На власт е епидемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Ще се стигне ли до ново затваряне?

На власт е епидемията

Reuters

На власт е епидемията

Борисов изпусна контрола над епидемията и здравната система се претовари. Новите мерки са слаби и твърде закъснели, прогнозите за близките седмици са лоши

14311 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко
  • Борисов изпусна контрола над епидемията, здравната система се претовари.
  • Въпреки героизма на лекарите много хора могат да останат без достъп до лечение и това носи сериозни рискове за държавата.
  • Новите мерки на премиера са слаби и твърде закъснели, прогнозите за близките седмици са лоши.

В седмицата, която започна с изключително тревожните над 2200 случая на коронавирус в България и 42 жертви, а болниците в страната една след друга алармират, че са на ръба на възможностите си, премиерът Борисов реши да наложи слаби мерки, които тичат след събитията и едва ли ще спрат вече започналата здравна криза.

Според източници на "Капитал" медицинските лица, ангажирани с COVID епидемията, от поне две седмици насам настояват за засилване на ограниченията - затваряне на заведения, училища, спортни зали и молове. Всички тези препоръки обаче са били еднолично и категорично спирани от Бойко Борисов. Двата аргумента, които той е изтъквал, са желанието да не се навреди на икономиката и опасенията от силно недоволство. Настояването на лекарите (и не само) в крайна сметка доведе до някакъв резултат, но опитът на премиера да намери компромис направи новите мерки изключително меки за сегашната фаза от развитието на заразата.

Няма никакво съмнение, че пълно затваряне трябва да бъде избягвано, защото икономическите рискове от него са сериозни. Начинът това да се случи обаче е да са налагат, и то категорично по-малки мерки, които да ограничат ръста на заразените до приемливи нива. Колкото повече се бавят те, толкова по-тежки и продължителни трябва да са. Рисковете за икономиката съответно нарастват с всеки пропуснат ден. Към това се добавя и липсата на комуникация от страна на правителството дали при все по-неизбежния втори цикъл на ограничения ще има мерки за подпомагане на засегнатите бизнеси. Мълчанието за това увеличава допълнително усещането за несигурност.

Ситуацията с епидемията в България в момента е изключително сериозна. Леглата в болниците вече не достигат, а хората там не получават качествено внимание заради недостатъчния брой лекари. Здравната криза вече е тук, а прогнозите за идните седмици са още по-лоши. Въпреки въведените от кабинета централни мерки броят на заразените вероятно ще продължи да расте бързо.

След месеци на бездействие и пренебрегване на експертните съвети Борисов изпусна момента, в който можеше да си позволи да градира по-леки мерки - да ги затяга постепенно, така че да предотврати рязък скок и да предпази здравната система от колапс, каквато стратегия следват много други европейски държави. В момента България е в съвсем друг сценарий, тя вече има нужда от най-горчивото хапче - комбинация от по-тежки мерки, които рязко да ограничат достъпа на хора до рисковите места и събития. Тези мерки трябва да гарантират, че след две седмици (това е периодът, в който те дават резултат и по-бърза писта няма) случаите ще започнат да спадат с достатъчно бързи темпове, така че здравната система да си поеме глътка въздух.

Големият риск за България далеч не е само колапсът на здравната система. По-неприятното е това, което идва след него. Масово, неконтролируемо разпространение на болестта може да извади от строя ключови системи за функционирането на и без това слабата държава. Тази седмица 30 машинисти от софийското метро бяха карантинирани заради контакти с техен болен колега. Това са около 10% от машинистите, а епидемията в София е едва в началото на най-острата си фаза. Ако след две седмици те са половината, дали ще има достатъчно хора да карат метрото? А ако например касиерките в магазините се уплашат от резкия скок на смъртните случаи и заразените, както и от колабиралата здравна система, и откажат да ходят на работа?

В някои региони на Южна Америка през тукашното лято се стигна до подобни ситуации - в Еквадор например се наложи армията да поеме контрол върху опазването на реда и дистрибуцията на храни в един район от страната. Българската армия, ръководена от Красимир Каракачанов, дали може да се справи с нещо подобно? И във форма ли е, след като според премиера Борисов сериозна част от ВВС са в болница? А въздушното пространство на България в момента защитено ли е? А ако се разболеят критична част от хората, които поддържат ключови електроцентрали? (Вижте карето.)

Проблемът с рухването на здравната система е, че създава каскада от опасности във всички ключови за функционирането на държавата системи. Тези рискове могат да бъдат управлявани, но далеч по-лесният начин е да се контролира по-добре разпространението на болестта.

Фотограф: Reuters

С компромисните мерки на Борисов от тази седмица агонията на здравния сектор ще се удължи - вероятно до декември. През следващите дни броят на случаите ще продължи да расте, а което е по-неприятно, предстои и много рязък скок в броя на смъртните случаи. Комбинацията от тези две статистики вероятно ще засили обществения натиск за по-сериозни мерки. След още една-две седмици най-вероятно ще стане ясно, че сегашните не са дали нужния ефект, но за резултат от новите ще се чака още две седмици. Така някакъв ефект от тях ще започне да се усеща в началото на декември.

Проблемът е, че повечето болници не разполагат и с половината от това време. Много от тях са отвъд ръба - места вече няма дори в големите столични болници и тези в по-големите областни градове, не достигат медицински специалисти, твърде много сред тях са заразени и болни. "Пирогов" тази седмица беше поставен на колене - затвори няколко от отделенията си, вече не приема пациенти в тях, а един етаж от болницата беше отделен само за заразени медици от самото лечебно заведение. COVID болни се настаняват на легла в мазето. Пренасочването на всички възможни ресурси към COVID отделенията пък лишава останалите звена от възможност да работят нормално. Плановите операции вече са спрени във всички болници, а властта търси резерви дори в места, които нямат специалисти, знания и инфраструктура да лекуват COVID-19 като санаториуми или очни клиники.

Така България пропилява и последните си шансове да избегне тежка здравна криза, а може би дори и катастрофа от типа на случващата се в Чехия, по чийто път, изглежда, се движим.

Необходимост vs. реалност

Епидемията в Европа рязко се активира от септември насам, но макар заразените да са много повече от пролетта, ситуацията реално не е много по-лоша. Държавите развиха значително системите си за тестване и проследяване на контакти и това донякъде подобрява контрола. Повечето тестове е и едно от обясненията за по-големия брой регистрирани случаи сега. От друга страна, напредъкът в лечението спасява много повече животи и смъртността (поне до момента) е чувствително по-ниска. Новите знания за това как се разпространява вирусът позволяват много по-ефективни и щадящи бизнесите и живота на хората мерки. Ако те се прилагат навременно и таргетирано, могат да се избегнат най-тежките и фатални за икономиката ограничения от пролетта - като локдауни, забрани за пътуване между страни, региони и области, забрана за излизане и т.н. Прибягването до тези крайни мерки е признак за политически провал на правителствата, които не са успели да приложат другите мерки и да убедят обществата си да ги спазват - през тази ситуация мина Израел, а в момента в нея е и Чехия.

Ефективните мерки от нов тип са факт в голяма част от Европа в момента и включват:

  • Пълна забрана за доказано най-рисковите места и събития: масови мероприятия, големи семейни тържества, спортни прояви и спортни центрове, нощни заведения
  • Ясна комуникация за мерките, с които се подпомагат засегнатите бизнеси
  • Строги ограничения за работата на ресторанти, кина, театри и други места за социализация. Затварянето им при определени нива на зараза
  • Преминаване към онлайн обучение в училищата и университетите - навсякъде резкият скок на епидемията започна около месец след началото на учебната година.
  • Ограничения за още бизнеси - големи търговски центрове, публични услуги и др.
  • Строги мерки, които да предпазят възрастните хора и други уязвими групи - старчески домове, социални домове и т.н.
  • Задължителни маски на възможно повече места
  • Строг контрол за спазване на мерките

Много от държавите в ЕС въвеждаха частично тези мерки, затягайки ги постепенно от септември месец досега в различните региони. В сряда пък Германия обяви нещо като "мек" локдаун, който включва активиране на всички тези мерки на национално ниво, без затваряне на училища, а Франция също се очаква да обяви много подобен режим. Израел пък тества и нов подход. Властите там въведоха т.нар. ударен локдаун - много силно затваряне, но само за три седмици. Ефектът от него до момента е очевиден - рязко спадане на заразените и облекчаване на здравната система. Какво ще се случи след новото отваряне засега ще се разбере след поне месец.

България дотук не прибегна до почти нито една от тези мерки и в момента има нужда директно от горчивия коктейл от всички тези мерки, взети заедно и приложени ударно, за да имаме шанс да избегнем по-лош сценарий. Вместо това обаче новата заповед, която ще влезе в сила от четвъртък, като цяло съдържа само една нова ефективна мярка - преминаването на гимназиите към дистанционно обучение. Сама по себе си обаче тя едва ли ще може да доведе до голям спад на случаите. Същото важи и за затварянето само на нощните заведения. То, така или иначе, е факт в много области в страната и в случая правителството догонва местните власти.

Остават отворени обаче, макар и с повече ограничения за броя на присъстващите, доказано високорискови места и дейности, като ресторанти и други заведения, големи закрити търговски центрове, молове и базари, театри и кина

Особено фрапиращ е "жестът" към спорта - за мачовете и други прояви на открито не се предвиждат нови мерки, а тези на закрито ще са без публика. Има и изключение - международният турнир по тенис Sofia Open 2020, на който зрителите ще са през две седалки. Индивидуалният спорт на закрито пък е тотално пропуснат, въпреки че е сред най-рисковите - фитнеси, спортни зали, басейни, СПА центрове бяха сред първите, които спряха да работят в други страни. Изцяло липсват мерки на централно ниво, насочени към уязвимите групи.

Подобни скроени по мярка правила и изключения са напълно в стила на ръчното управление на държавата, което упражнява Борисов във всяка една област и издават неговата редакция на мерките.

Заедно с това ограниченията за брой посетители в дадени места вместо затварянето им ще изисква и ефективен контрол, а това е нещо, с което държавата много видимо се провали до момента.

Почти без полза на регионално ниво

Ситуацията с коронавируса в България не е еднаква навсякъде. За съжаление обаче броят на силно засегнатите области расте толкова динамично, че към началото на тази седмица почти две трети от тях са или в червената зона (с над 120 случая на 100 хил. население) или в още по-горни зони с над 200, 300, дори 400 случая на 100 хил. население (виж картата). Данните трябва да се четат с цялата условност на факта, че България остава най-малко тестващата в ЕС и броят на регистрираните инфекции на практика трябва да се умножава по 8, за да се добие представа за истинските размери на епидемията. Но дори тези занижени стойности са достатъчни да покажат колко бързо се влошава ситуацията - в София например само за 10 дни заболеваемостта е нараснала три пъти и половина, а в Търговище - близо четири пъти.

На този фон строгите мерки са наложителни в цялата страна и местните щабове са принудени да действат сами заради тежката ситуация в болниците там. Те обаче имат нужда от указания на централно ниво - как, къде, кога и при какви условия могат да бъдат налагани ограничения, в противен случай решенията се взимат твърде бавно и се допускат грешки. Подобен план би дал и много по-голяма предвидимост на бизнеса.

Местните политици действат внимателно и колебливо, защото не искат да си навлекат гнева на хората (или на премиера) с прибързани действия. Така обаче мерките закъсняват и идват, след като проблемните нива на епидемията са вече подминати. Най-засегнатото от заразата училище в Търговище например не бе затворено дори когато учителка почина и се наложи цял клас да бойкотира присъственото обучение, преди да бъде въведено временно онлайн обучение (по думите на директорката, защото децата приели случая емоционално).

Локалните мерки по инициатива на областните щабове освен това дотук са и твърде ограничени, за да имат нужния мащабен ефект - затварянето на барове, което се случи в много области, само по себе си не помага особено, ако хората могат да се събират безпроблемно в ресторанти, да празнуват навън, да ходят на фитнес, в мола и т.н.

Без централни правила местните власти допускат и много компромиси и грешки - в Сливен например баровете затвориха, но това не попречи празникът на града - Димитровден, да бъде отпразнуван с тържества и (буквално) панаири.

Новите мерки на правителството за жалост няма да променят ситуацията съществено в регионите.

Областните щабове ще продължат да бъдат притиснати от обстоятелствата и ще трябва да налучкат правилния пулс на мерките по принуда просто защото нямат избор на фона на препълнените болници.

Колко по-зле може да бъде

В момента по изчисления на математика на щаба проф. Витанов т.нар. базово репродуктивно число на вируса (R0) вече е 1.56, тоест 100 заразени предават инфекцията на 156 други. Така епидемията расте динамично.

В последните си медийни изяви той не пожела да коментира с конкретни числа прогнозите за бъдещото разпространение - особено песимистичните, "за да не се паникьосват хората", но между редовете може да се прочете, че те са катастрофални. Витанов сподели, че очаква истинската "втора вълна" да е през ноември и че в "доста райони" от страната има "изключително голяма опасност от дълготрайно бързо нарастване на броя на случаите". "Ако нещата вървят така, може да се наложи и ген. Венцислав Мутафчийски да разгръща полеви болници", заяви той пред bTV.

