Вие сте абсолютен престъпник...

Или как България се опита да преметне ЕК с транспонирането на директивата за презумпцията за невиновност

Заседание по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов на което бяха показани видеоматериали от задържането на подсъдимите.
Заседание по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов на което бяха показани видеоматериали от задържането на подсъдимите.    ©  Георги Кожухаров
Заседание по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов на което бяха показани видеоматериали от задържането на подсъдимите.
Заседание по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов на което бяха показани видеоматериали от задържането на подсъдимите.    ©  Георги Кожухаров

България има два месеца, зa да отговори на становището на Европейската комисия, че не е пренесла в националното право изцяло директивата от 2016 г. за презумпцията за невиновност. В противен случай ЕК може да се обърне към Съда на ЕС в Люксембург и да поиска от страната ни да бъде глобена. Комисията има същите претенции и към Хърватия, Кипър и Румъния.

Директивата 2016/343 на Европейския парламент и съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство беше приета през пролетта на 2016 г. Тя е част от одобрената през 2009 г. пътна карта от съвета за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. Идеята на пътната карта е да заложи минимални стандарти, които да помогнат за сближаване на законодателството, и така да улесни сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права.

"Като основен проблем, който налага сезирането на Съда на ЕС, комисията посочва, че в българското законодателство не са предвидени необходимите гаранции, че обвинените лица, срещу които се води досъдебно производство или съдебен процес, няма да бъдат представяни и третирани като виновни от държавните органи, преди произнасяне на съда с влязла в сила присъда", коментира пред "Капитал" доц. д-р Христо Христев, който е преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на Софийския университет. Според него проблемен характер разкрива и масовото използване на средства на физическа принуда (помощни средства) като поставяне на белезници и конвоиране на разследвани, обвинени или подсъдими лица, независимо от конкретната степен на опасност, която поведението на едно или друго конкретно лице разкрива.

България трябваше да е пренесла общите европейски правила за публичното позоваване на вината, представяне на заподозрените и обвиняемите в обществото, кой носи тежестта на доказване, право на лицата да запазят мълчание и да не се самоуличават, да присъстват на съдебния процес и т.н. до май 2018 г.

Досега България е комуникирала, че е транспонирала документа с изменения в общо шест закона. От докладваните от правителството промени се вижда, че тя нямат нищо общо с предмета и целите на директивата. На практика страната се е опитала да подмами комисията. Така например като стъпка за транспонирането на директивата са представени промени в Закона за задълженията и договорите, засягащи давността при частично предявяване на вземане....

Срещу България има висящи 122 процедури за неефективно прилагане на европейското законодателство. Случаят, в който държавата се опитва да "преметне" ЕК, далеч не е изолиран, а е по-скоро част от по-масова практика. Миналата седмица "Свободна Европа" разказа за това как някъде между Народното събрание и Министерския съвет от одобрения от правителството проект за промени в Закона за обществените поръчки отпада текст, който задължаваше частните болници да провеждат търгове, когато харчат публични средства. Заради неравното третиране на частните и държавните болници ЕК е започнала процедура срещу страната ни. В отговор МС беше приел проекта за промени и беше уведомил Брюксел за това, но впоследствие текстовете изчезнаха от проекта.

"Подобно на други случаи на неефективно прилагане на актове на европейското законодателство в България, не е ясно чрез кои точно конкретни разпоредби от вътрешното право са изпълнение изискванията на директивата, доколкото България е посочила цели шест акта, като мерки, които транспонират изискванията за гарантиране на презумпцията за невиновност. Това съответно препятства формирането на пълноценна представа у гражданите относно подробната уредба на правата, които им гарантира правото на ЕС, в българското законодателство, а от друга страна позволява и недобросъвестно заиграване на държавата по въпроса за допустимостта на преюдициални запитвания, които имат за предмет тълкуването на съответните европейски актове, с оглед прилагането им в България" коментира доц. Христев.

Всъщност директивата, от чието приемане България така старателно се крие, третира един много важен проблем - нарушаването на презумпцията за невиновност от властите, когато представят публично в обществото заподозрени или обвиняеми.

"Презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения, различни от решенията относно вината, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде установена в съответствие със закона. Такива изявления и съдебни решения не следва да създават впечатлението, че това лице е виновно", се казва в директивата.

Според доц. Христев посочените недостатъци на българското законодателство очевидно се считат за съществени от Европейската комисия, предвид "утвърдената практика на публично разгласяване на разследванията и обвиненията, и третирането на лицата пред медиите и обществото като виновни от страна на прокуратурата, много преди произнасянето на съда с влязла в сила присъда". Следващият проблем, който преподавателят посочва, е практиката на някои институции за "използването на мерки на процесуална принуда и в частност на поставяне на белезници и конвоиране на лица, по отношение на които очевидно не са налице обстоятелства, които разкриват опасност те да се укрият или да използват физическа сила, за да осуетят действията на правоохранителните или правораздавателните органи. Срещу страната ни има постановени и редица решения на ЕСПЧ, които констатират тези проблеми."

От времето на Бойко Борисов като главен секретар в МВР, през акциите на Цветан Цветанов и шоу-прокурора Роман Василев до размислите за "криминалния преход" на главния прокурор Иван Гешев, българските власти имат трайна история със създаването на впечатление, че един или друг обвиняем са виновни преди произнасянето на съда.

През последните пет години България е осъдена поне шест пъти от Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради нарушаване презумпцията за невиновност от високопоставени политици и представители на прокуратурата.