Само "Девня цимент" поиска да изгаря част от софийския боклук за 3.5 млн. лв
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Само "Девня цимент" поиска да изгаря част от софийския боклук за 3.5 млн. лв

Софийският завод за боклук, който беше изграден по европейска програма, произвежда с по 100 хил. тона по-малко RDF на година - или само между 50 и 60 хил. тона

Само "Девня цимент" поиска да изгаря част от софийския боклук за 3.5 млн. лв

Столичната община обаче не може да намери кандидат за оползотворяването на още 26 хил. тона отпадъци годишно

Анина Сантова
4155 прочитания

Софийският завод за боклук, който беше изграден по европейска програма, произвежда с по 100 хил. тона по-малко RDF на година - или само между 50 и 60 хил. тона

© Надежда Чипева


Сагата с проблемния завод за преработка на отпадъците на София и липсата на инсталации, котио да оползотворяват генерирание от него RDF, продължава да няма решение. Дори и след удължаването на срока за подаването на оферти, единствено циментовият завод "Девня цимент" заяви желание да изгаря част от отпадъка. Търгът на Столичната община предвиждаше плащане от общо 8.6 млн. лв. без ДДС за четири отделни пакета RDF - три за оползотворяването на 10 хил. тона и един за 16 хил. тона годишно в срок от три години. "Девня цимент" обаче е подала оферта само за две от позициите за 10 хил. тона на обща стойност 3.5 млн. лв. Засега не е ясно какво ще се случва с останалите 26 хил. тона боклук всяка година, които няма да има къде да се горят.

Когато заводът край София започна работа през 2016 г., най-големите купувачи на RDF бяха именно циментовите заводи. През следващите години обаче "Златна Панега" и "Девня Цимент" спряха да взимат количества, като единственият "редовен клиент" остана "Холсим". Неофициално причината за това е спорното качество на "горивото", което не е предпочитано дори при плащането от страна на общината. Друга причина, разбира се, е по-изгодния внос от RDF от други държави. През лятото изпълнителният директор на "Девня цимент" Силвио Тийде заяви пред "Капитал", че засега се налага компанията да внася известни количества, за да компенсира липсата на качествен български материал.

Разследване на "Капитал" показа, че заводът край с. Яна произвежда с по 100 хил. тона по-малко RDF на година - или само между 50 и 60 хил. тона, докато въпросният отпадък, който не се превръща на RDF (отпадък с код 19 12 12), се кара на депо "Долни Богров". Там се карат по над 100 хил. тона годишно отпадъци, излезли от завода с код 19 12 12.
Фотограф: Надежда Чипева

Включването на Ковачки

През 2019 г. в състезанието за горене на софийски RDF се включи и Христо Ковачки. Обединение между свързаните с него топлоцентрали "Бобов дол" и "Топлофикация Сливен" спечели една от обособените позиции в миналогодишния търг на общината на обща стойност 36.5 млн. лв. Въпреки тогавашните проверки на прокуратурата в ТЕЦ "Бобов дол" то сключи договор с общината за срок от три години, на стойност 14.8 млн. лв. без ДДС, за горенето на 70 хил. тона боклук годишно. Другата позиция в търга - за изгарянето на до 80 хил. тона годишно, беше спечелена от циментовия завод "Холсим".

За останалите три позиции от по 10 хил. тона на година обаче не бяха подадени оферти. Именно заради това общината ги обяви наново през октомври за същата прогнозна сума от 1.75 млн. лв. на позиция, като пусна и още една за 16 хил. тона годишно на стойност 3.5 млн. лв. После се наложи да удължи срока за подаване на оферти с близо месец, заради липсата на кандидати. По информация на "Капитал" "Девня цимент" ще инвестира в собствена инсталация за доработка на софийския боклук, така че да може да го изпозлва.

Според Силвио Тийде разликата между това да се гори в циментови заводи и в топлоцентрали е предимството на заводите да изгарят RDF в напълно херметически затворени пещи при температура над 1400 градуса, което гарантира, че не се отделят вредни емисии. "Дори пепелта, която остава, се оползотворява - тя се влага като добавка в цимента и дори повишава качеството му. Така че за разлика от другите потребители на RDF, като топлоелектрическите централи например, циментовите заводи не генерират и депонират пепел", обясни той за "Капитал".

А останалият боклук?

Причината да се налага общината да плаща милиони на фирми, за да горят отпадъците ѝ, е, че тя самата няма къде да ги оползотвори. Идеята това да става в инсталация към "Топлофикация София" засега е застинала в неизвестното. Макар за това да се говори от седем години, в момента не се знае в каква фаза се намира проектът, както и кога ще започне неговата реализация.

През декември Европейската комисия обяви, че ще отпусне 90.3 млн. евро, а другата част от парите ще дойде под формата на заем от 67 млн. евро. Проектът обаче търпи много критики от сдружения, организации и политици, които твърдят, че осъществяването му би имало крайно негативно отражение върху околната среда. За съмненията допринася и това, че общината не говори открито за него.

Сагата с проблемния завод за преработка на отпадъците на София и липсата на инсталации, котио да оползотворяват генерирание от него RDF, продължава да няма решение. Дори и след удължаването на срока за подаването на оферти, единствено циментовият завод "Девня цимент" заяви желание да изгаря част от отпадъка. Търгът на Столичната община предвиждаше плащане от общо 8.6 млн. лв. без ДДС за четири отделни пакета RDF - три за оползотворяването на 10 хил. тона и един за 16 хил. тона годишно в срок от три години. "Девня цимент" обаче е подала оферта само за две от позициите за 10 хил. тона на обща стойност 3.5 млн. лв. Засега не е ясно какво ще се случва с останалите 26 хил. тона боклук всяка година, които няма да има къде да се горят.

Когато заводът край София започна работа през 2016 г., най-големите купувачи на RDF бяха именно циментовите заводи. През следващите години обаче "Златна Панега" и "Девня Цимент" спряха да взимат количества, като единственият "редовен клиент" остана "Холсим". Неофициално причината за това е спорното качество на "горивото", което не е предпочитано дори при плащането от страна на общината. Друга причина, разбира се, е по-изгодния внос от RDF от други държави. През лятото изпълнителният директор на "Девня цимент" Силвио Тийде заяви пред "Капитал", че засега се налага компанията да внася известни количества, за да компенсира липсата на качествен български материал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK