АКФ: Трима избрани на случаен принцип съдии да водят разследването на главния прокурор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АКФ: Трима избрани на случаен принцип съдии да водят разследването на главния прокурор

Андрей Янкулов, адвокат, експерт към Антикорупционния фонд.

АКФ: Трима избрани на случаен принцип съдии да водят разследването на главния прокурор

Антикорупционния фонд предлага концепция за проблема с безконтролността на ръководителя на държавното обвинение

2616 прочитания

Андрей Янкулов, адвокат, експерт към Антикорупционния фонд.

© Цветелина Белутова


Разследването на главния прокурор да се провежда от органи на МВР или други в рамките на изпълнителната власт, а да се надзирава и ръководи от определен за всеки конкретен случай (ad hoc) орган, който се състои от трима избрани на случаен принцип съдии (апелативни, върховни и/или конституционни, действащи и/или пенсионирани съдии).

Това предлага Антикорупционният фонд (АКФ), който днес внесе в парламента експертен анализ и становище по законопроекта на управляващите, с който се предлага разследването на главния прокурор да се извършва от специален прокурор със седемгодишен мандат, който да е в системата на прокуратурата и да се занимава единствено със сигналите за престъпления, извършени от главния прокурор.

Същественото на анализа на АКФ, изготвен от експерта адвокат Андрей Янкулов (който е бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието), е, че в него се предлага цялостна различна концепция за механизъм за разследване на главния прокурор, аргументирана през препоръките на органите на Съвета на Европа.

Управляващите форсираха законопроекта си въпреки критиките на Съвета на Европа

Проектозаконът на управляващите, внесен на 3 декември м.г. от Красимир Ципов и други депутати, беше рязко форсиран за разлика от предишните два законопроекта на ГЕРБ от през последните две години. На 16 декември той беше внесен на първо четене в правната комисия, а две дни по-късно - на 18 януари, мина и през пленарна зала с гласовете на мнозинството. По-късно стана известно, че докато са прокарвали проекта през комисията и през пленарната зала, управляващите са скрили критично становище на Съвета на Европа за този проект (становището вижте тук). В писмо от 15 декември директорът на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа коментира, че и този законопроект не дава необходимите гаранции за провеждане на независимо разследване на главния прокурор, както и на неговото обкръжение от приближени прокурори.

Тази експедитивност сама по себе си буди сериозни съмнения, особено на фона на първоначалната дългогодишна липса на каквото и да е действие, а впоследствие протакане с изчакване на решения от външни институции, се казва в становището на АКФ. Там се припомня десетгодишното бездействие на българските власти по изпълнението на решението "Колеви срещу България" от 2009 г., в което ЕСПЧ идентифицира иначе известния проблем с безконтролността и безнаказаността на българския главен прокурор. През последната година и половина управляващите оповестиха няколко законопроекта, предлагащи механизъм за наказателно разследване на главния прокурор, но те бяха изоставени след критични становища на Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа.

Прокурорският монопол върху наказателното разследване - свещена крава

Формална юридическа пречка за наказателно разследване на главния прокурор в българското законодателство няма, се казва в становището. Основните проблеми пред фактическата невъзможност главният прокурор да бъде наказателно преследван са два:

  • пълният монопол на прокуратурата върху обвинителната функция;
  • фактическото положение на главния прокурор в системата на държавните органи в България, следващо от голямата формална и неформална власт, която упражнява.

Основен е първият проблем, защото от него до голяма степен следва и особеният статут сред упражняващите публичната власт, на който се радва главният прокурор.

"Към момента наказателното преследване в България може да се оприличи на мистериозна кутия, в която след вкарването на някаква информация по конкретен казус, никой никога не може да знае какво точно и дали въобще някога ще излезе от кутията и види бял свят. Двойните стандарти при осъществяването на наказателната репресия през последните години станаха прекалено видими по множество случаи, представляващи висок обществен интерес: към едни казуси се подхожда изключително активно и процесуално, и извънпроцесуално, а други потъват в забвение и никой никога не разбира какво се е случило с тях. Това се получава именно заради липсата на възможност за упражняване на външен, процедурен, независим и професионален контрол върху решението на прокуратурата да обвинява/ да не обвинява, което я превръща в пълен процесуален монополист на обвинителната функция.

Към създаденото от този монопол фактическо положение следва се добавят строгата не само нормативно установена, но и културно обусловена, йерархия в прокуратурата и обстоятелството, че досъдебното производство, което тя ръководи, по дефиниция няма и не може да има публичен характер, и действията по него не са лесно видими и оценими от обществото", се казва в становището.

Оттук следва изводът, че преодоляването на монопола на прокуратурата върху решението дали да се повдигне обвинение е първата необходима стъпка към решаване и на въпроса за търсене на отговорност от главния прокурор. Така главният прокурор ще бъде лишен и "от формалната си и неформална власт да държи в "мистериозната кутия" каквото си пожелае, което е един от реалните фактори, правещи го фактически недосегаем", са казва в становището.

Прокурорският монопол върху функцията по наказателно преследване се счита у нас едва ли не за "свещена крава" на наказателното правосъдие, но в европейски контекст тази национална екзотика е ненужна и вредна.

Към момента на идеята, че и друг, освен прокурор, може да ръководи наказателно разследване и да повдига обвинение се гледа като на "юридическа ерес". С този аргумент обаче по-скоро се спекулира, защото всъщност "истинският проблем е в нежеланието на политическото статукво за преосмисляне на концепцията за монопол върху обвинителната функция, защото чрез него лесно само от една-единствена институция (и то с един началник) се контролира възможността наказателната репресия да се стовари с цялата си тежест върху едни, респективно това да бъде спестено на други".

Това са аргументите, с които в становището на АКФ се развива концепция за разследване на главния прокурор от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт, които ще отговарят на формалния критерий за независимост и ще са професионално подготвени да проведат компетентно изискваните за разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия. В случаите на неотложност или явно извършване на престъпление, когато доказателства за престъплението трябва да започнат да се събират веднага, те ще започнат веднага разследването. В случаите когато бъде подаден сигнал за извършено престъпление от главния прокурор, първоначалната преценка дали и каква предварителна проверка да се извърши по този сигнал, да се образува или да се откаже образуването на досъдебно производство, да се прави от еднолично от избран на случаен принцип съдия от долните инстанции, като отказът да подлежи на инстанционен съдебен контрол. Ако се налага провеждане на предварителна проверка за уточняване на изложеното в сигнала, тя фактически ще се извършва отново от органи на изпълнителната власт.

"Прокуратурата няма да ръководи това разследване, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба. За целта удачно би било сформирането на ad hoc орган от например трима избрани на случаен принцип апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии (конкретното ниво е по-скоро технически въпрос), които ще надзирават конкретното разследване и ще решат дали има достатъчно доказателства за привличането на главния прокурор в качеството на обвиняем, респективно за последващото му предаване на съд."

Пълният списък с магистратите, отговарящи на зададените критерии за включване в органа, ще бъде изготвен предварително и във всеки случай, когато се наложи, от него веднага на случаен принцип ще могат да бъдат избрани трима, които да се занимават само с конкретния казус и да встъпят в него от самото му начало. Действащите съдии, които влизат в този нарочно създаден орган, няма да обвиняват в качеството си на съдии, а като част от нарочния колективен орган със специална компетентност, който ще бъде носител на обвинителната функция, т.е. нещо като ad hoc колективен орган от типа на съдия-следовател, но по исторически френски, а не германски образец.

Предимства

Този модел предлага възможност за постигане на резултати, които проектът на ГЕРБ не дава:

  • гарантира независимост на провеждащите/ръководещите разследването и решаващите въпроса за повдигане на обвинението. Към това обаче има уговорка, че за целта трябва да бъде редуцирано влиянието на главния прокурор върху Пленума на ВСС, съда и различни органи на изпълнителната власт, което може да стане със свиване на фактически упражняваната от него власт, посредством повече процедурен съдебен контрол върху прокурорската дейност и тотално елиминиране на функцията по "общ надзор за законност", което да доведе и до промяна в положението му в системата на държавните органи);
  • професионализъм на провеждащите/ръководещите разследването и решаващите въпроса за повдигане на обвинението - в проекта на ГЕРБ единственият прокурор ще върши цялата работа по разследването сам;
  • изключване на възможността един-единствен човек да решава всички въпроси, касаещи евентуалното наказателно преследване на главния прокурор, което може да се превърне алтернативно или в средство за покриване на всяко престъпление, или в средство за разправа чрез изнамиране на престъпление, където го няма. Това само по себе си прекалено лесно може да се превърне в инструмент за даване на пълен имунитет или за разправа с главния прокурор;
  • елиминиране на поредното създаване на нова скъпо струваща номенклатура въпреки наличието на достатъчен ресурс в системата.

Разследването на главния прокурор да се провежда от органи на МВР или други в рамките на изпълнителната власт, а да се надзирава и ръководи от определен за всеки конкретен случай (ad hoc) орган, който се състои от трима избрани на случаен принцип съдии (апелативни, върховни и/или конституционни, действащи и/или пенсионирани съдии).

Това предлага Антикорупционният фонд (АКФ), който днес внесе в парламента експертен анализ и становище по законопроекта на управляващите, с който се предлага разследването на главния прокурор да се извършва от специален прокурор със седемгодишен мандат, който да е в системата на прокуратурата и да се занимава единствено със сигналите за престъпления, извършени от главния прокурор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Начини има, но не ГЕРБ може да прокара разумното решение. Как така мутрата ще хвърли Каскета на кучетата, а него кой ще го спасява? Макар че падне ли Борисов от власт, Каскета няма да е от неговата страна, а от страната на новата власт. Намерен е един абсолютно безпринципен плазмодий, който да служи на властта, но никой не може вечно да е на власт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK