Колко нова ще е 2021 г.

Колко нова ще е 2021 г.

Отговорите на трима социолози какво да очакваме след парламентарните и президентските избори

Велина Господинова
5602 прочитания

© Георги Кожухаров


С двата национални вота настъпилата 2021 г. носи пореден шанс за обновление и преодоляване поне в някаква степен на застоя, в който изпадна България през последните години - с липсата на реформи, които да дадат тласък на икономиката, да модернизират изостанали ключови публични сектори като здравеопазването и образованието и да обвържат държавното управление с върховенството на правото. Дали и каква промяна може да се очаква в тази изборна година - обърнахме се към трима експерти в проучването на общественото мнение с три въпроса:

#1 Какви ще са ефектите от това, че тази година ще има и парламентарни, и президентски избори?

#2 Може ли да се очаква нова политическа ситуация през 2021 г.?

#3 Какви според вас са положителният и негативният сценарий след двата вота?

Живко Георгиев: Ще се появят субекти на промяната

#1 Винаги, когато има два близко стоящи във времето избора, има сериозна корелация и въздействие на първия вот върху втория. То може да бъде всякакво и ще зависи от политическата конюнктура и от това до каква степен първият вот ще удовлетвори широките граждански кръгове. В зависимост от това на президентските избори може да се усили наказателният вот за спечелилите парламентарните избори и обратно - имало е случаи на наслагване на ефекта от първите избори и печеливши се оказват тези, които са ги спечелили. Така че по-определено ще може да се каже в каква посока първият вот ще повлияе на втория, когато видим как ще завършат парламентарните избори. Живеем в такова време - и глобално, и локално, че е трудно да очакваме тези избори ясно да откроят близкото бъдеще на страната. Първата половина на 2021 г. ще бъде белязана от тази дълбока епидемична, социална и политическа криза, в която се намираме от миналата година. Тя показа, че има огромни дефицити в статуквото - морални, идейни, политически и икономически. Това наистина е един стрес тест, ако мога да използвам тази метафора, който показа, че много неща не са наред. Естествено това генерира високи очаквания за промяна. Хората са обаче са по-единни в констатацията, че така повече не може, отколкото около позитивните програми какво, кой и как да го промени. Мнозинството от тях са убедени, че нещата трябва да се променят радикално, но няма широко единодушие как да стане това. И задачата на тези два избора, особено на парламентарния, е по-скоро да покажат има ли база за консолидация около позитивни програми или няма. Първият вот ще дадe начало на тази трансформация. Не очаквам след тези парламентарни избори да се случи промяната, защото нямаше достатъчно време всички онези, които имат свои виждания и разбирания за позитивната промяна, да се разгърнат. Ситуацията миналата година беше такава, че тези, които имаха достъп до комуникационните канали, бяха управляващите. Всички нови политически формации не бяха в благоприятна ситуация, за да представят своите нови лица и каузи. С други думи, ситуацията е благоприятна, за да стане ясно, че сегашната политическа система не осигурява качествено представителство на обществените нагласи, но не е благоприятна, за да се случи самата радикална промяна и да изведе на преден план онези нови сили, които могат да я реализират. И така е в целия свят. Така че очаквам интересна и безспорно много трудна година в хипотезата, че ще влезем в етап на институционална и политическа нестабилност.

#2 При всички случаи ситуацията ще е нова. Не нова в смисъл да има политически потенциал да реализира всички тези промени, които обществото очаква в сферата на правната система, на здравеопазването, на овластяване на гражданите и обезвластяване на олигархични и всякакви други кръгове, защото това няма как да се случи. Каквото и парламентарно мнозинство да има след изборите, едва ли то ще има мандата, дори и да има политическа воля, да осъществи такива радикални реформи. По-скоро ще се появят новите политически играчи, непредставени до този момент на политическата сцена, които ще влязат във функцията на субекти, за да могат да провеждат дългосрочни стратегии и политики, които да доведат до тази промяна, която всички очакват. Но това ще е по-дълъг процес. В рамките след изборите ситуацията ще е нестабилна, защото в политическото пространство ще има сериозна идейна и ценностна битка на привържениците на статуквото и на промяната.

