Пари в каналите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво има в Плана за възстановяване

Пари в каналите

Пари в каналите

Близо 1 млрд. лв. от плана за възстановяване ще бъдат насочени към модернизиране на селското стопанство

Деница Ватева
5188 прочитания

© Надежда Чипева


Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

Макар често да се пропуска, земеделието е един от основните сектори, които трябва да претърпят сериозна реформа за постигането на европейските цели за нисковъглеродна икономика. Възможностите за оптимизации там са огромни, тъй като досега инвестициите в енергийна ефективност, дигитализация и възобновяеми енергийни източници са малко. Затова Планът за възстановяване и устойчивост на ЕС задължително изисква част от инвестициите, които страните членки ще правят, да са насочени именно към селското стопанство.

България формално е изпълнила това, като заделя почти милиард за сектора. Огромната част от средствата обаче са за ремонт на напоителни съоръжения - 848 млн. лв. Това е най-високата в новата история на страната сума за подобна цел, но е пределно ясно, че с нея трудно ще се постигнат очакваните реформи. Според доста общото описание в самия документ ще се постигне основно "значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи", както и предотвратяване на риск от бедствия.

Как точно е определена сумата и какво ще включват ремонтите на този етап обаче не е ясно, тъй като конкретни параметри не са посочени в проекта. Знае се само, че всички дейности ще трябва да се случат в доста кратък срок - до 2023 г., което поставя под огромен риск реализацията на проекта. Ремонтът на всички подобни съоръжения ще изисква поне няколко големи поръчки, а всяка от тях традиционно се забавя месеци, а понякога и години.

Пред пълен разпад

България има наследена от социализма огромна по обем напоителна инфраструктура, включваща над 6400 км канална мрежа, повече от 9 хил. км подземна водопроводна мрежа и стотици язовири и помпени станции. Нуждата от инвестиции там е значителна. В последните години се използват скромните между 4 и 8% от напоителните системи в страната, загубите на вода са огромни, а съоръженията предимно се рушат. Дотолкова, че в изготвена стратегия за хидромелиорации през 2016 г. Световната банка изчисли, че са необходими 1 млрд. лв. за възстановяването им. От Министерството на земеделието обясниха за "Капитал", че сега се предвижда реконструкция, възстановяване и модернизация на 165 обекта от хидромелиоративната инфраструктура - напоителни канали, напоителни полета, помпени станции, тръбопроводи, водохващания и язовири, и 102 обекта за отводняване, които са в активите на държавната компания "Напоителни системи".

В момента държавното дружество работи по други проекти за ремонт на съоръжения с финансиране от Програмата за развитие на селските райони, които обаче вървят с доста бавно темпо: след години протакане мярката бе отворена едва през лятото, компанията подаде проекти за близо 115 млн. лв. без ДДС, но при бюджет от около 89 млн. лв., и все още не е подписала договори, крайният срок за които е до декември. За сметка на това проведе предварително, под условие, обществени поръчки за евентуалното изпълнение на проектите, които обаче потънаха в обжалвания в Комисията за защита на конкуренцията.

Така предвид досегашния опит и скандалите, включително и корупционни, в които "Напоителни системи" периодично затъва през последните години, изпълнението на новия амбициозен план за възстановяване на поливното земеделие изглежда трудно.

Дигитални решения

Извън напояването държавата планира да даде и 102 млн. лв. за дигитализиране на земеделието. Накратко става дума за два основни елемента: създаване на цялостна електронна информационна система в земеделието и дигитализация на земеделските стопанства.

Първият предвижда изграждане на няколко модула: за употребата на торове и препарати за растителна защита, за вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, за проследяване "От Фермата до трапезата", за онлайн обучение на земеделски стопани, както и мрежа за комуникация от полеви и водни сензори, която да осигурява данни за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. "Системата ще позволи да се електронизират информационните потоци както в самата администрация, така и между нея и софтуерите за управление на земеделските стопанства", обясняват от земеделското министерство.

Вторият елемент е свързан с предоставяне на ваучери за земеделските стопани, които да внедряват системи за прецизно земеделие и да се осигуряват умни ушни марки за проследяване на животните.

"Конкретните суми за дигитализация на земеделието предстои да бъдат допълнително уточнявани. Проектната идея включва около 90% от разходите по проект е-земеделие да бъдат заделени за ваучери за прецизно земеделие и умни ушни марки", казват още от ресорното министерство. Това би означавало, че от общата сума грубо около 90 млн. лв. ще бъдат насочени към частния сектор.

Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

Макар често да се пропуска, земеделието е един от основните сектори, които трябва да претърпят сериозна реформа за постигането на европейските цели за нисковъглеродна икономика. Възможностите за оптимизации там са огромни, тъй като досега инвестициите в енергийна ефективност, дигитализация и възобновяеми енергийни източници са малко. Затова Планът за възстановяване и устойчивост на ЕС задължително изисква част от инвестициите, които страните членки ще правят, да са насочени именно към селското стопанство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK