Подобен прилив на живот се усеща и в редица други общини в тихия и тъжен Северозапад, който изгуби най-много хора през последните няколко десетилетия на икономически упадък. Населението на област Видин, която е и най-бързо обезлюдяващият се регион в страната, например е намаляло наполовина за последните 35 години.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Временното прибиране на българите от чужбина по тези места е несъмнено глътка свеж въздух за местната търговия и търсенето на имоти, но властите тук нямат илюзията, че могат да задържат тези хора. Знаят, че когато животът на Запад се нормализира, тук отново ще стане тихо и пусто.

Домът е там, където оцеляваш

Според Радослав Георгиев, председател на сдружение "Активно общество" във Видин, парадоксално, причината градът и общините около него да приемат обратно толкова много мигранти е тъкмо в слабата икономика и ниския стандарт на живот. Мнозинството от завърналите се идват от най-засегнатите от здравната криза европейски държави - Испания и Италия, и масово работят в обслужващата сфера. Голяма част от тях все още имат собствени жилища тук, взимат обезщетения за безработица и у дома могат да оцелеят с много по-малко средства, отколкото в Западна Европа.

Радослав Георгиев обаче забелязва, че давността на обезщетенията вече изтича и отново се усеща движение - хората започват да се оглеждат за работа в по-силните икономически градове в страната или търсят начини да се върнат в Европа. "Средата тук не дава възможност за препитание, а за оцеляване", категоричен е той и добавя: "Ако говорим за хора в трудоспособна възраст, особено за тези, които са от по петнайсет години в чужбина, по-скоро чакат да се нормализира обстановката там. Тук няма какво да ги задържи. Ще се върнат във Видин, когато се пенсионират и имат сигурен доход от чужбина."

На повече от 360 километра на юг кметът на Сандански Атанас Стоянов все пак е решен да опита да задържи една част от многобройните възвръщенци от Англия, Германия, Испания, Италия и Гърция. След празниците е поканил на среща бюрото по труда и бизнес сдруженията, за да разговарят как. "Те са много полезни хора - с трудовите си навици, с подготовката си са едно богатство за общината. Голям въпрос е как да ги задържим", казва кметът. Проблемът е, че бизнесът в района е основно туристически и не е просто в локдаун, ами в нокаут по думите му. Работодателите се стремят да запазят текущите си служители и не търсят да наемат нови.

Стоянов наблюдава, че част от хората вече са започнали обратна миграция - предимно към Германия и Англия, но това се случва с много по-бавна скорост, отколкото са се прибрали. Като причини изтъква локдауните и икономическата рецесия в тези страни.

Каква промяна носят мигрантите

В същото време мигрантите създават работа за агенциите за недвижими имоти в околността, а и в цялата страна. "През миналата и през тази година българите от чужбина бяха факторът, който промени пазара на недвижими имоти в града, и сега купувачите са повече от имотите", казва Даниел Андонов от базираната в Петрич Re/Max Infinity.

Разполагащите със свежи пари мигранти решават да ги инвестират основно в имоти и често купуват кеш, разказват и други агенти на недвижими имоти из страната (виж анкетата с имотни агенции по-долу). Някои купуват с инвестиционна цел - отдаване под наем, други си купуват жилища, за да имат къде да остават по време на ваканциите си или за децата си. Трети действително имат намерение да живеят в тях. Четвърти търсят селски къщи или земеделски земи.

Населението на област Видин се е свило наполовина през последните над 30 години, но сега се наблюдава раздвижване на пазара на имоти

Фотограф: Надежда Чипева

Присъствието им се усеща и в местната търговия. Емил Илиев, кметът на община Струмяни, която се намира на 43 километра от Благоевград, регистрира бум на строителните дейности, ремонтите и покупката на техника и отбелязва, че магазините в цялата околност са били пълни по празниците - нещо, което отдава изцяло на българите от чужбина.

Завръщането на мигрантите има и благотворни културни ефекти в по-малките градове, разказва кметът на Белоградчик Борис Николов. Според него движението напред-назад и активното пребиваване в Европа носят и коренна промяна в манталитета на хората.

За Белоградчик тези приливи и отливи на живот не са непременно свързани с пандемията. Голямата част от жителите му, които работят в чужбина, предимно роми, са сезонни работници, които прекарват у дома поне 1-2 месеца от годината, след като приберат реколтата. "Отношението им към града, към квартала е коренно различно след няколко месеца в чужбина", казва Борис Николов. "Стават отговорни и кооперативни. Все повече млади хора идват при мен в общината, искат да узаконят къщи, да строят законни къщи, вече имат претенции към чистотата на квартала си." Кметът със съжаление отбелязва, че благосъстоянието на ромите създава напрежение между българи и роми в града, защото ромите вече живеят по-добре.

Живот до природа и близки

В големите и силни икономически градове в България като София, Пловдив, Варна, Бургас вълната от обратна миграция е много по-трудно забележима, но те пък започват да привличат една доста необичайна и интересна група българи. Висококвалифицирани, с добра кариера и възможности, утвърдени в приемните си общества, живели десетилетия навън, които напускат западните мегаполиси в търсене на по-спокоен и балансиран живот.

Сава Савов е партньор в международна правна кантора, който през последните 20 години живее и работи между САЩ и Лондон. Заминава за САЩ в края на 90-те години, за да продължи образованието си. Заедно със съпругата си, която е високопоставен служител в една от водещите световни технологични компании, започват да обсъждат прибиране в България преди няколко години, защото искат децата им да израснат край природа и близки. Окончателното им връщане съвпада с пандемията, макар да не е провокирано от нея. "Тя (COVID кризата - бел. ред.) затвърди желанието ни да останем в България, защото видяхме как нашите приятели в Лондон изкараха мизерни девет месеца, далече от приятели и роднини, от природа", разказва Савов.

Сега семейството заедно с трите си деца разделя времето си между София, Пловдив и Родопите, където имат къща. Строят собствен дом, а децата им се адаптират в български училища и детски градини. Два ключови фактора в решението им да се върнат са възможността да упражняват работата си от дистанция, както и намирането на адекватна образователна среда за децата си. Савов и съпругата му правят дълбоко проучване на образователните възможности в София и са приятно изненадани, че изборът на частни училища е сравнително богат и не толкова по-различен от този в Лондон. Казват, че са намерили места, които отговарят на очакванията им, и засега са щастливи с избора си.

Сава Савов разказва, че имат голяма мрежа от приятели българи в чужбина, които също са работили от България дистанционно няколко месеца по време на пандемията и сега имат силно желание да пробват да живеят тук. Но преди тези българи да се върнат и поживеят в България, те сякаш имат една невидима психологическа бариера: "Ние всички, които излязохме през онези доста черни години, от бедни семейства и опитахме с образование и много работа да превъзмогнем неприятния живот в България, изпитваме някакъв ирационален страх да се приберем, защото я асоциираме с много трудни години и мутри, връзки, липса на интересен професионален живот. Но когато видиш, че тук вече можеш да живееш доста хубав живот, този страх изчезва", казва Савов.

Разбира се, и той се дразни на корупцията в страната и простащината и агресията в общуването на всекидневно ниво, но наред с търсенето на по-балансиран живот смята, че има и кауза, за която да се бори тук. Както и с какво да допринесе за подобряване на средата. Както сам обобщава: "Минали са лъвските години, доказал си се в кариерата - започваш да търсиш значение извън професионалната си реализация."

Завърналите се от чужбина българи са шарена и разнородна група и всеки има различен път, приоритети и мечти. Както и самите градове, които също не се движат с еднаква скорост. Но фактът, че за някои България отново започва да изглежда добро място за живот, заслужава внимание и целенасочени усилия за задържането им.