#3 За мен положителният резултат е първо да се докажат в предизборната кампания идеи, политики, каузи, нови политически личности, които след това в парламента могат да се превърнат в субект на промяната. Ако те успеят да завоюват този плацдарм, след това ще могат да го развиват до следващите избори, които според мен няма да са много далече. Малък е шансът те да сторят това, бидейки глуха опозиция, каквато бяха до този момент. Това не е идеалният сценарий, но трябва да бъдем реалисти. Положителен сценарий ще бъде, ако сегашните управляващи се окажат в опозиция. Тогава ще можем да преценим дали в такава ситуация те са способни на промяна със себе си, или ще държат да съхранят тази политическа линия на поведение, която демонстрираха през последните 10 години и която очевидно не се приема от голяма част от хората. Негативен сценарий ще е, ако изборите възпроизведат статуквото не толкова като политически субекти, а като стил, менталност и тотална липса на идеи.

Добромир Живков: Ще видим нови политически коалиции

#1 За мен най-очевидният ефект е, че след години на относително политическо затишие ще навлезем във втора поредна година на силна политизация и поляризация на българското общество. Политизацията е положително развитие, докато разделението определено не е такова. Два избора в една година ще ни дадат шанс в относително кратък период да разберем повече за стратегията, капацитета и реалната електорална подкрепа на основните политически играчи. За сравнение - можем да реферираме към периода ноември 2016 - март 2017 г.

#2 От една страна, неизбежно ще имаме нова политическа ситуация, защото съставът на следващото Народно събрание ще бъде различен с представителството на някои от сегашните извънпарламентарни политически формации, а също така ще станем свидетели на формирането на нови политически коалиции. От друга, ГЕРБ и БСП най-вероятно ще останат двете водещи политически сили. Една от най-съществените неясноти е как ще се развиват ГЕРБ и нейното политическо влияние през следващите 1-2 години. Това може и вероятно ще бъде определящо за окончателния отговор на въпроса.

#3 След около четвърт век преход и 3-4 години стабилност наложително е следващото управление настойчиво да търси промяна, защото такива са обществените очаквания и самоналагащ се извод от анализа на редица обективни показатели, по които се сравняваме с другите европейски държави. Колкото и компрометирано да е понятието реформи за по-възрастните поколения, реформирането на държавата е неотложно.

Затова ще си позволя да очертая три сценария. Първият е позитивният: След парламентарните избори през пролетта да бъде формирано устойчиво коалиционно управление, което да поеме отговорност за смели и решителни стратегически действия в редица обществени сфери, като се започне от функционирането на институциите и администрацията, премине се през стимулиране на икономика и инвестиции и се стигне до образование и здравеопазване. За съжаление сегашната фрагментирана политическа картина не предполага подобно развитие на следизборната ситуация.

Вторият сценарий, който е умерено оптимистичен, е през пролетта да бъде формирано коалиционно нереформистко правителство, което обаче да има кратък политически живот и след негова оставка да влезем в нов парламентарен цикъл след предсрочни избори и така до формиране на устойчиво управление.

Третият сценарий, който бих определил като негативен, е широка коалиционна формула, която априори ще бъде обречена да води по-скоро умерено консервативна политика с ограничен обхват и дълбочина на предприети реформи, и това управление да успее да завърши пълния си мандат.

Важно е да кажем, че във всички тези сценарии главна роля може да има гражданското общество, стига да успее да се консолидира и да отстоява конкретни и широко споделени цели.

Първан Симеонов: Всички варианти ще са трудни

#1 Постоянно ще сме в кампания, т.е. политиците едва ли ще мислят за нещо друго освен за рекламата си. Не че това е нещо особено ново, но този път поляризацията и политизацията са сериозни. Добавете и коронавируса и може цяла година да живеем в опасен популистки коктейл. А заради коронавируса може и изненадващи развития да се случат. Освен това постоянно ще има спекулации кой може да е премиер, ще има ли предсрочни избори, ще се надява ли президентът да направи служебен кабинет, ще се опита ли някой от премиер да стане президент, а друг - от президент да тръгне към премиер. Напоследък винаги, когато има два избора в една година, започва спекулация дали няма да има и трети. Работата този път е там, че никой май още няма ясен план.

#2 Новата ситуация би следвало да започне след изборите за парламент - когато стане ясно разположението на силите. Именно тогава ще може да се мисли и за президентските избори. Ще се види какъв е реалният баланс на силите. Трудни изглеждат и двете опции за управление - и анти-ГЕРБ микс, и някакъв възроден ГЕРБ със смътни партньори. Още по-трудно ще изглежда някакъв равно отдалечен от БСП и от ГЕРБ вариант. Разбира се, вероятно има и други опции. Но мисля, че винаги когато нещата са били така на кантар, обикновено народът е наклонявал кантара в една посока. Това е най-любопитното сега: ще реши ли ясно българският народ в тези избори какво иска - промяна или предвидимост. Проблемът на искащите промяна е, че "желязото на протеста поизстина" и вече повече личат различията помежду им, отколкото ако изборите бяха предсрочни. Сега те са конкуренти. Основното свързващо звено на искащите промяна е президентът Радев. Затова един от основните въпроси е как той ще си изиграе картите. Нека първо видим резултатите от парламентарните избори. Там ще е важно кой ще получи първи мандат, но по-важно може например да се окаже кой ще получи трети мандат. Ще видим и реално разположение на силите. Имам усещането, че може да се окажем в ситуация, в която малцина да искат властта. Част от нововъзникващите и новонарасналите формации са научили урока, че при трудно и компромисно управление (каквото се очертава) понякога е по-добре да стоиш отстрани и да си чакаш реда в ново раздаване - когато и народът ще те хареса повече на фона на компромисните играчи във властта. Май нещо подобно си мисли и Борисов - вероятно би искал да спечели изборите за чест, а после не би имал против да гледа как други се потят. С надеждата народът да го върне след известно време на сцената. Както в периода "Орешарски". Съществено важно е за анти-ГЕРБ силите у нас да са научили урока "Орешарски".

#3 Едно от последствията на протестите са сериозната поляризация и несъвместимост на плановете. Затова ще се опитам да скицирам положителния за страната сценарий - той е някаква форма на легитимно, сравнително стабилно управление, което изглежда трудно постижимо. А и всяко компромисно управление обикновено означава по-малко свършена работа после, но това е политиката. Трябва вече да сме свикнали, че коалициите са вариант.

С двата национални вота настъпилата 2021 г. носи пореден шанс за обновление и преодоляване поне в някаква степен на застоя, в който изпадна България през последните години - с липсата на реформи, които да дадат тласък на икономиката, да модернизират изостанали ключови публични сектори като здравеопазването и образованието и да обвържат държавното управление с върховенството на правото. Дали и каква промяна може да се очаква в тази изборна година - обърнахме се към трима експерти в проучването на общественото мнение с три въпроса:

#1 Какви ще са ефектите от това, че тази година ще има и парламентарни, и президентски избори?

#2 Може ли да се очаква нова политическа ситуация през 2021 г.?

#3 Какви според вас са положителният и негативният сценарий след двата вота?

Живко Георгиев: Ще се появят субекти на промяната


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 2
    bigman_1 avatar :-P
    BiGman1

    2021г. ще е като предишните четири и бъдещите четири...ГЕРБ ще продължи да управлява а балъците ще чакат да цъфнат налъмите...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход