Ефектът на прилепа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектът на прилепа

''Зелени Балкани''

Ефектът на прилепа

Летящите бозайници имат огромно икономическо, социално и екологично значение за планетата и за всеки един от нас

Десислава Лещарска
3144 прочитания

''Зелени Балкани''

© ''Зелени Балкани''


"Ефектът на пеперудата" е метафоричен пример за малка промяна на параметър, която води до значими последствия - размахването на крилата на пеперуда може да предизвика торнадо в другия край на света. Ефектът на прилепа е реален пример за икономическите и екосистемни ползи, осигурявани от едно малко същество и до какви значими последствия може да доведе неговото унищожаване.

"Ако повече хора разберат колко са полезни прилепите чисто икономически и как често доста сериозни проблеми като обезлесяването на Амазонската джунгла, замърсяването на почвата или разпространението на малария се решават с поставянето на къщички за прилепи, то тогава негативната представа за тях ще бъде трайно преобърната", казва биологът Станимира Делева. Тя е докторант към Университета на Коста Рика. През последната година изследва прилепите в Коста Рика и Малайзия - остров Борнео. "Повечето от погрешните убеждения за прилепите за щастие вече са в миналото - благодарение и на Нощта на прилепите", допълва Станимира.

Защо отбелязваме Нощ на прилепите

През 2020 г. се навършват 30 години от това любопитно събитие. Нощта се е провела за първи път през 1990 г. в Полша и Франция, а днес вече е международно събитие, което се отбелязва в над 30 държави под патронажа на Споразумението за опазването на прилепите в Европа (EUROBATS)*.

"Идеята на Нощта на прилепите е да популяризира важността на прилепите и да развенчае митовете, свързани с тях", коментира пред "Капитал" биологът Елена Тилова от неправителствената организация "Зелени Балкани", едно от първите и най-активни НПО-та при опазването на защитените видове. "Много хора просто нямат информация и живеят с погрешни нагласи за тези животни, свързват ги с инстинктивния страх от тъмното. Често ги сравняват с гризачи и смятат, че те като тях ходят по канализацията, разнасят зарази, а сега този страх вероятно ще стане още по-голям около COVID епидемията. Много хора не са запознати колко интересна е тяхната биология: те например, за разлика от гризачите, отглеждат едно-единствено малко, живеят много дълго, много видове над 30 години, изпадат в зимен сън и др. Самото им място и значението им за екосистемите и хората също е непознато - какъв регулатор са те на насекомите вредители, каква роля имат в регенерацията на горите, как намаляването на техните популации влияе чисто икономически върху целия ни живот. Хората не знаят всички тези факти и това е идеята на Нощта на прилепите", казва Елена.

Думата имат учените

Знаете ли, че най-бързото животно с хоризонтален полет не е птица, а прилеп (мексиканският булдогов прилеп лети с над 160 км/ч)? Знаете ли, че прилепите могат да заучават команди и да ги помнят с години; че оцеляват на планетата Земя вече над 50 млн. години; че създават приятелства помежду си; че някои видове се хранят с плодове и цветен прашец и имат съществена роля за размножаването на някои видове растения - например агавето, от което се произвежда текила, тропическият бадем, диворастящите банани, популярният в Азия плод дуриан; че приносът им към икономиката на САЩ от спестени пестициди за унищожаване на вредители по посевите може да достигне 50 млрд. долара годишно? Всъщност разнообразието от умения и навици на прилепите е огромно, защото те са един от най-многобройните разреди бозайници - има 1400 вида прилепи, което е около 20% от всички бозайници.

"В човешкото съзнание има схващане, че има само един вид прилеп. ПРИЛЕПЪТ, който е нещо малко или голямо, черно е, лети и издава някакви звуци в нощта. Те са толкова различни и разнообразни, че в моето съзнание няма една представа за прилеп - все едно да сравняваме врабче с щъркел", казва Антония Хубанчева, един от обещаващите млади учени на България, която се занимава с изучаването на прилепите. В момента завършва докторантурата си в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и германския институт "Макс Планк". Работила за Института за изследване на тропиците "Смитсониън", Центъра за изследване на тихоокеанските острови в САЩ и Университета в Бристол.

В България се срещат 33 вида от летящите бозайници, които могат да се различават коренно един от друг, казва Антония: "Като започнем с малкото кафяво прилепче, което може да се побере на върха на палеца и тежи само 4 грама и, както името му говори, е малко и кафяво, и стигнем до гигантския вечерник, който е рижав и тежи над 60-70 грама. Разнообразието във формите и цветовете е голямо, но още по-голямо е разнообразието в техните навици и местата, на които живеят, нещата, с които се хранят. Има прилепи, които живеят в пещери, и такива, които живеят в гори, в хралупи, в цепнатини в скалите, в стари постройки, срещат се и в градовете: много често ги виждаме като странни, леко объркани лястовички, които летят по залез, а понякога и като "тези ужасяващи създания", които влизат в стаята. Истината е, че прилепите са наистина безвредни за хората. Както казах, те са много мънички, повечето прилепи, които се срещат в градовете, са 5-6, най-много 10-15 грама. Никога няма да дойдат да ви захапят, нямат причина да го правят."

"Всеки прилеп сам по себе си е една цяла вселена от неизвестност и носи ценни за науката данни. Ще се учудите колко много учени и изследователи са отдали живота си на прилепите", казва още Антония. "Имам колеги, които изследват процесите на хибернация или т.нар. зимен сън; такива, които изследват миграциите на прилепите; трети, които изследват взаимовръзките между прилепи и пещери. Аз например се занимавам с прилепите, които подслушват брачните песни на скакалците. Това може да звучи абсурдно, но е много важен научен въпрос", казва Антония. Става въпрос за т.нар. големи нощници. За целите на своите проучвания Антония улавя и обучава диви прилепи: "Трябва да ги обуча, както се обучава едно куче: винаги да започват полета си от едно определено място в лабораторията; да знаят откъде точно да минат и накрая трябва да уловят едно малко парченце брашнен червей. Невероятната възможност да учат, невероятната пластичност на техния мозък - това е най-впечатляващата им черта."

Супергерои - така нарича прилепите друг успешен млад учен, който също е посветил кариерата си на тези специални животни. "Те са единствените бозайници, способни на активен полет, и имат уникалната им способност да се ориентират с ултразвуци", казва Станимира Делева. Съвършената им координация, социалните им умения, необичайно дългата продължителност на живота им - всички тези свръхспособности на прилепите вдъхновяват много научни изследвания и могат да намерят приложение в медицината, технологиите и др.

Даровете на малките бозайници

"В Европа повечето прилепи се хранят с безгръбначни животи, като по този начин унищожават голям брой вредители за селското стопанство. Пестят се средства за пестициди и същевременно се пази природата от замърсяване. Трудно е да се изчисли количеството, което изяжда всеки прилеп на ден, но се смята, че всяко животно за една нощ унищожава насекоми, равни на 25% от собственото му тегло", казва още Станимира. Прилепите, които се хранят с комари, допринасят за спиране на разпространението на болести като денге и малария.

Американски учени изчисляват през 2011 г., че колония от 1 млн. бразилски булдогови прилепи, всеки с тегло 12 грама, може да изяде 8.4 тона насекоми за една нощ. Същата колония може да произведе 22 кг гуано. "Гуаното на пещерните прилепи играе огромна роля в поддържането на деликатните подземни екосистеми. Гуаното от прилепи е ефективен и природосъобразен тор и се използва широко в Югоизточна Азия и Южна Америка, където цели села се изхранват от добива на гуано от пещери", посочва Станимира Делева.

Директните и индиректните ползи за земеделските производители от прилепите се изчисляват на милиарди долари - само за САЩ сумата може да надхвърли 50 млрд. долара. Тези ползи се пренасят и върху потребителите: чрез цената на хляба например и други базисни храни (намалените загуби на земеделска продукция от вредители и спестените пари за пестициди са предпоставка за поевтиняване цената на хляба при равни други условия).

Ролята на летящите бозайници в тропиците е дори още по-голяма - някои видове прилепи се хранят с нектар от цветя и опрашват икономически важни растения. Агаве, дуриан, диворастящи банани, гуава, какао, манго, смокини, кашу и много други тропически плодове разчитат на прилепите, за да се размножават. Прилепите по света опрашват над 528 вида растения. Прелитайки на големи разстояния, те също така разпространяват семената на растенията, с които се хранят, и така допринасят за възстановяване на обезлесени области. Някои "пионерни" растения, например род Piper, които първи се разселват в обезлесени тропически райони и играят важна роля за възстановяването на изсечените дъждовни гори, се пренасят от прилепите.

За прилепите и хората

"Икономическите и екосистемните ползи са изключително важни. Но дори не мога да подчертая достатъчно значението на прилепите като част от биоразнообразието на нашата страна и на планетата. Прилепите са ценни с това, че са прилепи; не заради икономическата полза от тях, а заради оцеляването на човечеството. Вече има достатъчно доказателства, че биологичното разнообразие на земята е в колапс. Не можем да си позволим да изгубим нито един вид прилеп или друго животно и трябва да спрем да мислим за икономически ползи от дадени видове", казва от своя страна Антония Хубанчева.

Има много неща, които можем да направим, за да опазим прилепите: да намалим безпокойството в пещерите, да не ги гоним, да не замърсяваме храната им с пестициди, но най-важното е да съхраним дивите местообитания в България. "Ние имаме прекрасна, все още запазена дива природа в България. Националните паркове, Черноморието, всички резервати - тези места трябва да бъдат неприкосновени. Унищожаването на диви местообитания е едно от най-големите престъпления срещу българите, които могат да бъдат извършени в момента", смята Хубанчева. По думите й ние трябва да сме горди, че имаме 34% от територията на страната в мрежата НАТУРА. "Това е безценно съкровище на фона на унищожената природа в Европа. Ние трябва да сме много горди с това постижение. Тези зони не са резервати; идеята не е да ги затвори за човека, а да се запази това, което е най ценно за българите - нашите традиции, нашата култура, нашата природа. В тях можем да имаме земеделие, и то истинско традиционно земеделие, да отглеждаме стари български породи и др. Тези неща са от голямо значение и за прилепите", казва Антония.

С подкрепата на Програма Life на Европейския съюз

Автор: Капитал

"Ефектът на пеперудата" е метафоричен пример за малка промяна на параметър, която води до значими последствия - размахването на крилата на пеперуда може да предизвика торнадо в другия край на света. Ефектът на прилепа е реален пример за икономическите и екосистемни ползи, осигурявани от едно малко същество и до какви значими последствия може да доведе неговото унищожаване.

"Ако повече хора разберат колко са полезни прилепите чисто икономически и как често доста сериозни проблеми като обезлесяването на Амазонската джунгла, замърсяването на почвата или разпространението на малария се решават с поставянето на къщички за прилепи, то тогава негативната представа за тях ще бъде трайно преобърната", казва биологът Станимира Делева. Тя е докторант към Университета на Коста Рика. През последната година изследва прилепите в Коста Рика и Малайзия - остров Борнео. "Повечето от погрешните убеждения за прилепите за щастие вече са в миналото - благодарение и на Нощта на прилепите", допълва Станимира.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK