Протестът 2020: Да пуснеш духа от бутилката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Протестът 2020: Да пуснеш духа от бутилката

Подозренията, че "Отровното трио" ще прави свой политически проект, не се потвърждават

Протестът 2020: Да пуснеш духа от бутилката

Въпреки идеологическите различия и вътрешните напрежения площадът остава единен в натиска си за оставка и нови избори

Велина Господинова
5286 прочитания

Подозренията, че "Отровното трио" ще прави свой политически проект, не се потвърждават

© Надежда Чипева


Когато на 9 юли хора от различни цветове на политическия спектър се събраха пред фонтана на президентството в знак на протест срещу нахлуването на прокурори в сградата на държавния глава, избухналото масово недоволство като че ли не притесни управляващите. Може би заради факта, че на площада отидоха хора с разнопосочни политически възгледи - от привърженици на БСП и на платформата "Изправи се.БГ" на напусналата я Мая Манолова, през симпатизанти на дяснолибералната коалиция "Демократична България" и на "Движение 21" на Татяна Дончева до националистическата и русофилска "Възраждане". Там бяха и активисти на граждански организации като "Правосъдие за всеки" и "Боец", както и политици със спорна репутация като Александър Томов и Румен Петков, в момента лидер на АБВ. А както щеше да се разбере по-късно, съществена част от участниците, най-вече млади хора, нямат определени политически пристрастия - протестират срещу корупцията, злоупотребите и незачитането на закона.

Такъв шарен протест, освен че е прецедент, не предполагаше и да продължи толкова дълго заради немислимото до този момент "партньорство" на привържениците на толкова идейно противоположни политически сили. И управляващите в началото се надяваха той бързо да се разпадне. А след като това не се случи, започнаха панически да отиграват ситуацията с всякакви варианти, за да запазят властта си. Първо с оставки на министри, след това с опити да удавят исканията за оставка в дебат за приемане на нова конституция и свикване на Велико народно събрание (ВНС), впоследствие с щедри подаръци от бюджета за различни групи, а накрая и с откровени ругатни срещу протестиращите.

"Има една точка на пречупване, когато на нормалните хора просто им омръзва. Това са такива моменти, когато изведнъж някаква последна малка капка е преляла чашата с всичките простотии от 10 години насам", обяснява феномена Любомир Аламанов, управляващ партньор в SiteMedia Consultancy. И посочва две неща като катализатор на избухналото недоволство - акцията на съпредседателя на "Демократична България" (ДБ) Христо Иванов пред летния сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в "Росенец" на 7 юли и нахлуването на прокуратурата в президентството два дни по-късно, след като президентът Румен Радев публично се обяви срещу охраната на Доган от офицери на НСО. Към факторите за масовия протест Аламанов прибавя и завърналите се студенти от чужбина, които по думите му "намериха държавата си в една тирания на лъжата". "Като се натрупаха много такива неща и нещо избухна. Странното е, че няма политическо в този протест. Поне аз не го виждам и това не е, защото хората не искат нищо, а защото те се изправят срещу една тирания, в която също няма нищо политическо. Най-големият позор на ГЕРБ е, че съсипаха идеята за политиката като нормална дейност. Ние се оказахме в един режим на лъжа с една фасада отпред, където се говорят някакви глупости, а отзад се случва единствено и само тотално разграбване. Затова казвам, че няма политика. Все едно село въстава срещу телефонни измамници, които лъжат едни доверчиви хора, а останалите, като виждат, че прокуратурата и полицията не правят нищо, т.е. няма институции, въстават и казват, че това повече не може така", смята Аламанов.

"Топографията" на площада

Всеки обаче, който е следил по-отблизо развитието на протеста, няма как да не е забелязал "топографската карта" на участниците в него. Това разслоение се очерта след заминаването обратно на голямата част от учещите и работещите в чужбина и е най-видно по местата, където се събират различните групи протестиращи. Примерно мястото пред фонтана на президентството стана запазена територия на "Отровното трио" - адв. Николай Хаджигенов, PR експертът Арман Бабикян и скулпторът проф. Велислав Минеков. Симпатизантите на "Демократична България" са предимно пред сградата на БНБ и бившия царски дворец, а тези на "Изправи се.БГ" на Мая Манолова - пред бившия партиен дом. Не закъсня и напрежението сред организаторите, което изплува и в споровете на привържениците им в социалните мрежи. Първо, от "Правосъдие за всеки" възразиха срещу начина, по който "Отровното трио" определя хората, които се изказват от трибуната пред фонтана на президентството. От инициативата недоволстват, че думата се дава само на около десетина едни и същи оратори, някои от които доста спорни фигури. Като например Светослав Трайков, който първоначално беше член на ГЕРБ във Варна и през 2013 г. шумно напусна партията на Борисов, а след това се присъедини към формацията на Николай Бареков. Възникна напрежение и между "Боец" и триото. Близки до гражданското сдружение разказаха, че преди седмица с концертната уредба за озвучаване от триото заглушили проява на "Боец" пред стълбите на съседната сграда на бившия партиен дом. А Георги Георгиев директно ги обвини във фейсбук, че искат да използват протеста за свой партиен проект. Сега двете граждански организации свикват всяка сряда друг протест, който се провежда пред Съдебната палата, а в по-късен момент се присъединяват към множеството на площада.

От ДБ също не одобряват установения от триото монопол върху микрофона и изказванията на едни и същи хора под претекст "протестът да не се партизира". И припомнят, че двама от триото също бяха свързани с партии - проф. Минеков беше в ръководството на "Движение България на гражданите" при основаването й от Меглена Кунева, а а Бабикян беше сред основателите на "Единна народна партия" на Мария Капон.

Освен това част от ораторите от трибуната до фонтана също са партийни фигури. Минчо Спасов беше депутат от НДСВ и кандидат за вицепрезидент на "Движение 21" на Татяна Дончева, която днес е част от платформата на Мая Манолова. Ген. Димитър Шивиков пък, също един от постоянните оратори на протеста, се кандидатира за кмет на Карлово от ВМРО и до края на май беше общински съветник от формацията на Красимир Каракачанов, след което стана независим.

С гид между демаркационните линии

"Още от самото начало се виждаше, че триото ще си водят протеста по техния начин, което не е непременно лошо. Това си е техният път, техният начин. Виждаше се и че има доста хора, които не се идентифицират с триото. Те примерно директно си казваха, че стигат до банката и по-нататък не ходят. Получи се нещо като демаркационна линия и пространството до банката се оформи като втори център на протеста, в което също няма нищо лошо", казва Иван Калчев от "Зелено движение", една от партиите в "Демократична България", който беше един от координаторите на палатковия лагер на Орлов мост. По думите му, понеже пред президентството ораторите говорят "едни и същи неща и на хората им става досадно", възникнала необходимостта от втора трибуна, където всеки, който иска да се изкаже, да може да го направи. "Искахме целенасочено да върнем политическото говорене на протеста. Не просто да се крещи "Оставка" и "Долу" и да се свирка, което за мен е един от начините да се убие протестът, а хората да комуникират помежду си, да обменят идеи. Така се родила идеята за Гражданския мегдан. "Той просъществува точно толкова, колкото имаше нужда в този формат, и беше успешен, защото в първите дни хората се страхуваха да вземат думата, но след това имаше много желаещи да се изкажат", разказва Калчев. Малко по-късно дойде и блокадата на Орлов мост с палатковия лагер.

Калчев определя блокадата като "огромно постижение и прецедент", защото там са се събрали "всички групи от протеста, които иначе не си говорят". "Успяхме да се сработим, да стоим там в името на една обща цел и да превъзмогнем някакви лични отношения", обяснява той. А такива имало често в дните на блокадата на Орлов мост. Разказва как част от участниците се опитвали да свалят знамето на Европейския съюз: "По едно време докараха едно скутерче със сърп и чук и петолъчка на него." Впоследствие същата групичка овладяла фейсбук страницата "Орлов град". "Пуснаха грозен хейт срещу Христо Иванов, че "Орлов град" няма да допусне да се прави политическа пропаганда. Аз като един от администраторите премахнах публикацията, но се наложи да си създадем друга страница в социалната мрежа - "Орлово гнездо". А по повод съмненията, че "Отровното трио" готви свой политически проект, казва, че на този етап никой не може да предвиди какво ще се случи до изборите. "Според мен те правят внимателни стъпки, за да видят реакцията и дали да продължат напред, или да върнат назад, защото знаят, че в момента, в който обявят политическите си намерения, ще разочароват много хора", смята Калчев. И припомня, че в първите дни именно от триото и от Мая Манолова е дошла идеята за свикване на Велико народно събрание, от която обаче впоследствие те се отказаха. А предложеният от тримата "План за България от пет точки" беше изтълкуван и като програма за бъдещ политически проект.

Ще правят ли триото партия

"Петте хоризонта, които обявихме, бяха "преведени" като програма, защото на някои така им е удобно, но това беше отговор на многократните атаки към нас, че не предлагаме нищо. Това не е програма, а по-скоро едни добри намерения", обяснява проф. Велислав Минеков от "Отровното трио". Признава обаче, че са обсъждали идеята за създаване на политически проект, но поне засега нямат намерение да предприемат подобна стъпка. "Това е много трудно нещо първо като организация и след това за съжаление като пари. Нямаме средства за такова нещо, а само с доброволчество не става. Вярно е, че имаме привърженици, но те са разнопосочни и разноцветни. Другото е, че ние си имаме наши политически симпатии и обвиненията за това, че ще правим партия, идват за съжаление от тези, на които симпатизираме. И това е много тъжно", казва Минеков. Добавя, че има "малък партиен опит", който приключил с кончината на Реформаторския блок. "Искам да припомня, че аз се разделих с реформаторите в момента, в който те встъпиха в коалиция с ГЕРБ", е отговорът му към изразяващите подозрения. Минеков отрича и другото появило се предположение - че биха се присъединили към платформата на Мая Манолова, вероятно поради факта, че я подкрепиха като кандидат за кмет на София на втория тур от местните избори миналата година. "Кметските избори бяха едно, но парламентарните са нещо съвсем различно. Логиката в кметските избори беше да се нанесе съкрушителен удар върху управляващата партия. На въпроса знам ли коя е Мая Манолова винаги съм отговарял, че много добре знам. Предполагам, че тя ще има успех и ще влезе парламента. Не разбирам логиката точно от нас да се очаква такава подкрепа. Аз винаги съм се чувствал част от дясното пространство и от демократичната общност", казва Минеков.

Къде им е силата

Според социологическите проучвания база за нов политически проект има. Данните на "Алфа рисърч" сочат, че 10% от избирателите, които твърдо ще гласуват, все още не са решили за кого. Управителят на "Маркет линкс" Добромир Живков смята, че реалният протестен вот ще бъде около 15% и до голяма степен към момента е разпределен между "Има такъв народ" на Слави Трифонов, "Демократична България", платформата на Мая Манолова и партия "Възраждане". "Ако мислим за позиционирането на нов политически субект, в основата на който да е "Отровното трио", според мен в някаква степен то би било твърде близко като профил до потенциалния електорат на Манолова и отчасти до този на Трифонов", смята Живков. "Наблюдавайки ги, се вижда, че те имат много силен опозиционен патос и като че ли към момента постигат и по-широка социална основа, върху която биха могли да конституират един нов политически субект. От друга страна видяхме на площада и оратори, които се афишираха като политически неангажирани, т.е. там вероятно се е формирала средата, в която да се конструира група, споделяща тези общи идеи, които към момента има триото. Следващият етап на разсъждение е има ли потенциал това като политическа сила и тук е много трудно да се дават прогнози. Ние следим персоналното доверие и в тримата, което се движи в рамките на между 12%, 17% до 18% в национален мащаб. То обаче е постигнало някакъв максимум в определен момент и няма развитие. Тоест тримата имат някаква мажоритарна стойност, но под голям въпрос е сформирането на собствена политическа сила, защото се съмнявам, че за толкова кратко време ще успеят да достигнат необходимите нива на подкрепа, за да бъдат представени в следващ парламент. По-реалистичен би бил сценарият да се включат като личности в друг политически проект", смята Живков.

Фотограф: Георги Кожухаров

Как ще продължи протестът

От "Демократична България" не приемат агресивната стилистика с хвърлянето на яйца и домати по сградите на различни институции. "Аз лично съм против, защото не протестирам срещу сгради", казва Иван Калчев. Допълва обаче, че от вътрешно допитване до симпатизантите си кой от начините за протест според тях е най-ефективен надделяло мнението, че протестите трябва да продължат с блокади на важни пътища и стратегически обекти. Ще продължат и всяка сряда организираните от "Правосъдие за всеки" акции пред Съдебната палата, където се събират също и привърженици на "Боец" и "Демократична България". Проф. Минеков от триото пък смята, че усилията трябва да се насочат към парламентарните избори. "Бедата е, ако тези избори бъдат направени от хора, които не са честни и които са се доказали в майсторството си да фалшифицират резултати. Ако допуснем това да се случи, тази агония ще продължи. Затова за мен е най-добър истанбулският вариант - изборите да имат наблюдатели и това да са хора, които протестират заедно с нас. В момента направихме контакти в 70 български градове и 10 в чужбина, както и в 11 села. Предложихме доброволци и се записаха повече от 2 хиляди души, които биха могли да са и може би трябва да се наблюдатели", казва Минеков.

Любомир Аламанов не вижда проблем в разслоението на протеста. "Това е най-страхотното нещо на демокрацията и на общностите - че всеки е свободен да протестира и да прави каквото си иска, стига да не излиза от законовите рамки. Това показва, че отиваме към една по-нормална държава, държава без страх, където всеки може да отиде сам или с група от 10 до 10 000 човека и да каже "аз съм против това". Ето, над 100 интелектуалци поискаха оставките на много хора, включително и на председателя на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов. Това са общности, което показва, че държавата е съсипана на много нива", коментира той. И добавя: "Аз например отивам на протеста не заради триото, дори нямам представа дали имат някаква скрита адженда, а защото вярвам че тези управляващи трябва да се махнат и защото искам нормална държава."

Аламанов е убеден, че дори вече да няма реален физически протест, недоволството вече не може да заглъхне. "Това е като веднъж да бъде изпуснат духът от бутилката - после много трудно можеш да го върнеш обратно. Вече не само, че не могат да го върнат, а и самата бутилка се счупи. Хората разбраха, че не са сами, видяха какво се крие зад тази лъжлива маска и как управляващите нагло лъжат в Европа. Видяха, че заедно могат да постигнат изумително много неща, разбраха, че техните деца могат да се върнат от чужбина, стига тук да е като там." По думите му в момента ГЕРБ играят някаква много странна игра, раздвоени между това да подадат оставка, преди подкрепата за партията да е паднала тотално много, и идеята те самите да правят изборите.

"Протестът толкова ги изнерви, че започнаха да правят грешка след грешка, което свали от образа им всякакво цивилизационно лустро. И още шест месеца до редовните избори - не знам докъде ще им падне рейтингът. Беларус показа, че дори и да се обявиш за победител, това нищо не означава. Ако много хора не те искат, каквито и избори да направиш, няма значение", заключи експертът по публична комуникация.

Когато на 9 юли хора от различни цветове на политическия спектър се събраха пред фонтана на президентството в знак на протест срещу нахлуването на прокурори в сградата на държавния глава, избухналото масово недоволство като че ли не притесни управляващите. Може би заради факта, че на площада отидоха хора с разнопосочни политически възгледи - от привърженици на БСП и на платформата "Изправи се.БГ" на напусналата я Мая Манолова, през симпатизанти на дяснолибералната коалиция "Демократична България" и на "Движение 21" на Татяна Дончева до националистическата и русофилска "Възраждане". Там бяха и активисти на граждански организации като "Правосъдие за всеки" и "Боец", както и политици със спорна репутация като Александър Томов и Румен Петков, в момента лидер на АБВ. А както щеше да се разбере по-късно, съществена част от участниците, най-вече млади хора, нямат определени политически пристрастия - протестират срещу корупцията, злоупотребите и незачитането на закона.

Такъв шарен протест, освен че е прецедент, не предполагаше и да продължи толкова дълго заради немислимото до този момент "партньорство" на привържениците на толкова идейно противоположни политически сили. И управляващите в началото се надяваха той бързо да се разпадне. А след като това не се случи, започнаха панически да отиграват ситуацията с всякакви варианти, за да запазят властта си. Първо с оставки на министри, след това с опити да удавят исканията за оставка в дебат за приемане на нова конституция и свикване на Велико народно събрание (ВНС), впоследствие с щедри подаръци от бюджета за различни групи, а накрая и с откровени ругатни срещу протестиращите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 3
    l.ganchev avatar :-|
    Lubomir Ganchev

    Протестите показват, че на много хора, особено млади, им е писнало от системата. Но те не знаят, защото не помнят, не са били родени тогава, че всички тези неща срещу които протестират съществуват в България в различна степен на проявление през годините от над 80 години. Много от участващите в протестите, които се опитват да ги яхнат, са допринесли за това състояние. За съжаление младите не са наясно, че за да се променят нещата в България не става само със смяна на едно правителство с друго. Слезващото правителство няма да е по-различно от сегашното, както то не е по-различно от тези преди него. Промяната може да стане ако всеки един от нас опита да се промени. Смяната на правителството и парламента няма да доведе до изчезването на шуро-баджанащината и далаверо-келепирджийския манталитет на българина. Тези злокачествени прояви на характера са обхванали обществото напълно и безусловно до най-дълбоките му недра.

  • 4
    Filip avatar :-|
    Filip Antov

    Фирма ,,Телеком експенс мениджмънт България" с мол: Ясен Бакърджиев се занимава с дейност близка до телефонния тероризъм: записва клучаови думи на случайни граждани: Да, Съгласен съм, аз съм...... ЕГН-то и т.н. целта е да се източат лични данни за да може лицето по-лесно да стане жертва на измама и обир на кредитната си карта, както и да вземат ключаови лични данни и да се продават на черния пазар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK