Бетониране на статуквото в КЗК
Управляващите искат да удължат мандата на комисарите си в антимонополния регулатор с две години
Увеличаване на мандата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 5 на 7 години, както и възможност след дългия мандат членовете му да могат да се преизбират веднага за още 7 г. Тези локални промени са прикачени към другите законови редакции заради евродирективи, като например възможност регулаторът да прави проверки в предприятията на място и в частни домове на членове на управителни съвети на дружества и да изисква цялата документация.
В евроопаковка
Това накратко са важните сред многобройни промени в Закона за защита на конкуренцията, публикувани за обществено обсъждане и предложени от регулаторния орган. Като основен мотив за предложените промени от КЗК са посочили необходимостта от привеждане на националното законодателство в съответствие с две директиви на ЕС. Едната - за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция в държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането и за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, приета в края на 2018 г. Другата - от април 2019 г. - за нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Срокът, до който страната ни трябва да приведе законодателството ни в съответствие с тези директиви на ЕС, е 4 февруари.
Местният ад
В българската реалност обаче новите текстове и познатият лош стил водя до нови проблеми.
Първо, увеличението на мандата на КЗК от 5 на 7 г. ще означава, че сегашният състав на регулаторния орган, избран през 2016 г., ще продължи да работи още две години, защото в предложенията за промени е посочено, че след влизането в сила на поправките членовете на КЗК ще продължат да изпълняват задълженията си до изтичането на определения седемгодишен мандат. Мандатът на сегашната КЗК изтича в края на юни догодина и това на практика ще отнеме възможността на новия парламент да избере нов състав на един от ключовите регулаторни органи.
Сегашните членове на КЗК бяха избрани от предишния парламент след сложни договорки между различните партии в него и са смесица от верни партийни кадри и хора, зад които стоят определени икономически лобита. Председателят на комисията Юлия Ненкова, чийто син Александър Ненков е депутат от ГЕРБ, беше зам.-кмет на София по времето, когато премиерът Бойко Борисов беше столичен кмет, и се счита за лично вярна на лидера на ГЕРБ. Преди да бъде избрана на поста, тя дълги години оглавяваше надзорния съвет на Агенцията за приватизация, по чието време "Булгартабак холдинг" беше продаден на австрийско дружество с неясна собственост, зад което стояха интересите на тогавашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски. Спорна биография има и предложеният за член на КЗК от СДС Димитър Витанов, който по времето на управлението на Пламен Орешарски беше председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз", а за основен кадровик в държавните енергийни дружества към оня момент се сочеше Пеевски. Другият от общо седемте членове на КЗК - Красимир Зафиров, пък беше издигнат за поста от партията на Христо Ковачки "Лидер", която впоследствие беше преименувана на "Български демократичен център". С две правителства като зам.-министър е свързана и предложената от БСП за член на КЗК от БСП Ана Янева - това на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Освен това тя е и ярка партийна фигура, защото беше начело на софийската организация на социалистическата партия и се сочи за близка до Румен Овчаров.
Второ, бетонирането на този състав на КЗК е притеснително и поради факта, че в рамките на сегашния си мандат този състав на регулаторния орган взе редица спорни решения. Най-яркото беше забраната на сделката между "Еврохолд" и CEZ за активите на чешкото енергийно дружество, зад което тогава прозираха политически, а не икономически аргументи. Потвърждение за това подозрение станаха изтеклите през лятото записи с глас, който силно прилича на този на премиера Борисов, в които че чува репликата: "Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор) по "Еврохолд", на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно", се чуваше в един от записите. След скандала обаче КЗК изведнъж промени позицията си на 180 градуса и вече счита, че сделката не е заплаха за конкуренцията. Другият пример е с чешкият милиардер Петр Келнер, който не бе допуснат да купи "Нова тв", защото бил финансово много силен, а няколко месеца по-късно българският кандидат Кирил Домусчиев беше скоростно одобрен. Преди това КЗК първо откри картел на пазара за горива, а впоследствие при окончателното решение се оказа, че според регулаторния орган такъв няма.
Трето, оставането на този състав на КЗК още две години, ниското доверие в него и липсата на гаранции за независимост в съчетание с увеличаването на правомощията му да прави внезапни проверки в дружества и частни домове на членове на управителни съвети на дружества и да изисква документи може да се превърне в оръжие за политическа разправа с неудобни опоненти. В средата на миналия месец КЗК наложи глоба глоба от 124.5 хил. лв. на веригата за детски играчки "Хиполенд" за нелоялна конкуренция, след като през лятото други държавни органи - МВР, НАП и митниците, правиха проверки на дружеството. Акцията срещу "Хиполенд" съвпадна с участието на собственика на фирмата и служителите му в антиправителствените протести.
Четвърто, увеличаването на мандата на КЗК идва след поредица от решения на управляващите, зад които прозират намерения за окопаване на кадри на ГЕРБ във властта, предвид че мандатът на този парламент изтича в края на март следващата година. "До март догодина трябва да се проведат конкурси за директори в бордовете на всички държавни дружества. Мандатите им ще са между три и пет години. Това означава, че новите директори ще са несменяеми по време на следващото управление", написа във фейсбук профила си Владислав Панев, съпредседател на "Зелено движение", една от партиите в обединението "Демократична България". Освен това предстои и избор на нов председател на КЕВР. Мандатът на сегашния Иван Иванов изтече преди девет месеца и най-вероятно, преди да се разпусне, парламентът ще избере негов наследник.
Увеличаването на мандата на членовете на КЗК не произтича от правото наЕС
Адв. Христо Копаранов е специалист по конкурентно право. Професионалният му опит започва в Комисията за защита на конкуренцията и е участвал в работната група по изготвянето на проекта на действащия Закон за защита на конкуренцията. Има редица публикации в български и международни издания, свързани със защитата на свободната стопанска инициатива.Законопроектът въвежда в българското право Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар. В основата на директивата лежи разбирането, че ефективността на един такъв орган по конкуренцията зависи не само от сериозните правомощия, които му се предоставят, но и от наличието на гаранции за неговата независимост от политическа, икономическа и всякаква друга намеса, както и за добросъвестно упражняване на правомощията.
Чл. 4 от директивата се отнася до независимостта на КЗК и нейните членове. Директивата изисква да се гарантира, че ведомствата по конкуренцията ще работят независимо от политическа и друга външна намеса и че няма да търсят, нито приемат каквито и да е инструкции от правителствени или каквито и да е други публични или частни субекти при изпълнението на своите задължения и упражняването на правомощията. Също така се изисква да се предвидят процедури, които да гарантират, че няма да има конфликт на интереси. В този смисъл предложения текст на чл. 3, ал. 3 от проекта следва предвиденото в директивата, а именно той въвежда забрана за "намеса и даване на инструкции в работата й от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приоритетите за развитие на икономиката, приети от Народното събрание на Република България и Министерския съвет".
Директивата никъде не предвижда изискване за увеличаване на продължителността на мандата на членовете на КЗК, нито от нея следва изискване за възможност за преизбиране. Спорно е дали възможността за преизбиране по волята на политическото мнозинство всъщност няма обратен ефект и тази възможност да би стимулирала правоприлагане, съобразено с желанията на актуалното мнозинство, което би имало възможност да преизбира.
Що се отнася до невъзможността за освобождаване от длъжност, предвидена в чл. 5, ал. 7, то тя е в отклонение от изискванията на директивата. Новият текст въвежда невъзможност за освобождаване на членовете на КЗК на каквито и да е основания, свързани с прилагането на ЗЗК или чл. 101 и 102 от Договора за ЕС. Другояче казано, член на КЗК няма да може да бъде освободен дори при неточно прилагане на закона при изпълнение на правомощията си, което не може да се оцени като нормално, а и това не следва от изискванията на директивата.
Директивата също предвижда невъзможност за освобождаване на член на орган по конкуренцията, но само когато става дума за "точно изпълнение на задълженията" и "нормално упражняване на правомощията" на членовете на ведомството.
Директивата също така предвижда, че членовете на ведомството могат да бъдат освободени, ако са били признати за виновни в извършването на тежко нарушение съгласно националното право, и изисква предварително в националното право да се установи какво представлява тежко нарушение, като се отчете необходимостта да се гарантира ефективно правоприлагане. Към момента, а и в проекта, единственият относим текст от ЗЗК е възможността за освобождаване при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С други думи, директивата за разлика от проекта за изменение на закон изисква да се уточни кога и при какви условия член на КЗК може да бъде освободен заради нарушение при изпълнение на правомощията му.
