Състезанието за 12 млрд. лв. от ЕС продължава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Състезанието за 12 млрд. лв. от ЕС продължава

Състезанието за 12 млрд. лв. от ЕС продължава

Над 100 алтернативни проекта бяха предложени за включване в Плана за възстановяване и устойчивост само за месец

Огнян Георгиев, Ивайло Станчев
6018 прочитания

Темата накратко
  • Само за месец след представянето на правителствените идеи за 12-те млрд. лв. от ЕС близо 100 организации и граждани внесоха собствени проекти.
  • Сред тях има много малки и големи идеи, свързани с всякакви сектори на икономиката.
  • Внезапно се оказа, че на strategy.bg се случва дебат за общото бъдеще.

"Какво искате да има вътре, космодруми ли" - това попита вицепремиерът Томислав Дончев, когато в началото на ноември обясняваше пред "Капитал" как са събрани идеите в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България разполага с внушителния бюджет 12 млрд. лв. за следващите 6 години. Идеите в плана бяха компилация от плановете на различни ведомства и под слоганите за екология, образование и енергетика представляваха странна смесица от саниране, напояване, строителство на инфраструктура, телеком мрежи и дигитализация.

Отварянето на Плана за обществено изслушване обаче показа, че извън министерствата идеи имат почти всички. На strategy.bg са внесени 45 официални становища на близо 100 организации, граждани и дори държавни институции като президентството. Има поне още толкова, които са пратени директно до офиса на вицепремиера. Те предлагат множество промени в плана или направо лансират алтернативни решения (вижте част от най-интересните, които "Капитал" отся от десетките предложения).

Фактът, че за такъв кратък срок има толкова много подробни предложения, подкрепени от големи имена в множество области, говори за две неща. Първо, финансовата инжекция е безпрецедентна. В държава, където публичните инвестиции идват или с решение на Министерския съвет, или през някоя отдавна разпределена европрограма, всички имат интерес да вземат участие в този еднократен шанс. И второ, тъй като правителството заложи на познатите си идеи, има огромно поле за нови такива. Да, може в тях да няма космодруми, но страна, която през XXI век няма нормални тоалетни в училищата, има други приоритети.

Промени в плана ще има

На практика до 29 ноември всеки можеше да предлага изменения и нови предложения в Плана за възстановяване, а Дончев гарантира пред "Капитал", че всяка идея, която е "наистина добра, има добавена стойност и никой не се е сетил за нея, може да бъде включена". Сега върви именно този процес на оценки, като се очаква той да приключи в някакъв момент през 2021 г., когато ще бъде обявено дали и какви промени ще направи правителството в плана.

Според кабинета на вицепремиера са получени над 80 становища, а министерствата са провели публични консултации. "Всички направени предложения подлежат на текущ преглед. Стремежът е актуализираният план да бъде готов много преди крайния срок - 30 април 2020 г.", обявиха оттам. Те също така признаха, че ще има промени в окончателния вариант на плана, който ще бъде представен пред Брюксел. "В момента тече процес по актуализиране на мерките, като се предвиждат нови предложения", заявиха от кабинета на Дончев.

За да има шанс да попадне в окончателния вариант даден проект, той трябва да е добре разработен, с готови количествено-стойностни сметки и да изисква възможно най-малко административни процедури. Това е така, защото има сравнително кратки срокове за изпълнението на плана - до 2026 г. всичко трябва да е изпълнено и разплатено. А провалът на един проект ще застраши финансирането и на останалите.

Какво се предлага

Най-публични в представянето на алтернативи бяха от президентската администрация. На специално събитие Румен Радев представи пет проекта, които са подкрепени от различни организации и имат насоченост в енергетика, здравеопазване и образование. Сред тях например е идеята за мрежа от генетични лаборатории, които да подпомогнат както превенцията на заболявания (основна слабост в българското здравеопазване), така и развитието на клъстър за био и генни технологии. "Тук не говорим само за една държавна инфраструктура, а за координация с частния бизнес, плюс болниците и университети, с които да вкараме България в модерна фаза на здравеопазването", обясни един от авторите на идеята, Кирил Петков, пред bTV.

Друга интересна идея е изследването на геотермалния ресурс на България и построяването на две пилотни геотермални централи, както и идеята, която най-много прилича на космодрум - тази за Национален център за наблюдение и контрол, който да прави постоянен мониторинг на територията от Космоса.

Но онлайн могат да бъдат открити множество други предложения, които нямаха високата трибуна на "Дондуков" 1 или 2. Преглеждането им дава добра идея какво не е наред в плана. Почти всяко становище коментира например отделянето на толкова огромна част от ресурса за саниране, като повечето организации го намират за несъобразно и излишно.

Някои становища обръщат внимание на една голяма липса - водородната. Въпреки че има редица европейски документи, от които е част - от Зелената сделка до Водородната стратегия, производството и внедряването на водородни технологии и зелен водород отсъства изцяло от предложените текстове. "Именно водородните технологии и зеленият водород според политическите и експертните послания на ЕК са спояващото звено, което със своя икономически потенциал позволява на Европа да съчетае в едно двата основни стълба на инструмента "Ново поколение ЕС" за възстановяване и рестарт на европейските икономики от последствията на пандемията с COVID-19", отбелязват например от гражданската платформа gorichka.bg.

Някои идеи са свързани директно с даването на пари от държавата към частници. Сдружението за изследователски практики и инициативата "Зелени закони" предлага да се дадат пари за изкупване на някои от спорните зони и местообитания, където има частни интереси за застрояване. "Това трябва да стане по доброволен начин, където има съгласие от страна на собственика, но за целта трябва да бъде осигурен значителен финансов ресурс. Този план е една възможност да се осигурят пари за изкупуване на дюни, влажни зони и други приоритетни местообитания. Половината от тези покупки ще доведат и до подобряване на управлението на води, пречистване на водите и натрупване на CO2", пише в становището на двете организации. Сдружението "Таляна" във Варна пък иска част от парите да се дадат за възстановяване на сградите - паметници на културата, което ще обнови облика на редица квартали в страната.

"Зелени закони" имат креативен подход към управлението на национални и природни паркове и РИОСВ. Част от парите според тях може да се ползват, за да се сертифицират управляващите органи по схемата "Зелен лист" на IUCN. Така според тях ще се повиши прозрачността при харченето на публични средства, която сега е на изключително ниско ниво.

Липсващият разговор

Но твърде много от предложенията са свързани не с пари, а с процеси и по-мащабни структурни промени в начините, по които се управлява държавата. Те засягат всичко - от начина, по който се формулират приоритети, през раздаването на пари, до такива неща като градско планиране. В десетките предложения, подадени от интелектуалния елит на държавата до нейното правителство, прозира всъщност повече от просто искане за пари. Прозира желанието за разговор за общото ни бъдеще и начина, по който то се решава. Фактът, че този дебат се случва в рамките на няколко седмици на един уебсайт, показа удивително ясно колко много липсва той другаде.

Темата накратко
  • Само за месец след представянето на правителствените идеи за 12-те млрд. лв. от ЕС близо 100 организации и граждани внесоха собствени проекти.
  • Сред тях има много малки и големи идеи, свързани с всякакви сектори на икономиката.
  • Внезапно се оказа, че на strategy.bg се случва дебат за общото бъдеще.

"Какво искате да има вътре, космодруми ли" - това попита вицепремиерът Томислав Дончев, когато в началото на ноември обясняваше пред "Капитал" как са събрани идеите в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България разполага с внушителния бюджет 12 млрд. лв. за следващите 6 години. Идеите в плана бяха компилация от плановете на различни ведомства и под слоганите за екология, образование и енергетика представляваха странна смесица от саниране, напояване, строителство на инфраструктура, телеком мрежи и дигитализация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    Какво състезание, това си е заем.
    Но сега ще покрещим, че хората, които са взели, са се оправили, а ние сме се набутали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.