Весела Чернева: Заради Северна Македония България остава сама и неразбрана в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Весела Чернева: Заради Северна Македония България остава сама и неразбрана в ЕС

Весела Чернева: Заради Северна Македония България остава сама и неразбрана в ЕС

Зам..директорът на ECFR за ветото на България за преговорите на Северна Македония с ЕС пред "Капитал"

Деян Димитров
9018 прочитания

© Анелия Николова


Във вторник България официално блокира преговорната рамка на Република Северна Македония за членство в ЕС. Този ход беше очакван - София предупреди отдавна, че ще направи това, и не промени мнението си въпреки натиска от ЕС, както и от германското председателство и лично канцлерката Ангела Меркел.

Това е изненадващо. Първо, защото България досега не е тропала по масата в Брюксел по такъв демонстративен начин, дори напротив - заради многото си вътрешни проблеми кабинетите на Бойко Борисов се опитват да пазят тишина и да не създават трудности на основния си източник на финансиране. Второ, защото европейската интеграция на Балканите беше обявена за приоритет от самия Борисов по време на българското председателство и този ход срещу нея сега ще постави под въпрос това. Основният въпрос е защо Борисов рискува всичко това. Отговорът изглежда сложен и донякъде емоционален, свързан с партньорите му от ВМРО, отколкото с някаква рационална цел. Българският ход сега официално е мотивиран от вечните искания за историята и идентичността на Северна Македония. Основното обвинение на София е, че не се изпълнява подписаният пред 2017 г. Договор за добросъседство между двете държави. Съгласие с преговорната рамка на Република Северна Македония щеше да е самото начало на преговори, траещи между 5 и 10 години, в които България би имала предостатъчно варианти да налага исканията си и дори да отваря вече затворени преговорни глави, за да търси решения на общи проблеми. Вместо това поне засега България ясно заявява, че Северна Македония няма място в Европейския съюз - във вторник Екатерина Захариева го каза директно и се оправда с антибългарската идеология в съседката ни и език на омразата срещу България.
Решението на София, разбира се, не е краят на пътя на западната ни съседка към ЕС, но означава неопределено забавяне на този курс и дава допълнителен тласък на тези сили в македонската политика, които се противопоставят на европейската интеграция на Северна Македония.

По темата има много полярни мнения, но сигурното е, че от решението на българското правителство има политически последствия - както за мястото на България Западните Балкани, така и в отношението към нея от другите държави в ЕС.

Визитка

Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR) и директор на софийския офис на организацията. Основните й изследователски теми са външната политика на ЕС, Западните Балкани и Черноморския регион. От 2010 до 2013 г. Чернева е говорител на МВнР и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. В миналото е заемала длъжности като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато, наблюдаващ-редактор на сп. Foreign Policy Bulgaria и политически секретар в българското посолство във Вашингтон.

Как се възприема българското вето за Република Северна Македония в Брюксел?

Според мен нашите политици имат късмет, че вниманието се измести от тях, защото можеше те да са единствената новина на седмицата. Блокирането на Република Северна Македония щеше да лъсне, ако не бяха колегите от Полша и Унгария, които "спасиха положението", като наложиха вето на европейския бюджет. От това ще се забави процеса по фонда за възстановяване с бюджет от 750 млрд., за които ЕС смяташе, че се е разбрал.

Спорът със Северна Македония е неприятен, балкански, но е по-малко вреден от това, което правят другите. От гледна точка на европейската ни роля, това е с една идея по-малко лошо. От друга страна, твърде много блокажи се събраха наведнъж и без да го иска Борисов, се превръща в част от проблема. И това е разговорът за по-голямата картина - как България седи в Европейския съюз. Какво е бъдещето въобще на българското членство?

Ако Полша и Унгария не бяха наложили вето на бюджета, какъв щеше да е разговорът за България в Брюксел в момента?

Разговор нямаше да има. Щеше да има серия от констатации, че България вкарва историята в процеса на разширяване, което на практика би направило невъзможно или много трудно другите страни на Балканите да напреднат. На Балканите има поне 11 двустранни спора. Опасно ще е, ако всеки може всекиго да блокира.

Разбира се, че страните-членки могат да имат претенции за това как дадена страна прилага европейското законодателство, как се адаптира към европейските стандарти и това е основание за съответното спиране на преговори или връщане по глави. Въпросът е, че това не се прави на основа история и идентичност. В Европейския съюз има договорка, че тези страни членки са се събрали, защото искат общо бъдеще, а не защото искат да си решат историческите проблеми. И това се постига чрез икономическо сближаване, търговия и модерна дипломация.

Като имидж България се превръща от пасивно-конструктивна в пасивно-агресивна страна и всъщност много хора не си дават сметка, че този тип щети много трудно се възстановяват. Те могат да бъдат направени в рамките на седмици, но се изискват години работа, за да могат те да бъдат отстранени.

Доколко членството на Република Северна Македония в ЕС е приоритет за германското председателство?

Германия има в момента няколко огромни други приоритета. Безспорно това е икономическото възстановяване от covid-19 кризата, бюджетната рамка за следващите седем години, Brexit, ЕС-Китай. Всичко това са обширни теми, по които няма съгласие в Европейския съюз. Отварянето на преговори със Северна Македония и Албания беше на дневен ред точно за да се даде знак, че разширяването не е приключило, а ще продължава. И това беше германският принос към процеса на разширение, който има много противници в ЕС.

Този мач още не е свирен, тъй като има време до края на годината. Днешният краен срок беше малко изкуствен. До края на годината може да има още един опит и след това честно казано перспективата не е много оптимистична. Не мога да си представя как Португалия се занимава с разширението на ЕС към Западните Балкани. Може би Словения, за която вероятно ще е още по-трудно.

Не си даваме сметка, че ако следващото и по-следващото ротационно председателство не положат достатъчни усилия или не постигнат някакви особени резултати, то ЕС ще е дал статут на страни-кандидатки на няколко страни, но те няма да водят реални преговори. Сърбия не е отворила нито една глава тази година. След френското вето миналата година и българското вето тази година става ясно, че оттук нататък може би просто трябва да се сбогуваме с процеса на разширяване. Това в интерес на България ли е?

Как се отразява сегашната ситуация на облика на Борисов като външнополитически играч?

Досега говорихме за това как изглежда България в Европейския съюз. Другото е как изглежда България в региона. Мога да кажа от мои разговори по различни форуми с колеги от региона през последните две седмици, че наистина от Загреб до Тирана отношението към България е силно негативно. Този капитал, който беше натрупан по време на председателството, когато съседите ни установиха, че България наистина иска да работи за европейската перспектива на региона, сега със сигурност беше ликвидиран.

За целия регион това е стъпка назад, а Република Северна Македония имаше най-големите причини да очаква поощрения от съюза, още повече, че Заев спечели втори мандат именно с обещанието за повече и по-бърза европейска интеграция. Той отблокира европейския път на Македония. Алтернативата там е да се върнем към едно управление на ВМРО-ДПМНЕ, което със сигурност ще върви по различен курс - в интерес на Русия и ретроградните сили в региона.

Трябва да се каже ясно обаче, че политическата цена, която България ще плати, ще е много по-висока отколкото ползите за която и да било външна сила.

На този етап не виждам да сме спечелили каквато и да е външнополитическа полза. Единственото, което виждам е, че наляхме електорална подкрепа на Красимир Каракачанов. Не знам защо това трябва да е приоритет на българската външна политика. Всеки си има вътрешна политика и партньорите ни виждат вътрешнополитическия казус, но все пак лидерството е това: да можеш в такава позиция да решиш кое в крайна сметка ти е приоритет и в каква степен поставяш интересите на една малка националистическа партия в опозиция на големия европейски интерес.

Стигнахме до тази позиция от нищоправене. Ако правителството беше започнало сериозна дипломатическа и всякаква друга - икономическа, културна, образователна работа с македонците в последната година и половина, нямаше да се стигне до това. Изобщо влиянието на Каракачанов по този въпрос нямаше да е толкова голямо.

Как ще се отразяват на българския интерес в ЕС създадените през последните месеци блокажи?

Промяната в отношението на ЕС започна с протестите и това, че вече никой не може да си затваря очите за това, което става в България. Темата сега се засилва, защото и ЕНП, и германците някак си бяха решили, че на този етап ще си затворят очите, за да минат преговорите за бюджета, за да няма още една страна, която да блокира бюджета.

Тоест да не антагонизират Борисов до такава степен, че да започне да се държи като Орбан, но по ирония на съдбата той започна да се държи така по друга тема - за Република Северна Македония. Това е големият контекст и това е голямото преместване, което се случи. Европейският контекст за ролята на България е много по-важен дългосрочно от сегашния спор.

От гледна точка на имиджа и тежестта на България навън, страната ни можеше да каже, че има роля по две линии. Едната линия беше като стабилизиращ фактор на Западните Балкани. Тази роля очевидно в момента не може да бъде взимана на сериозно. Втората роля беше по отношение на Турция, където България се опитваше да бъде посредник между Анкара и ЕС по темата миграция. В момента Турция е проблем по съвсем други въпроси свързани първо с Източното Средиземноморие и второ с ислямските общности в Европа. По тези теми България не е никакъв посредник и не фигурира изобщо. Единствената карта, която България имаше външнополитически, беше загубена през спора със Северна Македония.

В кои политики България ще се нуждае от подкрепа на европейската сцена и занапред?

Предвид новия блокаж от страна на Унгария и Полша, многогодишната финансова рамка на ЕС и фондът за възстановяване си остава политика, по която България ще се нуждае от подкрепа на европейската сцена. Друга такава политика е прилагането на Зелената сделка, тъй като България твърди, че има особени обстоятелства в енергетиката й. Вземането предвид на подобни особености също става чрез партньори, които желаят да ни влязат в положението. Да не говорим за здравните политики на ЕС или развиването на дигитална инфраструктура. Това са все високоспециализирани области, в които България няма кой знае какъв капацитет и там наистина се очаква, че европейските институции ще се погрижат за нас. Това също изисква някакъв тип емпатия от страна на ЕС.

Нашето самозатваряне в момента индиректно се отразява на способността ни да излъчваме политики и да модерираме политики. Европейският съюз е множество от коалиции по различни въпроси. Едни страни имат изявен интерес по едни теми, а други страни - по други теми. Смисълът на европейската солидарност е, че дори когато дадена тема не ти е приоритет, ти можеш да влезеш в положението на своя съсед или на някоя друга страна-членка и да я подкрепиш с идеята, че тя ще те подкрепи по въпрос, който на теб ти е важен. Всъщност това е нещото, което губим в момента - ние губим разбирането. Никой не може да разбере какво искаме, кои са ни приоритетите, как дефинираме българския национален интерес.

Интервюто взе Деян Димитров

Във вторник България официално блокира преговорната рамка на Република Северна Македония за членство в ЕС. Този ход беше очакван - София предупреди отдавна, че ще направи това, и не промени мнението си въпреки натиска от ЕС, както и от германското председателство и лично канцлерката Ангела Меркел.

Това е изненадващо. Първо, защото България досега не е тропала по масата в Брюксел по такъв демонстративен начин, дори напротив - заради многото си вътрешни проблеми кабинетите на Бойко Борисов се опитват да пазят тишина и да не създават трудности на основния си източник на финансиране. Второ, защото европейската интеграция на Балканите беше обявена за приоритет от самия Борисов по време на българското председателство и този ход срещу нея сега ще постави под въпрос това. Основният въпрос е защо Борисов рискува всичко това. Отговорът изглежда сложен и донякъде емоционален, свързан с партньорите му от ВМРО, отколкото с някаква рационална цел.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    khp1600424173685612 avatar :-P
    Kalin Dikov

    Изключително противна личност, образецът на българският "ЙЕС мен".

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#1] от "Kalin Dikov":

    Кой това - Борисов, Захариева или Каракачанов?

  • 3
    Thunderhead avatar :-|
    Toni Davidovski

    Даа с общите си , клиширани еврочиновнически наставления, тази дама е меко казано неприятна !
    коментари
    До коментар [#1] от "Kalin Dikov":

  • 4
    demokoko18 avatar :-|
    demokoko18

    Много хубаво интервю!

    Интересно ми е как от ВМРО бяха първи за далаверата за купуване на българско гражданство. Дали не искат да запазят бизнеса просто ?

    Цялата им партия е основана на историческо въздишане, което върви само на маса в кръчмата. Все едно ние в България сме прокопсали, че искаме и други да се пишат с българска история, особено насилствено.

    По-добре да си гледаме посредствената действителност и торбичките от Билла.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това, дето се казва Европейски съвет за външна политика (ECFR), не е никаква европейска структура, а е едно най-обикновено сороско НПО, регистрирано на същия адрес, на който е и Центърът за либерални стратегии на Иван Кръстев - Патриарх Евтимий 21, което е много показателно за неолибералните закваски, които се очаква да ни бута в главите Весето. И тя само това прави.

    Македония е май единствената тема, която обединява българите. В онзиденшния социосондаж 83.8% от запитаните са били против безусловната подкрепа на БГ за БЮРМ в ЕС. Срещу 4.5% - за.

    Именно това единение използва в момента нефелото ни правителство, за да се закрепи. Затова и след 3-4 години лизане и мазане местните политици започнаха да наричат нещата с истинските им имена.

    Видяхме наживо как гърците си прибраха античността от македонските клептомани. След Преспанския договор "родоначалникът" им Александър Македонски за няма и седмица бе изчегъртан от учебници, от табелите на улици, магистрали, летища. Кичозният паметник на Александър в Скопие вече не е негов, а на "Елински войн на кон". Така пише на табелката...

    Но дълбоко се съмнявам, че това ни марионетно правителство ще изведе нещата докрай. От друга страна трябва да им е ясно, че българите изконно не сме склонни на отстъпки по темата Македония. И ако баце си мисли, че със заиграването с тая тема ще си постабилизира властта, трябва да му е много ясна, че вече няма връщане назад и ако продаде българското разбиране за Македония, сам си слага въжето и си рита столчето.
    Отровното трио не го пратиха зад решетките, но темата Македония ...

  • 6
    deutschwagen avatar :-|
    deutschwagen

    "Разбира се, че страните-членки могат да имат претенции за това как дадена страна прилага европейското законодателство, как се адаптира към европейските стандарти и това е основание за съответното спиране на преговори или връщане по глави. Въпросът е, че това не се прави на основа история и идентичност. В Европейския съюз има договорка, че тези страни членки са се събрали, защото искат общо бъдеще, а не защото искат да си решат историческите проблеми. И това се постига чрез икономическо сближаване, търговия и модерна дипломация"

    Става въпрос и за агресивния антибългаризъм, който е начин на живот в СМ и една от основите за съществуването на тази измислена държава, и от там и на целия им политически елит. С този анти-българизъм трябва да се спре. Изглежда единственият начин е да признаят историческата истина, защото това е единствнеият начин да се обезмисли анти-бъгларската политика на основно логическо ниво. Да не говорим ,че имаме споразумение от 1999, което не спазват. Няма как да иамме общо бъдеще с такава държава, с отношение и омраза към нас базирани на лъжи.

    "За целия регион това е стъпка назад, а Република Северна Македония имаше най-големите причини да очаква поощрения от съюза, още повече, че Заев спечели втори мандат именно с обещанието за повече и по-бърза европейска интеграция. Той отблокира европейския път на Македония. Алтернативата там е да се върнем към едно управление на ВМРО-ДПМНЕ, което със сигурност ще върви по различен курс - в интерес на Русия и ретроградните сили в региона"

    С други думи, потвърждава се тезата, че СМ не е готова. Не е работа на България да крепи упралвението на Заев от месец за месец. Не ни е в интересите да има в ЕС страна, която винаги може да ни шантажира със заплахи от стила "ако ни пречите ще дойде пак някой Груевски". Заев ще трябва или да се постарае повече да нормализира отношението на СМ към нас, или да признае това, което и ние казваме - СМ не е готова. Наистина ще е жалко, ако ВМРО-ДПНЕ се върне на власт, но това е неминуемо в страна, чието съществуане се осмисля единствено чрез омразата към България, и страна която не иска да признае тази истина. Тази омраза ще продължи, ВМРО-ДПНЕ ще остане основен фактор в политика на СМ, освен ако нещо не се промени коренно. Да, сигурно не е приятно да се признае, че са живяли в лъжа, но е ннужно за да се продължи напред. Само тогава няма да има доминиращи партии, чиято основна политика е агресивната омраза към България. До като това не се случи, по-разумните управления като това на Заев са просто ендна къща от карти.


    "Стигнахме до тази позиция от нищоправене. Ако правителството беше започнало сериозна дипломатическа и всякаква друга - икономическа, културна, образователна работа с македонците в последната година и половина, нямаше да се стигне до това. Изобщо влиянието на Каракачанов по този въпрос нямаше да е толкова голямо."

    Може и да не сме направили достатъчно. Може би сме се надявали да се разберем в течението на тези 2 години до днес. Но не може да се каже, че не сме пробвали да си сътрудничим. СМ обаче блокира всички процеси и се опита да мине метър. До тук бяхме с безусловните отстъпки. От сега нататък сме като Гърция, па нека ни сме смеят както уж на тях едно време. Защото СМ си смени името, спря да си присвоява Алекаснър Велики (Македонски), както едно време си смени и измисленото знаме. Очевидно само това е начинът да се оправим с тях. Наистина, жалко че наивността на правителството ни ни вкара в тази леко конфузна ситуация. Но за сега начинът да не тъпим повече негативи заради СМ е да не ги допускаме до преговори за ЕС в този им вид. Най-вече да не им хрумват още идеи как да хитруват. Добре беше да им се покаже, че България няма да бъде шантажирана от анти-български фалшификатори и това е по-малкото зло, колкото и голяма да е "политическата цена" от решението ни.


    "Смисълът на европейската солидарност е, че дори когато дадена тема не ти е приоритет, ти можеш да влезеш в положението на своя съсед или на някоя друга страна-членка и да я подкрепиш с идеята, че тя ще те подкрепи по въпрос, който на теб ти е важен. Всъщност това е нещото, което губим в момента - ние губим разбирането. Никой не може да разбере какво искаме, кои са ни приоритетите, как дефинираме българския национален интерес"

    Значи фунцкията на ЕС ни е предала в този случай, ако никой не може да ни разбере и да ни влезе в положението. Това може да е провал и на дипломацията ми, няма как да знаем какви действия са предприети или не са предприети за да се изразят опаснеията ни. В такъв случай е напълно праивлно да се стопира процеса с вето докато нещата не се обяснят по-ясно. Което трябеа да е приоритет на българската дипломация. Никой няма интерес в ЕС да има страна, настроена недружелюбно и агресивно към друга членка на съюза. За съжаление СМ трябва да мине през този "урок", не защото е много яко да се правим на велики, а защото антибългаризмът е основа на съществуването на тази измислена държава СМ, с измислена история, идентичност, т.н., и защото антибългаризмът - който няма да отшуми след започване на преговори или дори затваряне на всички глави - трябва да бъде изкоренен. Това е българският интерес.

  • 8
    coy12604249 avatar :-?
    coy12604249

    "Смисълът на европейската солидарност е, че дори когато дадена тема не ти е приоритет, ти можеш да влезеш в положението на своя съсед или на някоя друга страна-членка и да я подкрепиш с идеята, че тя ще те подкрепи по въпрос, който на теб ти е важен. "

    Ми...

  • 9
    smb1605694132693239 avatar :-|
    Вектор Оод

    До коментар [#1] от "Kalin Dikov":

    За такива като теб се отнася.

  • 10
    xod1605702815693260 avatar :-|
    Konstantin Stoyanov

    Естествено тая гнусна лелка е набарала цитата от FT за да ни доокепази пред света. Типичен представител на хранените мъже и жени които живеят за момента в който някой му пука за нас за да си пуснат опирките като "експерт"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK