Колко точно е мръсен въздухът?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Глътка чист въздух

Колко точно е мръсен въздухът?

Хората може и да виждат смога, както и да подушват замърсяването, но все пак е необходимо ефективно измерване. До момента институциите не предоставят адекватно данните на гражданите

Колко точно е мръсен въздухът?

Измерването на въздуха има своите недостатъци, като най-вече има проблем с предоставянето на данните на гражданите

Мила Чернева
8518 прочитания

Хората може и да виждат смога, както и да подушват замърсяването, но все пак е необходимо ефективно измерване. До момента институциите не предоставят адекватно данните на гражданите

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Точни и всеобхватни данни в България все още няма.
  • Остава впечатлението, че институциите умишлено се опитват да скрият информацията за нивото на замърсяване.
  • Все повече граждани монтират собствени сензори и очертават мащабите на проблема.

Първата стъпка за изчистването на въздуха е точното и постоянно измерване на замърсяването. Измери ли се проблемът, може да се анализира и така по-лесно да се стигне до ефективните решения. Българските институции обаче, изглежда, не мислят съвсем така.

През последните две години са инвестирани над 1 млн. лв. в информационни системи за въздуха - на национално ниво и в София. Реално обаче гражданите все още нямат достъп до лесно обработваема и адекватна информация. Това, което им се представя, са само неясни картинки. Най-малките и най-опасни прахови частици изобщо не са измервани в столицата този месец, а станциите, които София закупи по европроект, са със спорно качество и неясно предназначение.

Така ни е добре

В страната от години има само 48 автоматични измервателни станции (АИС), които се управляват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Миналата година със 700 хил. лв. от програма "Околна среда" беше създадена нова информационна система на агенцията, но критиките към нея са, че е закъсняла, данните не се предоставят в машинно четим формат и има редица ограничения - информацията е налична само за десетдневен период назад.

Големият въпрос, който редовно се задава, е трябва ли агенцията да разположи още станции. От ИАОС обясниха, че броят на измервателните уреди се определя от наредби към европейската директива за въздуха и зависи от няколко показателя, които включват и броя на населението.

Но както и Рашид Рашид отбелязва, все пак еврокомисията ни съди на база на данните на ИАОС. "По принцип трябва да се засили мониторингът. Сега се спазва законодателството, но сме на легалния минимум. Когато е разредена мрежата, няма как да имаме добра картина за цялата страна", казва Ивайло Хлебаров. Боян Рашев уточнява, че станциите на ИАОС все пак са скъпи - струват милиони, но и поддръжката им е скъпа и трудна, затова не е толкова лесно да се слагат нови. Хлебаров добавя, че има и друг проблем: според него институциите нямат капацитет да анализират данните или да моделират подход, с който да се вижда какво е замърсяването в цялата страна. Няма техническия капацитет и оценка на ефектите от мерките на национално ниво.

На този фон е интересно защо ИАОС премести станцията от "Орлов мост" в кв. "Младост". В отговор до "Капитал" екоагенцията каза, че станцията няма да се върне в центъра, и изтъкна, че в "Младост" тя е регистрирала замърсяване над допустимите норми и през 2018 и през 2019 г. По подобен начин бе преместена и станция в Пловдив.

Освен това Ивайло Хлебаров разказва, че през 2018 и 2019 г. станцията на ИАОС в столичния кв. "Хиподрума", която единствена измерва най-дребните частици - ФПЧ2.5 в столицата, няма необходимия брой измервания, за да се прецени дали е постигната нормата. По думите на експерта станцията не е работила през около 10-15% от времето. Проверка на "Капитал" показва, че през декември 2020 г. станцията не е отчитала ФПЧ2.5 "по технически причини". На практика най-опасният вид прах в София - толкова дребен, че влиза дълбоко в дихателната система, изобщо не е мерен официално този месец, който отгоре на всичко е и най-мръсният. Така много лесно се отчита подобряване на общите показатели за година.

Отвъд агенцията

Столичната община също се сдоби с нова система за измерване качеството на въздуха - проекта Airthings, финансиран по програма "Балкани - Средиземно море" 2014 - 2020. С половин милион лева бяха купени и поставени 22 сензора, които най-накрая трябваше да дадат ясна картина за качеството на въздуха в столицата. Те обаче се оказаха подобни на тези от гражданската мрежа airbg и по наблюдения на Стефан Димитров, съосновател на airbg, дават твърде неточни стойности. Визуализирането на общинския сайт air.sofia.bg също не е особено ясно - няма точни числа за нивата на замърсителите, няма цветови индекси, просто стълбчета за последните три дни. Няма и как да се изтегли информацията, за да се анализира или визуализира по-добре.

Преди време от общината дадоха заявка, че в рамките на проекта ще се разработи и ще се поддържа платформа с данни в машинно четим формат, но това все още не се е случило. "Нещата са така направени, че да не се виждат проблемите", коментира Димитров. По негови наблюдение сензорите на София са сложени на твърде високо ниво - 4 м, а азотния диоксид се мери на доста по-ниско - до 2 метра, което е нивото, на което хората се сблъскват със замърсителя.

Общините Пловдив и Бургас също имат на сайтовете си страница за качеството на въздуха - с цветови индекси. Но конкретни стойности и архивни данни пак няма.

Добре, че са гражданите

В доста градове, дори областни, няма изобщо станции на ИАОС - Монтана, Ямбол, Хасково, Кюстендил. Там особено голяма роля играе гражданската мрежа airbg.info, отбелязва Боян Рашев. "Едно от хубавите неща на гражданските станции е, въпреки че не мерят много точно, поне ги има на тези места и дават индикация, че има проблем", казва той. Доброволците са в основата на популяризирането на проблема и те успяха да активизират обществото по темата. Airbg се основава на стотици хора, които са "осиновили" сензори и подават данни от всякакви точки на страната.

Измерванията невинаги са абсолютно точни - влагата сериозно им влияе, посочва Рашид Рашид. Въпреки това са изключително ценен елемент от дискусията. Ключовото е, че разполагат с отворени данни и могат да служат за пример на институциите как се прави. Тяхната платформа airtube е най-успешният пример за представяне на информация. И най-важно - за него не е похарчена нито стотинка.

Темата накратко
  • Точни и всеобхватни данни в България все още няма.
  • Остава впечатлението, че институциите умишлено се опитват да скрият информацията за нивото на замърсяване.
  • Все повече граждани монтират собствени сензори и очертават мащабите на проблема.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    ГОДИНАТА НА БОКЛУЦИТЕ
    https://bivol.bg/wastegate-year.html
    #Боклукгейт е една от основните обществени теми на годината. Разкритията на Биволъ имаха ефект.

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    И без станции е ясно, че зимата е ад за котловинния тип градове като София и няма ли вятър, настава мор. Но това е реалността, живеем в джунгла и всеки трябва да се спасява както може...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.