Как депутатите отвориха вратичка за скъпи бързи заеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как депутатите отвориха вратичка за скъпи бързи заеми

Спас Панчев като депутат от БСП през 2013 г.

Как депутатите отвориха вратичка за скъпи бързи заеми

След скандал управляващите обещаха да махнат лобистка поправка, която вкараха тайно в закона за потребителските кредити

4960 прочитания

Спас Панчев като депутат от БСП през 2013 г.

© Юлия Лазарова


Насред лавината данъчни и всевъзможни поправки, с които обраснаха промените в Закона за ДДС, в четвъртък парламентът прие и една, която очевидно дава шанс да се заобиколи таванът за бързи кредити. Предложението, направено от независимия депутат Спас Панчев между първо и второ четене, за редакции в Закона за потребителския кредит видимо обслужва интересите на небанкови финансови институции и най-вече на такива, които предлагат заеми през кредитна карта. А ефектът е, че при определени обстоятелства и клаузи в договора на клиента може да се наложи да плати до два пъти главницата под формата на такси или неустойки - практика, която обичайно падаше в съда.

Менда Стоянова
Фотограф: Юлия Лазарова

В петък пред "24 часа" председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че управляващите ще ремонтират текстовете, "позволяващи на потребителите да плащат разходи в размер до двойния на главницата, ако не си изпълняват задълженията по договор за потребителски кредит от финансова институция".

Стоянова коментира, че това се налага заради "създалото се обществено напрежение и зачестилите спекулации за лобистки натиск в медийното пространство".

Поправката "Панчев" беше вкарана по превърналата се в запазена практика на управляващите, а именно в преходните и заключителни разпоредби на друг закон, без мотиви и между първо и второ четене. Спас Панчев е председател на БЗНС "Александър Стамболийски" и беше избран за народен представител в листите на БСП, но през 2018 г. напусна парламентарната група и оттогава гласува основно с управляващите. Пред "Капитал" Панчев обясни, че промяната всъщност е насочена към потребителите, защото щяла да сложи някакъв предвидим таван на разноските.

Да заобиколиш ГПР

В сегашната си редакция Законът за потребителския кредит залага таван за годишния процент на разходите (ГПР) по кредит от пет пъти законната лихва за забава или 50%. Замисълът на ГПР е той да е лесно разбираема цена на заема - в него да влязат общите разходи по кредита за потребителя: не само лихви, а и "други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора". Има обаче и такива, които не попадат в него, и те са изрично изброени (например разходи свързани с неизпълнение на задълженията си по кредита, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, и т.н.)

Предложението на Панчев е на тях да им се сложи таван, което на пръв поглед може да звучи като мярка в посока защита на потребителя. Реално обаче текстът гласи, че те могат да са до два пъти размера на главницата, като в такъв случай изрично се изключват други потребителски защити - сумата не се счита за прекомерна по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) или накърняваща добрите нрави по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Така реалният ефект е, че клиент, който (по невнимание, поради ниска финансова култура или подведен от рекламни съобщения) е сключил договор за бърз заем за 500 лв., може да се наложи освен 50% лихва да трябва да плати и още до 1000 лв. под формата на такси и неустойки. И ако досега в съда е можел да се позове на ЗЗП или ЗЗД, вече тази опция отпада.

Спас Панчев като депутат от БСП през 2013 г.
Фотограф: Юлия Лазарова

Шестгодишна битка

"По същество приемането на този текст е част от вече шестгодишната борба между дружествата за бързи кредити, от една страна, и законодателя и съда - от друга" коментира адвокат Анастас Пунев, доктор по граждански процес в Юридическия факултет на Софийския университет. "От формална гледна точка законопроектът отговаря на най-лошите парламентарни практики, наложени през последните години - внесен от лице с прякор Лобиста, без нито дума мотиви, през преходните разпоредби на напълно различен закон - Закона за ДДС", допълва още той.

Адвокат Пунев припомня, че откакто през юли 2014 г. беше въведено ограничение на годишния процент на разходите по кредит в размер до пет пъти размера на законната лихва, дружества, отпускащи кредити, се опитват "всячески да заобиколят ограничението, като маскират намеренията си най-често като неустойка за неизпълнение на напълно ненужни и нелогични, а често и неизпълними условия от страна на кредитополучателя - например привличане на поръчител или предоставяне на банкова гаранция".

Според адвокат Анастас Пунев промяната "Панчев" се е наложила, тъй като все повече съдии обявяват подобни условия за нищожни поради заобикалянето на нормата за максималния размер на годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Той е на мнение, че промяната е насочена "пряко към съдиите, които имат смелостта да обявят "неустойките" за прикрити разходи по кредита".

Съдията от гражданското отделение на Софийския районен съд (в което се гледат най-много дела по ЗПК) Андрей Георгиев коментира, че друг текст от закона (член 33, алинея 1) казва, че при забавяне на плащане (на практика това е почти единственото неизпълнение на договора, което потребителят може да допусне) кредиторът има право да получи единствено лихва за забавата (т.е. забранено е да начислява неустойки за всякакви други разходи по кредита, наричани често "такси" - за търсене по телефон, за пращане на писма и др.), като съгласно алинея 2 на посочената разпоредба максималният размер на лихвата на забава не може да надвишава размера на установената с акт на Министерския съвет законна лихва, която в момента е 10% годишно. "При запазване и на двете разпоредби (тъй като член 33 от Закона за потребителския кредит не е отменен) се оказва, че в този случай на практика се забранява на кредитора да търси последици от забавата след 20-ата година забавяне на определена вноска - период, след който вземането най-вероятно ще се е погасило по давност или пък кредиторът въобще няма да има интерес да търси забавените вноски", коментира съдия Георгиев.

Според него основните проблеми с приетите от управляващите промени са два: "Проблемът е на първо място в това, че Народното събрание, без да изложи никакви мотиви, приема правило, което на практика няма да се прилага, и така създава объркване у незапознатите с действителното съдържание на закона. Вторият и много по-значим момент е обаче, че вносителят на разпоредбата иска чрез нея да изключи приложението на общите правила за гарантиране на честността в гражданския оборот - забраната за уговаряне на прекомерни неустойки в договори с потребители (член 143, алинея 2, точка 5 от Закона за защита на потребителите) и обстоятелството, че съдът следи за това дали клаузите на договорите не противоречат на обичайния морал в гражданския оборот - т.нар. добри нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите.

Възможни употреби

Видимо редакциите са най-вече в услуга на компании, предлагащи бързи заеми чрез кредитна карта. Едната от промените директно добавя към изключенията от разпоредбите на Закона за потребителския кредит едномесечните заеми "до заплата", усвоени през платежен инструмент (каквито са кредитните карти). Така за тях отпадат всички изисквания и защити, включително и таванът на ГПР.

А другата линия, по която именно този тип кредитори може да се облагодетелства, е, че сред невлизащите в ГПР разходи са и тези за "използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита". Така реално договорът с клиент може да предвиди космически такси за карта, по която се превеждат парите. Има изискване тези разходи да са ясно посочени в договора, но това може и да е на съвсем различно място, докато обичайно получателите на бързи заеми обикновено са фокусирани най-вече в добре познатия ГПР.

Юристи изтъкват и други типове такси и неустойки, които компании за бързи кредити ползват и сега ще бъдат легализирани. Например често има клауза получателят в кратък срок до дни да осигури поръчител по заема, което, ако не се сложи, може да има фиксирана голяма неустойка. Досега подобни казуси често падат в съда, но с новия текст от 31 януари 2021 г. (когато влиза в сила) юристите на кредиторите ще имат още едно оръжие в арсенала си.

"Не бива да се подценява, че текстът е съпроводен с още едно предложение - ограниченията на ЗПК няма да важат за дружества, които дават кредити чрез платежен инструмент. Това е явен сигнал, че конкретен играч на пазара е разработил нова услуга, която скоро ще предлага предполагаемо на много по-изгодни условия, тъй като няма да се съобразява с ограниченията на закона", коментира адвокат Анастас Пунев.

Да погазиш европейското право

За съдия Андрей Георгиев желанието на законодателя да замени абстрактната преценка за съответствието на договора с критериите за справедливостта в гражданския оборот (най-общо казано - да не обещаваш невъзможното, да не мамиш контрагентите си и да не се възползваш от тяхната неопитност или тежко положение, за да извлечеш облага, която не е типична за подобен вид сделки) с конкретни числови параметри е донякъде обяснимо, доколкото критериите за прекомерност на определена такса или за справедливо третиране на насрещната страна не могат да бъдат лесно формулирани по конкретен начин (например 200% годишна лихва върху заем за срок от 1 година с размер 5 лева в абсолютна стойност представляват 10 лева - доста разумна цена за покриване на административните разходи на заемодателя за персонал, принтер, хартия и някаква малка печалба).

"Но това желание е неосъществимо, тъй като съществуват задължения на България, наложени от правото на Европейския съюз, да не допуска кредиторите да налагат прекомерни неустойки на потребителя, коментира още съдия Георгиев и допълва: И това задължение, дори в националния закон да се предвиди строг количествен праг, не може да отпадне само защото така се харесва на народните представители в София."

Той цитира задължителната практика на Съда на Европейския съюз, според която националното право не може да отмени задължението на съда да следи за прекомерността на неустойки в договор за кредит с потребител: "Или с други думи - националният закон може да предвиди горна граница на размера на всяко вземане по един договор за потребителски кредит - лихва, такси, неустойки, но не може в рамките на тази горна граница да забрани на съда да преценява дали по-малките по размер такси, лихви и неустойки не се явяват несправедливо начислени (например за нещо, за което не следва въобще да се начислява неустойка) или прекомерни. Това задължение следва от член 6 на Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, която обвързва националните съдилища и изисква от тях да не обвързват потребителите с клаузи, които противоречат на изискванията на справедливостта и добросъвестността."

НС, заседание на Народното събрание, пленарна зала, гласуване.
Фотограф: Цветелина Белутова

Насред лавината данъчни и всевъзможни поправки, с които обраснаха промените в Закона за ДДС, в четвъртък парламентът прие и една, която очевидно дава шанс да се заобиколи таванът за бързи кредити. Предложението, направено от независимия депутат Спас Панчев между първо и второ четене, за редакции в Закона за потребителския кредит видимо обслужва интересите на небанкови финансови институции и най-вече на такива, които предлагат заеми през кредитна карта. А ефектът е, че при определени обстоятелства и клаузи в договора на клиента може да се наложи да плати до два пъти главницата под формата на такси или неустойки - практика, която обичайно падаше в съда.

Менда Стоянова
Фотограф: Юлия Лазарова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 2
    hni17472340 avatar :-|
    hni17472340

    Шушумиги

  • 3
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Това сякаш има някаква втъзка със скандала с ХелпКарма и индиректната и обвързаност с Кредисимо

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Интересно паралелно развитие
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10159460879071189
    - През март 2018 в УС на Хелп Карма влиза Калин Кънчев, баща на Коста Калинов Кънчев;
    - Точно тогава стартира дейността на Nexo, която прави първото си ICO (първично публично предлагане на койни) през март 2018 г.;
    - Коста Калинов Кънчев се афишира като съосновател на Nexo заедно с бившия политик от ДБГ Антоний Тренчев и Георги Шулев - синът на бившата вицепремиерка Лидия Шулева;
    - От страницата на Nexo не се разбира кои са юридическите лица зад тях, но с търсене из регистрите се открива, че това са Nexo AG в Швейцария и Nexo Inc в САЩ, чийто действителен собственик е Коста Калинов Кънчев;
    - първоначалното финансиране на Nexo е от "Кредисимо", като връзката с "Кредисимо" се изтъква от Nexo като гаранция за клиентите;
    - Nexo е подкрепена при старта си от Arrington XRP Capital, хедж фънд създаден от влиятелния основател на TechCrunch Michael Arrington. Арингтън инвестира в Nexo и е техен съветник до средата на 2019 г.
    - В Arrington обаче има и българска връзка и тя не е случайна. Съветник в екипа на Arrington е Наталия Караянева
    - Наталия е родена рускиня, но е станала българка след брака си с Петър Караянев;
    - Петър Караянев пък е син на Елена Караянева. Тя е търговски директор на фирмите на Ветко и Маринела Арабаджиеви и беше арестувана заедно с тях по обвинения за пране на пари и данъчни измами.
    - Коста Кънчев е братовчед на Константин Кръстев, основателя на Хелп Карма.

  • 5
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    НАП отписа 3 милиарда дългове на фирми през октомври
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10159479213266189
    Близо 3 милиарда лева фирмени дългове са отписани от Националната агенция за приходите през октомври т.г. Това се вижда при сравняване на публичните списъци с длъжници публикувани от агенцията за септември и октомври т.г. За един месец като длъжници са заличени 972 фирми. Фискът не търси повече цели 2 956 799 345,43 лв.

  • SS

    Лихватите си имат лоби , няма да се чудите !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK