Нови бариери пред директните продажби от фермери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови бариери пред директните продажби от фермери

Ограничения биха означавали, че дребните фермери в Югоизточна България, където се отглеждат 60% от прасковите, няма да имат директен достъп до клиенти в 17 области, включително най-големия пазар - София

Нови бариери пред директните продажби от фермери

Проектонаредба предвижда малки разрешени количества и локална търговия за храните с растителен произход на дребни фермери

Деница Ватева
3784 прочитания

Ограничения биха означавали, че дребните фермери в Югоизточна България, където се отглеждат 60% от прасковите, няма да имат директен достъп до клиенти в 17 области, включително най-големия пазар - София

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Агроминистерството слага ограничения пред прекия достъп на дребни производители до пазара.
  • Проектонаредба предвижда малки разрешени количества и само локална търговия за храните с растителен произход.
  • Новите правила са мотивирани с хигиенни изисквания на ЕС и предстои да се съгласуват с Брюксел.

Да се скъсят веригите за доставки на храни, тъй като фермерите получават само малка част от сумата, която потребителите плащат за тяхната продукция, а огромният дял отива в посредници. Този лайтмотив в последните години присъства силно в европейските политически дебати за подпомагане на земеделието, а предложенията на теория са в много посоки: от насърчаване на фермерски пазари до подпомагане по различни линии на най-малките. На практика обаче нещата се случват точно обратно: в България именно администрацията е тази, която често спира достъпа на дребните производители до клиентите.

Последният пример е проектонаредба на земеделското министерство за директни доставки на малки количества храни с растителен произход, която е мотивирана с хигиенни евроизисквания и облекчен достъп до пазара, но всъщност го затруднява: заложени са максимални количества продукция, която един фермер може да продаде сам на крайни клиенти, както и правило, че може да извършва търговия само в своята или съседни области. Казано с други думи, ако някой малък производител на известните кайсии от Силистра иска да ги продава директно на потребители и на магазини на дребно на най-платежоспособните пазари - София, Пловдив и Варна, това няма да е възможно.

Проектоправилата вече създадоха напрежение в земеделския бранш, а първите коментари са, че изискванията ще изкривят пазара. Все пак от агроведомството казват, че предстои нотификация в ЕК и оценка дали има потенциална пречка пред свободната търговия и дискриминация на бизнеси.

Директни продажби под условие

От години в България действа наредба, която изисква малките производители на храни от животински произход да продават продукцията си директно на клиенти само в ограничен обем и в района, в който са регистрирани, както и в съседните области. Целта: да се осигури безопасност на въпросните продукти, чието съхранение често изисква например хладилни камери и рискът за здравето е висок при неспазване на мерки. В последните седмици земеделското министерство изготви проектонаредба и за храните с растителен произход: тя обхваща 47 продукта - от пшеница и ечемик до плодове, зеленчуци, ядки, рози и лавандула, и вероятно цели да обхване с по-прости правила производителите в сивия сектор, тъй като изключва онези, които са официално регистрирани. Текстовете са мотивирани с покриване на европейски изисквания за хигиена. Такива действително са въведени, но за ползване на разрешени от закона препарати за растителна защита, за издаване на здравни книжки на работещите във фермите, за използване на опаковки, които са разрешени за контакт с храни, и други.

С проектонаредбата обаче се въвеждат и търговски ограничения, без да е ясно какви са мотивите за това. Те са в две посоки - фермерите с продукция в растениевъдството ще могат да я продават директно на потребители или магазини на дребно само в областта си и съседните на нея, и то в максимални количества, определени административно. Защо са необходими тавани в продажбите и как това гарантира спазването на правилата за хигиена на храните няма обяснение. Към предложената наредба няма и икономическа оценка за евентуалното й отражение върху търговията и производството. "В последно време се предлагат нормативни документи, зад които не стои аргументация и някакъв анализ", коментира Ивана Мурджева, която е член на управителния съвет на сдружението на малките семейни ферми и преработватели. По думите й в конкретния случай дори не е ясно какво въобще се цели с предлаганите нови правила.

Кой колко ще продава

Това, срещу което най-много недоволстват производителите, са заложените максимални обеми продукция, които всеки от тях ще може да продаде, ако се регистрира за директни продажби: те варират между 200 и 3 хил. килограма годишно за различните продукти. В отговор на въпроси от агроведомството обявиха, че таваните са определени на база данни от агростатистиката за 2019 г. А произволни сравнения на "Капитал" в нея показват, че на практика един земеделец ще може да продаде изцяло продукцията си, без да ползва посредници, само в случаите, когато обработва едва около 1-2 декара земя.

Така например за 2018 г. средният добив от декар череши е около 550 кг, а според предлаганите правила производителите ще могат да продават директно 600 килограма от този плод годишно. При кайсиите добивът е бил около 530 килограма, а допустимите количества са 700 килограма годишно. Не по-различна е картината и в зеленчукопроизводството: позволената директна доставка е за 2 хил. кг домати годишно при добив от близо 2200 кг от декар средно, а при картофите при среден добив от около 1850 кг от декар разрешените количества са 2200 кг (виж таблицата).

Според последното преброяване на земеделските стопанства средната площ земя в едно българско стопанство е около 101 декара, но в действителност картината е изкривена заради големите компании в зърнопроизводството. По оценки на бранша в зеленчукопроизводството повечето семейни ферми обработват до 20-30 декара, а при плодовете градините са и по-малки. Дори и в тази ситуация обаче изглежда, че новите правила ще позволят цялостен достъп до крайните клиенти само на микрофермите, докато другите ще се наложи да работят с посредници. "За мен е абсолютно ненужно да се слагат максимални количества за продажби на растителни продукти", коментира Стоилко Апостолов, който управлява фондация "Биоселена", организираща фермерските пазари през земеделското министерство в София. По думите му в сектора на растениевъдството има много фермери, които извършват търговия, без въобще да са официално регистрирани, но тези правила едва ли могат да ги извадят "на светло".

Според производител на зеленчуци, с когото "Капитал" разговаря, избраните количества са изключително занижени, сходни с тези, които агроведомството нарича "полупазарни стопанства" - семейни градини, които произвеждат продукция за собствено потребление и продават някаква малка част от нея и на други хора. "Изобщо няма логика в това нещо - защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което един производител произвежда и продава? Единствената логика, която ние виждаме - по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави", коментира преди дни пред БНР Милен Стоянов от Асоциация "Биопродукти". По думите му, ако ограниченията останат, огромна част от продажбите всъщност ще отидат в сивия сектор.

Още по-нелогично изглежда другото предложение на агроведомството - продуктите да се продават само в административната област на фермата и съседните на нея, с което също не е ясно какво се цели. Още повече че самият земеделски бизнес често е ограничен от природни характеристики и това на практика ще направи невъзможни директните продажби от много стопанства в голяма част от страната. Така например маслодайни рози се отглеждат само в Розовата долина, обхващаща областите Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, което означава, че няма как да бъде извършена продажба на потребител или магазин на дребно в Бургас или Добрич, независимо дали има такова търсене. Огромна част от производството при плодове като череши или сливи е фокусирано основно в две-три области в България, такава е ситуацията и при немалко от зеленчуците.

Какво предстои

В момента новите правила са на етап обществено обсъждане, което трябва да протече до края на месеца. По неофициална информация на "Капитал" няколко сдружения вече са дали или подготвят отрицателни становища по текстовете, такива има публикувани и в портала за обществени консултации. Новата наредба трябва да мине и през процедура по нотификация в ЕК и другите страни членки, съобщи земеделското министерство в отговор на въпроси. "Целта на тази нотификация е да се прецени дали нормативният акт представлява потенциална пречка пред търговията с продукти на единния европейски пазар и дали би могъл да дискриминира производители и/или търговци при пускането на техните продукти на европейския пазар", казват от ведомството.

Но дори и да се окаже, че свободната търговия не е нарушена, подготвяните промени едва ли ще успеят да насърчат директните продажби.

Автор: Капитал
Темата накратко
  • Агроминистерството слага ограничения пред прекия достъп на дребни производители до пазара.
  • Проектонаредба предвижда малки разрешени количества и само локална търговия за храните с растителен произход.
  • Новите правила са мотивирани с хигиенни изисквания на ЕС и предстои да се съгласуват с Брюксел.

Да се скъсят веригите за доставки на храни, тъй като фермерите получават само малка част от сумата, която потребителите плащат за тяхната продукция, а огромният дял отива в посредници. Този лайтмотив в последните години присъства силно в европейските политически дебати за подпомагане на земеделието, а предложенията на теория са в много посоки: от насърчаване на фермерски пазари до подпомагане по различни линии на най-малките. На практика обаче нещата се случват точно обратно: в България именно администрацията е тази, която често спира достъпа на дребните производители до клиентите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    Герберските кретени разбрали, че трябва да направят наредба за повишаване на хигиената в сектор растениевъдство под давлението на брюкселските зелки и преписали тази от сектор животновъдство. В крайна сметка все е земеделие ... я да видим сега кон боб яде ли ...
    МАЛОУМНИЦИ!
    НЕАНДЕРТАЛЦИ!

  • 2
    ss avatar :-|
    SS

    Тъй де що да затрудняват вносителите ...

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Тая демокрация ни унищожава. ЕС ни унищожава. Уж ни помага, обаче реално ни изсмуква и разгражда.

  • 4
    lcd42493793 avatar :-(
    lcd42493793

    До коментар [#3] от "mickmick":

    Виждаме, нагледно се вижда как ЕС ти е изсмукало мозъка.

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#3] от "mickmick":

    ЕС няма грам вина, че скопеното от СССР общество не може да си избира управници с трицифрен коефициент на интелигентност.

    Демокрацията още по-малко. Лошото е, че в нашия случай е като да дадеш на луд картечница.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK