Остро критикуваната от Европейската комисия (ЕК) практика в България да се дава българско гражданство на чужденци срещу краткотрайни инвестиции ще бъде прекратена. На извънредно заседание във вторник парламентарната правна комисия одобри законопроекта на Министерския съвет за промени в Закона за българското гражданство, който предвижда тази възможност да отпадне. Става въпрос за чужди лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в страната на основание, че са вложили над 1 млн. лв. в акции на български дружества, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална собственост и др. или пък са увеличили тази инвестиция до 2 млн. лв. В първия случай те досега можеха да получат български паспорт след 5 години пребиваване в България, а ако са увеличили вложението си до 2 млн. лв., можеха да кандидатстват за паспорт и след 1 година. В закона все пак остава възможността за получаване на българско гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, които са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат клас А или Б, както и за приоритетен инвестиционен проект.

Мотивите

Един от основните аргументи за промените е, че досегашната практика показва, че тези инвестиции се правят формално само до получаването на разрешението за пребиваване или до подаване на молба за български паспорт и веднага след това инвестицията се ликвидира. "Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство или на някой от следващите етапи на производството се оказва, че инвестицията не е налична поради продажба на закупените ценни книжа или по други причини. Установени са случаи, в които при направено вложение чрез договор за доверително управление лицето не притежава банкови сметки и не е регистрирано като инвеститор в съответната банка, посочена от него за вложение на своя капитал под формата на парични средства или други финансови активи", се казва в мотивите на МС. Добавено е също, че кандидатите за български паспорт чрез инвестиция са освободени от изискването да владеят български език, както и че от тях не се изисква и да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско.

Защо от ГЕРБ се разбързаха

Предложените от правителството промени в Закона за българското гражданство бяха приети единодушно от правната комисия, включително и от представителите на опозицията. Любопитен е фактът, че поправките бяха внесени още през октомври миналата година, но придвижването им беше замразено. Единият от аргументите тогава беше, че промените ще бъдат включени в законопроекта за промени в Закона за българското гражданство на временната комисия, която разследваше случая около ареста на бившия председател на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. Той беше обвинен във вземане на подкупи срещу издаването на удостоверения за български произход главно на македонски граждани. Предложените промени от комисията, ръководена от депутата от ДПС Йордан Цонев, обаче не преустановяваха практиката за даване на български паспорт срещу краткотрайни инвестиции, а само предвиждаха по-строг контрол. Така под натиска главно на ДПС процедурата по придвижването на законопроекта до пленарната зала беше спряна. В края на октомври обаче от ЕК изпратиха поредното писмо до властите в България, с което призоваха правителството да прекратят поетапно схемата "гражданство срещу инвестиции" и дадоха срок от един месец на кабинета да отговори какви мерки е предприело по въпроса. Това съвпадна със съобщението на ЕК, че започва производства за установяване на неизпълнение на задълженията срещу Кипър и Малта във връзка с техните схеми за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, наричани още "златен паспорт".