Локдаунът: лекарство с тежки странични ефекти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво следва от новите ограничения

Локдаунът: лекарство с тежки странични ефекти

Локдаунът: лекарство с тежки странични ефекти

Ако затварянето също не се управлява добре, икономиката ще понесе още по-големи щети

8777 прочитания

© Ася Колева


Казват, че най-добрият лекар дава най-малко лекарства, но знае как да се оздравее. Същото важи и за хората във властта - най-добри са тези, които се намесват възможно най-малко, но правят нужните неща, за да вървят всички напред. Локдаунът, който правителството е на път да наложи сега, е като изключително силно лекарство, което ще помогне за болестта, но заедно с това от него ще има и сериозни и неприятни странични ефекти. В момента това е единственото възможно решение, но начинът, по който се стигна до тази ситуация, както и самото налагане на забраните, показват опасни дефицити в управлението на държавата, които правят кризата още по-трудна.

Очевидно е, че ситуацията със здравната система (въпреки свръхусилията на лекари, сестри и санитари) е сериозно извън контрол. Това се случва на много места и точно за да регулират този процес, правителствата налагат ограничения.

Има обаче няколко големи разлики в подхода:

1. Почти всички други европейски държави обявиха ясно критериите за налагане на едно или друго ограничение, както и каква му е целта. Това беше и ключова част от спокойната комуникация към хората.

В България планът за реакция на епидемията и до ден днешен не е оповестен, съответно няма предвидимост кои данни или ситуации биха предизвикали някакво действие. Малкото известни критерии бяха базирани на нивото на установени заразени, но от март досега правителството така и не разви достатъчен капацитет за тестване. Ефектът от това е, че реалното ниво на заразяване е в пъти по-голямо от установеното. Това се вижда и по смъртността - България тази седмица ще стане най-засегнатата страна в Европа (а вероятно и в света) по този показател и това означава, че преди три седмици е била страната с най-много заразени на глава от населението. Тогава обаче тя беше на далечното 11 място в Европа.

Докато ситуацията се развиваше без ясен план и без ясна оценка на реалната ситуация, имаше отделни, разнопосочни и плахи изказвания от администрацията, които системно бяха запушвани от Борисов, че за нищо на света няма да се затваря, че мерките са супер и всички трябва да работят. Това доведе до пълна непредвидимост кога и какво ще се случва. Започна паника. Много хора (напълно разбираемо) се уплашиха, че кризата е неуправляема (факт) и всеки трябва да се спасява сам. Изчезването на лекарствата от аптеките беше най-ясният знак, че доверието към властта е под нулата. В момента продължаваме да сме на този етап.

Последните месеци не бяха лесни за нито един европейски лидер, но повечето в западните държави бяха подкрепени от научна общност и компетентна администрация.

2. За разлика от други европейски страни (най-успешните примери от Югоизточна Азия ги оставяме настрана) българското правителство показа, че е неспособно да приеме каквито и да било работещи мерки извън крайната - да блокира сериозна част от държавата. На по-ранен етап можеха да се наложат много по-леки ограничения и това щеше да спести нуждата от тежък локдаун сега. Всички предложения за ограничаване на публиката на спортни прояви, реално налагане на мерки за дистанция в заведенията, носене на маски на публични места - всичко това беше еднолично спряно от Борисов или просто масово не се спазваше. Основната причина за това е, че правителството е неспособно да администрира политики и процеси. Съответно не може да администрира и мерки.

Сегашният провал е следствие от няколко проблема на правителството през последните шест месеца:

  • неспособност да подготви болниците;
  • неспособност да комуникира нормални послания и да препоръча адекватни на ситуацията поведения на хората;
  • неспособност да оцени ефекта от отделните ограничения, които би наложило, както и да предвиди компенсиращи политики за засегнатите;
  • невъзможност дори когато набележи съпътстващи политики, да ги приложи - така беше с реда в училищата (кои деца кога трябва да отсъстват, как да се носят маски и пр.), лошата администрация на подкрепата за фирмите и т.н.

В понеделник, докато признаваше капитулацията на системата и на Борисов, здравният министър обяви ограничения по шест направления, като едновременно с това призна, че никое от тях не е обсъдено в детайли - какво точно ще обхваща и как ще се прилага. Следователно отново не са прогнозирани положителните и отрицателните ефекти и съответните съпътстващи мерки, които да смекчат поне малко негативите. В тази ситуация е интересно на каква база министрите взеха решението за локдаун. Твърде вероятно не е имало много обсъждания, крайното решение е взето от Борисов, и то както често става - по усет.

Негативният ефект от този подход обаче е голям. Резултатът от пълната липса на публични и адекватни данни за случващото се и липсата на аргументация - с данни, факти и прогнози, е, че хората са разделени по темата въобще какво да се прави и дали локдаунът да бъде подкрепен. Вместо прагматични разсъждения и анализ, каквито правителството трябваше да предложи, споровете се водят на база на конспиративни разделения (страшен вирус vs просто грипче), философски (смели срещу страхливи) и пропагандни (дали повече хора ще умират от вируса или от глад).

Един от парадоксите в тази ситуация е, че Борисов беше напълно прав в посланията си от началото на есента, че:

  • втора вълна от ограничения в образованието и стопанския живот трябва да бъде избегната;
  • че на хората трябва да се обяснява и комуникира.

Тази негова правилна политика обаче се оказа обречена на провал заради неспособността на администрацията да превръща идеи в резултати и заради собствената му непоследователност, че и страх. Борисов винаги усилено бяга от всяка конфронтация с голяма група хора и сега, изправен между недоволството на експертите, лекарите и хората, които настояват за по-енергични мерки от една страна, и тези, които смятат, че това не е чак толкова опасна болест, от друга, той блокира.

Некомпетентната администрация и лошото управление доведоха дотам здравната система да е скандално неподготвена за случващото се и фокусът на държавата да се измести в не особено смислени популизми, като да се дават по 50 лева отгоре на пенсиите. Страхът на Борисов, некомпетентността му и безумната концентрация на власт блокираха възможността за какъвто и да било последователен, в това число комуникационен, план.

Последните месеци не бяха лесни за нито един европейски лидер, но повечето в западните държави бяха подкрепени от научна общност и компетентна администрация с алгоритми за реагиране при криза (някъде добри, другаде лоши). При нас калинките и единоначалието си казаха думата. В други държави имаше постепенна градация на мерките и предвидимост, докато тук се стигна до истинска здравна криза.

Сега локдаунът наистина е единственото решение, но дали то ще бъде успешно ще зависи и от това как ще се направи. Цената за икономиката - особено за най-засегнатите сектори, ще бъде сериозна. Ако локдаунът бъде наложен и управляван добре, той може да продължи сравнително кратко време и щетите да не бъдат много големи. Ако обаче всичко продължи както досега, има риск накрая да сме изяли и солта, и боя, и унижението.

Казват, че най-добрият лекар дава най-малко лекарства, но знае как да се оздравее. Същото важи и за хората във властта - най-добри са тези, които се намесват възможно най-малко, но правят нужните неща, за да вървят всички напред. Локдаунът, който правителството е на път да наложи сега, е като изключително силно лекарство, което ще помогне за болестта, но заедно с това от него ще има и сериозни и неприятни странични ефекти. В момента това е единственото възможно решение, но начинът, по който се стигна до тази ситуация, както и самото налагане на забраните, показват опасни дефицити в управлението на държавата, които правят кризата още по-трудна.

Очевидно е, че ситуацията със здравната система (въпреки свръхусилията на лекари, сестри и санитари) е сериозно извън контрол. Това се случва на много места и точно за да регулират този процес, правителствата налагат ограничения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тъй като позицията на Капитал по темата к-вирус е твърде шизофренна (което като заболяване е по специалността ми) си позволявам по-обширен коментар.

    Някаква Ана Коджаиванова в Капитал курираше темата с к-вируса и половин година бленуваше ковид-Освиенцим: да види всички ни в райе под строй в бараки зад телени мрежи.

    Когато голият цар най-сетне я чу и послуша, вероятно същата Ана, маскирана сега като редакционна статия, се е сетила, че ковид-Освиенцима бил имал е негативни страни...
    Що не мислИ, когато писа тъпите си страшки, Ано?

    Ако беше си направила труда да попиташ някой вирусолог какво става с к-вирус, на когото му се пречи да се разпространява, щеше да научиш, че той не изчезва, а мутира и си намира друг приемник. Така въпросният САРС Ков-2 мутира и си намери приемник в популацията на полярните норки. Откъдето пак може да прескочи към хората. Ако не се норките, щяха да са кучетата, совите, плъховете, хлебарките, белите мечки, мравките...

    Спасението ни като хомо сапиенс е в адекватното насочване на много пари в съответната обществена система, която е адекватна на заплахата - в случая здравната. Както когато има миграционен натиск се усилва границата, при инфлационен натиск - финансовата система и т.н.

    А фактът, че в БГ в Европа в ХХІ в хора умират на стълбите на болниците е позорен! Позорно е и, че критично болни не смеят да отидат на лекар (за да не се заразят от короната!!!) и умират масово у дома. От друго.

    Ако има Страшен съд, освен банкянския тъпак, душата на местната Ана и на подобните Анитата, ще минат през всичките кръгове на ада, защото бидейки прости и некомпетентни са манипулирали (и убивали) хора.

    Писането е отговорност.
    То може да спаси, но когато с него се занимават простаци - може и да убива.
    И - както се вижда - убива.

  • 3
    fgg1590932097664124 avatar :-|
    Alex DelRio

    Като човек живеещ (не турист) на два континента, в три държави, мога да ви гарантирам, че почти всички правителства в света са също толкова некомпетентни по отношение на научната част от въпроса и се опитват да борят медицина с политически средства. Резултатите са плачевни, явно е. Поради много малката си територия и население, в България всичко е много повече видно, отгоре на факта, че тук некомпетентността и корупцията са не само политическа форма на управление, но и начин на живот на населението. Абсолютно липсват и естествените механизми за контрол на глупостта. Дори в отявлени социалистически щати като Калифорния и Ню Йорк, повечето шерифи и полицейски началници официално обявиха, че няма да прилагат откровено глупави и противоконстутиционни заповеди на губернаторите т.е. шефовете си. Сега си представете как шефа на РЗИ в Хасково казва същото на "нещото" в здравното министерство...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK