За разликата между депутати с COVID-19 и депутати с грип
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За разликата между депутати с COVID-19 и депутати с грип

За разликата между депутати с COVID-19 и депутати с грип

Решението, което допуска само определена категория депутати да участват онлайн в пленарни заседания, е дискриминационно. Какви може да са последиците

3520 прочитания

© Георги Кожухаров


Депутатите, които са болни или карантинирани заради коронавирус, могат да участват онлайн в заседания на парламента. Но тези, които са с грип, варицела, малария или просто със счупен крак, херния или бъбречна криза например, нямат право на онлайн присъствие в пленарната зала. Това е накратко ефектът от решението на парламента от 6 ноември, с което беше дадено право на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 (и само на тях), да участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание.

Решението

Чрез видеоконферентна връзка болните и карантинирани заради COVID-19 депутати вече могат да се регистрират за осигуряване на кворум и да участват в гласувания. За целта те трябва предния ден да са предупредили ръководството на парламента, че искат да участват в заседанието, за да получат линк за достъп през специална интернет платформа. Теоретично те имат и право да се изказват по време на дебатите. При проверката на кворума депутатите с COVID-19 се регистрират "чрез визуализиране на специален екран в пленарната зала". При желание за изказване трябва да заявят това в платформата. А гласуването става след приключване на вота в пленарната зала, като лично и устно заявяват вота си - "за", "против" или "въздържал се".

Още в деня на приемането на решението от БСП обявиха, че то е противоконституционно. В чл. 81 от конституцията е записано, че "Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители", а "гласуването е лично и явно, освен когато конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно". Според депутатите от БСП дистанционното участие в заседания и дистанционното гласуване, дори чрез визуализация, не гарантира "присъствие". От левицата припомниха, че само два дни преди приемане на решението за онлайн участие на депутати Даниела Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ, заяви категорично по време на брифинг, че "конституцията на България не позволява дистанционно провеждане на пленарни заседания". Подобни изявления на управляващите имаше и през пролетта, когато се обсъждаше режимът на работа на парламента по време на извънредното положение. От БСП казват, че решението ще бъде атакувано пред Конституционния съд, очаква се това да стане през тази седмица.

Конкретният повод да се даде право на депутати в карантина или болни от коронавирус да участват в заседания онлайн е известен - управляващите търсят начин да си гарантират кворума поради бойкота на БСП и ДПС. За тях е жизненоважно да приемат бюджетите за следващата година и придружаващите ги закони, за да си гарантират харченето на средства, а и оставянето на парламента в будна кома им е важно като аргумент срещу предсрочни избори.

Нееднозначни мнения

Вън от това обаче решението за онлайн участието създава конституционен проблем, който теоретично поставя под въпрос всяко гласуване на парламента оттук нататък при оспорен кворум. Това се доказва и от нееднозначните становища на конституционалистите по въпроса.

"Съвременните средства за комуникация дават възможност в реално време депутатът сам да изрази позиция, т.е. лично и явно. С оглед на обстановката аз лично не виждам пречка, за да се направи подобно дистанционно участие. Не намирам това да е противоправно", коментира пред "Дневник" бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков.

Същата теза изрази пак пред "Дневник" и преподавателят по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" д-р Атанас Славов: Конституцията е технически неутрална и изисква само гласуването да е лично, явно и да няма подмяна на вота, което се осигурява и чрез онлайн гласуването. Според Славов дистанционното участие на карантинирани депутати не е нарушение на конституцията, но ако се правят изцяло онлайн заседания, трябва да има регламентация. Той дава пример с дистанционните заседания на европейски институции, както и на Висшия съдебен съвет у нас.

Фотограф: Цветелина Белутова

Обратни становища заявиха пред "Капитал" проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедрата по конституционно право в СУ, както и доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ.

Правата на народния представител по участие в заседанието се упражняват след регистрация на присъствие. Освен да бъде част от кворума, основната част от дейността народния представител е да се изказва и да гласува, въпросът е дали наистина е осигурена възможност за изказване и равнопоставени ли са депутатите при изказванията си, коментира доц. Киселова. Същината на дейността на парламента е в дискусията и една неравнопоставеност при участието на народните представители в парламентарния дебат поставя под съмнение пълноценната реализация на народния суверенитет, казва тя.

Според нея не би имало конституционен проблем за въвеждане на дистанционни заседания на парламентарните комисии, които са помощен орган на парламента и не вземат окончателните решения, но далеч не е същото с пленарните заседания. Смисълът на кворума е да се гарантира възможността всички мнения да бъдат изразени. Със заобикалянето на тези разпоредби се ограничава реализацията на политическото представителство.

В този контекст и проф. Киров, и доц. Киселова припомнят, че първоначалният текст на чл. 81, ал. 1 от конституцията, приет през 1991 г., гласеше: "Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители." Това означаваше, че не само при започване на пленарното заседание трябва да има поне половината от списъчния състав в залата, но и по всяко време на дебата до края на заседанието. Всяка проверка на кворум, която покаже, че в залата няма толкова депутати, означаваше край на заседанието. През 2007 г. обаче, с поредни промени в конституцията, депутатите сами си разхлабиха режима. Новият текст гласи: "Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители." Това означава, че фактически кворум трябва да има при регистрацията в началото на заседанието, за да тръгне то, както и при гласуване. На практика това освободи депутатите да не присъстват в залата, а пленарният ден да минава с нищожен брой участници и формални дебати по предварително предрешени въпроси. С новото решение пък им се дава възможност да участват в заседание от леглото вкъщи, но само в строго ограничена хипотеза.

Сега обаче, с това заобикаляне на конституционните правила, за да се докара до кворум, се отваря кутията на Пандора, а тези, които са го гласували, едва ли си дават сметка, коментира проф. Пламен Киров. Най-малкото това решение не създава еднакви условия за всички болни депутати, доколкото само болните и карантинираните от COVID-19 имат право на дистанционно участие, което е дискриминационно. Какво ще стане, ако трябва да се осигури дистанционно участие на 50 души или на повече, пита той.

Всъщност, принципно погледнато, темата за дистанционното участие би поставила въпроса и много по-широко, например трябва ли да се осигури участие на народен представител, който е официално командирован като член на парламентарна делегация или поради каквото и да било уважително отсъствие от пленарната зала, но желае да се "визуализира" онлайн и да направи изказване по дадена тема. Няма логика за едни да може, за други - не. Друг въпрос е дали българският парламент има техническа готовност за това.

Според проф. Киров примерите с Европейския парламент не са уместни, доколкото той е друг тип парламент, с по-скоро съвещателни функции. Не са подходящи и сравненията с ВСС и други подобни органи, доколкото има голяма разлика между онлайн заседанията на орган от петима-шестима или 20 души, където може да се осъществи ефективна дискусия, и тези на парламента.

От друга страна, именно за да валидира онлайн заседанията на държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии, включително органи на управление или контрол на фондове и редица други по време на извънредното положение, парламентът прие специална разпоредба в закона за извънредното положение - че докато трае то и два месеца след това, те могат да провеждат заседания от разстояние или да приемат решения неприсъствено, при определени условия - спазване на кворум, изготвяне на протокол и др.

При всички положения техническият напредък и развитието на комуникациите, съчетано с условията на продължителна пандемия, поставят на дневен ред въпроса за обмисляне на онлайн заседания на парламентите и дистанционно гласуване - не само в България, но и на много места в Европа. По същия начин, по който се поставя впрочем и въпросът за дистанционно гласуване на избори - било по интернет или през пощата, а управляващите у нас упорито се съпротивляват.

Тези въпроси не бива да се решават конюнктурно със зле скалъпени актове, защото последиците могат да са съществени.

Противоположните мнения по темата в случая показват, че може би наистина логичният ход е да се сезира КС, който да каже дали едно такова решение противоречи на конституцията и в какви параметри би било допустимо. Друг е въпросът, че КС напоследък все по-често приема конюнктурни решения, а в случая става въпрос за оспорване на гласуванията на бюджетните закони и хаосът е предвидим. Така или иначе, дори и решението на парламента за онлайн участие на депутати в заседанията на Народното събрание да бъде обявено за противоконституционно, което според новата практика на КС трябва да означава от момента на приемане на решението, това няма да събори автоматично гласуванията в парламента, а трябва да бъде оспорено поотделно всяко гласуване. Хипотетично това е заложена бомба, която продължава да цъка, но реалната възможност за реализация на този сценарий е малка.

Депутатите, които са болни или карантинирани заради коронавирус, могат да участват онлайн в заседания на парламента. Но тези, които са с грип, варицела, малария или просто със счупен крак, херния или бъбречна криза например, нямат право на онлайн присъствие в пленарната зала. Това е накратко ефектът от решението на парламента от 6 ноември, с което беше дадено право на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 (и само на тях), да участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK