Потъването на Варна

Как монополите в политиката и бизнеса повлякоха към дъното третия най-голям град в страната

За последните 20 години "морската столица", както често наричат Варна, е имала само двама кметове - левият, макар и формално безпартиен, Кирил Йорданов и десният Иван Портних (ГЕРБ). Но въпреки номиналната несъвместимост на политическите си платформи и двамата се оказаха подкрепени от едно и също мнозинство. То беше сглобено от политически номади, безпринципна клиентела и търговци с избиратели. Предадена отвътре, Варна се оказа в плен на два монопола - политически и икономически. А след това и плячкосана.

Лоши спомени

През 1999 г. Кирил Йорданов, по това време депутат в 38-то Народно събрание от т.нар. "гражданска квота" на БСП, печели първия си мандат. В тази кампания той е подкрепен от аморфната коалиция на няколко десетки леви и патриотични партии и сдружения, по-голямата част от които неизвестни никому до този момент. Но решаващи за успеха му са не те, а котерийните битки на клиентелата в разпадащия се Съюз на демократичните сили и задкулисната подкрепа на ТИМ - единствената оцеляла от всички трибуквени групировки на прехода. По това време все още никой не подозира, че от този момент нататък градът ще поеме бавен, но неотклонен курс надолу. А "дневникът" на случилото се с третия по големина град в страната ще очертае траектория, по която с няколко обиколки закъснение ще поеме и цялата страна.

Като опонент на Йорданов в кампанията за местните избори през 2003 г. централното ръководство на СДС наложи слаба и неизбираема кандидатура. Тогавашният председател на местната структура на сините - Янко Станев, размени мълчането си срещу правото да подреди собствена листа от общински съветници. Горе-долу по същото време, когато от СДС си тръгнаха Йордан Цонев и Христо Бисеров, Станев бе изключен от партията, но като известните си съпартийци набързо стана член на ДПС и дори оглави градската организация на партията. Така Станев пое по пътя си на класически политически номад, след когото винаги оставаха лоши спомени. Заедно с него в услуга на ДПС, или всеки, комуто могат да послужат, премина цялата дясна опозиция в Общинския съвет във Варна, но и трите цигански гета в града с около 3 хил. избиратели. С тяхна помощ още на следващите общински избори през 2007 г. ДПС удвои съветниците си в града, а Кирил Йорданов спечели трети, след това и четвърти мандат.

Много палми и две оранжеви "Ламборгини"

Времето, в което политическият монопол във Варна бе окончателно наложен, съвпада с мандатите на НДСВ и последвалата го тройна коалиция. Точно в този епизод от последните 20 години на Варна тя все повече започна да прилича на овехтял лунапарк.

Състоянието на градската инфраструктура с всеки изминал ден ставаше все по-драматично въпреки главоломно растящите разходи за поддръжката й. В края на третия мандат на Йорданов картината на градския пейзаж стана гротескна. През лятото пословично разбитите улици на града бяха украсени със 150 палми с годишна издръжка, надхвърляща 1.4 млн. лв. Зимата идваше с друг декор - най-впечатляващата, но и най-скъпа коледна украса в страната. Независимо от сезоните две абсолютно еднакви оранжеви "Ламборгини" кръстосваха оглушително улиците на града. Упоритата градска мълва разказваше, че в тях се вози семейството на един от "абонатите" за обществените поръчки на местната администрация.

Фокус-бокус

Зад паравана на екзотиката и пъстрите илюминации публичната собственост във Варна чезнеше като в ръкава на илюзионист. От този период в докладите на Сметната палата влиза куриозният случай, при който договори за ремонт на общинска инфраструктура на стойност 50 млн. лв. са прекратени по искане на изпълнителите след отказ на общината да повиши цените. Но това се оказва само "димна завеса". След нова процедура договорите, сключени за същата дейност, са вече за 140 млн. лв.

В две поредни години - 2005 и 2006, в две търговски дружества със сходни имена - "Спортен комплекс Варна" и "Спортен комплекс Спартак", в които общината влиза с миноритарно участие, потънаха два градски стадиона и 150 дка строителни терени, оценени няколко пъти под пазарната им цена. Съдружник на местната администрация в първото дружество бе "Химимпорт", а във второто - роднина на министъра на земеделието в тройната коалиция Мехмед Дикме (тогава от ДПС).

Друго съдружие - този път с "Феста холдинг" на Петя Славова, приключи в мандата на Йорданов. Администрацията му "проспа" увеличението на капитала на съвместната им компания "Търговски дом" и загуби прословутата "Дупка" в центъра на града. Тогава изоставеният строителен терен беше оценен на 3 млн. лв.

Доклади без последици

За темповете, с които Варна бе ограбвана, говорят данните, отразявани периодично в доклади на Сметната палата и Агенцията за Държавна финансова инспекция. Така например между 1998 и 2005 г. във Варна са извършени 929 разпоредителни сделки, в резултат на които в местния бюджет са постъпвали по около 1 млн. годишно, или около 1.31% от приходите в него. В същия период и в далеч по-малки черноморски общини като Каварна, Балчик и Шабла този показател е бил между 10.25% и 32.7%.

В края на 2005 г. в капитала на търговски дружества се оказа апортирано общинско имущество за над 63 млн. лв. Срещу него в бюджета на Варна са постъпили дивиденти на стойност общо 1.5 млн. лв., които представляват едва 0.23% от приходната му част.

Пак според констатациите на одитни проверки общият брой на търговските дружества, в които Варна е била едноличен собственик или съдружник към края на 2005 г., е 37, но коефициентът на капитализацията на активите им е едва 0.002. Срещу имущество за 1 лв. в местния бюджет влиза дивидент в размер на едва 0.4 ст.

Разлика до 1600 пъти

През третия и недовършения четвърти мандат на Кирил Йорданов са възложени поръчки за 330 млн. лв., но без конкурси, задължителни по закон, са направени и разходи за още 64.5 млн. лв. Според една от най-фрапиращите констатации в доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция от 2012 г. при поддръжката на градската инфраструктура са били допуснати цени за идентични дейности, изпълнявани от различни компании, които са се различавали до 1600 пъти. Така са били пропилени над 16 млн. лв.

Сред описаните в доклада случаи е ремонт на стойност 6 млн. лв. в социален дом за хора с увреждания. Той е предаден без асансьори, рампи за инвалидни колички и дори без отопление. В замяна на това там са монтирани тоалетни чинии за по 470 лв. При друг случай център за деца в неравностойно положение е предаден на Община Варна без електрическа, водопроводна и канализационна инсталация.

Нищо старо не е забравено

Използвайки протестите от зимата на 2013 г., ГЕРБ свали Йорданов с преврат, след като само две години по-рано Борисов сам го бе издигнал за четвърти мандат. Със своя роля в предаването на властта тогава участваха и "момчетата с еднаквите шапки" - агресивни и добре организирани младежи, които бяха разпознати като служители от силовите структури на компаниите, изпълнители на улични ремонти, строителство, почистване - всичко, в което бюджетът на Варна, управляван от Кирил Йорданов, години наред бе потъвал като в черна дупка. В напрежението, умишлено подклаждано до точката на кипене, нямаше място за идеалисти. В него на 20 февруари 2013 г., докато протестираше с искане за незабавна оставка на Йорданов и целия Общински съвет изгоря Пламен Горанов. На тази цена ГЕРБ спечели не битка за бъдещето, а за властта върху миналото на Варна. За властта върху останките от съсипаната опозиция, върху местния бизнес, полумъртъв от корупция, но и върху технологията за самовъзпроизводство, в която бяха превърнати изборите в града.

Без паника, моля!

През 2013 г. сегашният кмет на града Иван Портних встъпи в правомощията си с няколко ефектни и уж гневни пресконференции заради наследството, което бе поел от предшественика си. Но тази тревогата бързо отмина и спасяването на Варна се превърна в нова бутафория. Зад нея въпреки водата в трюмовете на третия по големина град в страната разграбването на публичния ресурс продължи.

Така например и днес дружеството, в което общината е съдружник с "Химимпорт" - "Спортен комплекс Варна", продължава да разпродава апортираните на безценица общински терени. От тези сделки в бюджета на града не влиза и стотинка, а на мястото на обещания преди 15 години нов стадион стърчи само една недовършена трибуна.

В друг вълнуващ сюжет "Дупката", която Кирил Йорданов "проспа", бе върната във владение на града. Но цената, но която се случи това, остави по-скоро усещането за унижение и нова тежка загуба с дългосрочни последици. Теренът от около 3 дка в центъра на града бе откупен от пловдивския бизнесмен Георги Гергов за астрономическата сума 43.2 млн. лв. Парите бяха отпуснати от държавата, но кметската администрация във Варна позволи да бъде използвана като "пощенска кутия" за уреждане на скрити договорки между ГЕРБ и вътрешната опозиция в БСП. Съвсем друг въпрос е още колко милиона ще са нужни за запълването на дупката и дали изобщо това някога ще се случи.

Накрая падна и таванът

Един от най-ярките примери за начина, по който Варна и днес продължава да пропилява ресурса си, е градският бул. "Васил Левски". По груби изчисления за него данъкоплатците платиха около 38 млн. лв. на километър, или 3-4 пъти повече, отколкото за километър от автомагистрала "Хемус". Но високата цена не беше гаранция за качеството му. Финансиран "на око" и строен без работен проект, той най-напред "прегази" трибуните на стадион, едно от двуетажните му кръстовища пропадна под не особено силен пролетен дъжд, а друго се оказа с наклон от близо 40 градуса. Дни след откриването на булеварда земна маса от неукрепен скат се срути над едно от платната му и по чудо не взе жертви.

След още 4 млн. лв. за друго кръгово кръстовище на булеварда през пролетта на тази година част от току-що положения асфалт пропадна в огромен кратер. Същото се случи и през август на улица, ремонтирана само месец по-рано.

Накрая падна и таванът - в буквалния смисъл на думата. Рано сутринта на 23 септември т.г. се срути част от железобетонна конструкция в един от най-оживените подлези във Варна и по чудо не премаза деца, отиващи на училище. Зам.-кметът на града Христо Иванов не можа да си спомни кога подлезът е бил ремонтиран за последен път. С по-дълга памет се оказа сайтът на общината. Там пишеше, че това се е случило само преди пет години, когато Иванов вече е отговарял за подлезите в града. После се оказа, че същият инцидент се е случил и през 2009 г. - когато пак той се е занимавал с инвестиционната политика на общината. Само че в екипа на предшественика на сегашния кмет Иван Портних - Кирил Йорданов.

Така потъва Варна - като "Титаник". Големите очаквания за бъдещето на един от градовете с най-голям потенциал в страната отиват към дъното заради пренебрегвани предупреждения и неспасяеми пробойни. А докато това се случва, оркестърът на палубата продължава да свири.