Военни (пре)разходи по никое време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Военни (пре)разходи по никое време

Армията има желание ремонтира старите фрегати и миночистачи, както и да купи подводница.

Военни (пре)разходи по никое време

Министерството на отбраната договори строежа на бойни кораби за близо 1 млрд. лв. И това е само увертюрата...

Момчил Милев
6011 прочитания

Армията има желание ремонтира старите фрегати и миночистачи, както и да купи подводница.

© Велко Ангелов


"Не искаме да милитаризираме държавата, да изхарчим бюджета й и да колабира нейната икономика или социални системи, образование, здравеопазване. Балансът трябва да се търси." С тези думи в края на миналия месец зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов се опита да успокои страховете, че управляващите ударно могат да изхарчат още 2 млрд. лв. за втора партида изтребители F-16 преди края на своя мандат. Няколко седмици по-късно и без много шум обаче правителството одобри, а военният министър подписа днес друг мащабен военен разход - договора с германската компания Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG за строеж на два модулни патрулни кораба за нуждите на военноморските сили за близо 1 млрд. лв. с ДДС.

Това обаче е само ордьовърът на предстоящия отбранителен пир, който по груби сметки вероятно ще струва от порядъка на между 4 и 6 млрд. лв. през следващите 5 - 10 години. Освен изтребителите и корабите, оттук нататък се предвижда да бъдат осъществени още няколко големи и по-малки проекта за инвестиции в ново въоръжение, които военните се надяват да вървят успоредно един с друг. За въпросните модернизационни програми най-вероятно ще се плаща на вноски, но тъй като ще се реализират паралелно, годишните разходи ще набъбнат и вероятно няма да са никак малки.

На практика планът за поетапното увеличаване на военните разходи до 2% от БВП, за което са се ангажирали всички страни - членки на НАТО, едва ли ще претърпи промяна при новия американски президент. Дори напротив - за разлика от своя предшественик Тръмп, който често наричаше Северноатлантическия алианс "отживелица от студената война" и почти открито заплашваше да го разпусне, Джо Байдън вероятно ще се опита да спре ерозията на отношенията с европейските съюзници, което съответно ще изисква видими ангажименти от тяхна страна. Разбирайте: инвестиции в реални бойни способности, за да не изглеждат жителите на Стария континент гратисчии, криещи се под щатския военен чадър.

Какво иска да купи флотът...

Първият и най-актуален проект, за който българските данъкоплатци ще плащат през следващите години е за двете нови модулни патрулни корвети, с които ще се оборудва бойният ни флот. Това ще са първите плавателни съдове, на които ще могат да кацат хеликоптерите на военноморските сили "Пантер" и "Долфин" и трябва да могат да се борят с надводни, подводни и въздушни противници. Корветите трябва да бъдат доставени през 2025 и 2026 г., като в договора влиза обучението на екипажите, на инженерния състав, първоначален комплект резервни части, както и интегрирана логистична поддръжка за три години. Парите за проекта ще бъдат платени в рамките на шест години, като тази ще бъде направена минимална вноска от около 20 млн. лв.. По информация на "Капитал" големите "ударни" разходи се очаква да бъдат през 2021 и 2022 г. Най-вероятно освен сега отпуснатия бюджет в размер на 984 млн. лв. с ДДС ще трябва да бъдат дадени още пари за ремонт и модернизация на инфраструктурата на военните пристанища.

Въпреки че победител в надпреварата е германската отбранителна компания Lurssen, част от работата ще бъде извършена у нас, и по-точно във варненската корабостроителница "Делфин". Според управляващия директор на немската фирма Дирк Малговски и двата плавателни съда ще бъдат построени у нас, като за в бъдеще се планира и строеж на бойни кораби за износ. Така поне малка част от въпросния близо 1 млрд. лв. би трябвало се върнат в българската икономика под формата на индустриално сътрудничество.

Изборът на "Делфин" за подизпълнител обаче остава лош вкус и усещане за политическо брокерство. Въпросната корабостроителница беше определена за победител в предишното издание на търга за бойни кораби при изключително непрозрачна процедура, когато всички чуждестранни участници демонстративно се оттеглиха. В крайна сметка обаче и тя се отказа точно преди подписването на договора с формалния аргумент, че от тогавашния бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да бъдат приспаднати 20% ДДС.

Също както при покупката на изтребителите F-16, около проекта за бойните кораби могат да се очакват скрити разходи. Освен спомената модернизация на военноморските бази, най-предвидимият от тях е за бъдещото въоръжение на плавателните съдове, което в стремежа за поевтиняване и вместване в бюджета беше орязано от заданието. Най-вероятно корветите ще дойдат само с боекомплект за основното им оръдие, но не и с торпеда и ракети - както зенитни, така и за наземни/водни цели. Най-вероятно последните ще бъдат закупени в рамките на отделен търг, който все още не е обявен официално. В Министерството на отбраната дори циркулира идеята да придобият един стандартен тип ракети за наземни/водни цели, които да се ползват от флота, авиацията, бреговата охрана и евентуално сухопътните войски. Доста вероятно е обаче германската Lurssen да предреши този избор, като оборудва патрулните кораби с пускови установки за ракетите RBS-15, които се произвеждат от шведската фирма Saab Bofors Dynamics и немската Diehl BGT Defence. Освен тях интерес за доставка на ракети са проявили и европейският отбранителен концерн MDBA с френските Exocet, както и норвежката Kongsberg с Naval Strike Missile (NSM).

Освен за новите патрулни кораби по линия на флота могат да се очакват и други инвестиционни разходи. Военноморските сили отдавна настояват за ремонт и модернизация на двете фрегати клас Е-71 "Уилинген", които страната ни закупи "на старо" от Белгия. Те също така се нуждаят и от подмяна на зенитните и противокорабните ракети. Цената на проекта най-вероятно няма да падне под 200 млн. лв. От ремонт се нуждаят и новопридобитите два миночистача "втора ръка" от Кралство Нидерландия.

Адмиралите ни също така имат амбицията за възстановяването на подводния флот, което също би било многомилионно начинание. Цената на нова подводница със сигурност би била над милиард лева, затова България проверява опциите за купуване на стара от съюзническа държава. По неофициална информация са водени предварителни разговори с Норвегия и Италия.

...и другите видове въоръжени сили

Освен за флота големи отбранителни разходи предстоят и по линия на сухопътни войски и авиацията. След като финализира сделката за корабите, военното министерство най-вероятно ще се фокусира върху една голяма и една по-малка модернизационна програма. Това е проектът за 150 нови бойни машини за пехотата на стойност 1.46 млрд. лв. и за нови трикоординатни радари, чиято ориентировъчна цена е между 300 и 400 млн. лв. Процедурата за бронетранспортьорите е в доста напреднала фаза. На финалната права са вече само две фирми - мултинационалната General Dynamics European Land Systems и финландската Patria, които трябва да демонстрират възможностите на своите прототипи по време на реални полеви изпитания.

Проблемът в случая е, че при отварянето на ценовите оферти се оказа, че и двете компании са превишили с много бюджета от 1.46 млрд. лв. Фирмите твърдят, че биха могли да смъкнат цените по време на евентуални преговори, но от формална гледна точка военното министерство би могло да спре процедурата. Това обаче крие сериозен риск за бъдещето на проекта. В настоящата пандемична криза парламентът едва ли би гласувал повторно подобрен огромен военен разход, камо ли пък да увеличи бюджета. Така че най-вероятно отбранителното ведомство и сухопътните войски ще се опитат да направят максималното в рамките на настоящата процедура, дори и с цената на драстично орязване на някои способности на машините.

Друго евентуално развитие на ситуацията е опит за преминаване към пряко междудържавно договаряне. Както обаче показва опитът от закупуването на F-16, в подобни случаи цената отива не надолу, а рязко нагоре - първоначалният максимален бюджет за бойните самолети беше 1.8 млрд. лв., но в крайна сметка България плати за тях на САЩ около 2.2 млрд., като в това не влизат предвидените отделно от това 300 млн. лв. за подобряване на наземната инфраструктура на авиобаза "Граф Игнатиево". Амбиции за подобно пряко договаряне има лобито на не особено известната американска компания The Armored Group (TAG), която се опита да се включи в наддаването за бойните машини на финала на процедурата, но не бе допусната. По информация на "Капитал" след около година забавяне фирмата е успяла да докара свой прототип на полигон "Ново село", където нашите военни да видят неговите способности. На практика обаче няма информация машини на TAG да са на въоръжение в която и да е натовска армия, включително и в щатската, което беше изрично изискване в настоящата тръжна процедура.

Сериозно раздвижване в скоро време трябва да се очаква и около програмата за нови радари. Те са приоритет, тъй като с тях е свързано и приемането на въоръжение на новите изтребители F-16. Стойността на проекта не е официално обявявана и не е гласувана от парламента, но по време на презентацията на израелската компания ELTA, която иска да участва в наддаването, стана ясно, че евентуалната стойност е от порядъка на 150 - 200 млн. евро, срещу които страната ни иска да придобие седем радара. Въпреки амбициите на израелската фирма обаче доста вероятно е в процедурата да се включи и щатската Lockheed Martin, която произвежда F-16 и която има достатъчно мощно лоби, така че отново да се пребори за пряко договаряне.

Гореспоменатите военни поръчки са само най-големите, за които се говори публично. Паралелно с тях под повърхността вървят и по-малки, като модернизацията на танковете T-72 (50 млн. лв.), бойните машини за специалните сили (50 млн.), модернизацията на Су-25 (близо 100 млн. лв.) и ежегодната поддръжка на МиГ-29 (между 50 и 100 млн. лв.). Не трябва да забравяме, че след 2-3 години вероятно ще дойде ред и на втората порция от още осем изтребителя F-16 Block 70, които едва ли ще струват по-малко от 2 млрд. лв. На дневен ред е и ремонта и модернизацията на противовъздушната отбрана в лицето на руските зенитни комплекси С-300 и/или закупуването на нова натовска ПВО-система - начинание, чиято стойност със сигурност също ще е цифра с девет нули зад нея.

Така че мантрата, че за бъдещите военни сделки ще се плаща разсрочено и затова няма да натежат на бюджета, звучи все по-неубедително. И това, че безспорно трябва да модернизираме армията, изобщо не означава, че всички проекти трябва да са еднакво приоритетни и че към тях трябва да се подхожда безкритично.

"Не искаме да милитаризираме държавата, да изхарчим бюджета й и да колабира нейната икономика или социални системи, образование, здравеопазване. Балансът трябва да се търси." С тези думи в края на миналия месец зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов се опита да успокои страховете, че управляващите ударно могат да изхарчат още 2 млрд. лв. за втора партида изтребители F-16 преди края на своя мандат. Няколко седмици по-късно и без много шум обаче правителството одобри, а военният министър подписа днес друг мащабен военен разход - договора с германската компания Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG за строеж на два модулни патрулни кораба за нуждите на военноморските сили за близо 1 млрд. лв. с ДДС.

Това обаче е само ордьовърът на предстоящия отбранителен пир, който по груби сметки вероятно ще струва от порядъка на между 4 и 6 млрд. лв. през следващите 5 - 10 години. Освен изтребителите и корабите, оттук нататък се предвижда да бъдат осъществени още няколко големи и по-малки проекта за инвестиции в ново въоръжение, които военните се надяват да вървят успоредно един с друг. За въпросните модернизационни програми най-вероятно ще се плаща на вноски, но тъй като ще се реализират паралелно, годишните разходи ще набъбнат и вероятно няма да са никак малки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    happyappy avatar :-|
    Deadpudding

    Ок. В единия случай сме недоволни, че нямаме армия, в другия че харчим много за нещо което не ни трябва. Къде са тези мнения когато се харчат милиони и милиарди за прищевките на Доган, Нинова и Борисов. Предполагам, че гьола в Белене, патока и копача във варненския залив струват повече от тази модернизация. За справка арменците вече си изпатиха, а съседите ни на югоизток и североизток не са от най-съвестните.

  • 2
    crusible avatar :-|
    crusible

    Капитал, поздрави за заглавието!

    Новите играчки на военните ще дойдат доста голяма сума за нашите мащаби. Да се не надяваме, че икономиката ще има стабилни години напред във времето, за да ги изработи, т.е. всеки един от нас да си плати дяла.

  • 3
    jvx41612346 avatar :-|
    jvx41612346

    Поредната некадърна статия писана от човек който нищо не разбира от темата за модернизация на армията. В определени форуми има доста по кадърно написани мнения от това по-горе но явно капитал толкова си могат.

  • 4
    ss avatar :-|
    SS

    Oдобрявам !

    Особено ако двете корвети повлекат крак и варненската корабостроителница продължи да строи и за износ !!!

  • 5
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Една мутра си плаща такса "спокойствие". На Путин подари втори руски газопровод и продължаващ тотален монопол в България, от американците купи изтребители, а сега и германците да са доволни за да не го закачат. Всичко това се случва по време на глобална пандемия, когато държавата е оставена на авто-пилот, здравната система е буквално на ръба, а икономиката оставена без никаква финансова помощ. Съд и затвор за гангстера Борисов!

  • 6
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    Играчки ли? Българската армия от години е смешна цел за всеки, който би пожелал да се заяде с нас. А такива има - Турция се превръща в безумна близкоисточна диктатура с претенции на империя. Хипарските истории, че всички сме приятели или че сме много малки и на никого не правим нищо лошо, няма да ни спасят. Армията има преди всичко сплашваща функция. Нашата в момента може само да насърчи всеки противник да ни прегази.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#1] от "Deadpudding":

    Проблемът на арменците не е, че нямаха техника - те имаха повече и по-съвременна от нас. Проблемът е, че техниката им е уязвима от евтини безпилотници. Един дрон за 70 хил. долара може с лекота да бастиса танк за над 1 милион долара.

    Ако ние инвестирахме тези милиарди в смислена техника щях да разбера. Ама ние ги изпляскваме тези милиарди в желязо дето е също толкова уязвимо от безпилотници. Дори Ф-16 дето ги купуваме за толкова пари могат с лекота да бъдат бастисани на земята от безпилотник.

    Та не е проблема толкова в сумите, колкото в неособено голямото КПД на разходите.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#6] от "Stoyan Dimitrov":

    По-горе го писах. Както не всеки разход е "смислена инвестиция" така и не всяка покупка на въоръжение повишава отбранителната способност на страната.

    Класическият пример е Естония. В периода м/у двете световни войни министър на отбраната им бил някакъв адмирал. И понеже бил адмирал той много искал Естония да има силен флот понеже "който не храни своя армия, храни чужда".

    Речено-сторено. Естония инвестирала огромни за мащабите си суми, дори взела и заеми и така се сдобила с подводници - най-съвременните в Балтийско море, както и с мощни брегови батареи.

    И какво станало?

    През 1940г СССР нахлул в Естония по сушата. Мощните брегови батареи изобщо не влезли в употреба. А супер модерните естонски подводници построени по поръчка във Великобритания били пленени докато били паркирани на брега. И станали част от съветския флот.

    Ей това е една поучителна история за всички дето безмозъчно се радват на всеки милиард потрошен "за да не храним чужда армия".

  • 9
    xyha avatar :-|
    xyha

    С тия пари да бяха инвестирали в БАН за ваксината . С тези корабчета никой не можем да спрем.

  • 10
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    До коментар [#8] от "Николов":

    Но ние не са намираме в периода между двете световни войни, и това е доста важна разлика. Нито Ще удържим сблъсък с СССР от 40-те години, ако ще и да гладуваме за подводници. Но да имаме недееспособна армия е зле и за нас, и за съюзниците ни. Задачите на армията не са същите като преди 100 години. И армията като организация не са фигурки на шахматна дъска. Пример - задачи по охрана на търговски кораби, задачи по търсене и спасяване, участие в еър полисинг, съвместни операции и т.н. При наличието на поне един потенциално агресивен съсед е безотговорно да не можем да реагираме адекватно на провокации. Алтернативата в дългосрочен план е да тренираме милиции в планината и да сглобяваме дронове в някой гараж.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK