- Позицията на правителството към Скопие в момента е доминирана от и изцяло в полза на ВМРО.
- Изпълнението на част от българските искания би представлявало ненужно унижение за македонските управляващи.
- Залогът за България в момента е да остане изцяло изолирана в ЕС, без да получи никакви реални ползи в замяна.
"Това, което България иска от Македония, е да признае, че от всички герои и конници в античния парк в центъра на Скопие македонци са само конете", гласи актуалният виц около река Вардар. Може да звучи смешно, но в настоящата ситуация въобще не е толкова далеч от реалността. България използва наближаването на началото на преговорите на Македония с ЕС, за да се опита да наложи най-радикалните варианти на дългогодишната мейнстрийм национална, обществена и историческа позиция за Македония в обществото ни. София в момента показва мускулите си пред може би единствената държава в света, пред която може да го направи, защото се чувства по-силна. В резултат от това обаче може да стане и по-изолирана в ЕС, а ползите от сегашната позиция не са особено ясни. В момента България е единствената държава, която заплашва да блокира процеса с налагане на вето на преговорната рамка в Съвета на ЕС. Въпросът е защо.
Борисов никога досега не е показвал, че сериозно се интересува от историческия въпрос, а страната ни похарчи сериозен политически капитал по време на европредседателството си през 2018 г. за интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Това беше част от метаморфозата на Борисов 3 в активен играч на външнополитическата сцена. Заради това в момента упорството на България изглежда най-малкото озадачаващо. Борисов в момента спира това, което сам искаше, като рискува изолацията на България в ЕС, където нито една страна членка не подкрепя позицията ни. По този начин Борисов рискува да разгневи и един от най-важните си политически съюзници в ЕС - Ангела Меркел. Германското председателство на Съвета на ЕС иска началото на преговорите със Северна Македония да започне преди изтичането на мандата на Германия в края на годината.
Най-простото обяснение на всички тези въпроси е, че в случая Борисов е заложник на ВМРО. Неслучайно премиерът почти не коментира казуса със Северна Македония, а оставя вицепремиерите Каракачанов и Захариева да поставят изискване след изискване и да говорят по темата пред медиите. Постоянният спор с Република Северна Македония е едно от малкото неща, които ВМРО може да даде на избирателите си заедно с придружаващата този спор националистическа реторика. А с наближаващите избори и протестите срещу правителството ГЕРБ е прекалено токсична, че да може да разчита на други сигурни партньори освен "патриотите" и те осъзнават това. Проблемът е, че и другите държави го осъзнават - и в ЕС, и в Северна Македония сегашната позиция на България се възприема като сюжет за вътрешно ползване за коалиционните партньори на Борисов, тоест задача, която трябва да се реши вътрешно или в краен случай на двустранно ниво между България и Македония, без да бъде обсебвана европейската политика с него. Чрез редките си публични коментари по темата Борисов все пак си оставя пространство в последния момент да промени българската позиция. Дали ще го направи обаче?
Тази седмица министър-председателят на западната ни съседка Зоран Заев специално дойде в София, уж за заседание на Берлинския процес. Истинската му цел обаче е да преговаря с Борисов в търсене на начин да започнат преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС. Гласуването за това трябваше да се състои на 10 ноември, но тъй като германският министър по европейските въпроси Михаел Рот, който трябваше да води заседанието на Съвета на ЕС, е в карантина, то беше отложено за 17 ноември. Което дава и допълнително време на София и Скопие да се опитат да постигнат съгласие.
Какво иска България от Република Северна Македония
България се опитва да постигне няколко неща. Държавата ни търси гаранция, че Република Северна Македония ще се откаже за пореден път от териториални претенции към България и от претенции за съществуването на македонско малцинство в България - нещо, което вече е залегнало в Договора за добросъседство между двете държави от 2017 г. Освен това България иска по време на преговорите с ЕС да се използва терминът "официален език на Република Северна Македония" вместо македонски език.
Това е част от по-голяма група искания на България към съседката й, които произлизат от приетата единодушно миналата година от българския парламент Рамкова позиция. С нея освен промяната за "македонския език" и отказа от малцинство и териториални претенции се търсят и конкретни резултати от съвместната историческа комисия, което във формулировката означава пълно приемане на българската историческа интерпретация за съседната страна.
Вицепремиерът Каракачанов, подкрепян от външния министър Захариева, според която кабинетът е единодушен, иска и Република Северна Македония да подпише анекс към Договора за добросъседство, с който обещава, че ще изпълни всички изисквания от българската Рамкова позиция. Заев отказва.
Независимо от историческите аргументи, това не само не е реалистичен политически подход, но е и опит за едностранно налагане на българската позиция в едни уж двустранни и добросъседски отношения.
Исканията на България не свършват дотук. В края на октомври стана ясно първо от източници на Politico, но и след това с потвърждение от страна на Захариева и Каракачанов, че България иска Република Северна Македония официално да признае, че македонският език и история имат български основи преди 1944 г. - позиции, които премиерът Зоран Заев определя за неприемливи. Това би означавало политическо самоубийство за управляващите в Скопие - България реално иска Северна Македония официално да признае, че почти цялата й история и езикът й не са нейни, а български.
Защо?
Оправданието е, че според България Северна Македония не спазва Договора за добросъседство от 2017 г. - работата на историческата комисия спря за цяла година, съгласие за Гоце Делчев няма, за вече постигнатите съгласия не се говори публично в съседната държава и няма никакво движение по гаранциите за общи инфраструктурни проекти. Захариева посочва, че в Република Северна Македония е широко разпространен "език на омразата" и антибългарска реторика.
За разлика от Преспанското споразумение от 2018 г. българският договор със Скопие не включва никакви срокове за работата на историческата комисия, а е по-скоро символичен документ между двете държави с много малко конкретни ангажименти. От своя страна България реално също поема минимален ангажимент към Северна Македония да споделя европейския си опит, но без конкретно да подкрепи приемането й, каквито са интерпретациите в Скопие. В последните дни и северномакедонският тон се втвърди, включително с обвинения към България, че ветото й в Съвета на ЕС би било нарушаване на договора.
Реалността е, че Договорът за добросъседство е написан по начин, който позволява и на двете страни да не правят нищо и да бавят двустранните отношения във времето. Ако нещо се нарушава и от двете страни, това е "духът на добросъседството". Разликата е, че в случая България е по-силният партньор като член на ЕС. И след като превърна разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани в приоритет на европредседателството си, сега се оказва единствената пречка пред него.
ЕС не ни разбира
Ултимативността на исканията на България се превръща в проблем за цялата външна политика на страната и за преговорните й позиции по други важни въпроси в ЕС. България няма никакви съюзници по казуса със Северна Македония и в ЕС не могат да разберат как страна, която официално признава съседката си и има подписан договор за добросъседство с нея, да не признава езика и историята й. Европейски дипломати разказват пред различни чуждестранни медии, че ефектът от сегашната ситуация може да е пълната изолация на България.
В случая България не може да разчита и на германска подкрепа. Германското ротационно председателство призовава да се намери компромис, но непрекъснатите изявления на вицепремиера Каракачанов, който пак заплашва, че ВМРО ще оттеглят подкрепата си от правителството, ако направи отстъпка за Северна Македония, както и на външния министър Захариева, намаляват потенциала за постигането му.
На днешната среща между двамата премиери, на която разширяването на ЕС не беше официално споменато, Меркел им напомни, че трябва да се разберат помежду си - "не забравяйте това". При сегашните обстоятелства звучи почти като закана.
*Статията е обновена на 13 ноември
- Позицията на правителството към Скопие в момента е доминирана от и изцяло в полза на ВМРО.
- Изпълнението на част от българските искания би представлявало ненужно унижение за македонските управляващи.
- Залогът за България в момента е да остане изцяло изолирана в ЕС, без да получи никакви реални ползи в замяна.
"Това, което България иска от Македония, е да признае, че от всички герои и конници в античния парк в центъра на Скопие македонци са само конете", гласи актуалният виц около река Вардар. Може да звучи смешно, но в настоящата ситуация въобще не е толкова далеч от реалността. България използва наближаването на началото на преговорите на Македония с ЕС, за да се опита да наложи най-радикалните варианти на дългогодишната мейнстрийм национална, обществена и историческа позиция за Македония в обществото ни. София в момента показва мускулите си пред може би единствената държава в света, пред която може да го направи, защото се чувства по-силна. В резултат от това обаче може да стане и по-изолирана в ЕС, а ползите от сегашната позиция не са особено ясни. В момента България е единствената държава, която заплашва да блокира процеса с налагане на вето на преговорната рамка в Съвета на ЕС. Въпросът е защо.
15 коментара
Няма какво да преговарят. Те на нас няма какво да ни дадат. Като искат да влизат в ЕС, да спрат българофобските си политики. Включително кражбата на история.
Гърция вече успя, а македонците смениха доста имена на магистрали, стадиони и статуи. Даже на държавата. Сега е наш ред.
Какво значи изолация в ЕС? Ние сме пълноправен член. Трябва би да пусна крадец у дома, защото съседите ще ми се сърдят за вдигнатия шум ако го изгоня?
Един от малкото пъти, в които се гордея с националната ни външна политика... Абсурдно би било да си траем(както обикновено правим). Да си гледат работата тези враждебни съседи. Дори не знам за какво ги и подкрепяме изобщо. За нас далеч по-стратегическо, а и за ЕС като цяло, щеше да е първо да се присъедини Сърбия. Като се започне от географски, политически та до икономически причини.
Обединените идиоти направиха прекалено много безобразия и това е поредното. Какво значи "крадат ни историята и езика", а някои дори твърдят, че е застрашена нашата "идентичност", ако изобщо знаят какво значи това и как може и тя да бъде открадната. Общата история се разказва в отделните страни по различен начин, например отечествената война за едни е завоевателна за други, победата за едни е поражение за други. Факт е например, че по време на Втората световна война българските войски навлизат в Македония като окупатори и съюзници на фашистка Германия - защо тогава някои хора се възмущават, че българите били наричани от македонците окупатори и фашисти? По отношение на езика: всеки съвременен език произлиза от някакъв праезик (Праезик е източник на езици, които днес отнасяме към определена група или семейство. В повечето случаи езикът източник не ни е пряко известен.). Значи ли това, че съвременните народи непременно трябва да посочват произхода на езика си и да признават, че той не е техен, а произлиза от нечий чужд език?
Истината е, че македонците не ни обичат и никой не може да ги накара насила да ни заобичат, но поне не трябва да им даваме поводи още повече да ни мразят. Като е подписвала договора Захариева (тънкият дипломат!), а и нейните помощници (само като си помисля за Георг Георгиев!) е трябвало повече да мислят, а не сега да се запъват като магаре на мост.
Ако сме големи националисти и искаме да направим промяна, защо не свалим границата си с Македония? Защо не дадем БГ гражданство на всички Макединци, ако наистина ги смятаме за наши роднини? Как стоят Ирландия и Англия в един подобен дебат? Гледайки в историята назад имам чуството, че повече се опитваме да се разграничим от тях, отколкото да се сближим.
До коментар [#5] от "evpetra":
Българските войски не навлизат в Македония- тогава такава държава не съществува. Преди германците да унищожат кралство Югославия, това е Вардарската бановина.
И фашистки войските ни не са. Иначе требва да наречем армиите на САЩ или Великобритания комунистически, защото са съюзници на СССР.
И за праезик не става въпрос. Неколко страни в Евросъюза немат свой език, така че това не е некакво нововъведение. Страната ни настоява в документите на Европейския съюз да се използва "официалния език съгласно конституцията на Република Северна Македония".
Изключително грозна, но същевременно навярно умишлена и търсена манипулация.
Темата за разширение на ЕС въобще не е на дневен ред в повечето еропейски столици и именно България се стараеше с председателството си през 2018 г. да постави на дневен ред интеграцията на страните от т.нар. "Западни Балкани" и най-вече на Република Северна Македония.
Няма как България да изпадне в изолация по този въпрос, след като той въобще не е на дневен ред в ЕС.
Разширението на ЕС не присъства в приоритети на португалското предстедателство през 2021 г.
Има огромна разлика между обоснована и нужна за развитието на България критика на (политиките на) правителството от една страна и безпринципен и напълно самоцелен опит за манипулиране, злепоставяне, дискредитиране и охулване на (сравнително) последователната официална външна политика на България спрямо РСМ.
Статията е покъртително повърхностна, което говори за незнание, невежество и липса на по-задълбочен поглед върху темата отстрана на (най-малко) нейния автор.
Защо не се направи оналйн дебат по темата, по подобие на дебата от 2012 г.?
https://www.capital.bg/interaktiv/debati/35_za_ili_protiv_novata_politika_na_bulgariia_spriamo/1972244_za_ili_protiv_novata_politika_na_bulgariia_spriamo/
Напълно некоректна и манипулационна статия.
Не знам как въобще не закрият Капитал за национално предателство.
До коментар [#5] от "evpetra":
предател!!!