"Алфа рисърч": Очакват ни коалиционно управление и шарен парламент

Половината от анкетираните не биха искали управление с участието на ГЕРБ

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Ако изборите за Народно събрание бяха днес, те най-вероятно не биха излъчили категоричен победител. Това сочат данните от последното регулярно национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч" за обществените нагласи, проведено в периода 15 - 21 декември. Преобладаващият брой от запитаните (около 43%) са на мнение, че в Народното събрание ще влязат няколко политически партии с близки резултати. Близо една четвърт от хората (около 23%) пък смятат, че ГЕРБ отново ще победи, докато само 16% от анкетираните залагат на убедителна победа на друга политическа сила.

Интересна е социологическата динамика по въпроса за сформирането на евентуална бъдеща управляваща коалиция. Равен брой от запиталите - 27%, биха искали да има коалиция с участието на ГЕРБ и на БСП. По-любопитното обстоятелство обаче е, че 50% не биха желали ГЕРБ да влезе в бъдещата конфигурация на властта, а за соцпартията този процент е по-нисък и е 43%. Това вероятно би трябвало да се тълкува като все по-голямо неодобрение спрямо управляващите, от една страна, но липса на увереност, че най-голямата опозиционна партия може да ги измести ефективно. "За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили", обобщават от "Алфа рисърч".

Другото важно нещо, което социологическата агенция отбелязва, е намаляване на очакваната избирателна активност заради нарастването на страховете покрай влошаването на пандемичната ситуация през декември. Около 49.6% от запитаните са заявили, че ще участват в предстоящия вот, което е с около 10% спад спрямо септември 2020. "По-ниската избирателна активност от своя страна води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите", коментират от "Алфа рисърч".

Разделени поравно са мненията дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент, или да се отложат за известно време заради епидемията (във въпроса на анкетата не е уточнено с колко време). Вчера президентът започна консултации със здравните власти по темата за датата и безопасността на провеждането на изборите в епидемията. Засега обаче те приключиха без резултат. Обявените по-рано от Радев нагласи бяха изборите да се случат на първата възможна по закон дата - 28 март, но впоследствие от екипа на държавния глава допуснаха, че тя може да се ревизира.

Ако парламентарните избори се провеждаха през декември, най-вероятно шест партии щяха да минат бариерата от 4% подкрепа и да влязат в Народното събрание. От тях обаче само мастодонтите ГЕРБ и БСП отбелязват видим ръст спрямо септември. Партията на Бойко Борисов би получила 24,3% подкрепа и има преднина от 2.4 пункта пред социалистите, за които биха гласували 21.9% от участвалите в проучването. Минимален ръст има и за формацията на Мая Манолова "Изправи се.БГ" - от 4.6% на 4.9%, което й гарантира влизане в парламента. На трето място се нарежда партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", но за последните три месеца подкрепата за нея спада от 14.9% на 10.2% - най-вероятно заради упорития отказ на формацията да говори за себе си и своите приоритети.

Спад на подкрепата се наблюдава и при ДПС, "Демократична България" и обединението ВМРО - НФСБ, като за последните то е от 3.8% на 2.7%, което означава изпадане на патриотичната формация "под чертата" за влизане в парламента. Социологическата агенция отбелязва също така все по-голяма фрагментация на протестния вот и нарастване на дела на нерешилите за кого да гласуват от 10.1% на 16.3% за последните три месеца. "Колебание в най-голяма степен изразяват млади високообразовани български граждани", коментират от "Алфа рисърч".

И обобщават: "COVID-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-о Народно събрание."