На фона на това на 1 декември в ефира на "Нова телевизия" кметът на София Йорданка Фандъкова каза следното: "В момента нямаме сериозен проблем с чистотата на въздуха. Огромни пикове имаше преди 2-3 дни. Основен източник на замърсяването е горенето на твърдо гориво." Въпреки това страната все още не действа адекватно, за да започне да решава проблема.

Брюксел размахва пръст

България трябваше да предприеме конкретни и ефективни мерки, за да се съобрази с решението на Съда в Люксембург от април 2017 г.

Според данни за периода 2015-2019 г., които самата държава е предоставила на ЕК, въздухът продължава да е замърсен повече от допустимото според директивите на ЕС.

"Повече от три години след решението България все още не е успяла да да гарантира, че всички нейни зони и агломерации за качество на въздуха отговарят на допустимите стойности, определени в директивата. Следователно напредъкът към днешна дата не е задоволителен, тъй като България всъщност не е започнала да прилага мерки, за да гарантира спазването на пределните стойности. България съобщи, че повечето от мерките са в подготвителен етап или ще бъдат приложени в сила до 2024 г.", пише комисията.

Както самата комисия отбелязва, България има "едни от най-тежките превишения" на допустимите стойности и на годишна, и на дневна база на ФПЧ10 в целия Европейски съюз. От Брюксел акцентират на факта, че дневните нива на замърсяване са "особено високи", като понякога достигат 90 дни в годината, т.е. повече от 2.5 пъти отколкото директивата за качество на въздуха позволява.

Брюксел съди България за мръсния въздух за втори път, защото бездейства по въпроса.

Това, разбира се, застрашава здравето на гражданите.

Държавата хвърля прах в очите

Миналата година бившият екоминистър Нено Димов дори изтъкна, че благодарение на него темата за въздуха била добила популярност в обществото. Това, разбира се, нямаше нищо общо с истината. Именно осъдителното решение на Съда на ЕС беше един от факторите, които изиграха сериозна роля проблемът да стане тема и за политиците, които дотогава го игнорираха.

Самото МОСВ, което е ресорната отговорна институция по темата, е доста пасивно в предприемането на политики и мерки.

Видно от твърденията на ЕК, плановете и програмите за въздуха досега не са изработени така, че възможно в най-кратки срокове да имат ефект и да повишат качеството на въздуха. Именно такава е една от критиките към новата програма за качеството на въздуха на София за периода 2021-2026 г. (която няма да бъде готова скоро) - че не се изчисляват и избират мерки, които да намалят емисиите възможно най-бързо.

Към момента основното, което България прави, за да се справи с проблема за въздуха, е да подменя градския транспорт в градовете, като по-голямата част от бюджета на оперативна програма "Околна среда" е насочена именно към това перо. Същевременно според публикуваната през 2018 г. програма за въздуха на Световната банка основният източник на ФПЧ във всички общини е битовото отопление с използването на неефективни печки и котли на твърдо гориво, на което се дължат най-малко 85% от емисиите.