Контролът върху търговията с вино вероятно ще остане в земеделското министерство
Нова поправка в Закона за виното предвижда гроздопроизводители да могат да произвеждат и продадат до 100 хектолитра от собствената си продукция
Планираното прехвърляне на контрола върху търговията с вина от министерството на земеделието към министерството на икономиката има вероятност да не се случи. През миналата седмица ГЕРБ и БСП са внесли два независими един от друг законопроекта за изменение на закона за виното на второ четене, които предвиждат контролът в търговската мрежа да остане в агенцията по лозарство и винарство, която е подчинена на агроведомството.
Сред предложенията е и законопроект на "Обединени патриоти", внесен от лидера на НФСБ Валери Симеонов, който въвежда таван от 100 хектолитра годишно за гроздопроизводителите, които желаят да произведат и продадат вино от собствената си продукция. Те ще трябва да заплащат и годишна такса за това, която е в рамките на до 20% от пазарната цена на гроздето за предходната година.
Контрол в същия орган
През септември Министерският съвет предложи нов закон за виното осем години след като парламентът прие предходния такъв. А причината се оказа куп неизпълнени европейски правила, заради което и България се оказа заплашена от процедура за нарушение на европейското право. Преди приемането на предния закон страната не е поискала нотификация от ЕК и другите държави членки, както изискват правилата по линията на т.нар. предоставяне на информация за технически стандарти и регламенти, а го е направила постфактум, когато вече текстовете са били обнародвани в Държавен вестник. Отделно от това Брюксел е открил и текстове, които не отговарят на европейските регламенти.
Сега с новия законопроект обаче се прави съществена промяна: контролът върху търговията с вина да премине от земеделското министерство към икономическото, което пък има правомощия по отношение на спиртните напитки, а проверките в търговската мрежа да се извършват не от агенцията по лозата и виното, а от Комисията за защита на потребителите. Срещу идеята се обяви лозаро-винарската камара, в чието становище по законопроекта е посочено, че "прехвърлянето на този прерогатив на друг контролен орган, където тепърва да се изгражда експертно-кадрова обезпеченост, би компрометирало в дългосрочен аспект тази важна обществена функция".
А сега - след изтичане на срока за предложения между двете четения, се вижда, че, изглежда, това да не се случи. И ГЕРБ, и БСП са внесли корекции, предвиждащи контролът върху търговията с вино да остане в агенцията по лозата и виното. Според мотивите на депутатите от ГЕРБ начело с председателя на парламентарната комисия по земеделие Мария Белова е посочено, че промяната в контрола е предложена в законопроекта след общественото му обсъждане и изготвянето на оценката за въздействието, което е "недопустимо". Те твърдят още, че така ще се стигне до дублиране на функции, както и усложняване и забавяне на дейностите.
В текстовете на БСП не са посочени мотиви за предлаганите корекции, но още при дебатите на първо четене в зала от партията обявиха, че законът за агрохранителната верига предвижда контролът от лозята до виното да бъде в земеделското министерство, а сега търговията се прехвърля към икономическото министерство. Отделно от партията обявиха, че е възможно да се стигне до хаос в контрола, доколкото икономическото министерство ще надзирава търговията, без обаче да има данни за производството и лаборатории за тестване.
Регулация за дребното производство
Между двете четения е внесен законопроект и от петима депутати от "Обединени патриоти" начело с лидера на НФСБ Валери Симеонов, който въвежда регулация за гроздопроизводителите, които произвеждат вино и го продават, като мотивът е да се изсветли сивият сектор. Текстовете, които изключват вината за лично потребление, предвиждат таван на такова производство - до 100 хектолитра на година. Планира се въвеждането и на "такса за право на продажба", която не може да надхвърля 20% от пазарната цена на виненото грозде за предходната година и ще се заплаща в агенцията по лозата и виното.
В мотивите към проекта е посочено, че това производство към момента не е обхванато от законодателството, а сивият сектор във виното е висок - годишно "между 30 и 50% от реколтата се преработва от нерегистрирани производители и достига до пазара като краен продукт - вино, ракия", е посочено в мотивите.
