Защо здравната система се разпадна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво следва от новите ограничения

Защо здравната система се разпадна

Защо здравната система се разпадна

Заради късното затягане на мерките болниците се натовариха прекомерно

Десислава Николова
8823 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Държавата не заложи на масовото тестване, за да избегне претоварването на болниците.
  • Броят на медиците е недостатъчен да се обслужва системата и в нормални условия.
  • Бурята от свръхзапасяване с лекарства можеше да бъде избегната.

От бодрото докладване, че здравната система е готова да посрещне втората вълна на коронавирусната епидемия, до нейното задъхване и затягането на мерките минаха по-малко от два месеца.

COVID кризата беше значим повод да се оголят най-слабите места в здравния сектор, които обществото и управляващите виждат от години, но нещо се променя само след тежък скандал, обикновено около смъртен случай на пациент. В съчетание с липсата на управленска воля за контрол върху мерките и за достатъчно добър план за управление на кризата обаче ситуацията престава да е само скандална - тя се превърна в отказ от здравеопазване и лечение поради невъзможност на здравната система да поеме толкова много болни.

Заповедите на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов за разпределяне на леглата от лятото, увеличаването на заплатите в сектора, посещенията му във всички големи и проблемни болници, създаването на координационен център в София и триажни центрове в болници и медицински центрове в цялата страна, работата на логистичния център са факт.

Дълго продължилата липса на чуваемост на мнението на лекарите, съчетана с голата съпротива на Бойко Борисов срещу каквито и да било мерки обаче, доведе до разрастване на епидемията и през последните седмици болните сами си търсят болнично легло, линейка и лекарства, което говори достатъчно за размера на кризата, до която достигна системата.

А какво пише в плана

Оперативният щаб през цялото време съобщава, че следи 17 показателя на заболяемост, смъртност, заетост на болнични легла, но планът за действие не е публичен, както в останалите европейски страни, и не се знае в какъв момент на разпространение ще бъдат затягани мерките, нито на какво могат да разчитат гражданите. Затова управляващите създадоха впечатление, че в здравната система цари невъобразим хаос, особено през последния месец.

Основният начин да не се натовари здравната система е масовото тестване, изолиране на заразените и лечение на болните. В България масово тестване нямаше, и то до такава степен, че липсата му застраши живота на медиците, които лекуваха неизследвани пациенти. Платени от здравната каса тестове в извънболничната помощ все още няма, през пролетта беше въведено платено тестване с PCR в болниците, а по-масово за пациентите - през лятото. Антигенните тестове не са официално признати за диагностичен метод.

Преструктурирането на болниците стана едва през есента, като никой до последния момент не знаеше дали ще има чисти COVID болници и клиники, чисти от заразата. Беше допусната грешката уникални структури като "Пирогов" да се преобразуват в корона клиники. Публично организирани курсове за обучение на лекари за лечение на COVID-19 нямаше. В момента навсякъде се лекува, включително в онкологии и хематологии, което пък поставя под въпрос здравето на другите пациенти с хронични и спешни състояния.

Легла има - лекари не

България е една от страните с най-голям брой болнични легла за активно лечение и това се приемаше за плюс в началото на корона кризата. Проблемът обаче е, че зад 46-те хиляди легла не стоят медицински екипи, които да ги обслужват, а много болници не са оборудвани за лечение на инфекции, като дори нямат така нужната в момента кислородна инсталация.

Броят на лекарите в България е около 32 хиляди, като работещите в болница са около 19 хиляди, сестрите, които трябва да са поне 4-5 пъти повече, за да работи нормално системата, са също 19 хиляди. В допълнение - над 63% от работещите в България лекари са на възраст над 51 години, а само 10% - около 3200, са младите лекари на възраст под 30 години.

Всички те са недостатъчни да осигурят системата и в нормални условия.

Медиците са в най-застрашената от вируса група и до момента около 5000 от тях се срещнаха с него, като активно болните в момента са над 2000. В допълнение - заради ниските си заплати повечето лекари и сестри работят на поне две места, което, от една страна, оголва едното лечебно заведение и показва какъв персонал реално работи в него, а от друга, е начин да се пренася инфекцията.

Спешна помощ от години страда от дефицит на кадри, като само в София за 1.5 млн. население има дежурни 20 линейки. Личните лекари не бяха осигурени с предпазни средства и не бяха включени директно в битката с вируса още в първия момент. Така много от тях се заразиха и пострадаха от болни пациенти.

Абсолютно недостатъчните 1000 лв. за работещите на първа линия по никакъв начин не могат да се сравняват с увеличеното в пъти възнаграждение в COVID зоните в останалите европейски страни. Правителството реши да вдигне заплатите в сектора едва от 1 януари 2021 г. и даде 1000 лв. на всички, а не на част от медиците, чак през есента.

Имате ли азитромицин

България е една от малкото европейски държави, в които пациентът все още може да си купи лекарство с рецепта, без да притежава рецепта. Достъпът до лекари беше затруднен заради заразата и болните започнаха да получават рецепти по вайбър или SMS и да се презапасяват с лекарства за лечение на COVID-19. В по-спокойно време липси на медикаменти има всеки ден, но държавата не предприема нито стъпки за отслабване на силната регулация на цените им, заради което те напускат България, нито пък процедура за бърз внос на дефицитни медикаменти. Кризата стигна дотам, че министърът на здравеопазването беше принуден да моли гражданите да не се презапасяват и да не се самолекуват.

Кризата с липсата на медикаменти можеше да се управлява по-добре от отговарящата за това лекарствена агенция, която да изготви списък и да проведе преговори с производителите за внос на допълнителни количества.

Това са само част от причините, заради които българската здравна система катастрофира толкова тежко при срещата си с епидемията от коронавирус. Истината е, че няма здравеопазване в света, което да може да издържи този натиск - самата болест е такава, че много хора имат нужда от болнични грижи и те се увеличават с по-голяма скорост, отколкото тази на оздравелите. В страните с добре построена здравна система обаче този шок беше поет много по-организирано и щетите от болестта са по-малки.

Д-р Иван Маджаров

председател на Българския лекарски съюз

"Сегашната ситуация в здравния сектор е резултат от дългогодишните решения за системата, взимани от държавата. Трябват спешни мерки за увеличаване на броя на медиците, които, обаче ще дадат резултат след 5-6 години. Трябва да се увеличи приемът в медицинските университети, да се направи напълно безплатно обучението на медицинските сестри, да се създаде национална програма с целево финансиране за подпомагане на регионите, в които лекарите и сестрите са недостатъчно. Дълги години се говореше, че не могат да се дават пари за заплати на болниците, дълги години говорихме, че свършват лекарите и сестрите, че си отиват по икономически причини, тази криза ни показа процесите в здравния сектор, които щяха така или иначе да се проявят след пет години."

Андрей Марков

изпълнителен директор на "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ"

"Ограничението на епидемията би могло да стане няколко месеца по-рано с помощта на антигенните тестове. Възможно беше да се обособят кабинети в извънболничната помощ и болниците, в които бързо да се пресяват симптоматичните пациенти и да бъдат изолирани или лекувани веднага. Ние принудихме хората да се въртят като пумпали от болница в болница със симптоми и без PCR, който е задължителен за прием. Грешно беше хората да отиват само в лабораториите, резултатите трябва да се интерпретират от лекар и да се проведе преглед."

Калоян Стайков

старши икономист в Института за пазарна икономика

"Самата здравна помощ има редица натрупани наследствени проблеми от години насам. Най-очевидните са липсата на електронни услуги и свързване на различните системи от личния лекар през специалисти и лаборатории, през лекарства и самата болнична помощ, тоест това е проблем и по време на кризата той се изостри. Сега проблемът е организационен - всички изкривявания излизат наяве и показват до каква степен работата на системата е неустойчива.

Част от тях можеше да се преодолеят през последните месеци - дори и да има съмнение, че ще има втора вълна, и ако се види, че системата ще се изправи пред нея, трябваше да има застраховка какво се прави при повишена заболеваемост - план за налагане или разхлабване на ограничителни мерки, план какво се прави със самата болнична помощ. Най-лесният вариант е какво се прави, като се мине граница - вечерен час, спираме децата, затваряме заведенията, и действията да са по-систематизирани, за да не се стига до дискреционни мерки.

В болниците се загубиха месеци, можеше да има реорганизация на системата и да се направи самият протокол за лечение."

Петър Велков

учител по математика и експерт по управление на кризи

"Още през лятото трябваше силно да засилим капацитета за тестване - и в момента не знаем реалните данни за епидемията в страната, защото просто тестваме прекалено малко, положителните антигенни тестове още не са верифицирани и остават извън официалната статистика. Продължаваме да нямаме и приложение за проследяване и известяване на контактни лица като в много азиатски и някои европейски държави, което щеше да направи контрола над епидемията много по-ефективен и ефикасен. Заедно с това трябваше да увеличим човешкия капацитет на институциите за контрол и проследяване - дали с икономически стимули, дали чрез включване на армията. Немалко държави използваха това време и за да обучат медици, включително и студенти. Спокойно можеше тези хора, хем да ги обучим, хем да им е полезно и за професията, и в бъдеще. Не на последно място, комуникационната стратегия на правителството е под всякаква критика, а тя е изключително важна за спазването на мерките."

Тихомир Безлов

експерт в Центъра за изследване на демокрацията

"Класическо обвинение към управляващите в цяла Европа е, че не са се подготвили за втората вълна. България закъсня със спирането на училищата, след като вече имаше примера за втората вълна в Западна Европа, където децата тръгнаха присъствено от 1 септември. Трябваше учители в рискова възраст и рискови заболявания да влязат в списък и да не влизат в класните стаи. Много неща можеше да се направят на ниво формиране на общественото мнение, особено на родителите, чиито деца няма кой да гледа.

Големият проблем на здравната система е възрастта на лекарите, особено в малките населени места. Много от тях влязоха в битката с вируса и си отидоха. С каквато и да е подготовка, няма как да избегнем възрастовата структура на медиците в България. Позитивното е, че студентите медици и младите лекари масово са в COVID отделенията, това не е идеалното решение на проблема с дефицита на кадри, но е социален принос и демонстрация на солидарност."
Темата накратко
  • Държавата не заложи на масовото тестване, за да избегне претоварването на болниците.
  • Броят на медиците е недостатъчен да се обслужва системата и в нормални условия.
  • Бурята от свръхзапасяване с лекарства можеше да бъде избегната.

От бодрото докладване, че здравната система е готова да посрещне втората вълна на коронавирусната епидемия, до нейното задъхване и затягането на мерките минаха по-малко от два месеца.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Кадрите ...

  • 3
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Полезна е истината, че неправилното емитиране на лева е съществената причина за проблеми при българското обществено здравеопазване.
    При запазване на грешката на централната банка се създават допълнителни проблеми при общественото здравеопазване, т. е. е невъзможно устойчиво обществено здравеопазване.
    Днес хората са със съдби на жертви и нарастващи щети.
    Днес има лица със заблуда, че няма да са поразени от грешката на централната банка.
    За устойчив просперитет на Република България с благодатно обществено здравеопазване е необходимо подобрено емитиране на лева.

    Все още обществеността коментира последиците в общественото здравеопазване, а е мълчалива за запазването на съществената причина (грешката на централната банка).

  • 4
    plap avatar :-(
    plap

    Когато Москов започна истинската реформа в здравеопазването, мафията в бели престилки скочи върху него, а "демократите" на Радан Кънев го изхвърлиха от партията си, защото дружал с ГЕРБ. Те така се получава, когато един народ заради политическата си запалянковщина е готов да плати със здравето си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK