Президентът атакува комисията за обсъждане на проекта за нова конституция

Създаването на такава комисия е пример за злоупотреба с конституционна инициатива, се казва в искането на държавния глава до Конституционния съд

Създаването на отделна парламентарна комисия, която да обсъжда проекта за нова конституция и да прави предложения за промени в него, е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива.

Това се казва по същество в искането на президента Румен Радев, внесено днес в Конституционния съд (КС), с което се атакува решението на парламента от 2 октомври т.г. за създаване на временна парламентарна комисия, която да обсъди и анализира проекта на ГЕРБ за нова конституция и да предложи "конкретни предложения за промени в него". След като веднъж е внесен проект за нова конституция, парламентът няма право да прави промени в него, се казва в мотивите на президента. Единственото решение, което може да вземе Народното събрание в този случай, е дали ще подкрепи свикването на Велико народно събрание (ВНС) за приемане на нова конституция, или пък за това няма достатъчно подкрепа. Обсъждането на внесен законопроект е част от законодателната процедура, която обаче в случая не е от компетентността на обикновен парламент, а само на ВНС, се сочи още там.

Малко вероятно е днешното искане на президента до КС да има някакъв реален практически ефект, доколкото КС се произнася в доста продължителни срокове, а самата комисия е с мандат от два месеца и освен това предложението за нова конституция е очевидна постановка на ГЕРБ, а не сериозен проект. При все това въпросът, който поставя президентът е принципен и е редно да получи отговор от КС.

Временната комисия за конституцията като начин за протакане

Създаването на временна парламентарна комисия е част от продължителния фарс, който разиграва ГЕРБ с предлагането на проект за нова конституция, чиято очевидна цел е да се парират исканията на протестите за оставка на правителството и за предсрочни парламентарни избори. Още при обявяването на проекта през август, а после и при внасянето му в парламента в началото на септември, беше ясно, че той няма да събере необходимите 160 гласа за свикване на Велико народно събрание. БСП и ДПС категорично заявиха, че няма да подкрепят този проект, който освен всичко друго е силно критикуван от експертната общност, а нито един конституционалист не го припозна. Първоначално ГЕРБ и лично премиерът Борисов завяваха, че много бързо ще прокарат проекта през процедурата за търсене на подкрепа за свикване на ВНС, като още на 2 ноември ще стане ясно дали има такава подкрепа (проектът за нова конституция се гледа от Народното събрание най-рано два месеца след внасянето му). В средата на август, в разгара на протестите, Борисов даже обеща, че веднага след като се вземе решение за свикване на на ВНС, той ще подаде оставка на правителството.

Вместо това обаче на 2 октомври мнозинството предложи временна парламентарна комисия, която в срок от два месеца да обсъжда внесения проект и да направи предложения за промяна в него. Новоизбраната председателка на комисията Десислава Атанасова (ГЕРБ) даже обяви, че има намерение да създаде експертен съвет към комисията, и призова юристи и особено конституционалисти да се присъединят към инициативата. До момента нито един юрист не е направил заявка да се включи.

Същевременно самата комисия, създадена на паритетен принцип, е очевиден провал. БСП и ДПС отказаха да вземат участие в нея, така че първоначално предвиденият състав от 18 членове беше редуциран на 10, а от тях само петима са юристи. Очевидно обаче самото създаване на такава комисия с мандат да прави предложения за промяна на вече внесен проект за нова конституция е сериозен юридически гаф на мнозинството.

"Народното събрание има право да обсъжда проект за нова конституция, но не и да прави промени в него [...] Единственият въпрос, който Народното събрание може да обсъжда във връзка с внесен проект за нова конституция, е дали следва да се вземе решение за свикване на ВНС или не. Промени във внесения проект за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да третира вече внесен проект като незавършен, неокончателен и тепърва да свиква форуми за обсъждане на това какви проблеми и какви решения трябва да съдържа проектът за нова конституция. Ако допуснем обратното, възниква въпросът какво ще произлезе от работата на временна комисия, която обсъжда промени в проекта за нова конституция. Би било абсурдно да се допусне, че тя ще подготви втори, коригиран проект за нова конституция, защото той ще трябва отново да бъде внасян в Народното събрание и отново обсъждан", се казва в мотивите на президента до КС.

Аналогична теза защити преди време проф. Пламен Киров - че парламентът има право да обсъжда проект на нова конституция в процедурата по вземане на решението за свикване на ВНС, но не и да прави промени във веднъж внесен проект. Любопитното е, че тезата си проф. Киров изрази публично преди създаването на временната парламентарна комисия.

Там се сочи също така, че съвсем различно е, когато става въпрос за внесен законопроект за промени в конституцията, които са от правомощията на самото обикновено Народно събрание. Тогава няма пречка да се създаде временна комисия за такива промени, която да поеме водещата роля при обсъждане на предложенията и да предлага изменения на внесените проекти. Това обаче е съвсем различна процедура от тази, която се предвижда при промени, които са от периметъра на ВНС, казва в мотивите си президентът.