Извън цялата нелепост на ситуацията, последното е основна дейност на прокуратурата и ако тя знаеше как да постигне присъди, сигурно щеше да го е направила. Но пък има и някаква извратена логика - след като през юни прокуратурата писа на премиера и на здравния министър да направят преценка дали предприетите от тях мерки срещу COVID-19 са ефективни, то сега логично е кабинетът да й нарежда да разследват законосъобразно и ефективно. Ефектът и в двата случая най-вероятно ще е еднакъв.

Идеята изпълнителната власт в лицето на МС да нарежда на съдебната власт (прокуратурата) да пише закони, което е работа на изпълнителната и законодателната власт, е, разбира се, напълно несъвместима с принципите за разделението на властите и независимостта на съдебната власт (доколкото прокуратурата е в съдебната власт). Иначе ходът може да се обясни или с желание на управляващите да прехвърлят другиму отговорностите си, което се е превърнало в тяхна запазена марка, или със зависимост на правителството от прокуратурата.

Екшън план: Всеки да си свърши работата

Възложените на прокуратурата задачи далеч не са единственият проблем в този план.

По същия начин в решението се възлагат и задачи на Висшия съдебен съвет (ВСС), които по същество представляват указания съветът да си свърши работата. Така например на ВСС се указва да спре публичния достъп до подадените вече декларации от магистратите за членство в професионални организации, тъй като това изискване е отпаднало от закона. Само че промените в закона са от януари т.г., а преди месец и в доклада на ЕК за върховенството на правото бе отбелязано, че въпреки тях "регистърът с магистратите, участващи в професионални сдружения, все още е достъпен на уебсайта на ВСС и се твърди, че публични личности го използват за упражняване на натиск върху съдии". Така работа, която може да бъде свършена за час, е още една квази специална мярка на правителството по повод евродоклада.

Парадоксалното е, че в случая всяка от институциите, на които се възлагат задачи в този план, сама си ги е писала, това е очевидно, пък и се знае. В дългия списък на ангажименти (или по-скоро екстри), които се предлагат за прокуратурата и антикорупционната комисия КПКОНПИ, прозират желанията на Гешев и Цацаров. ВСС също си писа задачите, както и няколко министерства и СЕМ. Сега всичко просто е събрано в една таблица.

Така или иначе, този план няма смисъл, доколкото процедурата по изготвяне на годишния евродоклад за върховенството на правото не изисква подобен отговор. В случая изпълнителната власт в лицето най-вече на Министерството на външните работи, което е контактната точка с евроинституциите, е предприела една инициатива, която е изцяло за вътрешнополитическа употреба. След острите и продължаващи критики на гражданското общество и експертната общност в България, след критичния доклад на ЕК и резолюцията на европарламента, след продължаващата критика на органите на Съвета на Европа за безконтролния статут на главния прокурор и проблемите с независимостта на съда правителството прави поредния рекламен документ, който в случая е по-скоро антиреклама.

Основните предложения са свързани отново с промяна в закони и други нормативни правила, разчети на щатове и "повишаване на капацитет", създаване на сайтове, анализи и други форми на преливане от пусто в празно. Но някои от идеите са стъписващи.

Българските власти отново ще питат Венецианската комисия за статута на главния прокурор

Според първа точка от плана България ще отправи поредно искане до Венецианската комисия (ВК) за становище по проекта за промени в НПК и съдебния закон, с които да се въведе механизъм за отчетност на главния прокурор и гаранции за ефективно разследване на данни за престъпления, извършени от него. В рамките на малко повече от година това ще е вторият път, когато правителството праща на комисията законопроект за решение на проблема - след нейното унищожително становище от декември м.г. за законопроекта на предишния правосъден министър Данаил Кирилов, който предвиждаше пакетиране в едно на тримата големи - главният прокурор и председателите на върховните съдилища.

Венецианската комисия за пореден път обясни: отчетността и разследването на главния прокурор няма нищо общо с тези на председателите на върховните съдилища, а прокурор в системата на йерархизираната и централизирана прокуратура няма как да е независим от главния. Веднага след това, в средата на декември, правителството внесе в парламента леко променен законопроект, който и до момента е без движение. С него се предвиди, че прокурор от Върховната касационна прокуратура, който завежда инспектората на прокуратурата, ще разследва главния прокурор при данни за извършено от него престъпление. Този прокурор щял да бъде независим, защото за него нямало да важи конституционното правило, което иначе важи за всички прокурори, че главният упражнява над тях методическо ръководство и надзор за законност.

Правителството първо попита Конституционния съд дали може да се изключи конституцията за прокурора, който ще разследва главния. Може, каза КС. Сега правителството (или парламентът) ще пита отново и Венецианската комисия - при новия дизайн на закона дали този разследващ прокурор ще е достатъчно независим.

През последните 20 години Венецианската комисия е давала становище по съдебния закон - в различните му варианти - общо седем пъти, последните са през 2017 и 2019 г. Два пъти е давала становище и за конституционната уредба на съдебната власт: първия път за конституционните промени в от 2007 г., втория - по проекта за промени в главата "Съдебна власт" от 2015 г. И при всяко нейно становище през последните 10 години се казва едно и също по отношение на статута на главния прокурор и необходимостта от ефективен механизъм за независимото му разследване.

Същото се повтаря от Комитета на министрите по повод изпълнението на решението по делото "Колеви срещу България" от 2009 г., където за първи път беше идентифициран проблемът с безотчетния и безотговорен главен прокурор. Но правителството отново ще пита.

Това се случва в момент, когато от Венецианската комисия се чака и становище по проекта на ГЕРБ за нова конституция, където основен акцент ще е именно темата за главния прокурор. Комисията беше сезирана на 18 септември от българските власти с искане за становище по проекта, при това - в спешен порядък. Според сайта на ВК отговор се чака през декември.

В края на миналата седмица представители на ВК проведоха серия от онлайн разговори с представители на парламентарните партии, институции на изпълнителната власт, представители на Висшия съдебен съвет, главния прокурор, председателите на върховните съдилища, конституционалисти, представители на неправителствени организации и др. Някои от участниците в тези разговори от българска страна включително са призовали комисията въобще да не се занимава с проекта за конституция и да откаже становище, защото той, първо, е обречен и няма шанс да бъде придвижен, а второ - е некачествен от юридическа гледна точка и няма никакви аргументи за необходимостта от него, научи "Капитал". Ако се съди по въпросите, които е задавала комисията, нейните представители също са наясно с конюнктурата.

Европейска комисия за демокрация чрез право, каквото е пълното наименование на този орган на Съвета на Европа, е най-авторитетният международен консултативен орган по конституционно право. Да я ангажираш през година-две с един и същ въпрос означава, че българското правителство не може да оцени институционалния капацитет на този орган и просто го бърка с Конституционния съд.

Арбитър консултант ще съветва журналистите как да отразяват съдебния процес

Повече от десет задачки предвижда планът за ВСС, като основният му ангажимент е да отстоява независимостта на съдебната власт. За целта ВСС ще:

• трябва да промени собствените си правила към по-голяма прозрачност и ясни критерии при определяне на допълнителните възнаграждения на магистратите, за да няма натиск от шефовете им по този начин;
• създаде публичен регистър, където ще се описват всички случаи на посегателство срещу независимостта на съдебната власт и каква е била реакцията;
• проучва общественото усещане за независимост на съдебната власт, провежда конференции и съвещания;
• проучва и популяризира опита на други държави (което би следвало досега да е направено);
• изготви програма за обучение на журналисти в областта на правото и етичните правила на магистратите, ще провежда информационни и образователни кампании. Нещо повече:
• ВСС с представители на медиите ще обсъди необходимостта от независим консултативен орган, който да се занимава с принципни или възникнали ad hoc въпроси при отразяване на съдебния процес в средствата за масово осведомяване или с трудности за журналистите при изпълнение на задачата им да информират обществото за повишаване осведомеността на гражданите.

Прокуратурата като квазизаконодател

Прокуратурата ще прави анализ на делата срещу корупцията от последните три години, както и на ресурсите, с които разполага, се казва в плана. Това всъщност е задача, която прокуратурата следва да върши непрекъснато и да отразява резултатите в годишните си доклади.

Новото е поредният опит прокуратурата да бъде превърната в квазизаконодател, което очевидно не е приумица на управляващите, а идва от самата прокуратура. В проекта за нова конституция имаше предвидена законодателна инициатива на двете колегии на ВСС, но след силните критики ГЕРБ оттеглиха този текст. Последва скандално предложение на прокуратурата за промени в НПК - срещу формалния наказателен процес, с които се предлага и ограничаване правомощията на съда. След острите реакции на тази инициатива и крайно ниското й качество никой депутат или институция не припозна проекта на Гешев. Сега се прави опит за пореден път да се легитимира законодателната инициатива на прокуратурата. На нея й се възлага в срок от 6 месеца:

"Изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи: декриминализиране на "провокацията към подкуп"; детайлно регламентиране на процедура по осъществяване на подобна дейност от служители под прикритие в съответствие с решения по дела на Европейския съд по правата на човека, изискващи даване на гаранции за липса на принуда по отношение на длъжностното лице и безспорно доказване, изключващо възможността за злоупотреба; предвиждане на по-тежки санкции при установен конфликт на интереси; предвиждането на мерки за защита на лицата, подали сигнали за корупция; отпадане на прекаления формализъм на българския наказателен процес".

КПКОНПИ се изгражда административно

14 задачи за КПКОНПИ, повечето от които също са част от рутинното администриране на този орган, предвижда планът. Сред тях провеждане на конкурси, заемане на щатове, оптимизиране на териториалната структура, нов сайт, нови софтуерни решения, активна медийна комуникация.