Къде, по дяволите, са парите?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде, по дяволите, са парите?

68% от фирмите не одобряват антикризисните мерки, показва анкета на Българската стопанска камара

Къде, по дяволите, са парите?

Някои от фирмите ще получат подпомагане година след началото на кризата. Ако изобщо са успели да се задържат на пазара

Румяна Гочева
7028 прочитания

68% от фирмите не одобряват антикризисните мерки, показва анкета на Българската стопанска камара

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • С поредно внезапно решение държавата блокира 156 млн. лв. за всички сектори, за да ги даде само на засегнатите от частичния локдаун.
  • Голяма част от обявените 511 млн. евро за COVID-19 по европрограмите все още не са стигнали до бизнеса.
  • Хаотичната политика на правителството за подпомагане на фирмите не се одобрява от повечето от тях.

Миналата седмица заедно с обявяването на новите ограничителни мерки заради пандемията беше обявена и помощ от 156 млн. лв. за секторите, които няма да работят през следващия месец. "Да намерим подход да бъдат покрити техни фиксирани разходи или чрез процент от оборота тези бизнеси да бъдат подпомогнати", каза министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

Щедро медийно обещание, което прави големи заглавия. Проблемът е, че тези пари за справянето с последствията от COVID-19 дойдоха от други две мерки, които бяха точно за същото. На пръв поглед - нищо сериозно, държавата прехвърля от една в друга графа едни пари, които все още не е раздала, и пак ги насочва към бизнеса.

Но именно в детайлите става ясно защо бизнесът е недоволен и защо мерките на правителството така и нямат необходимия ефект. Двете мерки, които бяха отложени, бяха планирани от месеци и трябваше да се отворят за събиране на предложения. Всички компании, включително засегнатите от частичния локдаун, щяха да имат право на достъп.

Така сега има нова мярка с неясни срокове, критерии и обхват, по която тепърва ще се събират предложения, и други две мерки с ясни такива, по които обаче евентуално ще се събират предложения догодина. Това настройва част от бизнеса срещу друга част. А между това реалните пари все още не тръгват и не тръгват в необходимия размер.

За всички или за някои

Двете мерки - "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв." и "Адаптиране на дейността на малките и средните предприятия в контекста на COVID-19", бяха с бюджет по 78 млн. лв. и не бяха ограничени до даден сектор.

"Не е редно да вземеш пари от всички засегнати фирми и да ги насочиш единствено към индустрията на забавленията. В края на декември заведенията отново ще пуснат музиката и ще светнат лампите - те не губят производство, пазари и ниши, които ще бъдат запълнени от други." Така изпълнителният директор на "Елана инвестмънт" Теодора Овчарова коментира пред "Капитал" решението на Министерството на икономиката (МИ).

Блокирането на едни мерки за подкрепа на бизнеса и насочването им към конкретен сектор само заради заплахата от уличен натиск е много опасно, смята зам.-председателят на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) Ангелина Добрева. По думите ѝ ресторантьорите вече са получили значителни отстъпки, като намаляването на ДДС например.

"За тези две мерки хората ни звънят от месеци и не спират да се интересуват кога ще могат да кандидатстват. Бизнесът е на ръба, а сега се оказва, че спират парите, за да ги насочат основно към развлекателната индустрия. Всичко се случва хаотично и изглежда, че който е най-гръмогласен, той получава пари. Занимавам се с европроекти от дълги години, но никога не е имало такава неяснота - и като процедури, и като критерии, и като оценяване. Това е абсурд", казва още Овчарова, която е член на БАКЕП.

Двете блокирани мерки пък най-вероятно ще бъдат отворени догодина с пари по новия инструмент REACT-EU, откъдето през 2021 г. България ще получи малко над 410 млн. евро. Вероятно парите първо ще бъдат отпуснати от бюджета, а след това България ще чака те да бъдат възстановени от Брюксел. Но всичко това е в сферата на вероятностите. След последните няколко месеца никой в бизнеса (а може би и в управлението) не може да каже със сигурност какво ще се случи. Също така възможно е в тези няколко месеца, докато чакат нова помощ, още бизнеси да изпаднат в невъзможност да оперират и да затворят врати.

Тука има, тука няма 511 млн. евро

Не по-малък проблем е липсата на ясна комуникация. В момента едва ли има човек в България, може би с изключение на вицепремиера по икономическата политика Томислав Дончев, който да знае какви мерки са отворени за финансиране, с какви пари и кой до какво има достъп.

Тези дни например с фанфарно съобщение от Европейската комисия бе съобщено за "511 млн. евро в подкрепа на българската икономика". Още в първото изречение на информацията обаче се уточнява, че става въпрос за "изменение на програма "Иновации и конкурентоспособност".

С други думи, това не са нови пари, а както и от ЕК поясниха за "Капитал", става дума за сбор от всички обявени мерки в последните няколко месеца в помощ на бизнеса заради COVID-19. Според Овчарова "не е редно да се представят като нови средства - те или вече са похарчени, или вече са разпределени". Нещо повече обаче - някои от тях са включени, но все още са нераздадени или са отложени.

Някои от фирмите ще получат подпомагане година след началото на кризата - февруари-март догодина - ако изобщо са успели да се задържат на пазара
Фотограф: Анелия Николова

По данни на самото Министерство на икономиката към 20 ноември над 400 млн. лв. вече са достигнали до българските фирми и граждани. Точно какво се включва в тази сума остава неясно, но голяма част е подкрепата на микро- и малки предприятия, където вече са одобрени 21 190 проекта за общо 173 млн. лв. За грантове между 3000 и 10 000 лв. по нея можеха да кандидатстват микро- и малките фирми със спад с минимум 20% в своя оборот. Тъй като интересът към мярката е много голям, от министерството планират да увеличат бюджета ѝ с 52 млн. лв. до 225 млн. лв.

От справката обаче е видно, че част от мерките продължават критично да се бавят. Например оценяването на проектите по една от мерките - за подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията, все още не е приключило, въпреки че кандидатстването беше до 24 август.

Става дума за над 1900 проекта за над 260 млн. лв., които ще са за покриване на текущите нужди на фирмите и извършване на разходи за суровини, материали, горива, труд, външни услуги и други. Дори оценяването да приключи до дни, както се обещава, тепърва ще започне сключване на договори с фирмите и едва след това ще се премине към плащане по тях. С други думи, тези, които са подали проектите си през лятото, ще получат парите си догодина. Това може да бъде наречено всякак, но не и спешна мярка.

В тези 511 млн. евро са включени и парите, отпуснати на Фонда на фондовете за портфейлни гаранции по кредити за малки и средни предприятия. Тази прословута мярка беше обявена от министър Владислав Горанов на първата пресконференция за мерките за бизнеса през пролетта като нещо, което ще се случи бързо. Половин година по-късно Горанов вече не е министър, а по мярката има отпуснати 3 кредита за 4.4. млн. лв. (виж карето). Причината - отне месеци да се структурира инструмент и да се намерят партньорски банки.

Така тези 511 млн. евро звучат чудесно в прессъобщение на Европейската комисия, но на терен нещата далеч не изглеждат толкова оптимистични.

На парче

Естествено да правиш спешни мерки и да раздаваш бързо пари никога не е била силата на държавната администрация - дори напротив. Да се иска от тях толкова бързо пренастройване не е реалистично. Особено в програми като "Конкурентоспособност" този кризисен натиск разкри огромна бюрокрация и липса на капацитет.

Автор: Капитал

Но към това се добавят внезапните завои, взимани на по-горни нива. Правенето на мерки на парче обърква бизнеса - той не знае какво точно се предлага, както и как може да кандидатства по мерките. "Много от фирмите ще фалират и ситуацията ще стане още по-сериозна от тази, която е в момента. Финансирането на мерките за подкрепа не е голямо и колкото по-късно даваш тези пари, толкова по-малък ще е ефектът от тях", обобщава Овчарова.

Което дава обяснение защо антикризисните мерки като цяло не се радват на небивал успех. По данни на Българската стопанска камара (БСК) те срещат неодобрението на 68% от участниците в традиционната анкета на работодателите "Годината през погледа на бизнеса", която ще бъде представена в края на месеца.

Едва около 30% са се възползвали от грантовете за микро- и малки предприятия и от мярката на социалното министерство 60/40. Показателно е, че 56% от фирмите са се отказали от планираните инвестиции, а 45% от тях се е наложило да съкратят персонал. Интерес към мерките по линия на Българската банка за развитие пък проявяват не повече от 1-2% от анкетираните.

Тази картина не изглежда като посткризисно възстановяване и със сигурност не прилича на прессъобщение на Европейската комисия или правителството.

Какво става с Фонда на фондовете

Държавното дружество, което се занимава с дялово инвестиране и други финансови инструменти, трябваше да играе сериозна роля в справянето с кризата. Но основният инструмент - портфейлните гаранции за малки и средни предприятия, тепърва стартира. Има подписани споразумения с четири банки - БАКБ, ПИБ, Токуда и ДБанк, за общ гаранционен лимит от 14.9 млн. евро. БАКБ е отпуснала три кредита за 4.4. млн. лв., останалите банки засега приемат заявления. От фонда твърдят, че до края на годината ще подпишат с още няколко банки за остатъка от 65.8 млн. евро.

Вероятно защото този процес е ужасно муден и бавен, от Фонда на фондовете избраха друг вариант за останалата част от помощта. На вече избраните посредници за дялово инвестиране бяха отпуснати още 42 млн. лв., които те ще трябва да раздават на избрани компании. Проблемът там е, че става дума за инвестиции в стартиращи компании, така че не е напълно ясно как ще се подпомагат закъсали бизнеси.

Може би с тази цел бяха променени условията по отпускането на микрокредити до 50 хил. лв. през "СИС кредит", "Микрофонд" и ПИБ. Там вече ще могат да се отпускат пари на компании, основани до 5 години по-рано, вместо както досега - до 3.
Темата накратко
  • С поредно внезапно решение държавата блокира 156 млн. лв. за всички сектори, за да ги даде само на засегнатите от частичния локдаун.
  • Голяма част от обявените 511 млн. евро за COVID-19 по европрограмите все още не са стигнали до бизнеса.
  • Хаотичната политика на правителството за подпомагане на фирмите не се одобрява от повечето от тях.

Миналата седмица заедно с обявяването на новите ограничителни мерки заради пандемията беше обявена и помощ от 156 млн. лв. за секторите, които няма да работят през следващия месец. "Да намерим подход да бъдат покрити техни фиксирани разходи или чрез процент от оборота тези бизнеси да бъдат подпомогнати", каза министърът на икономиката Лъчезар Борисов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK