С парите от ЕС: вместо Tesla, тунингован Голф
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво има в Плана за възстановяване

С парите от ЕС: вместо Tesla, тунингован Голф

Санирането взима лъвския дял от новите пари

С парите от ЕС: вместо Tesla, тунингован Голф

България има 12 млрд. лв. в Плана за възстановяване и ще ги похарчи предимно за същото, за което и досега

Огнян Георгиев, Ивайло Станчев
9922 прочитания

Санирането взима лъвския дял от новите пари

© Капитал


Темата накратко
  • Българският план за възстановяване обединява предимно стари проекти, за които досега е нямало достатъчно финансиране.
  • Основните акценти - саниране, напояване и мрежи за телекомите, трудно могат да станат катализатор за бъдещо развитие.
  • В документа липсват конкретни цели за реформиране на икономиката и развитие на страната.

Ако мислите, че в момента правителството има твърде голяма намеса в икономиката, пригответе се. В следващите 5-6 години тази намеса ще се удвои. От 2021 г. до края на 2026 г. България заедно с всички други държави в ЕС ще трябва да изхарчи парите от Плана за възстановяване и устойчивост - най-големият съвместен финансов инструмент, който ЕС някога е финансирал задружно извън редовния си бюджет. За което и правителство да дойде на власт догодина в София, това ще значи 12 млрд. лв. или 2.4 млрд. лв. на година - де факто удвояване на публичния ресурс, който държавата инвестира всяка година в икономиката.

Като процент от БВП това не е особено съществена сума - около 2% на година. Но погледнато като потенциал за промяна на икономиката или за влияние върху нея, това е огромна финансова инжекция, равняваща се на всички еврофондове в следващия програмен период. Затова и е важно къде и как ще се инвестират тези пари, дали ще се използват за позитивна промяна, или за засилване на контрола на определени кръгове над сферите на бизнеса.

Засега националният план за обновление на България не буди твърде много вдъхновение. Основните теми в него са саниране, напояване, инфраструктура, телеком мрежи и, разбира се, екология, образование и енергетика. Ако го срежем по друг начин обаче, излиза, че над 6.5 млрд. лв., или повече от половината пари, ще отидат за някакъв вид строителни дейности. Три милиарда лева, или двойно по-малко, отиват за някакви дигитални или технологични нововъведения, като трябва да се има предвид, че от тях 800 млн. ще отидат директно в телекомите за оборудване, а 400 млн. лв. ще отидат за нов кръг от "електронното управление" - очевидно безкрайната яма на дигитализация на държавни услуги, която продължава да гълта нови и нови пари непрекъснато (достатъчно ли е да споменем, че част от парите ще отидат за поредното обновяване на спешния телефон 112).

С две думи, докато другите правят бъдеще, ние все още се опитваме да се справим с дефектите от миналото. Или казано на езика на един пазар, от който българите доста разбират - този на стари автомобили, вместо да си купим Tesla, избираме да инвестираме в тунинговане на стар Голф.

От една страна, разбираемо е за място със структурни недостатъци като България да иска да инвестира всичко, което може, в преодоляването им. От друга, рискът е да се пропилее уникален момент, в който може ударно да се инвестира в неща, които биха могли да променят облика на сегашната икономика. Важни ще бъдат следващите два месеца, когато този план е отворен за дискусии и предложения.

Къде ще отидат парите

Планът беше представен преди две седмици с впечатляваща 3D презентация и с чисто нов сайт, на който могат да се прочетат доста документи, свързани с него, но не и конкретни детайли по самите проекти. Сайтът носи името на европейската инициатива "Следващо поколение" (nextgeneration.bg), но в него няма много неща, които да подсказват за революционни идеи.

Работната група, водена от вицепремиера Томислав Дончев, която от юни насам подготвя рамката, твърди, че това е най-доброто към момента. "Какво искате да има вътре, космодруми ли", пита вицепремиерът, когато обяснява начина, по който са събрани идеите. Процесът по създаването на плана е същият като при оперативните програми, обяснява Дончев, но с много по-кратък времеви период - събират се проекти от министерството и се пресяват най-добрите и изпълними от тях. При този подход не е изненада, че много от нещата всъщност са изостанали във времето проекти, за които е нямало финансиране, или такива, които е трябвало да се случат, но са останали встрани по различни причини.

На пръв поглед планът се вписва в общата европейска рамка и насоките на Брюксел. Разделен е на четири сегмента, които звучат помпозно - Иновативна, Зелена, Свързана и Справедлива България. Основната част от парите обаче отиват в няколко области, които нямат много общо с тези определения: саниране на сгради, включително училища, няколко дигитални услуги и тръби за напояване (виж графиката).

България е една от първите европейски държави с готова рамка, която вече е отворена за дискусии. Това е своеобразен прецедент, тъй като обикновено пропускаме сроковете, но бързината в случая не изглежда да е най-важна. Тук става дума за уникален инструмент, който досега ЕС не е прилагал, затова е далеч по-важно какво се съдържа в 60-те страници на плана и дали то представлява помощ за смислена промяна на икономическия модел, или е просто сбор от нахвърлени и недофинансирани проекти на различни министерства.

Напред или назад

Експертите единодушно смятат, че представената рамка не е стратегия за развитие, а по-скоро работа на парче. "За нас това не е цялостен план за развитие на страната, защото той не показва пълната картина, а само част от нея - предвижда се да се финансират само отделни проекти в определени сектори на икономиката, извън тези, които ще бъдат финансирани по линия на кохезионната политика на ЕС", заяви пред "Капитал" главният секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров. И даде пример - липсват мерки, свързани с технологичната модернизация и повишаване на производствения капацитет на предприятията - нещо, което би могло да направи фирмите по-конкурентни на пазара. Според Мария Минчева от правния отдел на Българската стопанска камара (БСК) бизнесът вече е разговарял с вицепремиера Дончев по плана, но до края на годината предстоят още няколко срещи. "Ние ще дадем своите становища и препоръки, въпросът е да се намери баланс", обобщи Минчева.

Икономистът и създател на Института за пазарна икономика Красен Станчев смята, че става дума за "доста непремислен план на първо четене. Онова, което липсва, са идеи, които да са полезни не само за България и да дават ефект дългосрочно. Има позовавания на предишни програми, неща, които не са довършени и сега ще довършим. Онова, което си знаем, го повтаряме". Икономистът Лъчезар Богданов пък обобщава така - "планът трябва да следва отговорите на въпроса "защо България е бедна страна" и "какви структурни проблеми пречат на растежа", а той не го прави към момента.

Групата към Дончев обаче предупреждава да не се бърза с изводите. "Тези, които са изчели само 60-те страници на плана, им се губят някакви неща, защото не са видели заедно с него оперативните програми и Плана за справедлив преход", казва вицепремиерът. Според него тези 12 млрд. лв. са допълващо финансиране към другите 12 милиарда, които България ще има по еврофондовете, както и още близо 3 млрд. лв. по механизма за справедлив преход в енергетиката.

Последните версии на новите оперативни програми са прясно качени онлайн. Не е изненада, че и в тях се залага предимно на строителство и инфраструктурни проекти, а позицията на България за пред ЕК не се е променила спрямо 2013 г., когато се договаряха сегашните еврофондове - все така изостава значително с качеството на автомобилните и жп пътища, няма пречиствателни станции за водите, научната система има ниска продуктивност и няма връзка с бизнеса, а различията между регионите се задълбочават. Що се отнася до плана за справедлив преход, той няма да е готов до края на следващата година - когато с помощта на ЕК ще бъдат сътворени първите три стратегии за български въглищни региони.

Това, което е ясно обаче, е, че България разпилява и там парите между много региони, вместо да инвестира ударно в най-важните. Това неумение да се подбират и защитават приоритети, за да не се обиди някой регион или сектор, е характерно за всички кабинети на Борисов.

Какво ще каже Брюксел

Оттук нататък има два месеца, в които всеки ще може да предлага изменения и нови предложения, като Дончев гарантира пред "Капитал", че всяка идея, която е "наистина добра, има добавена стойност и никой не се е сетил за нея, може да бъде включена". Тук обаче всеки с предложение ще се сблъска със следната реалност: ресорните министерства ще правят дискусиите и ще подбират предложенията, което ще доведе до конфликта на интереси собствените им проекти да бъдат изместени от други. Като се има предвид, че някои схеми за разпределяне на средства са "отработени" с години - например поръчките за строителство - както и инерцията на бюрокрацията, която иска предвидими и лесни за изпълнение проекти, трудно е да се предположи, че в крайния вариант на този план ще има твърде голяма промяна. Това е важен индикатор, който трябва да се следи.

Единственият, който сериозно може да наложи някаква промяна в Плана за възстановяване на България, е Европейската комисия. Все пак тези 12 млрд. лв. (без да се броят грантовете по Фонда за справедлив преход и заемните средства, които можем да ползваме) са част от грандиозния инструмент, който Брюксел лансира за възстановяване на съюза след коронавируса - 310 млрд. евро под формата на грантове и 250 млрд. евро под формата на заеми. Причината ЕС да се съгласи да набере от пазарите тези средства е идеята, че с тях ще се финансира не само възстановяването на икономиките след коронавируса, но и постигането на целите на Зелената сделка до 2030 г. С други думи, планът трябва да покаже не само къде иска да инвестира България, но и защо. А заедно с това ще трябва да има ясни индикатори по пътя.

Именно тук оперативните програми и този план се различават. Мотивът "то е заложено в програмата" не е напълно убедителен, защото опитът показва, че залагането на нещо в дадена програма не значи, че то ще се случи. София трябваше да има интелигентна система за управление на трафика още преди години например, а жп линията София - Бургас трябваше да е готова още в миналия програмен период, както и магистрала "Струма". Тези неща минават при европейските програми, защото пари могат да се прехвърлят от едно към друго, а индикаторите за тях са предимно на хартия. В този план нещата би трябвало да са малко по-различни.

Както самите хора от работната група поясняват, всички проекти трябва да приключат до средата на 2026 г., за да се получат съответните суми от комисията, и не могат да бъдат променяни, фазирани, прехвърляни и т.н. Плащанията следват ясна схема, обвързана с постигане на междинни стойности на индикаторите и стъпки по реформите. "Ако не се достигнат целеви стойности, няма плащания. Не само за дадения проект, а и за целия инструмент", поясняват от групата. Това поставя един проблем и един въпрос. Проблемът е, че условието мотивира администрацията още повече да залага на нискорискови, ясни схеми, по които да разпределя парите. А въпросът е защо при това положение е заложено на две звена, които са всичко друго, но не и ефективни в управление на средства - Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Напоителни системи". "Това е риск", признава самият Дончев.

Няколко важни въпроса

Така с цялото уважение към тяговите подстанции и 5G в селата, ако се поемат подобни рискове, не е ли по-добре да се поемат с големи, нови идеи с капацитета да донесат промяна в икономиката? Красен Станчев например посочва два такива - добиването на ток от сероводорода в Черно море и транспортния коридор между Балтийско и Егейско море: идеи, които имат дългосрочен ефект за много повече държави, отколкото само за България.

Всъщност извън теоретичната енергийна ефективност, която санирането би трябвало да постигне (досегашните резултати не са особено впечатляващи), ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти не са застъпени - няма и намек за развиването на нови технологии, свързани с водорода и съхранението на енергия, а ВЕИ са съвсем слабо споменати. Единственото конкретно е половин милиард лева за модернизиране на електропреносната мрежа.

Има и други недостатъци. Например основният социален проблем на България - ромското малцинство, почти не присъства в този план, сякаш не става дума за огромно предизвикателство. Проблемът със старите хора пък ще бъде решаван пак с нови сгради, не с мисъл пенсионната система.

Това е следствие от факта, че както с европейските програми, и тук инвеститор във всичко ще бъде държавата - тя решава къде, колко и как да се насочат средствата. Това, както припомня Станчев, води до особен вид "етатизъм", както и до изтласкване на другите инвестиции от икономиката. В свой анализ отпреди месец Ernst&Young са посочили редица проекти в европейски държави, които могат да се случат благодарение на публично-частно партньорство и да доведат до бързи промени в рамките на няколко години. Проектите са на ниво готовност за изпълнение и им трябва помощ - финансова или административна - за да се случат. Тези проекти, пишат от консултантската компания, бяха събрани само в рамките на 4 седмици, след разговори с различни сектори, предприемачи, компании и инвеститори. Според тях това е около 10% от съществуващите към момента такива проекти в Европа.

"Не е възможно да се подкрепят частни проекти, защото става дума за програма за публични инвестиции", уточняват от работната група. Дончев посочва, че се създават два фонда, които могат да се ползват от частни компании - за научни изследвания и за индустриални паркове. Нито една от тези две мерки обаче не изчерпва възможностите на частния сектор да генерира стойност, като получи помощ от държавата. Например пловдивската компания "Милара" има идея за създаването на завод за електрически батерии за автомобили, която не попада в никоя от двете категории. Участието на частния сектор би могло да се реши например и чрез част от заемите, които България може да ползва. За тях обаче решение как и дали ще се използват няма.

Заради всички тези недостатъци ЕК ще върне плана на България, казва Лъчезар Богданов. Жолт Дарваш, икономист от европейския тинк-танк Bruegel, обаче не е толкова сигурен. "Планът изглежда като да отговаря на всички области, зададени от ЕК. Санирането е добра идея предвид състоянието на сградите и потреблението на енергия от тях. Не можеш да избегнеш това да се нахвърлят проекти, за които трябва финансиране, предвид че това са много пари за държави като България и Унгария."

И наистина бързият преглед на това, което е достъпно засега от плановете на други държави, показва, че ситуацията е сходна и там. Дарваш казва, че унгарското правителство ще финансира до 50% от реновациите на семейни къщи, ако семейството има деца. Според журналистката от Чехия Катерина Сафарикова чешкият план е "коктейл от най-различни искания от министерства и региони, а един чешки бизнесмен е нарекъл плана "банкет за гладни". Италия пък ще харчи пари за 5G мрежи, подобно на България, както и ще инвестира огромни средства в жп транспорт.

С две думи, все още не е сигурно, че това ще е окончателната версия на плана, и някои неща може и да не съвпаднат с вижданията на комисията. Но като цяло на хартия рамката няма да бъде върната, защото след 13 години в ЕС администрацията знае как да пише проекти, така че да бъдат одобрявани. "Не е достатъчно само да вземеш парите, но и да ги похарчиш добре. По-важно е как е инвестирано, отколкото как са разпределени. Но тук има много малко, което комисията може да направи", признава Дарваш.

Темата накратко
  • Българският план за възстановяване обединява предимно стари проекти, за които досега е нямало достатъчно финансиране.
  • Основните акценти - саниране, напояване и мрежи за телекомите, трудно могат да станат катализатор за бъдещо развитие.
  • В документа липсват конкретни цели за реформиране на икономиката и развитие на страната.

Ако мислите, че в момента правителството има твърде голяма намеса в икономиката, пригответе се. В следващите 5-6 години тази намеса ще се удвои. От 2021 г. до края на 2026 г. България заедно с всички други държави в ЕС ще трябва да изхарчи парите от Плана за възстановяване и устойчивост - най-големият съвместен финансов инструмент, който ЕС някога е финансирал задружно извън редовния си бюджет. За което и правителство да дойде на власт догодина в София, това ще значи 12 млрд. лв. или 2.4 млрд. лв. на година - де факто удвояване на публичния ресурс, който държавата инвестира всяка година в икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Много важно е през пролетта на 2021-ва година да се гласува (живи и здрави дотогава естествено) за една дясна силна партия, която още се чудя коя ще е, но ТРЯБВА да се намери алтернатива на ГЕРБ (в скоби БСП). Няма друга партия (освен БСП, на който ГЕРБ е клонинг), която с толкова много пари от нацоналния бюджет и бюджета на ЕС да е направила толкова малко за поданиците на тая държава. Харчат се милиарди за обръчите на Доган, купува се стиропор за милиард (за калпавите пътища дума да не отваряме) и единствените, които наказват дебело филията си са МВР, както винаги, останалите вълци да ги ядат. С тези 12 млрд можем да рестартираме държавата, но се искат усилия от всички нас...

  • 4
    Silverman avatar :-|
    silverman

    1. В България се работи да се усвояват средства, не те да постинат официалната цел за която са отпуснати.
    2. Капацита за усвояване на средставата е съсредоточен в областите спроед който е разработен т. нар. план за възстановяване.
    3. Ако нещо от т.1 и т. 2 не ти е ясно значи не си живял достатъчно дълго в България:)
    Но все пак има светлина в тунела! И то много ярка! Бъдещето идва и не пита обръчите от фирми! Утре какт си стоиш получаваш съобщение - искаш ли неограничен интернет само срещу 1 долар на месец? От компания в САЩ или някъде по света, чрез сателит директно на устрйство, кото ще ти бъде доставено с куриер? Искаш ли новта Тесла, с батеря, която се зарежда за 15 мин. с пробег 1000 км. под цената на Голф, която даже няма нужда да купуваш? И т.н.

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "geordgeo":

    За ДБ, българино. Досега никой не може един компромат да извади срещу тях, а те поддържат дългогодишна позиция срещу ДПС и статуквото. Като искаш промяна, гласуваш срещу течението.

    В политиката перфектни няма. Но може да става и много по-лошо.

  • 6
    disni avatar :-|
    disni

    Топлофикация, съгласно собствените и Общи условия, доставя в абонатната станция толкова топлина, колкото е максималната инсталирана мощност. ВИНАГИ. Ползваш неползваш, санираш несанираш...
    Това напълно обезмисля каквото и да е саниране. ВИНАГИ плащаш толкова топлинна енергия, колото е инсталираната мощност на сградната инсталация.

  • 7
    bvc35505401 avatar :-|
    bvc35505401

    Неадекватността и корупцията на управляващите са проблем през годините след 1989. Но последното правителство на ГЕРБ ни връща в началните години на прехода, когато много често ни управляваха хора, които въобще нямаха идея за какво става дума. Като резултат от онези години получихме тотална разруха в икономиката и огромна инфлация. Какво ли ще е наследството от сегашното управление? За късмет икономиката вече е частна и дивотиите на управляващите не са толкова фатални, както преди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK