Когато свободните журналисти се приемат за опасно неудобство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато свободните журналисти се приемат за опасно неудобство

Shutterstock

Когато свободните журналисти се приемат за опасно неудобство

След над десетгодишно мачкане на медиите в България сериозна част от хората не им вярват

Деян Димитров
4190 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ситуацията с медиите в България не е здравословна и дори се е влошила, смята ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитих, който участва в представянето на изследване на "Тренд" за отношението на българите към медиите, поръчано от германската фондация. Зитих, който днес водеше онлайн дискусия на фондацията по темата, сподели още, че остава с впечатлението, че "в страната журналистите се възприемат като фактори, които пречат". Зитих също отбеляза, че имиджът на България в Европа е лош и това поне отчасти се дължи и на медийната ситуация в страната ни и апелира към участниците в дискусията да се замислят как може да се подобри ситуацията.

В дискусията след представянето на данните се включиха депутатът от ГЕРБ Тома Биков (преди време автор на изказването, че публикациите за българската корупция в чуждите медии са платени от българи), София Владимирова от СЕМ, Стоян Михалев от ДСБ и председателят на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) Ирина Недева.

Какво сочат данните?

Проучването на "Тренд" е представително за страната и се занимава именно с отношението на гражданите към медиите. Проведено е между 2 и 10 октомври с интервюта лице в лице. Управляващият съдружник в "Тренд" Димитър Ганев коментира, че данните сочат ясно за "хронично недоверие в обществото към българските медии". Общо 56% от запитаните смятат, че 111-ото (от 180) място на България в класацията за свобода на медиите е напълно или по-скоро заслужено. За сравнение, само 18% от запитаните смятат, че то не е заслужено.

Тази лоша ситуация се е влошила по време на коронакризата. Изследването отчита, че докато няма промяна в доверието към медиите сред 48% от запитаните, за 29% то се е понижило заради събитията през 2020 г.

Медиите с най-високо доверие в страната са частните телевизии и единствената група, при която над половината от респондентите са отговорили положително. "Най-високо доверие имат медиите, които са най-гледани. Съвършено логично е да развиеш доверие към медиа, която гледаш всеки ден. Понеже частните телевизии в България са най-гледани и конкретно две от тях са доминиращи, нормално е да бъдат на тези места", обясни Ганев по време на конференцията.

Какви са проблемите на медиите в страната?

Първи в дискусията за състоянието на медийната среда се включи депутатът от ГЕРБ Тома Биков, който отбеляза, че медиите трябва да играят ролята на коректив. Според него обаче в българското общество има базово недоверие както към политическия елит, така и към медиите, а в същото време медийната ситуация се влошава в цяла Европа и "българският случай е по-скоро едно отражение на медиите в цяла Европа". По този начин Биков първоначално индиректно омаловажи проблемите с медийната ситуация. По-късно в разговора депутатът директно отбеляза, че методологията на RSF е базирана на разговори с отделни журналисти и поиска да види "кои са тези несвободни медии", защото не трябва да се обобщава за всички медии.

От законодателна гледна точка Биков обясни, че властта може да гарантира само финансовата независимост на обществените медии, но е трудно и сложно да се меси в частната медийна среда. Според Биков финансирането на медиите е фундаментален въпрос и проблем с независимостта на медиите в страната има, "но той е по-скоро корпоративен, а не политически", тъй като собствениците на медиите определят редакционните политики и на тях трябва да им се задават въпроси, но държавата не можела да се меси в тези частни взаимоотношения.

София Владимирова от СЕМ отбеляза, че законодателството за медиите е изключително хаотично и призова за нов медиен закон с "изцяло нова философия за медийния сектор", която да включва ясна идея за статута, ролята и мисията на обществените медии. Въпросният закон би се нуждаел от много широк обществен консенсус. "За съжаление нашият закон е един от най-ремонтираните закони. Правят се непрестанно промени в него, които не дават резултати в дългосрочен план или напротив резултатите стават по-лоши и това не позволява на медийната среда да се развива спрямо предизвикателствата на времето, в което живеем", смята Владимирова. Тя призова за създаване на фонд, който дава възможност за финансиране както на обществена журналистика, така и на независима разследваща журналистика.

В дискусията участваше и Стоян Михалев от ДСБ. Според него лесно може да се проследи кои медии са про-правителствени и обслужват интересите на властта. "Собствениците, които имат и централни медии, паралелно с това са собственици на сайтове за фалшиви новини и могат по този начин да заемат цялото медийно пространство и да влияят през него", смята Михалев. Според него медиите са част от цялостния проблем с увреждането на тъканта на демокрацията в страната, като отбеляза, че е останал изумен, че председателят на СЕМ Бетина Жотева не е съгласна с методиката на "Репортери без граници" за 111-ото място.

Председателят на АЕЖ Ирина Недева насочи вниманието към изключително ниското доверие за печатните медии в страната, с чието състояние "има драма", която може да бъде хронологично проследена. Недева отбеляза, че резултатите от проучването на "Тренд" съвпадат с проучването за състоянието на медийната среда в България, което АЕЖ извършва на всеки две години, което се фокусира върху възприятията на самите журналисти за медийната среда и натиска срещу себе си, който отчитат. Недева критикува позицията на Биков, че няма какво държавата да направи за взаимоотношенията на частния собственик с редакциите на медиите. " Всъщност управляващите и политиците могат изключително много да подпомагат собствениците на медиите, които имат и друг бизнес извън медиите по начин, по който на практика да стимулират безкритично отношение към властта в съответните медии. Това се случва благодарение на обществените поръчки, големите проекти, строителни проекти. Как да не може законодателно да се препотвърди или да се намерят още повече варианти за гарантиране на това, което по цял свят се определя за редакционна независимост?", смята Недева.

Тя също критикува идеята, че медиите навсякъде в Европа са зле и отбеляза, че сега на 35-о място по свобода на медиите в класацията на RSF в момента е Великобритания. А през 2007 г. България е заемала това място. "Това, че ние непрекъснато сме в ситуация на изготвяне на ново законодателство на практика води до непрекъснато отлагане. Както се отложи и медийния план, който беше обещан от Бойко Борисов на срещата с "Репортери без граници"", обърна се Недева към Владимирова.

Другият съществен проблем според нея е отношението на властта и институциите към медиите - в случая с България, това отношение е пренебрежително, каза тя и напомни за нарицателното "мисирки". "Една голяма част от посланията на най-важните лица в държавата вече вървят не през канала на комуникацията с въпроси, защото те могат да бъдат и неудобни, а през едноканалния модел на Facebook включванията от джипката на министър-председателя. Това е проблем, който е видим и отвън." Според нея това отношение се репликира и в участията на политици по телевизията, които наричат критичните въпроси фалшиви новини и по този начин преекспонират термина и това води до деформации в медийната среда.

Медиите в страната не са независими, което се потвърждава и от проучванията на АЕЖ, смята Недева. Формите на натиск са изключително разнообразни. "Те могат да идват по линия на собственика, който не иска да губи обществените си поръчки за другите бизнеси, които прави, и съответно той няма интерес в това медиите му да питат, той има интерес медиите му да забавляват", отбеляза Недева. Рекламодателите са вторият модел за натиск. Третият е опитът на политиците или да неглижират медиите или да ги дискредитират, включително чрез отказа от отговори на критично настроени медии. "Политиците не могат да си мислят, че могат чрез инструмента "ние няма да участваме" да спрат тема, а продължават да се опитват да го правят", смята Недева.

Смята ли Биков, че европейските медии са платени?

В коментара си за опитите на политиците да дискредитират медиите, Недева напомни и за репликата на Тома Биков от лятото, че критично настроени статии за България в чуждестранни медии са платени от българи и го попита още ли вярва, че това се случва. "Има PR агенции, които могат да закупят страница в определен вестник в Европа. Ще дам един пример от преди известно време. Имаше един период, в който Цветан Василев даваше през три седмици на един от големите и авторитетни австрийски вестници. След това му отговаряше г-н Прокопиев. Не мисля, че австрийската публика беше изключително заинтересована от спора между Цветан Василев и Прокопиев. Но, разбира се, в никакъв случай не твърдя, че европейските медии са корумпирани и на всяка цена подкупни", отговори Биков и добави, че имал предвид, че определени медийни практики в България не били измислени в България.

Ситуацията с медиите в България не е здравословна и дори се е влошила, смята ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитих, който участва в представянето на изследване на "Тренд" за отношението на българите към медиите, поръчано от германската фондация. Зитих, който днес водеше онлайн дискусия на фондацията по темата, сподели още, че остава с впечатлението, че "в страната журналистите се възприемат като фактори, които пречат". Зитих също отбеляза, че имиджът на България в Европа е лош и това поне отчасти се дължи и на медийната ситуация в страната ни и апелира към участниците в дискусията да се замислят как може да се подобри ситуацията.

В дискусията след представянето на данните се включиха депутатът от ГЕРБ Тома Биков (преди време автор на изказването, че публикациите за българската корупция в чуждите медии са платени от българи), София Владимирова от СЕМ, Стоян Михалев от ДСБ и председателят на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) Ирина Недева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • scuby

    Само глупости за пред полезните идиоти от вас. Една дъвка за свободата на словото мелите от години и само това ви остана. Вижте се вие какво представлявате и на какво си направихте сайта? Сигурно 70% от медиите в тази държава са анти-правителствени спонсорирани от избягали престъпници, местни олигарси, от руски и соросоидни пари. Вижте прокопиевските медии какво правят, вижте БТВ, вижте медиите на Сашо ви Дончев и Овергаз, на Огнян Донев, Евроком, 7/8 на Трифонов, поддържаните от Сърбия Фрогнюз, хилядите мръсни сайтове на Бабикяните и т.н. Тръгне ли някой да прави закон за медиите ето такивааааа усти ще отворите, а вече трябвше да носите някаква отговорност за това което пишете и правите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.