд и след неговото произнасяне, съществува възможност отново да се присъединя към редиците на ССБ".

Трети пък обратно - подава молба за членство за първи път в живота си: "за да покажа, че не се страхувам и че докато съм съдия ще отстоявам върховенството на закона".

Общо 109 съдии са подали заявление за напускане на ССБ само за един месец през 2017 г., непосредствено след влизане в сила на закона.

Тези факти са цитирани в жалба на ССБ до Съда по правата на човека в Страсбург, подадена в началото на 2018 г. - с оплаквания за нарушена свобода на сдружаване в контекста на свободата на изразяване. Те са доказателство как е повлияла демонстративната наказателна акция на управляващите и ДПС срещу най-старата магистратска организация у нас. Само през последните три години четири път са предлагани законови промени, с които да се ограничат правата на магистратите за професионално сдружаване и целта е единствено ССБ. Фактът, че повече от тях не са приети, се дължи най-вече на международната реакция.

Промените в закона през 2017 г. бяха първият такъв опит - демонстративно направени като наказателна акция срещу ССБ, което със задоволство беше подчертавано от основните участници в този процес - управляващите и ДПС. Заради силната вътрешна и международна реакция по-късно този текст отпадна от закона, но и до днес регистърът на магистратите за членство в професионални организации продължава да стои на сайта на ВСС - без обяснение защо. Това е само един щрих от продължителната повсеместна и изтощителна война, която всички власти в държавата, включително Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът му водят със ССБ от години. В рамките на тази битка са използвани всякакви методи, включително персонален тормоз.

Жалбата показва факти на целенасочена кампания и персонален тормоз

Казусът със ССБ е важен, защото той е може би първият пример, когато трите власти съвместно организираха саморазправа с една организация, чиято основна вина е, че иска адекватна пълноценна съдебна реформа, а не имитация. Моделът, по който бе атакувана ССБ, сега се използва и срещу организации от други сектори. (За атаката срещу НПО-сектора и как това повтаря кампанията срещу ССБ - четете тук.) Затова жалбата, изготвена от адвокат София Разбойникова, е особено впечатляващо четиво, заради дългия списък от последователни действия на държавата, насочени към уронване на авторитета на организацията, намаляване на членската маса и изхвърлянето й като фактор в процеса на съдебната реформа. Всички тези случаи са публично известни, но събрани на едно място те придобиват и друг смисъл - на нарочна демострация на сила, власт и безнаказаност. Членовете на съюза са целенасочено стигматизирани и дискриминирани в кариерното си развитие, а по-широката цел на тази кампания е сплашването на всички съдии, независимо дали членуват или не в ССБ.

Бившият председател на ССБ Мирослава Тодорова много бързо стана най-известният съдия в България, когато Цветан Цветанов, тогава вицепремиер и вътрешен министър, я обяви за съдия на мафията. Мирослава Тодорова заведе дело срещу него, но не успя да го осъди, защото Цветанов се укри от правосъдието зад имунитета си на депутат докато изтече давността. За сметка на това, Мирослава Тодорова се превърна в най-наказваният и преследван съдия в страната и до днес - няколко последователни дисциплинарни производства, дисциплинарно уволнение, отменено от съда, понижаване, намаление на заплатата, а паралелно с това - нестихваща кална медийна кампания. Тормозът продължава и досега с всякакви перфидни средства. Само преди няколко месеца Инспекторатът към ВСС публикува имотната декларация на съдия Тодорова с незаличени лични данни, а фактите сочат, че това е направено нарочно.

Нели Куцкова, също бивш председател на ССБ преди Тодорова, а след това и дългогодишен говорител на съюза, на два пъти бе отхвърлена от ВСС за председател на Софийския апелативен съд - без мотиви, въпреки отличните си референции, без да има и едно отрицателно становище срещу кандидатурата й и даже когато остана единствен кандидат.

Настоящият председател Калин Калпакчиев стана обект на масиран тормоз - уж заради условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, но точно по времето, когато ССБ и той лично се противопоставиха на избора на Иван Гешев за главен прокурор.

Съдия Красимир Мазгалов, активен член на съюза, стана жертва на откровен произвол от страна на ВСС, който отказа да гласува статута му на несменяемост въпреки отличната му атестация - без никакви обяснения. Резултатът от такъв отказ е изхвърляне от системата, до което в крайна сметка не се стигна, но една такава демонстрация на безнаказан произвол неминуемо действа като пример за назидание.

Същото важи и за съдия Петко Петков, член на ССБ и бивш член на управителния му съвет, бивш зам. министър на правосъдието в кабинета на Христо Иванов, който на два пъти получи отказ да бъде назначен за постоянен преподавател в Националния инстутит на правосъдието, въпреки че се е класирал първи на конкурса с голяма разлика пред останалите.

Всички тези случаи са придружени от недвусмислена демонстрация, че причината е принадлежността към ССБ. И всеки път този целенасочен тормоз се съпровожда от ежедневна клеветническа кампания в кафявите медии.

Цяло чудо е при тези обстоятелства, че ССБ, който е създаден през 1997 г., продължава да устоява на натиска вече вече 23 години без нито веднъж през това време да измени на принципната си позиция.

Факт е, че в началото организацията работеше с властите в синхрон. "Първите сериозни индикации, че властите ни виждат като проблем заради нашата активна позиция дойдоха по време на Тройната коалиция, но сериозните търкания се появиха при ГЕРБ", коментира първата председателка на ССБ Капка Костова. Контретният повод тогава станаха атаките на Цветанов срещу съда през 2009 и 2010 г., във връзка с показните му акции с гръмки имена и отказите на съдилищата да потвърдят арестите, заснемани от полицията, припомня си Костова. Малко след това ГЕРБ пое курс към създаване на спецсъдилища, срещу което ССБ се противопостави.

През 2011 г. се появи алтернатива на ССБ - Българска съдийска асоциация (БСА) с председател Богдана Желявска, с която всъщност се направи опит да се вдъхне нов живот на мъртвородената през 2005 г. организация Съдии за единна Европа. Първото сериозно послание на възродената организация, бе да се противопостави с всички сили на въвеждането на пряк избор на членове на ВСС от цялата съдийска общност на принципа един съдия един глас - в подкрепа на тогавашния правосъден министър на ГЕРБ Диана Ковачева, която поведе кампанията срещу прекия избор.

Истината е, че и в първия си, и във втория си вариант Българската съдийска асоциация бе създадена, за да противостои на ССБ. Даже успя да си присвои английската абревиатура на ССБ - BJA - Вulgarian Judges association, но и това не помогна да измести съюза от членството му в авторитетните международни съдийски организации.

По думите на председателката на БСА Богдана Желявска от едно интервю "Обществото трябва да разбере, че магистратската общност не се състои само от членовете на Съюза на съдиите в България".

Всъщност, обществото така и не научи, че има други съдийски организации, но не по вина на ССБ. Но пък покрай аналогична практика в Сърбия съдийската общност в България научи що е GONGO.

Какво е GONGO?

През ноември 2018 г. авторитетната европейска организация на съдиите MEDEL (Европейски магистрати за демокрация и свободи) публикува интересна позиция по повод на тенденцията за формиране на проправителствени организации на съдии и прокурори в Сърбия и тяхното зловредно влияние върху публичния дебат. Макар и писана за Сърбия, тя е поразително актуална за България:

"MEDEL забелязва тенденцията за формиране на професионална организация на съдиите и прокурорите, чиято дейност е насочена предимно към потвърждаване или обосноваване на представени преди това становища и виждания на държавните власти. Съществуването на такива асоциации е известно в социалната теория като GONGO (правителствено ориентирани неправителствени организации или правителствени неправителствени организации). Тези организации много често се подкрепят от държавни органи и проправителствени медии и фокусът на техните интереси са автентични сдружения на съдии и прокурори, както и други автентични неправителствени организации, занимаващи се със съдебни теми.

Целта на операцията GONGO е дискредитиране и създаване на безсмислици и объркване в обществото относно работата и нагласите на автентичните сдружения, като се има предвид, че тези организации имат сходни имена или съкращения като автентични сдружения на съдии и прокурори.

MEDEL посочва, че подобни сдружения не допринасят за публичния дискурс в демократичното общество за положението на съдебната власт, статута на съдиите и прокурорите и защитата на правата на човека, а създават изкривена визия за съдебната власт и самото общество.

MEDEL изразява загриженост поради подкрепата за тези сдружения от страна на държавната власт и проправителствените медии и призовава правителството да постига политически цели с политически средства, а не чрез създаване на паралелни професионални сдружения и граждански сектор."

"Последните изменения на Закона за съдебната власт са още един аргумент да се мотивирам, че фигурирането ми като член на Съюза на съдиите в България (ССБ) в публично достъпни списъци не е в мой интерес, предвид негативната политика която се води срещу ССБ. Моля да приемете, че членствените ми права са прекратени: по право, по мое желание - едностранно и поради конюнктурни обстоятелства, за които нито ССБ, нито аз, имаме принос. С уважение и извинения..."

Това е едно от заявленията на съдии за отказ от членство в ССБ непосредствено след като през 2017 г. в Закона за съдебната власт (ЗСВ) бе въведено задължение за магистратите да декларират в коя професионална организация членуват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    valdim avatar :-|
    Dimov

    Шапка свалям на съдиите в ССБ.
    Пожелавам кураж и сили, за да доживеем един независим от политиката ВСС и инспекторат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK