Здравка Калайджиева: Правителството не оспорва, но и не изпълнява препоръките на ЕС и Съвета на Европа

Едно от нещата, което прави силно впечатление в последните два документа на Европейската комисия за България - доклада за върховенството на правото и резолюцията за България, е, че и двата са мотивирани особено интензивно със становищата и решенията на органите на Съвета на Европа, която е международна организация, различна от ЕС.

В първата част на доклада за върховенството на правото, посветена на проблемите със статута на главния прокурор и липсата на достатъчно гаранции за независимост на съда, на практика на всяка страница поне веднъж се реферира към становищата на Венецианската комисия, решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), позиции на Комитета на министрите, GRECO и т.н. Особено видима е тази тенденция в резолюцията, гласувана седмица след доклада, където Венецианската комисия е спомената повече от десет пъти, ЕСПЧ - също, а многократно и другите органи на Съвета на Европа - GRECO, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Комитета на министрите и т.н. Става въпрос както за становища за България, така и за документи, които изработват стандартите на Съвета на Европа за функциониране на демократичните институции.

Специално внимание се отделя на решенията на ЕСПЧ, с които се констатира системният проблем с неефективното разследване у нас, решението по делото "Колеви" за липсата на гаранции за отчетност и ефективно разследване на главния прокурор, положението в затворите, решенията за ОМО "Илинден" и др. Отделно се засяга темата за Истанбулската конвенция, която също е акт на Съвета на Европа.

В тази връзка потърсихме коментар от Здравка Калайджиева, бивш български съдия в ЕСПЧ.