Брюксел съди България за мръсния въздух за втори път, защото бездейства по въпроса
Държаватa не се е съобразила с решението на Съда на Европейския съюз от 2017 г.
България отива на съд заради несправянето с проблема със замърсяването на въздуха. Мерките, които правителството и местната власт предприема и с които се хвали постоянно, всъщност са закъснели и са на твърде ранен етап. Това съобщи Европейската комисия днес.
През април 2017 г. Съдът на Европейския съюз излезе с решение, че България не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и в частност - нивата на фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) в периода от 2007 г. до 2014 г. Почти четири години обаче страната не е направила нищо съществено по въпроса.
Сега еврокомисията е решила отново да заведе иск срещу България, тъй като не е изпълнила решението отпреди близо четири години. По-конкретно, страната "системно и продължително" не се е съобразявала с допустимите стойности за ФПЧ10 и не е приела адекватни мерки. Този път вече може да се наложи България да плаща и глоби за цялото време, в което не е предприела адекватни действия.
На фона на това на 1 декември в ефира на "Нова телевизия" кметът на София Йорданка Фандъкова каза следното: "В момента нямаме сериозен проблем с чистотата на въздуха. Огромни пикове имаше преди 2-3 дни. Основен източник на замърсяването е горенето на твърдо гориво." Въпреки това страната все още не действа адекватно, за да започне да решава проблема.
Брюксел размахва пръст
България трябваше да предприеме конкретни и ефективни мерки, за да се съобрази с решението на Съда в Люксембург от април 2017 г.
Според данни за периода 2015-2019 г., които самата държава е предоставила на ЕК, въздухът продължава да е замърсен повече от допустимото според директивите на ЕС.
"Повече от три години след решението България все още не е успяла да да гарантира, че всички нейни зони и агломерации за качество на въздуха отговарят на допустимите стойности, определени в директивата. Следователно напредъкът към днешна дата не е задоволителен, тъй като България всъщност не е започнала да прилага мерки, за да гарантира спазването на пределните стойности. България съобщи, че повечето от мерките са в подготвителен етап или ще бъдат приложени в сила до 2024 г.", пише комисията.
Както самата комисия отбелязва, България има "едни от най-тежките превишения" на допустимите стойности и на годишна, и на дневна база на ФПЧ10 в целия Европейски съюз. От Брюксел акцентират на факта, че дневните нива на замърсяване са "особено високи", като понякога достигат 90 дни в годината, т.е. повече от 2.5 пъти отколкото директивата за качество на въздуха позволява.
Това, разбира се, застрашава здравето на гражданите.
Държавата хвърля прах в очите
Миналата година бившият екоминистър Нено Димов дори изтъкна, че благодарение на него темата за въздуха била добила популярност в обществото. Това, разбира се, нямаше нищо общо с истината. Именно осъдителното решение на Съда на ЕС беше един от факторите, които изиграха сериозна роля проблемът да стане тема и за политиците, които дотогава го игнорираха.
Самото МОСВ, което е ресорната отговорна институция по темата, е доста пасивно в предприемането на политики и мерки.
Видно от твърденията на ЕК, плановете и програмите за въздуха досега не са изработени така, че възможно в най-кратки срокове да имат ефект и да повишат качеството на въздуха. Именно такава е една от критиките към новата програма за качеството на въздуха на София за периода 2021-2026 г. (която няма да бъде готова скоро) - че не се изчисляват и избират мерки, които да намалят емисиите възможно най-бързо.
Към момента основното, което България прави, за да се справи с проблема за въздуха, е да подменя градския транспорт в градовете, като по-голямата част от бюджета на оперативна програма "Околна среда" е насочена именно към това перо. Същевременно според публикуваната през 2018 г. програма за въздуха на Световната банка основният източник на ФПЧ във всички общини е битовото отопление с използването на неефективни печки и котли на твърдо гориво, на което се дължат най-малко 85% от емисиите.
