Какви са оценките за Плана за възстановяване на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво има в Плана за възстановяване

Какви са оценките за Плана за възстановяване на България

Какви са оценките за Плана за възстановяване на България

"Капитал" събра мнения от експерти и политици за начина, по който държавата планира да похарчи 12-те млрд. лв. от ЕС

6245 прочитания

© Надежда Чипева


Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

Красен Станчев, икономист

Фотограф: Капитал

Първо е много неясно какво е макроикономическото обосноваване на плана. Ще дам пример: изглежда се става дума за много пари, но те са 2.4 млрд. лв. на година, което е между 1.8 и 1.9% от вероятния БВП за следващата година. Но загубите в началния период на икономиката - 2020 г. и поне първото тримесечие на 2021 г. ще са около 9 млрд. лв. Иначе казано, ако това е план за растеж, "възстановяване", то не е ясно как ще бъде постигнато възстановяване от тази загуба.

Онова, което се вижда, е че особени стимули за инициатива, иновации и т.н. няма, поради причината, че основния кредитор в цялата работа е правителството. Това е вярно не само за България. Основна част от ресурса е саниране на сгради - този филм вече е гледан и няма кой знае какви приноси за ефективност, иновации и каквото и да е друго.
В Зелена България онова, което липсва, са идеи които да са полезни не само за България или ще изпълняват държавни поръчки, но и да дават ефект дългосрочно. Освен проблемите с "Марица-изток" и въглищните централи липсват и напредничави технологии. Например технологиите за производство на електричество от сероводорода на Черно море. Повтаряме само онова, което си знаем. При инфраструктурата е като при енергетиката - няма нищо ново. А има проекти, например като този за бърз транспортен коридор между Егейско и Балтийско море, който като ефект за всички участващи страни е спестяване на разходи за 1 трлн. евро за период от 20 години. Това се разработва, има страни, които работят по него. Но при нас липсва.

Отровното в тази и други инициативи, е че ЕС се превръща в кредитор от последна инстанция и отделните страни-членки също увеличават държавата в икономиката. Това има политически последици - онези, които сега управляват, печелят най-много. Това впрочем, се случи в Хърватия, дето имаше общи избори през лятото. В България надали ще се случи така.

Юлиан Попов, бивш екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация

Фотограф: Капитал

Първият важен въпрос е дали просто ще има повече пари за несвързани проекти, или ще се прави системна промяна. Не се казва и как планът кореспондира с националния бюджет, защото, макар и парите да са много, това е все пак само приносът на ЕС. Според мен може да се заложи на мащабна програма за превръщане на комплекса "Марица-изток" в регионален нисковъглероден хъб, който да стартира със значителни индустриални соларни мощности, системи за съхранение на енергия, водород и биоикономика. Това е единственият начин да се спаси регионът. Също така програмата за енергийна ефективност трябва да е в съотношение 1:5 публични и привлечени средства, а не както се предлага - 100% или 90% грантове. Ако се разработят и приложат финансови механизми, които да превърнат средствата в катализиращ инструмент, и ако се прави т.нар. дълбоко обновяване, това ще е много добра програма. Нужни са и съвместни енергийни проекти с Гърция и Румъния, както и агресивна дигитализация на основата на успешните компании, а не на специализираните в държавни поръчки фирми.

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика

Фотограф: Капитал

Какво трябва да е различно в националния план на България? Първо, планът трябва да дава - или поне да има тази амбиция - цялостен отговор на въпроса от какви реформи и инвестиции има нужда България, за да постигне бърз икономически растеж в следващите години. Това означава в плана да се дават решения на най-важните структурни и дългосрочни проблеми, които "спъват" развитието, които ще са приоритет на управленските политики. Това е всъщност изискването плановете на страните да са интегрирани в националните политики и в националния бюджет, а не да е като "добавка", като някакви нови инициативи, които се появяват само защото има грантове, а управлението във всички останали социално-икономически сфери си тече паралелно. Структурата и съдържанието не трябва да изглежда като нова оперативна програма. Оттам следва и второто - в плана има твърде малко реформи. Това, че има някакви репери, зададени в условията на регламента - зелен преход, дигитализация - не означава, че правителствата трябва да се ограничат само до политики и промени само в тези сфери. Планът не може да е отделен от националната политика: ако смятаме за важно да правим данъчна реформа, промени в регулациите на пазара на труда или в енергетиката, да сменяме модела за насърчаване на инвестиции, да създадем нови видове социални услуги и подпомагане, да променим организацията на учебния процес в училищата или финансирането на науката, ако радикално искаме да електронизираме общуването с институциите, ако трябва да се промени рамката в областта на изпълненията на договорите, и така нататък - всичко това трябва да е част от "скелето" на плана. На практика, това е този микс от реформи и инвестиции - има нужда както от промяна в правилата и стимулите, така и от финансиране. А вече вторичен въпрос е каква част от разходите, свързани с реализацията на плана, ще се финансират с трансфер от ЕС. Трето, плащанията към България ще са обвързани с достигане на определени крайни и междинни цели. Те трябва да включват не просто етап на изпълнение на разходи по някой инвестиционен проект, а структурни реформи, включително с индикатори за качество на работа на институциите, подобряване на бизнес среда, ефективно и справедливо правосъдие и т.н. И накрая - смисълът на плана е максимално бързо да задейства. Цялата философия в инструмента е той да подкрепи финансово разходи още 2021 г., за може да стимулира възстановяването. Това е цялата идея за интегрирането му с национален план за възстановяване и националния бюджет - средствата да се влеят в икономиката още сега.

Томислав Дончев, вицепремиер и ръководител на работната група за подготовка на Плана за възстановяване

Фотограф: Капитал


Какви нови неща да има - строителство на космодруми? Някой сектор иска да се увеличат парите - за култура, за туризъм, без конкретни предложения. Този, който реално може да промени някаква политика, не е този, който вика, а този, който е изчел регламентите и научил правилата.

Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България"

Фотограф: Капитал

В плана липсва конкретна визия за това каква България искаме, какви са структурните проблеми и как ще ги решаваме. Вместо да получим визия за инвестиции, получаваме един шопинг лист какво можем да си купим. Неща, които може и да са полезни и необходими, но не е ясно дали са най-важните. Притеснението ни е, че всички пари в образователния сектор, всички пари за иновации ще бъдат налети в инфраструктура. Вместо да се инвестира в хората, има усвояване. Има усвояване в стиропор, в дограма, в асфалт - това, от което може да се краде, това, от което могат да се правят схеми с обществени поръчки.

Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал в България

Фотограф: Капитал

Общото впечатление от плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства в ерата на дигитални трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н. вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.

Димитър Данчев, депутат, председател на Съвета по икономика на Националния съвет на БСП

Фотограф: Капитал

Нормално е публичната дискусия за бъдещите приоритети да се прави на първоначалната фаза на заинтересованите страни, а не след като вече си казал кои проекти възнамеряваш да финансираш. Ние от БСП ще настояваме да бъде внесен този план за ратификация в Народното събрание.

Много е важна връзката между плана за възстановяване и плана ни за енергетиката и климата, където България има определени ангажименти, свързани с прехода към въглеродно неутрална икономика, енергийна ефективност и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници.

Отделно от това, планът следва да е насочен към преодоляване на последствията от COVID кризата. Този инструмент в крайна сметка за това е създаден. Липсва обаче какъвто и да било анализ на най-засегнатите страни от кризата.

Няма планирани пари например за жп тунел под Стара планина, който да свързва Пътя на коприната със Западна Европа. Въобще връзката между Южна и Северна България тотално в плана за свързаност я няма.

Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK