Красен Станчев, икономист
Първо е много неясно какво е макроикономическото обосноваване на плана. Ще дам пример: изглежда се става дума за много пари, но те са 2.4 млрд. лв. на година, което е между 1.8 и 1.9% от вероятния БВП за следващата година. Но загубите в началния период на икономиката - 2020 г. и поне първото тримесечие на 2021 г. ще са около 9 млрд. лв. Иначе казано, ако това е план за растеж, "възстановяване", то не е ясно как ще бъде постигнато възстановяване от тази загуба.
Онова, което се вижда, е че особени стимули за инициатива, иновации и т.н. няма, поради причината, че основния кредитор в цялата работа е правителството. Това е вярно не само за България. Основна част от ресурса е саниране на сгради - този филм вече е гледан и няма кой знае какви приноси за ефективност, иновации и каквото и да е друго.Отровното в тази и други инициативи, е че ЕС се превръща в кредитор от последна инстанция и отделните страни-членки също увеличават държавата в икономиката. Това има политически последици - онези, които сега управляват, печелят най-много. Това впрочем, се случи в Хърватия, дето имаше общи избори през лятото. В България надали ще се случи така.
Юлиан Попов, бивш екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация
Първият важен въпрос е дали просто ще има повече пари за несвързани проекти, или ще се прави системна промяна. Не се казва и как планът кореспондира с националния бюджет, защото, макар и парите да са много, това е все пак само приносът на ЕС. Според мен може да се заложи на мащабна програма за превръщане на комплекса "Марица-изток" в регионален нисковъглероден хъб, който да стартира със значителни индустриални соларни мощности, системи за съхранение на енергия, водород и биоикономика. Това е единственият начин да се спаси регионът. Също така програмата за енергийна ефективност трябва да е в съотношение 1:5 публични и привлечени средства, а не както се предлага - 100% или 90% грантове. Ако се разработят и приложат финансови механизми, които да превърнат средствата в катализиращ инструмент, и ако се прави т.нар. дълбоко обновяване, това ще е много добра програма. Нужни са и съвместни енергийни проекти с Гърция и Румъния, както и агресивна дигитализация на основата на успешните компании, а не на специализираните в държавни поръчки фирми.
Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика
Какво трябва да е различно в националния план на България? Първо, планът трябва да дава - или поне да има тази амбиция - цялостен отговор на въпроса от какви реформи и инвестиции има нужда България, за да постигне бърз икономически растеж в следващите години. Това означава в плана да се дават решения на най-важните структурни и дългосрочни проблеми, които "спъват" развитието, които ще са приоритет на управленските политики. Това е всъщност изискването плановете на страните да са интегрирани в националните политики и в националния бюджет, а не да е като "добавка", като някакви нови инициативи, които се появяват само защото има грантове, а управлението във всички останали социално-икономически сфери си тече паралелно. Структурата и съдържанието не трябва да изглежда като нова оперативна програма. Оттам следва и второто - в плана има твърде малко реформи. Това, че има някакви репери, зададени в условията на регламента - зелен преход, дигитализация - не означава, че правителствата трябва да се ограничат само до политики и промени само в тези сфери. Планът не може да е отделен от националната политика: ако смятаме за важно да правим данъчна реформа, промени в регулациите на пазара на труда или в енергетиката, да сменяме модела за насърчаване на инвестиции, да създадем нови видове социални услуги и подпомагане, да променим организацията на учебния процес в училищата или финансирането на науката, ако радикално искаме да електронизираме общуването с институциите, ако трябва да се промени рамката в областта на изпълненията на договорите, и така нататък - всичко това трябва да е част от "скелето" на плана. На практика, това е този микс от реформи и инвестиции - има нужда както от промяна в правилата и стимулите, така и от финансиране. А вече вторичен въпрос е каква част от разходите, свързани с реализацията на плана, ще се финансират с трансфер от ЕС. Трето, плащанията към България ще са обвързани с достигане на определени крайни и междинни цели. Те трябва да включват не просто етап на изпълнение на разходи по някой инвестиционен проект, а структурни реформи, включително с индикатори за качество на работа на институциите, подобряване на бизнес среда, ефективно и справедливо правосъдие и т.н. И накрая - смисълът на плана е максимално бързо да задейства. Цялата философия в инструмента е той да подкрепи финансово разходи още 2021 г., за може да стимулира възстановяването. Това е цялата идея за интегрирането му с национален план за възстановяване и националния бюджет - средствата да се влеят в икономиката още сега.
Томислав Дончев, вицепремиер и ръководител на работната група за подготовка на Плана за възстановяване
Какви нови неща да има - строителство на космодруми? Някой сектор иска да се увеличат парите - за култура, за туризъм, без конкретни предложения. Този, който реално може да промени някаква политика, не е този, който вика, а този, който е изчел регламентите и научил правилата.
Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България"
В плана липсва конкретна визия за това каква България искаме, какви са структурните проблеми и как ще ги решаваме. Вместо да получим визия за инвестиции, получаваме един шопинг лист какво можем да си купим. Неща, които може и да са полезни и необходими, но не е ясно дали са най-важните. Притеснението ни е, че всички пари в образователния сектор, всички пари за иновации ще бъдат налети в инфраструктура. Вместо да се инвестира в хората, има усвояване. Има усвояване в стиропор, в дограма, в асфалт - това, от което може да се краде, това, от което могат да се правят схеми с обществени поръчки.
Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал в България
Общото впечатление от плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства в ерата на дигитални трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н. вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.
Димитър Данчев, депутат, председател на Съвета по икономика на Националния съвет на БСП
Нормално е публичната дискусия за бъдещите приоритети да се прави на първоначалната фаза на заинтересованите страни, а не след като вече си казал кои проекти възнамеряваш да финансираш. Ние от БСП ще настояваме да бъде внесен този план за ратификация в Народното събрание.
Много е важна връзката между плана за възстановяване и плана ни за енергетиката и климата, където България има определени ангажименти, свързани с прехода към въглеродно неутрална икономика, енергийна ефективност и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници.Отделно от това, планът следва да е насочен към преодоляване на последствията от COVID кризата. Този инструмент в крайна сметка за това е създаден. Липсва обаче какъвто и да било анализ на най-засегнатите страни от кризата.
Няма планирани пари например за жп тунел под Стара планина, който да свързва Пътя на коприната със Западна Европа. Въобще връзката между Южна и Северна България тотално в плана за свързаност я няма.
0 коментара