Това не е изненадващо, при положение че близо една трета от населението не спазва никакви мерки.

За това колко бързо и колко много могат да се влошат нещата е показателна Чехия, която направи същите грешки като България - от масовото общностно неглижиране на епидемията до пълното бездействие на правителството (под предлог да се запази икономиката). В началото на септември случаите там започнаха да растат динамично, но плавно в рамките на месец, достигайки до 3 хил. на ден. Но в следващите три седмици на октомври те просто излязоха от чартовете, достигнаха пикове от 5, 10 и 15 хиляди и нещата рязко се влошиха:

  • На 5 октомври страната върна извънредното положение
  • На 8 октомври затвориха спортни и културни обекти, работното време на ресторантите бе ограничено до 20.00 ч.
  • На 12 октомври затвориха изцяло всички заведения, кина, театри и др. Всички училища преминаха в дистанционно обучение
  • На 19 октомври чешката армия започна да изгражда временна полева болница в Прага
  • На 21 октомври страната наложи нещо много близко до локдаун - затваряне на всички обекти без аптеки и хранителни магазини
  • На 24 октомври Чехия поиска помощ от ЕС и НАТО, най-вече лекари
  • Към 26 октомври 5300 души са в болница, като хоспитализациите растат с 50% седмично, а жертвите са по около 120 на ден

Данните от Чехия и България не са пряко сравними, тъй като населението на Чехия е с 30% по-голямо, а и нивата на тестване там в момента са много по-високи (в последните дни се правят до 45-50 хил. теста дневно, докато в България максимумът дотук е 11.5 хил.). Иначе казано, в България най-вероятно никога няма да бъдат регистрирани 15 хил. случая в един ден, защото епидемията в огромната си част протича скрито. Все пак сравнение по обективни показатели като жертви на глава от населението и болничен прием подсказват къде се намира сега България спрямо чешкия сценарий.

Смъртността, изглежда, е на чешкото ниво от началото на месеца, но според нивата на хоспитализациите разликата е доста по-малка - само около 10 - 12 дни. Ако трябва да сравним пък състоянието на здравната система, то разликата се стопява до максимум седмица. На 20 октомври например чешкият здравен министър предупреди, че болниците скоро ще достигнат максималния си капацитет, а в началото на ноември ще свършат свободните легла. Подобна е ситуацията в България сега.

Ориентирането за обхвата на епидемията по смъртните случаи е коректно, но проблемът с него е, че то дава представа къде е била епидемията преди около три седмици. И ако решенията за налагане на ограничения се взимат по този показател, те винаги ще са фатално закъснели.

Рисковете са повече от ясни и в същото време са неприятно реални. Опасенията са, че България ще трябва да мине по същия разрушителен път като Чехия, ако не и по по-лош, защото все още не е предприела нужните ограничения, с които поне да опита да го избегне. Борисов сега опитва да отбие номера с леки мерки и поставя като приоритет оцеляването на правителството пред живота и здравето на хората и оцеляването на здравната система.

Десет години премиерът се задържа във властта, като успешно балансираше между различни интереси - той е безспорният цар на политическия компромис. В сегашната ситуация обаче този подход е изключително опасен. Половинчатите мерки сега са безсмислени. Няма полукатастрофа. Борисов вече изпусна контрола над епидемията, въпросът сега е дали ще изпусне и контрола върху държавата

Рисковете за енергетиката

За разлика от много други предприятия електрическите централи не могат да спрат дейността си заради коронавируса, тъй като това може да доведе до прекъсвания в електрозахранването и да създаде още по-голяма криза от сегашната. В същото време в АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", Електроенергийния системен оператор и др. работят хиляди хора, които най-често ползват общ превоз (обектите са извън населените места), хранят се в столови, работят в екипи и опасността от разпространение на заразата е голяма. Ситуацията се усложнява и от факта, че ако се наложи карантина на служителите, те не могат да бъдат заменени лесно, тъй като дейността е специфична и на пазара няма подготвени кадри. А и енергийните системи на страната все още са силно централизирани и слабо автоматизирани.

Тази седмица стана ясно, че в държавните "Мини Марица" вече има огнище на заразени - установени са 43 служители с COVID-19. Към този момент това не е особен проблем за предприятието, в което работят над 7000 души, а и дори цялата дейност на мините да спре за месец, има налични запаси от въглища, които да поддържат работата на ТЕЦ-овете. Много по-сериозен става проблемът при евентуален взрив на заразата в някоя централа, особено в АЕЦ, където процесите са непрекъсваеми. Световната практика за управлението на такива ключови обекти по време на пандемията от коронавирус е да се обособят критични екипи от хора, които да се изолират в самите централи за определен период от време и буквално да живеят и работят там, след което да бъдат заменени от друг екип, който преди това е изследван за COVID-19. Така се гарантира, че съоръжението може да работи каквото и да става навън. В България засега няма данни да се подготвя подобна схема, а се залага предимно на превантивните мерки - лични предпазни средства, разделяне на потоците и дезинфекция.

Бизнесът - в капана на мерките за подкрепа

Новото затваряне на част от бизнесите и ограничаването на други, първоначално за срок до 14 дни, а след това може би и за повече, със сигурност ще предизвика голямо объркване сред компаниите, които вече са ползвали някои от мерките за подкрепа от държавата. Причината за това, че всички схеми за подпомагане като компенсациите по 60/40, грантовете и т.н. са разработени така, че не предвиждат ново спиране, а по-скоро подпомагат възстановяването на дейността. Това означава, че сега някои фирми може да не успеят да изпълнят ангажиментите си по одобрени вече мерки или това да им струва прекалено много. За други пък може да се окаже, че въобще няма да имат шанс да кандидатстват по нови такива.

Например работодатели, които са кандидатствали за компенсации на служителите си по действащите до 30 септември правила за 60/40 сега имат ангажимент да плащат пълни заплати, независимо че изведнъж се оказват затворени. Ако не го направят, ще трябва да върнат получената преди това помощ. Те също така нямат и право да съкращават персонал.

За да се кандидатства за подкрепа конкретно за сегашното спиране на дейността им, ще трябва да се изчака поне до декември - за да може да се докаже съответният спад на оборотите от 20% за предходния месец на годишна база. За октомври повечето ресторанти, кафета или други заведения трудно могат да докажат понижение на приходите си с една пета и затова ще трябва да изчакат ноември, да подадат документи през декември и да получат компенсации най-рано през февруари, като през цялото това време ще трябва да продължат да плащат пълните заплати на служителите си. А това е трудна задача, когато повечето резерви са изчерпани след първото затваряне през пролетта и множеството допълнителни инвестиции. Което за много от преминалите през първата вълна предприемачи може да означава пълно излизане от бизнеса.

От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България, чиито служители вече са лишени от правото на труд, поискаха държавата да предложи нови механизми за подкрепа. Според тях на всички назначени на трудови договори и самоосигуряващите се лица трябва да се изплатят 80% от заплатите плюс осигуровките за периода, в който бизнесът е затворен. Същата мярка трябва да важи и за персонала, който работи в съответното заведение от съпътстващите браншове - например охрана, чистачи и др. "Собствениците на заведения са готови да поемат първата вълна на затварянето. Но персоналът ни трябва да бъде подпомогнат", категорични са браншовите организации.

Засега обаче няма индикации, че държавата ще предложи конкретни и бързи мерки в отговор на новата ситуация.
Темата накратко
  • Борисов изпусна контрола над епидемията, здравната система се претовари.
  • Въпреки героизма на лекарите много хора могат да останат без достъп до лечение и това носи сериозни рискове за държавата.
  • Новите мерки на премиера са слаби и твърде закъснели, прогнозите за близките седмици са лоши.

В седмицата, която започна с изключително тревожните над 2200 случая на коронавирус в България и 42 жертви, а болниците в страната една след друга алармират, че са на ръба на възможностите си, премиерът Борисов реши да наложи слаби мерки, които тичат след събитията и едва ли ще спрат вече започналата здравна криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    acho_p avatar :-|
    acho_p

    Училища и детски градини не се затварятв Германия, Франция, Италия. По въпроса преобладава мнение, на база на актуални проучвания, че децата не са основен фактор за катализиране на процеса на разпространение. Не ги превръщайте в жертва на страховете ни.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Любима тема: недъгаво правителство сред епидемия!
    За първото не споря. По-скоро не приемам второто, защото на ковид ситуацията най-приляга неологизъм, получен от съвукупляването на "информация" и "епидемия": инфодемия!

    Така че коректното заглавието е: "На власт е инфодемията!"
    Което е абсолютна истина! Защото плашейки се половин година с глупости, в един момент се вижда, че вече не може да се спре и плашените толкова се вживяват с оперетата, че започват да искат още и още.

    През пролетта, когато с 50 човека в болница и 9 в интензивните отделения, неособено грамотни момиченца в медии обявиха, че "инфектиран" е равнозначно на "болен". И хората им се вързаха.
    А не е! Ама алармизмът продължава.
    И че "болен" е равнозначно на "мъртъв". И хората им се вързаха.
    А не е! Ама алармизмът продължава.

    Реално истерията стартира, когато СЗО през март обяви, че 3,4% от всички инфектирани ще гушнат букета. Как го изчислиха, никой нищо не обясни. И ако стъпим на познатото - че от предавания по същия начин грипен вирус се инфектират всяка година към половината от жителите на планетата, значеше, че от ковид трябваше да търсим място да кОпаме 134 000 000 души! За онагледяване там някъде е населението на Мексико, на Русия, на Япония.
    Цяло Мексико - леш! Егати хорора!

    И коронният номер по света и у нас: починалите от друго, но инфектирани С к-вирус, се записват като починали ОТ к-вирус.
    Сигурно по тая логика и инфектираният с к-вирус Джордж Флойд, удушен от полицай в Минеаполис, е записан на сметката на вируса...

    А това, че правителството и цялата армия гербави калинки са тотално нефелни, не се нуждае от коментар.
    Каракачанов бил наградил смешния генерал като будител!!! Егати...

    И Бог наистина трябва да е българин, защото с такова недъгаво управление и с такава недъгава "журналистика" все още ни е опазил разсъдъка.

    П.П. САРС Ков 2.0 съществува. Болест Ковид-19 също. Но вирусът не е сред главните причина за смъртност, дори в периоди на инфодемия.
    Предпазването от него е елементарно - хигиена и странене от себеподобните.

  • 4
    rvm02514261 avatar :-|
    rvm02514261

    Благодаря Ви, че сте единствената медия в България, която отразява реалната ситуация с Ковид, базирана на факти. Споделям всичко в тази статия. За съжаление времето за въвеждане на мерките свърши и бъдещата ситуация ще е плачевна.

  • 5
    freakecon avatar :-?
    FvH

    До коментар [#1] от "acho_p":

    Да нали, пълна случайност, че случаите започнаха да растат около 2 седмици след 15 септември?! На жената майка и е учителка... пуска и снимки онзи ден - имали си спортен празник??! 5 класа се скупчили, прегръщат се и се снимат. Няма маски, няма дистанция

  • 7
    nxy48610609 avatar :-|
    amidala

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Докторе, в Белгия, Австрия, Германия, Англия вземат значително по-строги мерки от тук.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "amidala":

    Драга принцесо amidala,
    Точно това съм обяснил в горния си пост: "...плашейки се половин година с глупости, в един момент се вижда, че вече не може да се спре и плашените толкова се вживяват с оперетата, че започват да искат още и още."
    Здравната заплаха от ковид-19 е несравнимо нищожна спрямо драстичността на мерките, които самото методично наплашено общество започва да изисква от управниците. И думите ви: „...в Белгия, Австрия, Германия, Англия вземат значително по-строги мерки от тук.“ просто го доказва. Ами там живеят също толкова наплашени за живота си хора!

    Я се замислете: ако половин година от всички възможни медии от сутрин до вечер 24/7 ви заливат данни и примери за опасността самолет да ви падне на главата, дали няма да почнете да ходите само с поглед към небето (както и всич(ки около вас) и да искате въздушните превози да се забранят на мига, защото са изключително опасни?

    Човешката психика е изключително податлива на манипулации. Примерът с ковид инфодемията за мен е учебникарски. На психично ниво вече сме толкова облъчени с ковид заплахата за живота ни, че започваме да се паникьосваме при всяко главоболие или неразположение, на което никога досега не сме обръщали внимание – аналгин, чаша чай и готово. А сега на всеки 3 мин някой звъни на 112...

    Строги ограничителни мерки биха били оправдани, ако ставаше дума за особено опасна инфекция - чума, холера, едра шарка - която много лесно може да се разпространи и би довела до много висока смъртност сред населението.

    Според нормите на СЗО епидемия се обявява тогава, когато имаме 200 инфектирани на 100 000 души население. Такъв ръст в БГ едва от вчера май се наблюдава само в 1-2 области, а за епидемия в цялата страна ни говорят от февруари!!

    Тези крещящи противоречия между реалната заплаха от ковид и икономическите и социални последици от ограничителните мерки пораждат недоверието.
    От ковид може да се предпазим, спазвайки елементарни мерки. И огромното мнозинство болни са излекувани с много познатите ни класически антибиотици.

    Най-важно е да запазим психиката си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK