Без евросредства, ако няма върховенство на правото

Изследването показва, че популярността на ЕС сред европейските граждани се е повишила с 10 процентни пункта до 41% спрямо юни, 38% сред сондираните българи. Над половината от запитаните в съюза обаче са мнение, че държавите - членки в ЕС, не са показали достатъчно солидарност една към друга по време на корона кризата. 68% от българите споделят тази критика към ЕС. Две трети от запитаните пък смятат, че ЕС нуждае от повече компетенции, за да се справя с подобни кризи по-добре в бъдеще. Малко над половината български граждани смятат, че ЕС трябва да разполага с по-голям финансов ресурс, за да се справи с корона кризата, като водещите приоритети за този ресурс трябва да са подпомагане на системите за обществено здраве в държавите членки и помощи за възстановяването на бизнеса.

Важен фокус на изследването е и споделяното от респондентите в целия ЕС виждане, че евросредствата трябва да бъдат обвързани с европейските ценности и върховенството на правото - казусът, заради който Унгария и Полша в момента блокират пакета с европейския бюджет и фонда за възстановяване от корона кризата. Проучването дефинира това понятие като съвкупност от свобода на медиите, независима съдебна система, борба с корупцията и защитата на индивидуални права. 78% от българите смятат, че еврофондовете трябва да бъдат обвързани с върховенството на правото спрямо 77% средно за ЕС. Докато реториката на България по темата в Брюксел е коренно различна от тази на Орбан и Качински, проблемите на страната ни са изключително сходни на тези на Унгария и Полша, където по 72% от запитаните са подкрепили обвързването на еврофондовете.

Правителства без подкрепа не могат да управляват корона кризата

Октомврийските сондажи ясно засичат ефекта от летните протести върху подкрепата за правителството на Борисов. В края на септември и първата седмица на октомври случаите на COVID бяха започнали да растат, но все още не бяха експлодирали. Въпреки това българското правителство се ползва с една от най-ниските подкрепи в ЕС - само 28% от запитаните български граждани в проучването заявяват общо одобрение за правителството си срещу 49% средно за ЕС. Обща тенденция при данните от октомври е, че националните правителства в ЕС губят подкрепа спрямо юни, но само със средно около 5 процентни пункта. Свободно падащата популярност на управляващите става още по-очевидна при спрямо предишното изследване - "Борисов 3" е загубило 8 процентни пункта подкрепа. Тук България се нарежда в последните места в ЕС заедно със Словения, Полша, Хърватия и Белгия.

Одобрение на националните мерки срещу COVID-19 в ЕС с разликата спрямо измерването през юни.

Източник: Евробарометър

Преглед на оригинала

Обществената подкрепа за мерките срещу коронавируса е претърпяла още по-голям пад от юни насам, и то преди сегашния срив в здравната система и институциите, които би трябвало да проследяват и контролират епидемията. Само 32% от запитаните одобряват мерките на българското правителство в началото на октомври, което представлява спад от 14 процентни пункта спрямо юни. Открива се и друга ясна закономерност. Докато почти 60% от запитаните в ЕС смятат, че борбата с пандемията оправдава временни ограничения на индивидуалните им свободи, България се нарежда в четирите държави, където над половината от запитаните са против ограничаването на индивидуални свободи въпреки пандемията. Това са Словения, Полша, България и Хърватия. И четирите страни в момента са сред най-тежко засегнатите от епидемията в Европа.

Авторите на проучването посочват, че подкрепата за мерките срещу COVID-19 е тясно свързана с подкрепата за управляващите. Средно за ЕС 77% от респондентите, които заявяват подкрепа за националното си правителството, одобряват и мерките му за справяне с кризата. За сравнение, само 17% от респондентите, които не подкрепят правителството си, подкрепят мерките му. Колкото е по-ниско общественото доверие в правителството, толкова е по-силно и нежеланието в обществото да приеме мерките, които това правителство налага.

COVID засяга личните финанси все повече

Проучването разглежда и как COVID-19 се отразява върху личните финанси на европейските граждани. Засега "несигурност" остава ключовата дума, спомената от половината запитани, докато 37% са изразявали надежда за подобрение в началото на октомври. 57% от сондираните в ЕС посочват, че са се сблъскали с финансови трудности в личния си живот от началото на пандемията. За България този дял е 75%, а 53% от българите докладват, че COVID-19 вече е засегнал доходите им по някакъв начин спрямо 39% средно за ЕС. Още 26% от отговорилите българи смятат, че доходите им ще бъдат засегнати.

За първи път от началото на октомври за целия ЕС надделява виждането, че икономическите щети от рестриктивните мерки срещи коронавируса са по-големи от здравните им ползи. 49% от респондентите са на това мнение срещу 45%, според които здравните ползи са по-големи. България е на първо място в ЕС по виждането, че икономическите щети от мерките са по-тежки, смятат 69% от сондираните българи, с 8 процентни пункта повече, отколкото през юни. Най-вероятно този процент вече е различен с оглед на тежката здравна ситуация в страната в момента.