Идва най-тежката част от COVID епидемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва най-тежката част от COVID епидемията

Болници в редица градове вече алармират, че са отвъд ръба на възможностите си, а потокът от нови болни предстои

Идва най-тежката част от COVID епидемията

Премиерът Борисов се плаши от ефективни мерки, а хората и бизнесите трябва да се подготвят за сериозна здравна криза

Ани Коджаиванова
22543 прочитания

Болници в редица градове вече алармират, че са отвъд ръба на възможностите си, а потокът от нови болни предстои

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • От всички сценарии за корона кризата България избра най-рисковия.
  • Липсата на сериозни мерки и неспазването на другите вече претоварва здравната система.
  • Хората и бизнесите трябва да се подготвят за сериозна здравна криза.

С рекорд от над 1400 регистрирани случая за ден дотук, удвояване на броя на инфекциите на 7-8 дни и всеки четвърти тест - положителен, тази седмица България очевидно навлезе в изключително остра фаза на епидемията от коронавирус. Здравните власти не успяват да обърнат тенденцията, а надеждите, че вирусът някак ще се ограничи от само себе си, не се оправдаха - налице са всички благоприятни условия той да разболява все повече хора.

Това в комбинация с нежеланието на правителството да поеме отговорност за по-сериозни ограничителни мерки означава, че през следващите няколко седмици България ще премине през тежка ситуация и вероятно сериозна здравна криза. Заедно с нея идват и сериозни рискове за икономиката - колкото по-дълбока е драмата в здравната система, толкова по-тежки трябва да са ограничителните мерки, за да се излезе от нея. Или ако правителството продължава да следва стратегията да не се намесва - толкова повече ще бъдат преките и косвените жертви на епидемията.

Какво ще се случи в България в близките седмици може да се види по сегашната ситуация в Чехия. Броят на заразените на ден там тази седмица надхвърли 10 хил. души, починалите са около 60 на ден, местният лекарски съюз отправи отчаяна молба към чешките лекари в Европа да се върнат, защото масово болниците се задъхват. Германия до момента е единствената държава, която отговори на апела и вероятно ще изпрати 20 реаниматори, но това далеч не е достатъчно. В два чешки града армията строи полеви болници. Правителството се принуди да затвори училищата, ресторантите и нощните заведения, но дали това ще има ефект ще се разбере след още две седмици, в които ситуацията ще продължи да се влошава.

Ако епидемията в България се развива със сегашната скорост, до подобен момент ще се стигне след поне две седмици, но отсега е ясно, че тази ситуация носи куп преки и косвени рискове. Най-спешният от тях е претоварването на здравната система, което вече започва да се случва - в последната седмица редица болници, особено в по-малките области, но и в големи градове, алармираха, че са на предела на възможностите си.

Много повече заразени оттук нататък означава и много повече хора в тежко състояние, които ще се нуждаят от болнична грижа. А опасността е част от тях да не е я получат, както и други пациенти с остри и хронични заболявания, които пък може да се превърнат в косвени жертви на епидемията. Според едно епидемиологично изследване в САЩ смъртни случаи, които не са свързани с коронавируса, но заради епидемията здравната система не е успяла да предотврати, са около 100 хил. при общо около 220 хил. починали директно от епидемията до момента.

Автор: Капитал

Подобен черен сценарий в България сега може да бъде избегнат, общо взето, по един начин: с ефективни мерки срещу разпространението на заразата - целеви на регионално и общо превантивни на национално ниво, каквито вече действат в почти цяла Европа. Крайни решения като национална блокада или областни карантини ще имат твърде висока цена за икономиката и трябва да бъдат избегнати, но именно затова са нужни други ограничения - таргетирани, реално приложими и най-вече - работещи.

Премиерът Борисов за момента обаче остава, общо взето, единственият лидер в ЕС, който не само не е показал воля да наложи подобни мерки, но и опитва всякак да избяга от тях. Въвеждането им обаче е въпрос на време и именно времето е проблем.

В момента България се намира в изключително деликатна фаза на епидемията: колкото повече се бавят мерките, толкова по-дълго здравната система ще трябва да издържа на растящ натиск и толкова по-тежки ограничения ще са нужни, за да се излезе от кризата. Ако те бъдат въведени веднага, ефектът от тях ще се усети след около две седмици - в най-добрия вариант. Ако обаче се отложат със седмица, две или три (което е по-реалистичният вариант предвид настроенията в обществото и във властта), напрежението над болниците ще продължи да се увеличава в следващите три, четири, пет, а вероятно и повече седмици.

За много от тях въпросът дали могат да издържат на растящ поток болни от COVID-19 пациенти още седмици наред има много ясен отговор - не.

Как ще се развие епидемията

Хиляда и триста заразени на ден е брой, който съвсем доскоро изглеждаше нереално далечен за България. Но това дори не е истинският брой на заразените - той е много по-голям. Въпреки че в сряда надмина рекорда си по брой тестове на ден - над 11 хил., България остава държавата в ЕС с най-малък капацитет за тестване и проследяване на контакти. На този фон в Благоевград - една от двете най-засегнати от епидемията области в България в момента, тази седмица се разигра странна случка. След посещение на здравния министър в града местното РЗИ - едно от по-активно тестващите в страната, въведе лимит от 30 направления на ден (при 80-90 среднодневно дотук). След остра обществена реакция лимитът бе отменен, но остана изключително неприятното усещане, че здравните власти опитват допълнително да ограничат тестването, което и без това не е достатъчно.

Автор: Капитал

Тревожен сигнал е много високият дял на положителните тестове, отчетени тази седмица - имаше дни, в които те достигнаха 25%, докато според инструкциите на СЗО, ако позитивните проби надхвърлят 10%, тестването е крайно недостатъчно. Тези резултати, първо, говорят за опасен експоненциален растеж. И второ, означават, че тестването, изглежда, успява да покрие най-вече преките и най-рискови контакти и връзки в дадено огнище, но не и периферията - контакти от втора, трета и т.н. линия.

Така здравните инспектори не успяват да прекъснат множеството вериги на предаване на инфекцията и броят на заразените ще продължава да расте.

"В момента сме в турбулентния сценарий. Във варианта до 2000 случая здравните инспекции биха могли да контролират нещо, но не и над 2000 - тогава разпространението ще стане дифузно в цялата страна. Това число ще бъде достигнато много скоро, ако не се предприемат мерки. В момента обаче около 25% от хората не спазват никакви мерки."

проф. Николай Витанов от БАН, математикът на НОЩ, пред Bulgaria ON AIR

Конкретни причини пък вирусът значително да се самоограничи за момента няма: в България липсват работещи мерки и контрол; хората не са променили поведението си; над 90% от тях все още не се е срещали с вируса и голяма част са уязвими; вирусът не мутирал в по-малко болестотворна посока; есента и зимата са благоприятни за разпространението му; учебната година стартира с пълни класни стаи и до голяма степен проформа мерки и училищата се превръщат в катализатор на епидемията.

Известен ориентир доколко може да расте тя дават други държави в региона. В Израел (с население 9.1 млн.) случаите миналия месец достигаха средно по около 6-7 хил. на ден (с пик до 10 хил.) и се задържаха на това ниво около 3 седмици, преди взетите тежки мерки да дадат резултат. Чехия (с население 10.3 млн.) в последните десет дни отчита между 7 и 11 хил. заразени дневно. Очевидно има накъде.

Как се справят болниците

Българските болници обаче не могат да си позволят подобен брой заразени. В най-засегнатия регион у нас например - Търговище, областната болница е на ръба, макар в нея да са настанени едва петдесетина пациенти с коронавирус. Директорът й д-р Иван Светулков се опасява от здравна криза в града заради дефицит на медицински специалисти. "В инфекциозното отделение работят на щат двама лекари, други двама са командировани. От гледна точка на доброволци не се отзовава никой", разясни той пред "Нова тв" тази седмица.

Почти всички легла за коронавирус в трите болници в областта - в Търговище, в Попово и в Омуртаг, са заети - те са общо едва 94. Разбира се, броят им може да бъде увеличен чисто механично - на хартия за коронавирус в България са отделени над 8000 легла, които могат да влязат в употреба при нужда. Но както отбеляза главният здравен инспектор Ангел Кунчев в интервю за "Капитал" в края на септември: "Заетите легла в момента са около 10-15%, което изглежда малко, но това са активните легла, които са в инфекциозни отделения и реанимации, снабдени с хора, с опит, с лекарства. Всички други можем да ги направим на COVID отделения, но идва проблемът с кадрите, с обучените лекари, лекарствата и опита."

В ситуацията на Търговище са редица други градове - Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Благоевград. В Добрич има спешна нужда от медицински сестри и прокуристът на болницата д-р Георги Желязков отправи апел, на който досега не се е отзовал никой. Пред bTV той обясни, че COVID секторът е осигурен, но това създава недостиг в другите отделения и те не могат да обслужват пациенти.

Инфекциозното отделение на областната болница в Бургас е изцяло запълнено, както и много от COVID отделенията в други болници в града и региона. "Днес имахме една сестра, една болна сестра, старшата сестра на инфекциозно отделение влезе да обслужва. В момента облечена е и главната сестра на болницата. Няма персонал, сестрите отказват да работят", коментира пред "Дарик" директорът на УМБАЛ - Бургас, д-р Бойко Миразчийски, след като местни медии разказаха как пациент е върнат първо от бургаската, после и от несебърската болница заради липса на капацитет.

Автор: Капитал

Шуменската болница е пред затваряне заради недостиг на лекари, алармира и областният управител Стефан Желев. "Ситуацията е критична. Болницата няма да може да приема не само болни с COVID-19, а и с други заболявания", каза той и добави, че апаратура има, но тя не може да бъде използвана без лекари.

Тези дефицити рефлектират и върху столицата, която иначе е най-добре осигурена с кадри и възможности. Все по-често тежки случаи от страната се прехвърлят в София и в резултат COVID леглата са напълно заети в "Пирогов" и ВМА.

Така за голяма част от здравната система време няма. Тя се нуждае от спешни мерки, които обаче засега не идват.

Какво може да се направи (и не се прави)

България не е Швеция. Ако двете страни си приличат по нещо в момента, то е по броя на заразените, които растат почти идентично. Но България няма нито медицинските, нито икономическите възможности на Швеция, още по-малко има нейното дисциплинирано население с голямо доверие в институциите. Въпреки това с нежеланието си да вземат работещи мерки срещу епидемията управляващите са напът да превърнат България в актуалния COVID експеримент на континента.

Страните в ЕС в момента въвеждат мерки на две плоскости:

  • Национални, които са по-меки и с превантивен характер и задават рамката. Сред тях са напримeр задълженията за носене на маски и мерки за ограничаване на потока към най-рисковите места - намаляване на работното време на заведения, таван за броя на присъстващите на публични или частни мероприятия и др. Важен елемент тук е и ефективният контрол, както и публичната комуникация.
  • Регионални, които най-често са делегирани на местните власти и могат да бъдат значително по-твърди и локални според ситуацията - като затваряне на заведения и училища, пропускателни режими в търговски обекти, забрани за публични и частни прояви и т.н. Такива ограничения са факт в много европейски градове и дори има още по-строги изяви като вечерни часове.

България до момента има само няколко разхлабени до максимума си общонационални мерки в "летен" режим, които масово не се спазват заради липсата на контрол. Във вторник пък беше взето малко странното решение да се върнат задължителните маски и на открито. Тази мярка е най-леката възможна и не носи особени последици нито за бизнеса, нито за хората - за това вероятно е и избрана от управляващите. Тя не е съвсем лишена от смисъл - добро решение е например при масови прояви на открито, но в други държави тя е спомагателен елемент към пакет мерки срещу епидемията и сама по себе си едва ли може да доведе до "30% спад на заболеваемостта", каквито очаквания обяви здравният министър.

Автор: Капитал

На фона на препълнените барове и ресторанти обаче новото изискване предизвика вълна от критики и (оправдано) недоумение - "ще носим маски по пътя от един бар към друг, където ще ги свалим?!". След видимото недоволство в темата се намеси и Бойко Борисов, който разпореди заповедта за маските на открито да се промени така, че на практика да се обезсмисли, което създаде отново усещането за хаос в действията на правителството.

Ръцете на здравните власти са вързани по политически причини не само на централно, но и на регионално ниво. Местните щабове на теория бяха овластени да затягат мерки, но до момента действат повече от плахо. В най-засегнатия регион Търговище например бяха забранени сватби и кръщенета, но училища с много заразени деца и учители продължиха с присъственото обучение. Стигна се до нелепата ситуация ученици сами да настояват да учат онлайн, след като класната им ръководителка почина от COVID-19.

В Ловеч сред "мерките" е препоръка към читалищата да преустановят репетициите на певческите групи до края на октомври. В Гоце Делчев наложиха вечерен час само за непълнолетни. А в Пловдив бе решено вече "само" до 100 души да влизат едновременно в хипермаркетите, местата в нощните барове да са заети до 50% , а в ресторантите да има до 6 души на маса и 2 м между масите. Проблемът е, че подобни правила трябваше да са факт и досега и да се контролират - за баровете има в сила заповед за поне 1 кв.м пространство за посетител, а изискването за отстояние между масите не е спирало да важи от пролетта досега.

В България обикновено проблемите се решават чак когато станат изключително сериозни. Така вероятно ще стане и сега, и то скоро. През следващите няколко седмици хората и компаниите ще трябва да живеят и да работят в изключително сложна обстановка. За здравите млади и в активна възраст хора личният риск ще е сравнително малък. Опасността обаче е системна - здравеопазването на много места вероятно ще се срине, жертвите ще се множат, рискът от сериозно нарушаване на нормалното функциониране на обществото и държавата е доста висок. Добрата новина е, че трудният момент ще бъде сравнително ограничен във времето. От развитието на епидемията досега се вижда, че тя се развива на много ясни вълни, които продължават - в зависимост от мерките, между два и три месеца. Накратко - ще боли много, но поне няма да е за дълго.

Лекари от доболничната помощ и студенти в помощ на COVID отделенията

"Навлизаме в доста сериозна фаза на епидемията с COVID-19 в нашата страна," заяви на пресконференция в четвъртък сутрин здравният министър Костадин Ангелов, като най-големият проблем, пред който е изправена здравната система в момента, е свързан с медиците на първа линия. "Имаме сериозен недостиг по отношение на техния физически капацитет. Всички са изморени - голяма част от тях са заразени, голяма част от тях са болни, някои са и в реанимация, имаме и карантинирани такива. Имаме нужда от помощ," каза Ангелов.

Решението на проблема с недостига на медицински кадри е в участието в битката срещу COVID-19 на лекарите в доболнична помощ и по-специално тези от специализираната извънболнична помощ - специалистите в ДКЦ-тата, смята Ангелов. Министърът заяви, че ще настоява кметовете в общините с най-голям недостиг на медицински специалисти да организират срещи съвместно с директорите на лечебни заведения и лекари от извънболничната медицинска помощ, за да търсят "решения, свързани с назначаването им под някаква форма в лечебните заведения" като съответно ще получат "достойно възнаграждение" за този техен труд. Здравният министър не даде детайли какво представлява достойното възнаграждение или в какъв срок очаква да се организират срещите.

Друг начин да се попълнят донякъде липсващите кадри ще бъде чрез студенти по медицина в шеста година, които в момента правят държавните си стажове. Ангелов заяви, че ще проведе видеоконферентна среща с ректорите на медицинските университети в страната, за да обсъдят възможности тези студенти да помагат на лекарите в лечебните заведения и това да се признава като част от стажовете им. По подобен начин здравният министър планира да подходи и към медицинските колежи, където се обучават специалисти по здравни грижи, за да се търсят решения на недостига на медицински сестри и други специалисти в болниците под най-голям натиск.

Стана ясно също, че до края на деня Столична РЗИ ще разпрати заповед до всички болници в София-град до понеделник да организират и обезпечат с персонал COVID зони, съобразени с капацитета и възможностите на лечебните заведения. Реалните цифри и правила за тях обаче ще станат ясни със самата заповед.
Темата накратко
  • От всички сценарии за корона кризата България избра най-рисковия.
  • Липсата на сериозни мерки и неспазването на другите вече претоварва здравната система.
  • Хората и бизнесите трябва да се подготвят за сериозна здравна криза.

С рекорд от над 1400 регистрирани случая за ден дотук, удвояване на броя на инфекциите на 7-8 дни и всеки четвърти тест - положителен, тази седмица България очевидно навлезе в изключително остра фаза на епидемията от коронавирус. Здравните власти не успяват да обърнат тенденцията, а надеждите, че вирусът някак ще се ограничи от само себе си, не се оправдаха - налице са всички благоприятни условия той да разболява все повече хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 2
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    Както става ясно от материала, ние с нищо не сме по-малко дисциплинирани от болшинството останали народи дадени за пример. Правителството ни не прави нищо по-различно от правителствата на европейските страни. Напротив, справя се много по-добре от началото на пандемията.

    Големият проблем при нас идва от недоверието в това, че сегашното управление е в състояние да ни преведе през предстоящата част на епидемията. Заради многото лъжи в самото начало, сега медицинските работници плащат цената, след тях е наш ред. Едни от първите думи на премиера ни, когато бе избран 2009 г. бяха: война е, който оцелее - оцелее...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Завиждам ви за концентрирания изказ! Щях да напиша абсолютно същото, само че на 2 педи...

    И все пак няколко допълнения:
    1. Неетично е да се правят сравнения на мерките спрямо лабораторните данни през март и сега. Тогава това беше абсолютно непознат агресор, докато след половин година медицината доста го разгада;
    2. Също толкова неетично е да се съпоставят проценти от някъде си с тези в БГ. Взаимосвързаната съвкупност от факти: демография, гъстота на населението, здравна картина, околна среда, генотип, миграция, социокултурни особености, религия....дава отражения на сухата статистика и я прави уникална.
    3. Защо очакваме от властта да ни научи/принуди да спазваме елементарни самосъхранителни действия като миене на ръце, ограничаване на контактите, проветряване? Къде е семейството, майката, бащата, които да дават пример и да наставляват?

    Оставих се жена ми да ме вкара в Бойковото метро за воаяж. Във влака ученици без маски - купон. Леко споменах на едно от момчетата, че при това разпалено общуване, маските могат да ограничат предаването на вируса. Ако знаете колко подробно и цветисто ме изпсува...

    Та това като илюстрация на недоверието...

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "b.manchev":

    Горното е към вашия коментар.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Усещам еволюция в отношението Ви към Ковид. Което ме радва - спомням си как през февруари и март бяхте един от тези, които неглижираха епидемията.

    В тази връзка бих искал да кажа, че едно от разочарованията за мен е и лекарското съсловие в БГ.

    Твърде много хора в това съсловие подходиха безхаберно и безотговорно. Класическият пример е Мангъров, но не беше само той.

    Та, сега лекарското съсловие (или поне тези дето се сблъскват със заразените) плащат и за греховете на тези свои членове.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "Николов":

    Еволюция има само в изказа ми ( което отбелязвам и във вашия...). Отношението ми към к-вируса като заплаха не се е променило. Това е вирусна, предавана по въздушно-капков и контактен път инфекция,чиято вирулентност не е висока. Да, съпоставката със сезонния грип не е коректна, както не е коректно каквото и да е сравняване в медицината.
    Що се отнася до доц. Мангъров, той цял живот е инфекционист и напълно споделям неговата теория за стадния имунитет. В момента се случва точно това- вирусът се разпространява сред по-младите и по-силните и образува антитела. Докато се "запуши" сам.

    Предпазването от к-вируса е елементарно, но тъй като населението никога досега не го е правило при никоя от подобните епидемични взривове: грип, хепатит, морбили и пр. ни се вижда нанагорно.
    Пък и властите счупиха пръчката с пролетните безумства и загубиха авторитет

    Онзи ден ортопедът Балтов взе да говори за лабораторен вирус. Така че всякакви ги има, но човек в такива случаи трябва да ползва пихтиестото вещество между ушите си...

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#8] от "D-r D":

    Ами населението не е свикнало с такива мерки щото не се е налагало. А сега се налага.

    Т.е. има съществена разлика м/у тази епидемия и това, което сме свикнали да виждаме всяка година. Това е истината, колкото и да не Ви е приятно да я изречете. А в началото на годината съвсем други неща поствахте.

    Ясно е, че не Ви е специалност, но понеже твърдите, че сте лекар това в моите очи поражда по-голяма отговорност, когато се комуникира с хора извън лекарското съсловие.

    Стадния имунитет в контекста на Ковид е нелепост.

    За да придобием естествен стаден имунитет ще ни трябват поне няколко години. В този смисъл, няма как да се уповаваме на него при реакцията си на тази епидемия.

    Така, че всякакви приказки за стаден имунитет са или невежество или безотговорност или и двете.

    В случая Мангъров явно се опитва да разтегля 5-те минути медийна слава. Но цената ще я плаща не той (щото той с лекуване на Ковид пациенти не се занимава), а неговите колеги. И БГ като цяло.

  • 10
    ruslan avatar :-|

    До коментар [#8] от "D-r D":

    Има логика докторе Д, но зам. кмета на Русе е повторно заразен с вируса. Това предполага, че стаден имунитет не може да има. Можем да се надяваме само постепенно силата на вируса да отслабва. Иначе ни чака апокалипсис. Мога да обясня защо е така при желание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK