Генералът сянка

Влиянието на ген. Любен Гоцев върху прехода е повече митология, умело поддържана от самия него, в която любителите на конспирациите вярват

Ген. Любен Гоцев на коктейл по случай Деня на дипломата
Ген. Любен Гоцев на коктейл по случай Деня на дипломата    ©  Живко Ангелов
Ген. Любен Гоцев на коктейл по случай Деня на дипломата
Ген. Любен Гоцев на коктейл по случай Деня на дипломата    ©  Живко Ангелов

"Кой е този малкия, бе? А, това е Маджо! Кой е този, бе? А, това е еди кой си... Те бяха едни сополанковци. Бяха повече момчета на Митко Иванов, ако сме честни, той ме запозна с тях. Той е работил със Стоил Славов. Когато минавах покрай тях, те се свиваха, аз бях къде-къде-министър. Като ме видеха, се дръпваха леко. Ние бяхме на четвъртия етаж, те на втория. По-късно се разбра, че това било свърталище едва ли не на всички групировки - ВИС и СИК. Тогава те са били една група. Пред кафенето отпред бяха сложили маси, чадъри, имаше скара-бира, лайф... А другите момчета въобще, въобще не мога да кажа, че съм ги познавал."

Думите са на Любен Гоцев от биографичната книга "Човекът в сянка". Генералът от Държавна сигурност (ДС), който почина миналата седмица, е сочен за един от създателите на силовите групировки в България. За сив кардинал на политическия живот в годините на прехода. За създател на митичния кръг "Монтерей", където се събират бивши ченгета и дипломати. За човека, върнал Симеон Сакскобургготски в България. Всичко това се оказва силно преувеличено, когато се базираме на фактите и документите.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се