COVID-19 и обръщането на миграцията

Възвръщенци от всички страни...

Завръщащите се от чужбина българи връщат и живота по малките населени места. Но местните власти са наясно, че трудно могат да ги задържат

Сезонните работници от Великобритания, Германия и Испания са се задържали по-дълго в Белоградчик и ремонтират къщи, купуват коли...
Сезонните работници от Великобритания, Германия и Испания са се задържали по-дълго в Белоградчик и ремонтират къщи, купуват коли...    ©  Георги Кожухаров
Сезонните работници от Великобритания, Германия и Испания са се задържали по-дълго в Белоградчик и ремонтират къщи, купуват коли...
Сезонните работници от Великобритания, Германия и Испания са се задържали по-дълго в Белоградчик и ремонтират къщи, купуват коли...    ©  Георги Кожухаров
Темата накратко
  • Завръщащите се от чужбина българи връщат и живота по малките населени места - купуват имоти и коли, потребяват, носят друг манталитет. Но местните власти са наясно, че трудно могат да ги задържат.
  • Големите градове посрещат една по-особена група българи - образовани и финансово независими, които преоткриват корените си в търсене на балансиран живот, близо до природа и приятели.

Нещо се случва в Белоградчик. По криволичещите улици на живописното градче, разположено в подножието на Стара планина, отново сноват хора. Но не туристи, дошли да се любуват на Белоградчишките скали и да изследват местните кулинарни традиции по хотели и къщи за гости, а берачи на ягоди и боровинки, дюлгери, домашни помощници, болногледачи, шофьори Работната ръка на Западна Европа си е дошла у дома.

Завърналите се от чужбина в Белоградчик през март миналата година, когато светът спря дейност заради пандемията, представляват 3.7% от работоспособното му население (виж таблицата). В града се чувства оживление въпреки ограничителните мерки върху обществения живот - ремонтират се къщи, купуват се коли, пазарува се по магазините...

Подобен прилив на живот се усеща и в редица други общини в тихия и тъжен Северозапад, който изгуби най-много хора през последните няколко десетилетия на икономически упадък. Населението на област Видин, която е и най-бързо обезлюдяващият се регион в страната, например е намаляло наполовина за последните 35 години.

Временното прибиране на българите от чужбина по тези места е несъмнено глътка свеж въздух за местната търговия и търсенето на имоти, но властите тук нямат илюзията, че могат да задържат тези хора. Знаят, че когато животът на Запад се нормализира, тук отново ще стане тихо и пусто.

Домът е там, където оцеляваш

Според Радослав Георгиев, председател на сдружение "Активно общество" във Видин, парадоксално, причината градът и общините около него да приемат обратно толкова много мигранти е тъкмо в слабата икономика и ниския стандарт на живот. Мнозинството от завърналите се идват от най-засегнатите от здравната криза европейски държави - Испания и Италия, и масово работят в обслужващата сфера. Голяма част от тях все още имат собствени жилища тук, взимат обезщетения за безработица и у дома могат да оцелеят с много по-малко средства, отколкото в Западна Европа.

Радослав Георгиев обаче забелязва, че давността на обезщетенията вече изтича и отново се усеща движение - хората започват да се оглеждат за работа в по-силните икономически градове в страната или търсят начини да се върнат в Европа. "Средата тук не дава възможност за препитание, а за оцеляване", категоричен е той и добавя: "Ако говорим за хора в трудоспособна възраст, особено за тези, които са от по петнайсет години в чужбина, по-скоро чакат да се нормализира обстановката там. Тук няма какво да ги задържи. Ще се върнат във Видин, когато се пенсионират и имат сигурен доход от чужбина."

На повече от 360 километра на юг кметът на Сандански Атанас Стоянов все пак е решен да опита да задържи една част от многобройните възвръщенци от Англия, Германия, Испания, Италия и Гърция. След празниците е поканил на среща бюрото по труда и бизнес сдруженията, за да разговарят как. "Те са много полезни хора - с трудовите си навици, с подготовката си са едно богатство за общината. Голям въпрос е как да ги задържим", казва кметът. Проблемът е, че бизнесът в района е основно туристически и не е просто в локдаун, ами в нокаут по думите му. Работодателите се стремят да запазят текущите си служители и не търсят да наемат нови.

Стоянов наблюдава, че част от хората вече са започнали обратна миграция - предимно към Германия и Англия, но това се случва с много по-бавна скорост, отколкото са се прибрали. Като причини изтъква локдауните и икономическата рецесия в тези страни.

Каква промяна носят мигрантите

В същото време мигрантите създават работа за агенциите за недвижими имоти в околността, а и в цялата страна. "През миналата и през тази година българите от чужбина бяха факторът, който промени пазара на недвижими имоти в града, и сега купувачите са повече от имотите", казва Даниел Андонов от базираната в Петрич Re/Max Infinity.

Разполагащите със свежи пари мигранти решават да ги инвестират основно в имоти и често купуват кеш, разказват и други агенти на недвижими имоти из страната (виж анкетата с имотни агенции по-долу). Някои купуват с инвестиционна цел - отдаване под наем, други си купуват жилища, за да имат къде да остават по време на ваканциите си или за децата си. Трети действително имат намерение да живеят в тях. Четвърти търсят селски къщи или земеделски земи.

Присъствието им се усеща и в местната търговия. Емил Илиев, кметът на община Струмяни, която се намира на 43 километра от Благоевград, регистрира бум на строителните дейности, ремонтите и покупката на техника и отбелязва, че магазините в цялата околност са били пълни по празниците - нещо, което отдава изцяло на българите от чужбина.

Завръщането на мигрантите има и благотворни културни ефекти в по-малките градове, разказва кметът на Белоградчик Борис Николов. Според него движението напред-назад и активното пребиваване в Европа носят и коренна промяна в манталитета на хората.

За Белоградчик тези приливи и отливи на живот не са непременно свързани с пандемията. Голямата част от жителите му, които работят в чужбина, предимно роми, са сезонни работници, които прекарват у дома поне 1-2 месеца от годината, след като приберат реколтата. "Отношението им към града, към квартала е коренно различно след няколко месеца в чужбина", казва Борис Николов. "Стават отговорни и кооперативни. Все повече млади хора идват при мен в общината, искат да узаконят къщи, да строят законни къщи, вече имат претенции към чистотата на квартала си." Кметът със съжаление отбелязва, че благосъстоянието на ромите създава напрежение между българи и роми в града, защото ромите вече живеят по-добре.

Живот до природа и близки

В големите и силни икономически градове в България като София, Пловдив, Варна, Бургас вълната от обратна миграция е много по-трудно забележима, но те пък започват да привличат една доста необичайна и интересна група българи. Висококвалифицирани, с добра кариера и възможности, утвърдени в приемните си общества, живели десетилетия навън, които напускат западните мегаполиси в търсене на по-спокоен и балансиран живот.

Сава Савов е партньор в международна правна кантора, който през последните 20 години живее и работи между САЩ и Лондон. Заминава за САЩ в края на 90-те години, за да продължи образованието си. Заедно със съпругата си, която е високопоставен служител в една от водещите световни технологични компании, започват да обсъждат прибиране в България преди няколко години, защото искат децата им да израснат край природа и близки. Окончателното им връщане съвпада с пандемията, макар да не е провокирано от нея. "Тя (COVID кризата - бел. ред.) затвърди желанието ни да останем в България, защото видяхме как нашите приятели в Лондон изкараха мизерни девет месеца, далече от приятели и роднини, от природа", разказва Савов.

Сега семейството заедно с трите си деца разделя времето си между София, Пловдив и Родопите, където имат къща. Строят собствен дом, а децата им се адаптират в български училища и детски градини. Два ключови фактора в решението им да се върнат са възможността да упражняват работата си от дистанция, както и намирането на адекватна образователна среда за децата си. Савов и съпругата му правят дълбоко проучване на образователните възможности в София и са приятно изненадани, че изборът на частни училища е сравнително богат и не толкова по-различен от този в Лондон. Казват, че са намерили места, които отговарят на очакванията им, и засега са щастливи с избора си.

Сава Савов разказва, че имат голяма мрежа от приятели българи в чужбина, които също са работили от България дистанционно няколко месеца по време на пандемията и сега имат силно желание да пробват да живеят тук. Но преди тези българи да се върнат и поживеят в България, те сякаш имат една невидима психологическа бариера: "Ние всички, които излязохме през онези доста черни години, от бедни семейства и опитахме с образование и много работа да превъзмогнем неприятния живот в България, изпитваме някакъв ирационален страх да се приберем, защото я асоциираме с много трудни години и мутри, връзки, липса на интересен професионален живот. Но когато видиш, че тук вече можеш да живееш доста хубав живот, този страх изчезва", казва Савов.

Разбира се, и той се дразни на корупцията в страната и простащината и агресията в общуването на всекидневно ниво, но наред с търсенето на по-балансиран живот смята, че има и кауза, за която да се бори тук. Както и с какво да допринесе за подобряване на средата. Както сам обобщава: "Минали са лъвските години, доказал си се в кариерата - започваш да търсиш значение извън професионалната си реализация."

Завърналите се от чужбина българи са шарена и разнородна група и всеки има различен път, приоритети и мечти. Както и самите градове, които също не се движат с еднаква скорост. Но фактът, че за някои България отново започва да изглежда добро място за живот, заслужава внимание и целенасочени усилия за задържането им.

Наблюдават ли се повече сделки на имотния пазар заради завърналите се от чужбина българи?

Силвия Даскалова, "Сиана комерс", Русе

Усеща се тенденция българи, завърнали се от чужбина, да наемат и купуват имоти в града и околностите, но не е ярко изразена. Започна след първия локдаун април-май и протича на гладки вълни без пикове. Тя не успява да компенсира спада при търсенето на промишлени имоти, складове, магазини и офиси. Впечатленията ни са, че голяма част от купувачите теглят кредити за имоти. Като цяло предпочитани са имотите извън града, но като втори дом. Не проследяваме дали българите от чужбина купуват, за да живеят или за да отдават под наем - вероятно ги има и двете.

Катя Чакърова, "Домосс", Благоевград

Има хора, които искат да отдават апартаментите си под наем, докато са в чужбина, но в момента търсенето на наеми е по-слабо. Имаме запитвания от хора, които се прибират от чужбина и искат да купят имот с инвестиционна цел - за отдаване под наем. Този тип купувачи засега изчакват, тъй като се надяват на намаление на цените. Има запитвания на българи от Италия, които искат да купят апартаменти за ваканцията си. Както и такива, които търсят големи жилища с три спални, за да може, когато родителите се приберат от чужбина, всички да живеят под един покрив.

Мариана Ангелиева, "Адрес", Сандански

Тенденцията българи от чужбина да идват с пари в брой и да купуват имоти започна да се усеща при нас преди две-три години. Проблемът е, че ги купуват, но нищо не правят по тях - държат ги за след време, за всеки случай.

Даниел Андонов, Re/Max Infinity, Петрич

През миналата и през тази година българите от чужбина бяха факторът, който промени пазара на недвижими имоти в града, и сега купувачите са повече от имотите. За двете тримесечия от март до септември има ръст в броя на сделките в нашата община. Завърналите се от март миналата година са хората със свежи пари, работили в чужбина, връщат се, искат да ги инвестират в недвижим имот. В резултат делът на сделките с ипотека, каквато беше масата преди две години, намаля с около 40 - 50%. Основен си остава интересът към жилищното строителство, но освен това се търсят и земеделски земи, които дори не са обработваеми, хората искат да купят нещо.

Стаматула Атанасова, "Имоти Петрич"

Не бих казала, че българите от чужбина, които се завърнаха покрай COVID кризата, купуват. По-скоро търсят апартаменти под наем, явно с идеята, че ще останат тук временно. Най-често това са семейства, които търсят спалня, кухня и дневна за около 300 лева месечен наем. Това са средни нива. Нито е евтино от по 200 лева, нито скъпо и хубаво от по 500 лева.

Любчо Йонов, "Видински имоти"

Много рядко има сделки при нас. Някоя гарсониерка, къща по селата. Няма икономика, няма инвестиции, няма път. Какво искате от град, в който има сто магазина за дрехи и всичките втора ръка.

Пролетка Здравкова, "Бдин имоти", Видин

Има раздвижване на пазара на имоти във Видин от хората, които пристигат от чужбина. Тенденцията е положителна, инвестициите им са основно в жилищни недвижими имоти. Тук се търсят гарсониери и двустайни, а също и четиристайни. Купуват за децата си или за да отдават под наем. Малка част - основно етническите групи, където са повече хора от едно семейство, купуват за живеене. Но нещата в нашия регион не са като в големите градове. Най-голямото търсене на недвижими имоти е между 30 и 60 хил. лева. Купуват със спестявания, понякога изцяло кеш, понякога си помагат с потребителски или ипотечен кредит. Връщат се за празниците, купуват си нещо и се прибират да си работят. Просто си инвестират парите.

Валери Николов, "Тара", Монтана

Определено има раздвижване на пазара на имоти от българи, които са се завърнали от чужбина, спестили са някакви пари и купуват или като инвестиция, или за децата. Това са предимно хора, които са били на гурбет в чужбина. Търсят панелни жилища - гарсониери на цени около 45 хил. лева или апартаменти с хол, спалня и кухня на цени между 58 и 63 хил. лева. Търсене на къщи около селата има само ако са на много ниски цени - 5 - 15 хил. лева. Хората, които купуват жилища, за да запазят спестяванията си, обаче не са ориентирани към активното им отдаване под наем.

Мненията събра Боряна Генчева